Р Е Ш Е Н И Е № 136
гр. Сливен, 07.06.2021
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на тридесет и първи май
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 124 по описа за 2021 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
подадена от А.П.Х.,*** срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т.5
б."б" от Закона за движението по пътищата,
"преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик" по отношение на лек автомобил „БМВ“ с ДК …………., нейна собственост,
наложена на 07.02.2021 г. от мл. и. – ст. п. в сектор "Общинска
полиция" към отдел "Охранителна полиция" – СДВР – Ю. Л. З..
В жалбата и в представена
по делото писмена защита жалбоподателката излага
възражения и правни доводи за незаконосъобразност на наложената принудителна
административна мярка. Счита, че същата може да бъде приложена само в изрично
предвидените от закона случаи, нито един от които според нея не се установява
да е налице от представените с административната преписка писмени
доказателства. В този смисъл навежда подробни доводи, че нарушаването на
правилата за паркиране не са абсолютна предпоставка за засягане правото на
собственост чрез прилагането на предвидената в разпоредбата на чл. 171, т.5,
б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
принудителна мярка, тъй като това нарушение не попада в нито една от трите
изчерпателно предвидени в нормата хипотези. Моли съда да бъде постановено
решение, с което да бъде отменена оспорената принудителната административна
мярка, изразяващо се в преместване на паркирано МПС с рег. ………….. на 07.02.2021
г. без знанието на неговия собственик. Претендира
за разноските по делото.
В съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв.Д.Х. поддържа жалбата. Претендира
за разноски съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по жалбата – мл.
и. – ст. п. в сектор "Общинска полиция", отдел "Охранителна
полиция" – СДВР – Ю. Л. З., не изразява становище по жалбата. В писмено
становище, постъпило на 02.06.2021 г. т.е. след приключване делото, подадено то
пълномощника и Х. Х. оспорва жалбата, счита че оспорената ПАМ е законосъобразно
наложена, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на оспорващата.
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съгласно Докладна записка
към рег. № 1673/08.02.2021 г. до Началника на сектор "Общинска
полиция" при ОПП – СДВР (л.41 по делото), съставена от Ю. З. на дл. п. в сектор "Общинска полиция" при отдел
"Охранителна полиция" – СДВР, на 07.02.2021 г. в 10:00 ч. е
разпоредено принудително преместване на МПС марка "БМВ" с рег. …………..,
паркиран в нарушение на чл. 98, ал.1,
т.6 от ЗДвП на ул. „Пиротска“, в район на кръстовище
с ул. „Отец Паисий“ към бул. „Христо Ботев“ в гр.София.
Видно от докладната
записка до Началника на сектор "Общинска полиция" при ОПП – СДВР
(л.40), лекият автомобил е репатриран със специализиран автомобил за
принудително преместване № 62, което намира своето потвърждение и в направеното
за това отбелязване в Протокол на екипите за принудително преместени ППС на
„Център за градска мобилност“ ЕАД (л.22). На същата дата (07.02.2021 г.), видно
от Отчет за принудително преместени ППС на „Център за градска мобилност“ ЕАД
(л.28) автомобила е репатриран на специализиран паркинг "Подуяне".
Съгласно Заповед № СОА19-РД-09-11/04.01.2019
г. (л.38) на Кмета на Столична община, издадена на основание чл. 44, ал.1,
т.1 и ал.2 от ЗМСМА,
във връзка с чл. 167, ал.2
и чл. 168, ал.1,
чл. 170, ал.1,
чл. 172, ал.1,
чл. 189, ал.1
от Закона за движение по пътищата, чл. 13, т.4
и т.6 и чл. 15, т.4
от Наредба № Iз-1027 от 12.05.2010 г. за
организацията и дейността на звено "Общинска полиция" и
чл.1 от Договор рег. № СОА16-ДГ56-523/11.05.2016 г. за създаване на звено
"Общинска полиция", е определено звено "Общинска полиция"
да осъществява функциите на служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал.
2 от ЗДвП. Във връзка с това, в т. II, подточка 1.2 от заповедта е
наредено на служителите от звено "Общинска полиция" да прилагат
принудителните административни мерки по чл. 171, т.5,
б. "а", б.
"б" и б.“г“ от ЗДвП. Видно от Удостоверение с рег. № 513р-32930,
екз. № 2 от 21.04.2021 г. на Началник на 01 сектор,
отдел "Човешки ресурси" при СДВР (л.39), считано от 27.05.2020 г. Ю.
Л. З. е назначена на длъжност ст. п. в сектор "Общинска полиция" към
отдел "Охранителна полиция" при СДВР.
По делото е представена
административната преписка по издаване на оспорената ПАМ. Заедно с нея са
приложени и приобщени още Фиш за наложена глоба с № 140029 от 07.02.2021 г. (л.42)
и снимков материал (л.43-47).
