Р
Е Ш Е Н И Е
№
153
Плевен,
20.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, първи състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретар Венера Мушакова изслуша докладваното от съдията Дилова адм. дело № 1016 по описа на
Административен съд - Плевен за 2022 год. и на основание доказателствата по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 172, ал. 5
от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.
Производството
по делото е образувано по жалба подадена
от П.Н.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка/ЗППАМ/ № 22-4332-006805 от 09.12.2022 г., издадена от Д.
Т. полицейски инспектор, отдел
ПП СДВР, упълномощена със заповед № 513з-1618/26.02.2018г., с която на
основание чл. 171, т. 2а б.
"а" от ЗДвП на П.Н.К. е
наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 м. В жалбата,
с която съдът е сезиран се твърди, че на жалбоподателя не е връчена заповед за налагане на ПАМ, а на 04.12.2022г. е съставен АУАН № 848859 от Й.С.
на дл. Мл. автоконтрольор, в който е посочено, че А.Г.С. при управления на
собствения на жалбоподателя автомобил „*****“ рег. № *****, на 04.12.2021г. в
15,46ч. в гр. София, при движение по бул. „Н.Вапцаров“ с посока на движение от
бул. „П.К.Яворов“ към бул. „Черни връх“ срещу офис на Сеат при извършена
проверка е установено, че А.С. е неправоспособен, с което е нарушил виновно чл.
150 от ЗДП. Жалбоподателят е уточнил, че тъй като към 13.12.2022г. и към датата
на жалбата не е издадена заповед за налагане на ПАМ, обжалва фактическите
действия по изземването на свидетелството за регистрация на МПС и на
регистрационните табели на МПС, обективирани в АУАН. наложената ПАМ. Сочи се,
че за изземването на свидетелството за
регистрация не е съставена заповед за налагане на ПАМ, поради което
принудителната административна мярка за изземване на свидетелство за
регистрация на МПС и 2 броя
регистрационни табели е незаконосъобразна, тъй като не е издадена в
предвидената в чл. 172 ал.1 от ЗДвП писмена форма. Излага доводи, че в
конкретния случай не е издадена писмена заповед за налагане на ПАМ, поради
което е наложена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които водят до нейната незаконосъобразност. Твърди се, че ПАМ е приложена
фактически от младши автоконтрольор в отдел „ПП“ при СДВР с изземване на
свидетелство за регистрация на МПС и 2
бр.- регистрационни табели без издаване на писмена и мотивирана заповед,
а вместо това в АУАН е посочено, че се изземва свидетелство за регистрация на
МПС и два броя регистрационни табели.
Излага доводи, че в разпоредбата на чл. 171 т.2 а б. „а“ от ЗДвП е посочено, че
се прекратява регистрацията на ППС по отношение на собственик, който управлява
МПС без да е правоспособен водач. В случая жалбоподателят е правоспособен водач
и е наложена ПАМ спрямо него, а водача А.Г.С. не е собственик на МПС.Прави
искане да се отмени принудителната
административна мярка - изземване на свидетелство за регистрация на МПС и 2 бр.
регистрационни табели и допуснатото
предварително изпълнение на ПАМ. След постановяване на определението за
насрочване на делото, по делото е постъпила административно наказателна
преписка, към която е приложена Заповед за налагане на ПАМ№
22-4332-006805/09.12.2022г. издадена от
Полицейски инспектор Д. Т., отдел ПП СДВР, с която на жалбоподателя е наложена
ПАМ- на осн. чл. 171 т.2 а Б. „а“ от ЗДП-прекратяване на регистрацията на МПС
за срок от 6 м. С разпореждане на съда, на жалбоподателя са дадени указания да
уточни кой акт оспорва . С допълнителна молба жалбоподателят е уточнил, че
оспорва Заповед за налагане на ПАМ №
22-4332-006805/09.12.2022г.
издадена от Полицейски инспектор Д. Т. и
е заявил, че поддържа направеното искане за спиране на предварителното
изпълнение на принудителната адм. мярка- изземване на свидетелство за
регистрация на МПС и 2 бр. регистрациони табели с № СВ 5646РМ. Жалбоподателят е
уточнил, че заповедта за ПАМ не му е връчена. Жалбоподателят излага доводи, че
заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на
изискванията на АПК. Не са посочени фактическите и прав и основания за
издаването и.Твърди, че в разпоредбата на чл. 171 т.2 б. „а“ от ЗДвП е посочено,
че прекратяване на регистрацията на ППС се извършва по отношение на собственик,
който управлява МПС без да е правоспособен водач, в случая жалбоподателя е
правоспособен водач. Жалбоподателят моли да се отмени заповедта като
незаконосъобразна. Твърди, че в обстоятелствената част на оспорения акт липсва
посочване Претендират се разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. В. И., който поддържа жалбата.
