Р Е Ш Е Н И Е  №64

гр.Габрово, 20.06.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на двадесет и втори май ................. през две хиляди и дванадесета година  в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

        

при секретаря  …..…Е.С........... и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдията КОСЕВ Адм.Д№87  по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

           

Производството е образувано по повод подадена жалба от ******** гр. *****, представлявано от Председател Т.К.  против Заповед №32/30.03.2012г. на Директор “Северноцентрално държавно предприятие”ДП Габрово. Твърди се че така оспорената Заповед е нищожна и не може да породи своите правни последици тъй като в правомощията на издателя й не влизат такива по прекратяване на действащи договори за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения. В този смисъл при издаване на цитираната Заповед и приложеното към нея уведомление Директорът на “СЦДП”ДП Габрово бил извършил действия, неприсъщи за трудовата му функция и невлизащи в нея.

В жалбата се излага също, че не било в кръга на правомощията на Директора на СЦДП ДП Габрово да разпорежда отписване от регистрите на ловните дружини на дадена ****, както в случая ********, нито пък да разпорежда възстановяване на регистрацията на отпаднала от регистрите, не по чужда вина, ****- какъвто бил случаят с **********.  Твърди се също, че Заповедта не съдържала мотиви, липсвала обосновка за причините, наложили промяната, обективирана в нея. Дори и да се приемело че били налице някакви обосновки, то същите били неясни и неточни.

Не ставало ясно в какво точно се състои нарушението на чл. 30, ал. 5 от действащия към 21.03.2009г. /момента на създаване на ********* ЗЛОД. В унисон с цитирания чл. 30, ал. 5 от ЗЛОД ******** гр. ****** бил изградил ловната дружина ************ .

Ако можело да се говори за някаква дерегистрация, то тя била настъпила автоматично, с влизане в сила на промените в ЗЛОД и ППЗЛОД от 2008г. По тяхната сила за да бъде регистрирана една *** в съответния регистър на ДГС, следвало същата да се числи в състава на някое ловно сдружение и същото да я заяви в ДГС за регистриране. Към момента на отпадане на ********* от регистрите на ДГС *****, тя не била членувала в ******** гр. *****.

            Претендира се по изложените съображения, доразвити в съдебно заседание прогласяване на нищожност на Заповед №32/30.03.2012г. на Директор на СЦДП ДП Габрово, като алтернативно е заявено и искане за нейната отмяна като незаконосъобразна и неправилна.

За ответника Директор на СЦДП ДП Габрово, редовно призовани се явява упълномощен по надлежния ред процесуален представител, който оспорва представената Жалба, счита същата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Изразява становище за недопустимост на жалбата.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в Жалбата, намира същата за процесуално допустима досежно т. 1 и т. 2 от същата- подадена от активно легитимна страна, в предвидения от закона срок, а разгледана по същество за основателна в тези й части. По отношение на т. 3 заповедта е процесуално недопустима.

Със Заповед №32/30.03.2012г. Директора на “Северноцентрално държавно предприятие”ДП Габрово е наредил :

1. Да бъде отписана от регистъра на ловните дружини в **************учредена на нарушение на чл. 30, ал. 5 от тогавашния ЗЛОД.

2. На основание Решение №159/06.01.2006г. на ВАС на РБ да бъде възстановена регистрацията на ******** регистрирана под №18/14.03.2006г. в регистъра на ловните дружини в *************** съгласно заповед №171/26.11.2007г. на ДАГ, основанията за нейното издаване, влезли в законна сила съгласно Определение №8350/07.07.2009г. на ВАС на РБ и броя ловци съгласно заявление.

3. На основание чл. 29, ал. 10 или чл. 31, ал. 4 от ППЗЛОД да бъде прекратен с уведомление- допълнително споразумение Договор №52/07.08.2009г. със ********** гр. ******* в частта му т. 1.1.1 относно ******** .     

В разпоредбата на чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от АПК са изброени производствата, които са подсъдни на административните съдилища като първа инстанция, които включват, както произнасяне по жалби срещу актове и действия на административните органи, така и искови производства в изрично предвидените случаи.

За да се отговори на въпроса дали жалбата, с която е сезиран настоящият състав, е допустима за разглеждане от него, следва да се прецени дали оспорената Заповед №32/30.03.2012г. на Директора на СЦДП ДП Габрово, носи характеристиките на индивидуален административен акт и дали същата попада в кръга от актове на администрацията, върху които може да бъде упражнен контрол чрез оспорването им по съдебен ред. Видно от съдържанието на оспорената Заповед е, че с него авторът му нарежда 1. Да бъде отписана от регистъра на ловните дружини в ************* учредена на нарушение на чл. 30, ал. 5 от тогавашния ЗЛОД.

2. На основание Решение №159/06.01.2006г. на ВАС на РБ да бъде възстановена регистрацията на ********* регистрирана под №18/14.03.2006г. в регистъра на ловните дружини в ************** съгласно заповед №171/26.11.2007г. на ДАГ, основанията за нейното издаване, влезли в законна сила съгласно Определение №8350/07.07.2009г. на ВАС на РБ и броя ловци съгласно заявление.

3. На основание чл. 29, ал. 10 или чл. 31, ал. 4 от ППЗЛОД да бъде прекратен с уведомление- допълнително споразумение Договор №52/07.08.2009г. със ******** гр. ******* в частта му т. 1.1.1 относно ***********.     