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена на
22.02.2021 г. – първия работен ден след изтичане на преклузивния
четиринадесетдневен срок (считано от 07.02.2021 г.), от процесуално
легитимирано лице - адресат на акта, срещу подлежаща на оспорване ПАМ, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съобразно чл.22 от
Закона за административните нарушения и наказания, за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Последните са актове на държавно
управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението
им. Материалноправните предпоставки, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй
като с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Такава ПАМ
е регламентирана в чл. 171,
ал.1, т.5, б. "б" от ЗДвП - принудително преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощен от него водач при посочени в нормата предпоставки. Прилагането на
процесната ПАМ се осъществява чрез устно разпореждане по аргумент от противното
на разпоредбата на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП, предпоставка за което е констатирано нарушение по чл. 171, ал.
1, т. 5 б. "б" ЗДвП. Компетентността за налагане на тази
мярка е уредена в чл. 168, ал.1
от ЗДвП и принадлежи на определените от министъра на вътрешните
работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени
от собствениците или администрацията, управляваща пътя. За всеки един от тези
правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи
съответните длъжностни лица, които да налагат принудителната административна
мярка.
От данните по делото съдът
приема за установено, че устното разпореждане (обективирано
в Докладна записка към рег. № 1673/08.02.2021 г. до Началника на сектор
"Общинска полиция" при ОПП – СДВР) за налагане на процесната ПАМ е
издадено от мл. и. – ст. п. в сектор "Общинска полиция", отдел
"Охранителна полиция" – СДВР – Ю. Л. З.. От съвкупния анализ на
събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът счита, че
оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган
съобразно нормата на чл. 168,
ал.1от ЗДВП, което се извежда от съдържанието на представените от
ответната страна Заповед № СОА19-РД-09-11/04.01.2019 г. на Кмета на Столична община
и Удостоверение с рег. № 513р-32930, екз. № 2 от
21.04.2021 г. на Началник на 01 сектор, отдел "Човешки ресурси" при
СДВР.
Изложеното мотивира съда
да приеме, че постановената принудителна административна мярка е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма (устно
разпореждане), въз основа на надлежно оправомощаване.
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
При преценка на
административната мярка, съдът намира обаче, че същата е приложена в нарушение
на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 171, т.
5, б. "б" от ЗДвП съдържа три различни хипотези, при
наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат
принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно
средство без знанието на собственика". Първата е, когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени
с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по
начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата,
когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на
които е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна
ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху
правото на неприкосновеност на личната собственост мярка.
Единственото правно
основание за прилагане на процесната ПАМ, съдържащо се в посочената по-горе
докладна записка към рег. № 1673/08.02.2021 г., е разпоредбата на чл. 98, ал.1,
т.6 от ЗДвП, съгласно която престоят и паркирането са забранени на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Нарушението на посочената
разпоредба обаче предполага единствено ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителите, тъй като никъде не се съдържат указания и за
кумулативно налагане на административна мярка от вида на принудителните. В този
смисъл, поради липсата на конкретно посочване, действително за жалбоподателката, а и за съда, остава неясно коя от трите
хипотези на чл. 171, т.
5, б. "б" от ЗДвП е приета от органа за изпълнена, за да
бъде разпоредено принудителното преместване на паркирано ППС без знанието и
съгласието на неговия собственик.
Тъй като никъде в
представената по делото административна преписка не се съдържат данни за това
да е била налице първата хипотеза на чл. 171, т.
5, б. "б" от ЗДвП - когато превозното средство е паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, то остават последните две - когато превозното средство е паркирано по
начин, който създава опасност за другите участници в движението или прави
невъзможно тяхното преминаването.
Съгласно чл. 170, ал.
1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа
на които е издаден административният акт, е на административния орган. От
съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, представени с
административната преписка в изпълнение на направеното от съда разпределение на
доказателствената тежест, настоящата инстанция намира, че по делото
административният орган не е извършил пълно доказване на фактическите основания
- паркирането на превозното средство по начин, който създава опасност за другите
участници в движението или прави невъзможно преминаването им, поради което
оспорената административна мярка е незаконосъобразна.
В случая, от
доказателствата по делото - докладна записка на органа е безспорно, че жалбоподателката е паркирала управлявания от нея автомобил
в зоната на кръстовището на ул. „Пиротска“ с ул.
„Отец Паисий“ към бул. „Христо Ботев“ в гр.София. Паркирането в зоната на
кръстовище по смисъла на § 6, т. 8
ЗДвП е нарушение на чл. 98, ал.
1, т. 6 ЗДвП, но за да е приложима принудителната мярка по чл. 171, т.
5, б. "б" ЗДвП е необходимо не само да е налице нарушение
на чл. 98, ал.
