Решение по дело №69/2017 на Окръжен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№98

гр. Силистра, 03.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

При секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 69/2017 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Иискове с правно основание на основния иск е чл. 267, ал.1 и чл. 271, ал. 5 от КЗ, а на евентуалния чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД

Ищецът – Т.Т.Р. подадена чрез адв. С.М.Н.,***, с кантора в гр. Силистра, ул. „Отец Паисий“ № 33; със съдебен адрес:***,  желае съда да постанови решение, с което да

1.         осъди „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК ======, да й заплати сумата от 80000 лв. (осемдесет хиляди лева) представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания, вследствие нанесената и телесна повреда при пътно - транспортно произшествие на 09.12.2014 год. в гр. Силистра причинено от Г.Д.Г. ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.12.2014 год. до окончателното й изплащане;

2.         да осъди „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК ********* да й заплати сумата от 589,65 лв. (петстотин осемдесет и девет лева шестдесет и пет стотинки) представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи по заплатени от нея билети за пътуване по дестинация Силистра - София - Силистра; Фактура за имплант; касови бележки от закупуване на предписани й лекарства и образно изследване, които е направила вследствие на нанесената й телесна повреда при пътно - транспортно произшествие на 09.12.2014 год. в гр. Силистра причинено от Г.Д.Г. ,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

3.         да осъди „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК ********* да й заплати направените разноски по делото, ведно със законната лихва считано от датата на влизане на съдебния акт в законна сила до окончателното им изплащане;

При условията на евентуалност - в случай, че съда не установи отговорността на застрахователя - „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК ………., то тогава да постановите решение, с което:

1.         да осъди Г.Д.Г. да й заплати сумата от 80000 лв. (осемдесет хиляди лева) представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания, вследствие нанесената й телесна повреда при пътно - транспортно произшествие на 09.12.2014 год. в гр. Силистра причинено от него, ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.12.2014 год. до окончателното й изплащане;

2.         да осъди Г.Д.Г. да й заплати сумата от 589,65 лв. (петстотин осемдесет и девет лева шестдесет и пет стотинки) представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи по заплатени от нея билети за пътуване по дестинация Силистра - София - Силистра; Фактура за имплант; касови бележки от закупуване на предписани й лекарства и образно изследване, които е направила вследствие на нанесената й телесна повреда при пътно - транспортно произшествие на 09.12.2014 год. в гр. Силистра причинено от него, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

3.         да осъди Г.Д.Г. да й заплати направените разноски по делото, ведно със законната лихва считано от датата на влизане на съдебния акт в законна сила до окончателното им изплащане.

Ответникът – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК ……….., в срок представя отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции оспорвайки ги по размер. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си. Претендира разноски.

Ответникът - Г.Д.Г. чрез процесуален представител изразява становище за частична основателност на исковите претенции само спрямо първия ответник.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното

от фактическа страна:

На 09.12.2014 год. при пътно-транспортно произшествие (ПТП) в гр. Силистра ищцата, като пешеходец била блъсната от моторно превозно средство с peг. № СС8831РВ, управлявано от втория ответник Г.Д.Г..

Спрямо водачът Г.Д.Г. е, е образувано административно наказателно производство приключило с влязло в сила Решение № 71 от 01.02.2016 год. постановено по АНД № 10875/2015 год. по описа на Силистренски районен съд, с което същия е признат за виновен в това, че на 09.12.2014 год. в гр. Силистра, на регулираното със светофар кръстовище между бул. „Македония“ и ул. „Добрич“ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Стило“ с peг. № СС8831РВ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като след като му е подаден сигнал, който му разрешава преминаването, не е пропуснал пешеходката - Т.Т.Р. , която все още се е намирала на пешеходната пътека, вследствие на което е предизвикал пътно - транспортно произшествие и по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв долен крайник, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата - престъпление по чл. 343а, ал. 1,6. „а“, предл. „второ“ от НК във връзка е чл. 343, ал. 1,6. „б“ от НК, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. „трето“ от НК

Към датата на ПТП за лекият автомобил, с който същото било причинено е била сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ между неговият собственик - Гинка Иванова Димитрова и първият ответник - ЗД „БУЛ ИНС“ АД,  видно от приложените Застрахователна полица № 02114001793412 и справката от електронната страница на „Гаранционен фонд“.