Ответната
страна – полицейски инспектор Д. Т. при
ОПП- СДВР редовно призована, не се явява и не се представлява.В представени по
делото писмени бележки изразява становище, че оспорва жалбата. Твърди, че е
недопустима, тъй като е подадена от лице, което е без необходимата процесуална легитимация.
Излага становище, че оспорения акт е обоснован и законосъобразен, издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта на
закона. Прави искане да се отхвърли жалбата. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По
делото не са представени доказателства ЗППАМ кога е връчена на адресата. Видно от
придружителното писмо, с което жалбата е представена в съда е, че Началника на ПП СДВ е посочил, че към
датата 13.12.2022г. на собственика на
МПС не е издавана Заповед за прилагане на ПАМ, която да подлежи на обжалване по
съдебен ред, тъй като се извършва допълнителна проверка относно
правоспособността на А.С.. По делото е представена административна преписка, в
която няма Заповед за налагане на ПАМ.
След постановяване на определението за насрочване на делото, по делото е
постъпила административната преписка, е представена заповед за прилагане на ПАМ
№ 22-4332-006805/09.12.2022г./ стр.44/, която няма данни да е връчена от органа на П. К., поради което
съдът приема, че жалбоподателят е узнал за издадената заповед с връчването и от
съда на 19.01.2023г., поради което приема че подадената жалба е подадена в
срок. Видно от оспорената заповед за ПАМ е, че със същата е наложена ПАМ-
прекратяване регистрацията на МПС на собственика П. К., т..е жалбоподателят П.
Н. К. е адресат на оспорения акт, поради което съдът приема че е налице активна
процесуална легитимация- жалбата е подадена от лице имащо правен интерес, поради
което се явява допустима.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Видно
от приложения по делото АУАН № 848859 съставен против А.Г.С. затова, че на
04.12.2022г., като водач на лек автомобил ***** с рег.№ ***** в гр. София,
бул.“Н.Вапцаров“ е управлявал лекия автомобил с посочения регистрационен номер,
собственост на П.Н.К., като при извършената проверка след справка ОДЧ-ОПП е
установено, че водачът е неправоспособен, с което е извършил нарушение по чл.
150 от ЗДвП, а като доказателства са
иззети свидетелство за регистрация на МПС и два броя регистрационни
табели. Видно от представения по делото
АУАН нарушителят не е направил възражения по акта, както и такива не са
направени в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
По
делото не се спори, че МПС- лек автомобил „*****“ с ДКН ******* е собственост
на П.Н.К.. По делото не са представени доказателства, че извършителят на
нарушението – А.Г.С. е правоспособен водач, а и не се правят възражения в тази
насока. По делото е представена справка
/стр.134/ , от която се установява, че А. Г. К. е неправоспособен. По делото
няма данни за издадено и валидно, към датата на установяване на нарушението и
датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ СУМПС .Вид от представената
по делото Заповед за прилагане на ПАМ № 22-4332-006805 от Д. Т. на длъжност
полицейски инспектор към СДВР, отдел ПП СДВР, упълномощен със заповед №
513з-1618/26.02.2018г.,, на основание
чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП
на П.Н.К.- собственик на лек автомобил „*****“, светлосив металик, с
рег. № *****, което МПС е управлявано от А.Г.С. на 04.12.2022г. около 15,46 ч.
в гр. София по бул. „Н.Вапцаров“, в посока
от Бул. „П.Яворов“ - бул.“Черни връх“, водачът управлява МПС без да
притежава свидетелство за управление на МПС- неправоспособен водач, за което му
е съставен АУАН № 848859/04.12.2022г., поради което са налице
материалноправните предпоставки на чл. 171 т.2 б“А“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ
– прекратяване регистрацията на ППС на осн. чл. 22 от ЗАНН– прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 м. Със заповедта са отнети документи СРМПС № ********* и 2 бр. рег.
табели СВ 5646РМ
От
така изложеното настоящият състав на съда намира, че по несъмнен начин е установено
наличието на предпоставката за налагане на процесната ПАМ – управление на
автомобил, собственост на жалбоподателя от лице- А.Г.С., което
управлява МПС без да притежава СУМПС. В заповедта не е налице неяснота
относно вида на автомобила и регистрационния му номер, както и, че мярката се
налага имено по отношение на това МПС, чиито регистрационни табели са били
иззети. СРМПС и двата броя
регистрационни табели са иззети при налагането на мярката, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП. Изброяването на отнетите документи и
регистрационни табели в заповедта има отношение към начина на изпълнение на
мярката, а не към нейното съдържание, а начинът на изпълнение не е предмет на
оспорване в рамките на настоящото производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Оспореният административен акт е издаден от полицейски инспектор към СДВР , отдел ПП СДВР,
упълномощен със Заповед № 513з-1618/26.02.2022
г. на директора на СДВР. Видно от представената по делото/ стр. 112/ заповед 513з-1618/26.02.2022
г. на директора на СДВР е, че с нея са
определени длъжностните лица от СДВР, които имат право да издават Заповеди за
прилагане на ПАМ по чл. 171 т.1,2,2а и т.н. от ЗДП -държавните служители от
отдел ПП при СДВР- полицейски органи по чл. 142 ал.1 т.1 от ЗМВР, и звената
„Териториална полиция“/ полицейски инспектори и младши полицейски инспектори в
структурата на „Охранителна полиция“ от
РУ при СДВР след успешно положен изпит по ЗДВ и КЗ в рамките на обслужваната
територия. Оспореният индивидуален административен акт е
издаден от полицейски инспектор в отдел Пътна полиция в Столична дирекция на
вътрешните работи, който е полицейски орган по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР и
следователно е компетентен орган, съгласно заповед No 513з-1618/26.02.2018 г.
на директора на СДВР, в рамките на неговата компетентност.
Според
правната норма на чл. 171, т. 2а б.
"а" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, между които е прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година. В случая, безспорно е налице последната хипотеза – прекратяване регистрацията
на автомобил на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което се е
реализирало едно от така изброените обстоятелства, а именно – същото е лишено
от право да управлява МПС по съдебен ред.
ПАМ,
като вид държавна принуда, не е наказание, поради което въпросът за наличието
на вина не е в основата на хипотезата на приложимата нормативна разпоредба.
Предвид различния вид принуда, ПАМ се разграничава от наказанието, наложено с
наказателно постановление за същото деяние; тя е самостоятелен вид държавна
принуда, която се реализира от органа при наличието на нормативно предвидени
предпоставки, а сред тях не е наличието на виновно поведение на адресата. То би
било задължителен елемент, но от състава на административно наказателната
отговорност, каквато в случая не се търси от П. К.
В
тази насока, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в разпоредбата
на чл. 171 т. 2 б.а от ЗДР е посочено, че прекратяване регистрацията на ППС се
извършва по отношение на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен
водач, а в случая собственика на МПС е правоспособен водач. Съгласно чл. 171
т.2а. б.а от ЗДП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство:
-
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. В случая е ирелевантно дали собственика на МПС е
правоспособен водач или не, тъй като по делото не се спори, че автомобилът е
предоставен от собственика П.К., на лице, което е неправоспособен водач.
Законово
условие за прилагане на мярката е единствено ПС да е управлявано от
неправоспособен водач. Наличието или не на противоправно поведение от страна на
собственика, е без правно значение, защото законът не се интересува от вината
му при налагане на ПАМ. Адресат на
мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в
правната норма, т. е. субектът, по отношение на който, законодателят изрично е
посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е
собственикът на МПС - в случая жалбоподателя. Законодателят е предвидил
прилагане на мярката за собственик на автомобил, управляван от неправоспособен
водач, винаги, независимо дали водачът е самият собственик или друго лице, с
цел да се предотврати предоставянето на МПС на лица, които нямат право да го
ползват. Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП не цели
санкциониране на нарушителя. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е
предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест
месеца до една година. В конкретния случай, компетентният орган е определил
минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за
законосъобразност и съразмерност на наложената ПАМ въпреки липсата на мотиви
относно определения срок, след като същия е определен към минимума.
Определеният минимален срок е за нарушение, типично за вида си, поради което
настоящата инстанция намира, че не са налице нарушения на принципите за
съразмерност и справедливост. Нормата е императивна, като не предоставя на
компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията
на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата,
представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да
издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.
С
оглед изложеното съдът намира, че фактическите констатации съответстват на
съдържанието на приложената нормативна разпоредба. Осъществен е фактическият
състав на чл. 171, т. 2а б.
"а" от ЗДвП. При издаване на
оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения
на материалния закон или на основни негови принципи и цели, което налага
извода, че заповедта се явява законосъобразна и като такава, следва да бъде
оставена в сила, а подадената против нея жалба да се остави без уважение.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
подадената от П. Н. К. ЕГН ********** жалбата,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-006805
от 09.12.2022 г., издадена от полицейски инспектор Д.Т., към СДВР, отдел ПП СДВР, с която на
основание чл. 171, т. 2а б.
"а" от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: