РЕШЕНИЕ
№ 196
гр.
Пловдив, 28.01.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря Д.Т.,
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2357 по
описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост във връзка с
чл.145 и сл. от АПК.
Оспорва се Заповед № РД-18-674/02.07.2018г.,
издадена от Кмета на Район "Централен"-Община Пловдив, с която е
наредено изземване от Г.А.Я. на терен-общинска собственост, представляващ
поземлен имот с идентификатор 56784.521.1113, разположен в кв.44 в УПИ V-1239-по плана на
кв.“Освобождение-Гео Милев“, гр.Пловдив, върху който е поставен преместваем
обект за местодомуване на леко МПС под № 1, съгласно одобрена схема от
19.09.2012г.
Жалбоподателят Г.А.Я. моли да се отмени
оспорваната заповед, тъй като гаражната клетка е разположена в дворно място към
жилищната сграда и ползването е съгласувано с общината и съответно на
издадените разрешителни. В подкрепа на твърденията си представя писмени
доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът - Кметът на Район "Централен"-Община
Пловдив, чрез юрисконсулт С., оспорва жалбата. Твърди заповедта да е
законосъобразна и издадена при спазване на административнопроизводствените
правила. Възразява, че за жалбоподателя не е издавано ново разрешително за ползване
на общинския терен, а изтеклия срок на разрешителното не е превърнал същото в
безсрочно. Твърди теренът да е общинска собственост. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства,намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
предвидения за това срок, от страна адресат на оспорвания акт. Заповедта е отбелязана
като връчена на 06.07.2018г., като за датата на връчване администрацията не
спори,а жалбата е постъпила на 20.07.2018г.
По същество, жалбата е неоснователна.
Установява се от констативен протокол
/л.9/,че на 13.06.2018 г. е извършена проверка на място, от длъжностни лица в
Район "Централен" при Община Пловдив, при което е констатирано, че
върху част от ПИ, разположен в УПИ V-1239 в кв.44, е поставен преместваем обект
за местодомуване на леко МПС под № 1,съгласно одобрена от 19.09.2012 г. схема
от главния архитект на район "Централен"-Община Пловдив. Поземленият
имот е с идентификатор 56784.521.1113 и е частна общинска собственост съгласно
чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОС, във вр.с §7, ал.1,т.3 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС, което е видно от представена служебна справка от 09.03.2018 г.,
издадена от началник отдел „ОИЖП“ при Община Пловдив/л.48/.
За обекта е констатирано,че са издавани
разрешение за поставяне и разрешение за ползване на имот общинска
собственост,които към момента на проверката са с изтекъл срок на действие.
Посочено е още,че гореописаният имот се
държи без правно основание от жалбоподателя.
Няма данни Костативният протокол да е
връчен на адресата, но е отбелязвано залепването му на обекта на 13.06.2018г.
Последвало е издаването на процесната
Заповед, с която ответникът, коментирайки горецитираните обстоятелства и
възприемайки изцяло отразената в Констативния протокол фактическа обстановка, е
приел да са на лице всички кумулативни предпоставки на нормата на чл. 65, ал.1
и ал.2 от ЗОС и тези на чл. 80, ал.1 и ал.2 от НРПУРОИ, поради което е
постановил и изземването от оспорващия.
В хода на съдебния процес бе представена
административната преписка.
Установява се,че на жалбоподателя е издадено
Разрешение за поставяне № 272/23.10.2012 г. от кмета на район Централен, с
което му е разрешено поставянето на преместваем обект за местодомуване на леко
МПС- гараж№ 1 в УПИ-V-1239, кв.44,по плана на кв.“Освобождение-Гео Милев“ съгласно одобрена схема по чл. 56 от ЗУТ от
гл.архитект на район "Централен"-Община Пловдив на 19.09.2012 г.
Представено е Разрешение № 01-02-1041/23.10.2012
г. за ползване на терен общинска собственост,чрез поставяне на преместваемо
съоръжение за местодомуване на леко МПС по чл. 56 от ЗУТ и чл.12, във връзка с
чл.2 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на
Община Пловдив/л.10/
След съставяне на констативния протокол
жалбоподателят е депозирал молба от 15.06.2018г. с възражения и искане да му се
подновят разрешителните.
На 11.07.2018г. е входирана в
администрацията нова молба, с която е поискан отговор на първата молба.
Представен е по делото и нотариален акт
от 1993г., въз основа на който жалбоподателят претендира,че има право на
собственост върху прохода, осигуряващ единствен достъп до дворното място,в
което е разположен гаража, което е вътрешен двор и се ползва само от
собствениците на обекти в сградата.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът достига до следните фактически и правни изводи.
Оспорваната заповед е издадена от
материално и териториално компетентния орган – Кметът на Район
"Централен" при Община Пловдив, в кръга на предоставените му от
правната норма правомощия – чл. 80, ал.1 от НРПУРОИ във вр. с чл. 65, ал.2 от ЗОС и при спазване на административно производствените правила за това.
Оплаквания за противното не са изложени
в жалбата, поради което не се излагат подробни съображения.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена фирма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 59 от АПК, включително фактическо и правно основание за нейното издаване.
Констатира се също, че заповедта съдържа
подробно изложение относно възприетата от издателя й фактическа обстановка,
както и изводите на същия относно приложението на материалния закон – т.е.
процесният индивидуален административен акт съдържа подробни фактически и
правни основания, в съответствие с изискването на чл. 59, ал.2 от АПК за
мотивираност.
При издаването на заповедта са спазени
административнопроизводствените правила. Обстоятелствата, които са фактическо
основание за издаване на оспорения административен акт, са установени при
извършена проверка от служители на общинската администрация, за което е
съставен констативен протокол.
Действително, по делото липсват
доказателства жалбоподателят да е бил уведомен за започналото административно
производство,като следва да се приеме,че същият не е бил уведомен по реда на
чл. 26 от АПК, но това нарушение не е съществено, тъй като по никакъв начин не
е ограничило правото му на защита и не е повлияло на съдържанието на акта.
Съдът намира, че заповедта е издадена и
в съответствие с материалния закон – чл. 65 от ЗОС, а и чл. 80, ал.1 от
НРПУРОИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал.1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по
предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на
заповед на кмета на общината.
По силата на горната разпоредбата,
заповедите за изземване се издават при кумулативното наличие на следните
предпоставки: имотът, който се изземва да е общински и същия да се владее или
държи без правно основание, да не се ползва по предназначение или необходимостта
от него да е отпаднала.
В конкретната хипотеза, за да
съответства на материалноправната разпоредба, оспорената заповед следва да е
издадена при наличието на две предпоставки - процесният имот да е общинска
собственост и да се държи (ползва) от трето лице, без правно основание.
По отношение на първата предпоставка,
настоящият състав намира, че безспорно по делото е установено, че поземленият
имот с идентификатор 56784.521.1113, чието изземване е разпоредено с оспорената
заповед, към момента на нейното издаване, е имал статут на частна общинска
собственост. Това,че жалбоподателят или негов правоприемник е собственик на
право на строеж върху имота, което право вече е реализирано и, съответно
ограничение в общинската собственост има само относно прилежащия на сградата
терен, не го прави носител на вещни права върху дворното място така, щото да е
налице правно основание,на което да държи имота. Не води до различен извод и
факта,че описания в нотариалния акт и представен на снимковия материал,като
веществени доказателства, проход,част от сградата, е собственост на
собствениците на индивидуални обекти в нея. Нареденото изземване е на терен,
представляващ част от общинския имот – УПИ V-1239, а не на обща част от
сградата, каквато представлява въпросния проход.
Налице е и втората предпоставка за
издаване на Заповед на основание чл. 65 от ЗОС - имотът се държи без правно
основание от оспорващия, което е установено посредством Констативният протокол,
противно на твърденията в жалбата. В Констативния протокол са обективирани
констатации от извършена проверка на място на административния адрес, от които
се прави извод,че именно жалбоподателят държи имота. Тези факти се потвърждават
и от подаденото от самия жалбоподател искане за подновяване на разрешението за
поставяне на преместваем обект. Установи се,че ново разрешение не е издавано.
Представените квитанции за заплащани
обезщетения за ползването на терена са доказателство за факта на ползване,
който не се и оспорва, но не водят до подновяване на срока на разрешителното.
След изтичане срока за ползване,както е в настоящия случай, във всеки един
момент кметът на общината, респективно кметът на района, може да приложи
разпоредбата на чл. 65 от ЗОС и да постанови изземването на имота,както е и
направено.
С оглед на изложеното, настоящият състав
счита за безспорно установено, че жалбоподателят държи процесния имот, който е
частна общинска собственост, без правно основание, с оглед на което са налице
предпоставките на закона за издаване на обжалваната заповед.
По тези съображения съдът намира, че жалбата
е неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл. 143, ал.4 от АПК и
съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по
тъл. д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд, при своевременно направено
искане за присъждане на разноски и осъществено процесуално представителство за
ответника, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Община Пловдив
разноски по делото, под формата на дължимото се юрисконсулско възнаграждение,
определено по правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във
вр. с чл. 78, ал.5 от ГПК. Съобразно обема на осъществената процесуална защита
по конкретния казус, съдът приема, че общо дължимото юрисконсултско
възнаграждение, определено по цитираното правило, е в размер на 100 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Г.А.Я.
против Заповед № РД-18-674/02.07.2018г., издадена от Кмета на Район "Централен"-Община
Пловдив, с която е наредено изземване на терен-общинска собственост,
представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.521.1113, разположен в кв.44
в УПИ V-1239-по
плана на кв.“Освобождение-Гео Милев“, гр.Пловдив, върху който е поставен
преместваем обект за местодомуване на леко МПС под № 1, съгласно одобрена схема
от 19.09.2012г.
ОСЪЖДА Г.А.Я., ЕГН ********** *** сумата
от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Вас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