От приложените, към исковата молба заверени преписи от медицински документи може да се установи, че ищцата е получила увреждане на ляв долен крайник, което е довело до преживени от нея болки, страдания и неудобства, както и до направени финансови разходи.

От събраните в хода на процеса свидетелски показания може да се установи, че след претърпяното ПТП ищцата променил начина си на живот, като не можел да упражнява професията си, тъй като същата била свързана с чести пътувания за зареждане със стока до далечни дестинации. Свидетелите потвърждават, че ищцата и до сега изпитва болки в увредения си крайник, което й създава ежедневни неудобства при придвижване и се налага да ползва помощно средство затова.

От заключението на вещото лице извършило назначената от съда КСЕ и от изслушването на експерта се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила контузия на лявото коляно водеща до траен функционален дефицит. За отстраняване на последиците от травмата е проведено оперативно лечение с поставяне на имплант, но въпреки това функционално лявата колянна става на ищцата не е възстановена напълно. От заключението на експерта се установява още,че увреждането на ищцата предполага наличие на болков синдром засилващ се при продължително ходене или друго физическо напрежение.

от правна страна:

Съдът намира така предявените искове за допустими за разглеждане, тъй като са подадени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледани по същество ОС намира исковете за частично основателни по следните причини:

Между ищеца и ответниците липсва спор относно наличието на твърдяното от ищеца ПТП, виновно причинено от втория ответник Г. и причинно следствената връзка между него и причинената на ищцата телесна повреда. Направеното от първия ответник възражение за липса на доказателства за наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с него в качеството му на застраховател не се кредитира от съда предвид приложения, като писмено доказателство към АНД № 1085/2015г. по описа на РС – Силистра оригинал на Застрахователна полица удостоверяващ наличието на застрахователно правоотношение между първия ответник и собственика на лекия автомобил с който втория ответник контузил ищцата.

Съдът счита, че са налице всички елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 226, ал. 1, от КЗ отм. във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ. Виновното поведение на втория ответник причинил застрахователното събитие може да се установи от влязлото в сила Решение № 71 от 01.02.2016 год. постановено по АНД № 10875/2015 год. по описа на Силистренски районен съд.

Същественият спорен въпрос по делото е размерът на следващото се обезщетение, който втория ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД, дължи на ищцата.

Ищцата претендира пълния размер на посоченото в исковата молба обезщетение намирайки, че трагичния инцидент довел до нетрудоспособност и причинил й неудобства, болки и страдания е предизвикан изцяло от противоправното поведение на втория ответник установено с влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 от ГПК, има задължителен за гражданския съд характер относно виновността на дееца. Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, намира претендирания размер на обезщетението за завишен намирайки, че действително преживените от ищцата болки и страдания не са адекватни на претендираното обезщетение съпоставени с изплащани за други – по тежки телесни увреждания парични суми.

Ответникът Г.Д.Г., чрез своя представител изразява становище за основателност на предявените искове но само по отношение на застрахователя и то в по малък размер.

За да формира становището си по спорните въпроси съда съобрази следните обстоятелства:

Безспорно е установено по делото, че ищцата е претърпяла болки и страдания поради причинената вследствие процесното ПТП, травма, което довело и до нейната нетроудоспособност, обусловило съществена промяна в начина й на живот, ограничило възможността й за свободно придвижване и упражняване на активна дейност, каквато й е била присъща преди инцидента.

По делото не е спорно, че за автомобила управляван от виновното за ПТП лице е имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с първия ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД, което обуславя правната възможност ищцата да насочи исковите си претенции пряко към застрахователя. Изложеното мотивира съда да приеме, че ищцата следва да бъде възмездена /доколкото това е възможно/ с адекватно парично обезщетение заплатено от ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД. При приложение на този законово установен принцип ОС намира, че следва да съобрази в достатъчна степен последователната практика на касационната инстанция за определянето на критерия за справедливост и от икономическата конюнктура в страната, както и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС, Търговска колегия, II отделение, постановена по новия съдопроизводствен ред - така, напр. Решение № 749 от 05.12.2008г., Решение № 124/11.11.2010г. Икономическата конюнктура е в основата и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и последните посочени размери на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл . 266 КЗ, е до 1000000 /един милион/ лева. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, цитирана в определението по чл. 288 ГПК, а именно - Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. на ВКС, II т.о. на ВКС, както и Решение № 1 от 26.03.2012г. на ІІ, т.о. на ВКС.