1, т. 6 ЗДвП. Законодателят ясно посочва, че паркирането следва да е
по начин, който създава опасност за другите участници в движението или прави
невъзможно тяхното преминаване. Следователно, само по себе си нарушението на
чл. 98, ал.
1, т. 6 ЗДвП не значи автоматично изпълнение и на предпоставките на чл. 171, т.
5, б. "б" ЗДвП (в този смисъл Решение № 1211 от 4.02.2016
г. на ВАС по адм. д. № 4905/2015 г., VII о., Решение № 4124 от 25.03.2013 г. на
ВАС по адм. д. № 24/2013 г., VII о., Решение № 3381 от 11.03.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 10014/2013 г., VII о., Решение № 4451 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 12639/2016 г., VII о.).
В представената по делото
докладна записка на органа, приложил принудителната мярка адресирана до
Началника на Сектор "Общинска полиция" при ОПП – СДВР, липсва дори
посочване, че начинът, по който автомобилът е паркиран, е създавал опасност за
другите участници в движението или е правел невъзможно тяхното преминаване. В
тази връзка е основателно възражението на оспорващата, че ако такава опасност
или пречка за другите участници в движението е съществувала, то е следвало да
бъде ангажирана административнонаказателната и
отговорност за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, а не по чл. 98, ал.
1, т. 6 ЗДвП. Същевременно
други доказателства, които да установяват обратното, по делото не са
ангажирани. Този извод не се опровергава и от приложения по делото снимков
материал, тъй като от същия отново не се установява да са били налице тези
релевантни обстоятелства. Видно от същия, автомобила частично е бил паркиран
върху хоризонтална маркировка, "Коси успоредни линии" - М15, обозначаващи
площ, забранена за движение на пътни превозни средства, в непосредствена
близост до голямо дърво и средство за ограничаване преминаването на пешеходци.
В този смисъл е необосновано твърдението на ответника по оспорването, че
процесното МПС създавало опасност за другите участници в движението или правило
невъзможно тяхното преминаване. Видно от разположението на репатриращия
автомобил на снимковия материал, съществува достатъчно място за преминаване на
други ППС по пътното платно, а съществуващите на кръстовището пътни елементи,
хоризонтална маркировка и трайни насаждения опровергават извода, че единствено
процесното МПС е пречка за преминаване на останали участници в движението.
Нарушаване на правилата за
движение по пътищата, в това число и за паркиране, не означават непременно
създаване на опасност за останалите участници в движението или невъзможност,
както изрично посочва законодателя, за тяхното преминавате. Безспорно това е
предпоставка за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя, каквото в настоящия случай е сторено, но не и за
засягане правото му на собственост. Противното би означавало всяко нарушение на
правилата за движение по пътищата да дава правно основание на службите за
контрол да прилагат принудителната административна мярка преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, което,
както беше посочено вече по-горе, засяга в голяма степен правото на
неприкосновеност на личната собственост. Не такъв обаче са смисълът и целта на
закона, което ясно проличава от дадената от законодателя правна формулировка.
Ако беше противното, нямаше да се съдържат тези две хипотези – на опасност и
невъзможност за другите участници в движението, а щеше да се посочва само при
нарушаване на правилата за движение по пътищата.
В заключение, настоящата
съдебна инстанция намира, че оспорената принудителна административна мярка,
макар издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените
му правомощия и без допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, е наложена в нарушение на материалния
закон и в нарушение на неговата цел, поради което следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Искането за разноски на
оспорващата, с оглед изхода на правния спор е основателно и същото следва да
бъде уважено за внесената д.т. в размер на 10 лв..
Неоснователно е искането
на пълномощника на оспорващата за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА. Съгласно този текст от закона в случаите когато
адвокат е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат
право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг
юрист, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати.
По делото не са
представени доказателства, че оспорващата попада в някоя от хипотезите на чл.38
ал.1 от ЗА. По делото се твърди, че същата е б. р. на пълномощника и.
Независимо, че от имената може да се предположи, че съществува р. в. между
оспорващата и нейния пълномощник, доказателства за такава не са представени,
поради което е неоснователно и искането за присъждане на възнаграждение
определено по реда на чл.38 ал.2 във вр. с чл.36 ал.2
от ЗА.
Искането за присъждане на разноски на ответника по
оспорването е неоснователно при този изход на правния спор.
Ръководен от изложените съображения и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.П.Х.,***, принудителна
административна мярка по чл. 171, т.5
б."б" от Закона за движението по пътищата, "преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик"
по отношение на лек автомобил „БМВ“ с ДК …………., наложена на 07.02.2021 г. от мл.
и. – ст. п. в сектор "Общинска полиция" към отдел "Охранителна
полиция" – СДВР – Ю. Л. З..
ОСЪЖДА Столична дирекция на
вътрешните работи, да заплати на А.П.Х., ЕГН **********,***, направени по
делото разноски в размер на 10 (десет) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв.Д.Х. за присъждане на възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: