№ 9985
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110169585 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. Б. К. срещу *********, с
която са предявени обективно кумулативно съединен отрицателен установителен иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, с който се иска да бъде
обявена нищожността на клауза в чл.11, ал.2 в Договор за потребителски заем *******
от 04.01.2023г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под
евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК – поради
заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД –
поради противоречие с добрите нрави, както и с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за осъждане ответника да плати сума в размер на 50лв. като част от сумата от
158.92лева, представляваща платена при липса на основание по клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата претенция – 09.11.2023г., до изплащането.
Ищецът твърди, че на 04.01.2023г. сключил със ********* договор за
потребителски заем *******, по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер
550лева, по който е уговорен краен срок за погасяване 22.02.2023 г. Ищецът дължал
връщане на преодоставената сума и възнаградителна лихва в размер на 40,05%
годишно, като в чл. 3, т. 5 от договора е посочен годишен процент па разходите в
размер на 49,78%, като съобразно чл. 3 от договора заемът следва да бъде върнат на 11
седмични вноски, дължими с падеж сряда, от които 1 вноска по 4.28 лева и 10 вноски
1
по 57.38 лева. Поддържа, че в чл. 5.1 от договора е уговорено, че в срок от три дни
задълженията по договора следвало да бъдат обезпечени с банкова гаранция или
поръчители, като са поставени множество условия за това, конкретно посочени в
клаузата, като в чл. 11, ал.2 от договора е предвидено при неизпълнение на условията
по чл. 5 да се дължи фиксирана неустойка в размер па 158.92 лева. Още със
сключването на договора поради непредоставяне на обезпечение, на ищеца била
начислена неустойка в общ размер на 158.92 лева, която сума била дължима към
месечната погасителна вноска в размер от по 67 лева, с което общото задължение по
договора е в размер на 737 лева. Поддържа, че с уговорената неустойка се цели да се
заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това
вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение единствено с цел да
не бъде включено при изчисляването на ГПР и да се заобиколи забраната по чл. 19, ал.
4 ЗПК. Счита, че с начисляването на неустойка за неизпълнение на задължение излиза
извън пределите на предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода и се накърняват
добрите нрави, което излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване за другата страна
по договора, доколкото е в размер на около 29% от заетата сума. Клаузата за неустойка
заобикаляла забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, като се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат
вреди, като неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да
бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било налице недопустимо
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката съставлявала
допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението
не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй
като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка, така и клауза не била индивидуално
уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Поддържа, че било налице заобикаляне на
изискването на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10, тъй като не бил
налице съществен елемент от неговото съдържание, доколкото не се посочвал
процентът на ГПР по кредита, както и липсвали компонентите, които са включени в
него. Клаузата за неустойка била нищожна и поради накърняване на добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на
целия договор за кредит. Твърди, че от сключване на договора до датата на депозиране
на исковата молба ищецът е заплатил задължения по договора, като с оглед
нищожността на оспорената клауза за неустойка по договора, сумата за неустойка е
получена от ответника без правно основание, поради което предявява кумулативно
съединен обусловен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови
сумата от 158.92лв., представляваща платена при липса на основание по клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на
2
кредитора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция,
до изплащането.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
*********, в който оспорва исковете. Заявява, че в петитума се иска обявяване на
нищожност на конкретна договорна клауза, но в обстоятелствената част на няколко
места се навежда довод, че целият договор е недействителен. Ответникът твърди, че
при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови
изисквания, с което оспорва доводите на ищеца, като твърди, че оспорената клауза от
договора е валидна. Поддържа, че вземането за неустойка по договора за
непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на
годишния процент на разходите. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена
между страните като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима
след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи
обезпечение на задължението си, от което следвало, че към момента на сключване на
договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да
се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на
отношенията им, с оглед на което ищецът предварително е бил наясно с
икономическите последици от сключваните договора за кредит. Твърди, че
кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от
договора по чл. 7, ал.1 от същия, както и т. 1, Част IV от Стандартния европейски
формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от посочената неустойка, както и че е
имал възможност за удължаването на тридневния срок за предоставяне на обезпечение,
чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно
заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед. Излага, че вместо да
упражни правото си на отказ от договора, на осмия ден от сключването му ищецът е
направил пълно и предсрочно погасяване на всички свои задължения по договора, вкл.