С оглед на горните съображения и направеното от първия ответник, възражение относно размера на исковите претенции, настоящият съдебен състав приема, че справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде в размер на 30000 /тридесет хиляди/ лева.

При определяне на конкретния размер на присъденото обезщетение съдът съобрази обстоятелството, че ищцата не е допринесла с действията си за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП, като е пресичала пътното платно на пешеходна пътека при разрешаващ сигнал на светофарната уредба. Както бе установено последиците от инцидента са трайни и все още понастоящем ищцата търпи болки и страдания от увреждането, а за пълно възстановяване на функционалната активност на крайника според експерта е нужно поставяне на изкуствена колянна става. Съдът намира за неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30000 /тридесет хиляди/ лева до претендирания размер от 80000 /осемдесет хиляди/ лева предвид установеното по делото обстоятелство, че травмата на ищцата представлява увреждане само на меките тъкани на колянната става без фрактура на кост, и е възможно пълно възстановяване на функционалността на крайника, което е видно от заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ.

По изложените съображения изцяло основателен се явява иска за присъждане на сумата от 589,65 лв. (петстотин осемдесет и девет лева шестдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи по заплатени от ищцата билети за пътуване по дестинация Силистра - София - Силистра; фактура за имплант; касови бележки от закупуване на предписани й лекарства и образно изследване, които е направила вследствие на нанесената й телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Коментираната претенция не се оспорва от ответниците, а от представените, като писмени доказателства заверени ксерокопия от фактури, билети и фискални касови бонове, може да се установи, че ищцата е направил тези разходи за пътувания, медицински консумативи и манипулации нужни за лечението на претърпените в следствие процесното ПТП травми.

Предвид установената частична основателност на основната искова претенция се явява основателна и акцесорната такава по чл. 86 от ЗЗД, за законната лихва върху присъдената главница от датата на от датата на увреждането 09.12.2014 год. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, първият ответник, следва да заплати дължимата за производството държавна такса, определена съобразно уважената част от исковите претенции и чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, както и сумата от 62.11лв. /шестдесет и два лева и единадесет стотинки/ представляваща част от заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице съобразно уважената част от исковата претенция.

Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и направеното с исковата молба искане първият ответник, следва да заплати на ищеца направените в производството разноски, но липсата на доказателства за такива мотивира съда да приеме искането за неоснователно и да го отхвърли.

Предвид изхода на делото,  направеното искане, представения и неоспорен списък по чл. 80 от ГПК, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца дължи на първия ответник част от сторените деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция, а именно парична сума в размер на 3105.59 лв. /три хиляди сто и пет лева и петдесет и девет стотинки/ без ДДС или 3726.70 лв. /три хиляди седемстотин двадесет и шест лева и седемдесет стотинки/ с включен ДДС.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца дължи на втория ответник сторените деловодни разноски, за които има приложено доказателство /лист № 40/, но липсата на формулирано искане за такива от страна на Г.Д.Г. или процесуалните му представители мотивира съда да не се произнася по този въпрос.

Водим от гореизложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК ……….., да заплати на Т.Т.Р. сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от претърпени болки и страдания, вследствие нанесената и телесна повреда при пътно - транспортно произшествие на 09.12.2014 год. в гр. Силистра причинено от Г.Д.Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.12.2014 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК …….., да заплати на Т.Т.Р., сумата от 589,65 лв. (петстотин осемдесет и девет лева шестдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени вследствие пътно - транспортно произшествие на 09.12.2014 год. в гр. Силистра причинено от Г.Д.Г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК …………, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, сумата от на 1262.11 лв. /хиляда двеста шестдесет и два лева и единадесет стотинки/ представляваща част от дължимата за производството държавна такса и част от заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице съобразно уважената част от исковата претенция.

ОСЪЖДА Т.Т.Р., да заплати на „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК *********, сумата от 3726.70 лв. /три хиляди седемстотин двадесет и шест лева и седемдесет стотинки/ с включен ДДС, представляваща част от сторените деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.