начислената след третия ден неустойка, с оглед на което ищецът е целял начисляването
на неустойката, за да обоснове формалното си право на иск от водене на настоящото
производство, както и същото е в пряко противоречие с принципа на
добросъвестността в преддоговорните отношения между страните. Поддържа, че не е
налице противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изложените
аргументи, свързани с индивидуалното договаряне и възможността
кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до
начисляването на неустойка и върху отпадането на това вземане. Ищецът не бил
предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на
предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът
направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение и е дал на
кредитополучателя възможност и допълнителен срок да предостави обезпечение и да
не заплаща неустойка. Оспорва осъдителния иск. Твърди, че всички клаузи от договора
3
са валидно и индивидуално уговорени между страните, условията по договора и всяко
едно от задълженията на кредитополучателя са посочени и описани в Стандартния
европейски формуляр, договора и погасителния план, като потребителят е подписал
документите собственоръчно, така всички предсрочно и доброволно платени от ищеца
суми са получени на валидно правно основание. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1) Обуславящ
отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на неустоечна клауза по
чл.11, ал.2 от Договор за потребителски кредит ******* от 04.01.2023г. с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално съединен с иск по
чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК – поради заобикаляне на закона,
евентуално съединен с иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД; 2) Обусловен осъдителен иск по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните има сключен договор
за потребителски заем ******* от 04.01.2023г. с твърдените клаузи, по който е
отпусната сума в общ размер на 550лева главница, при възнаградителна лихва в размер
на 40,05% годишно, ГПР в размер на 49,78%, като съобразно чл. 3 от договора заемът
следва да бъде върнат на 11 седмични вноски, дължими с падеж сряда, от които 1
вноска по 4.28 лева и 10 вноски по 57.38 лева.
В доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по
делото, че между страните има сключен договор за потребителски заем ******* от
04.01.2023г. със ******** с твърдените клаузи (безспорно), в който случай ответникът
следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на чл. 11, ал. 2 от
договор за потребителски заем ******* от 04.01.2023г., а именно, че клаузата е
индивидуално договорена, че не представлява скрито възнаграждение, което следва да
се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се
нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и
че не противоречи на закона, не е налице заобикаляне на закона и не противоречи на
добрите нрави.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че на 13.12.2023г. е
сключил с ответника договор за потребителски заем № ******* (безспорно); че е
заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на
ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В
доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства,
е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в
договор за потребителски заем *******, въз основа на които са извършени начисления
на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.
Искът е обусловен от обуславящите искове за нищожност, доколкото в предмета
4
на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно
наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящите искове), съответно спорът по обусловените искове се концентрира по
въпроса за имущественото разместване.
Съвкупно от събраните по делото доказателства съдът приема, че клаузата по чл.
11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № *******, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, е разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита
– чл.19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /основен лихвен процент плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод
следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В частност е
несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от представянето на
обезпечение от страна на кредитополучателя, а дължимостта на „неустойката“,
уговорена процесния договор, независимо от изпълнението на поетите задължения за
връщане на кредита, противоречи на същността на неустоучната клауза. Следователно
с последната кредиторът цели да получи възнаграждение под формата на „неустойка“,
тъй като на практика размерът на възнаградителната лихва се съотнася с
действителната обезпеченост на вземанията на кредитора /даденото обезпечение би
могло да намали риска от невръщане на заетата сума/ (така изрично и Решение №
529/29.01.2024г. по в.гр.д. № 6422/2023г. по описа на СГС).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22
ЗПК.
По обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между
5
страните има сключен договор за потребителски кредит, по който са изплатени
задълженията в полза на ответника, в който случай ответникът следва да докаже, че
получената сума е на валидни договорни клаузи. С оглед приетото по-горе съдът
приема, че е налице недействителност на договора по чл.22 вр. чл.11. т.10 ЗПК, като с
оглед чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. От приетата по делото справка за движение по
кредит № ******* се установява по чл.175 ГПК, че платената сума отнесена към
неустойката е в размер на 158.92лв., поради което частично предявеният иск от 50лв.
се явява основателен.
По разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторени разноски в общ
размер на 100лв. за д.т.
Ищецът е представляван от адвокат по чл.38 ЗАдв., поради което в полза на ЕАД
Д. М., БУЛСТАТ: ******, следва да се присъди възнаграждение в минимален размер
определен от съда в размер на 400лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото и обусловеността на предявените искове.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Р. Б. К., ЕГН: **********, *********, срещу
*********, ЕИК: ********, *********, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК нищожността на
клаузата по чл. 11, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ******* от 04.01.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД *********, ЕИК: ********,
*********, да заплати на Р. Б. К., ЕГН: **********, *********, сумата от 50лв.,
представляваща част от сумата от 158.92лв., недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № ******* от 04.01.2023г., ведно със законната лихва считано
от 09.11.2023г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *********, ЕИК: ********, *********,
да заплати на Р. Б. К., ЕГН: **********, *********, разноски по делото в размер на
100лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. *********, ЕИК:
********, *********, да заплати на ЕАД Д. М., БУЛСТАТ: ******, адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6