 Съдът намира, че с посоченото си съдържание оспорената Заповед представлява административен акт. Органът, от който изхожда Заповедта разполага с определени властнически правомощия, разписани в ЗЛОД. В случая въпросната Заповед е насочено непосредствено към тяхното упражняване, в изпълнение на функции на държавно управление. Заповедта съдържа властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя или на трети лица. Налице е и разпоредителна част, която директно да задължава последният да се съобрази с дадените му предписания за поведение. Оспорената Заповед има самостоятелен правен ефект, тъй като сама по себе си е годна да засегне права и законни интереси на адресата си или на друго лице. Именно тези актове - индивидуални административни или санкциониращи, подлежат на съдебен контрол за тяхната законосъобразност, по установения за това ред. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Според § 1, т. 1 ДР на АПК, "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Регистрирането или дерегистрирането на ловни дружини е уредено в чл. 30 от ЗЛОД и при вземането на подобни решения е налице изпълнение на управленски функции от страна на решаващия субект, свързани с осъществяването на една нормативно регулирана дейност. Поради това, Заповед №32 от 30.03.12г. на Директор на СЦДП ДП Габрово подлежи на съдебно оспорване, като годен за оспорване индивидуален административен акт.

Съгласно чл. 30 от ЗЛОД, лицата, придобили право на лов, обединени в ловни дружини със съседни ловностопански райони, учредяват ловно сдружение с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча. Ловните сдружения са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Според чл. 6, ал. 1 ЗЮЛНЦ, юридическото лице на организацията с нестопанска цел възниква с вписването му в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел. Такова сдружение е ********** гр. ******, което има качеството жалбоподател в настоящото производство. Налице е интерес на ********* гр. ****** от евентуална отмяна/прогласяване за нищожна на обжалваната Заповед, тъй като то, по силата на чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД "... представлява и защитава интересите на ловците, сдружени при условията и по реда на чл. 29, пред съответните държавни и общински органи.

            Преди да се произнесе по основателността на предявената жалба, съдът следва да изясни характера на претенцията за нищожност на атакувания акт. Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни - невалидни актове. Основното разграничение на порочните  административни актове е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Подходът при разграничаването им е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта, което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административно-производствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, и др. Другите основания за оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението. В конкретния казус изискванията за форма са спазени - обжалваната заповед е издадена в изискуемата писмена форма. Посочени са фактически основания, а именно извършена проверка от комисията по чл. 7а към областна администрация В. Търново изх. №35- 41/09.12.2012г., представени документи и влезли в сила съдебни решения на ВТОС, ВТАС и ВАС на РБ. Не са визирани конкретни правни основания.

По отношение на компетентността настоящият съдебен състав намира за установено следното :

В т. 3 от Заповедта Директор на СЦДП ДП Габрово е наредил : На основание чл. 29, ал. 10 или чл. 31, ал. 4 от ППЗЛОД да бъде прекратен с уведомление- допълнително споразумение Договор №52/07.08.2009г. със ******** гр. ****** в частта му т. 1.1.1 относно ********  

Видно от съдържанието на въпросният Договор, същият има гражданско правен характер и не е възможно неговото прекратяване с волеизявление на административен орган, обективирано в индивидуален административен акт- в случая настоящата Заповед. Цитираното обстоятелство не се оспорва от процесуалните представители на страните, което те изрично заявяват в съдебно заседание по делото. Този договор безспорно е с облигационен характер. Заповедта за прекратяване на договора следва да се квалифицира от съда като такава с гражданскоправни последици, тъй като тя не представлява волеизявление на административен орган и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Не се касае до властническо волеизявление, както счита частният жалбоподател, поради което издадената заповед, в тази й част- досежно т. 3 от същата не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Жалбата в тази й част, касаеща т. 3 от Заповедта следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.   

            По отношение на т. 1 и т. 2 от Заповедта :

            Съгласно чл. 30 от ЗЛОД лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча. Ловното сдружение ръководи и организира дейността на дружините по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча върху предоставените им ловностопански райони. Сдружението защитава интересите на ловците, сдружени при условията и по реда на чл. 29, пред съответните държавни и общински органи.

Ловните сдружения регистрират ловните дружини в държавните горски стопанства, съответно държавните ловни стопанства. За извършване на регистрацията по ал. 3 ловното сдружение представя :

1. списъци на ловните дружини, съдържащи наименование на дружината, площ на ловностопанския район, имената и единния граждански номер на ловците, членуващи в тях;

2. протоколи от общите събрания на дружините, съдържащи решение за избор на председател и ръководство на дружината

 От изложеното се налага извода, че регистрацията на ловните дружини в ДГС, съответно ДЛС се извършват от ръководителя на тези структури- началник на ДГС и съответно на ДЛС. Законодателят изрично е предвидил реда за регистрация, както и длъжностните лица, които следва да я осъществят или евентуално откажат. Измежду тези лица не е авторът и адресат на настоящата Заповед, която в своите т. 1 и т. 2 касае именно регистрация и дерегистрация на ловни дружини в ДГС ***** Видно от посочения по- горе текст на ЗЛОД Директор на “Северноцентрално държавно предприятие”ДП Габрово не разполага с такива правомощия. Такива по силата на закона са вменени на ръководителя на ДГС”***** В тази връзка неоснователни са изложените доводи от процесуалния представител на ответника по делото, че по силата на въпросната Заповед Директор на “Северноцентрално държавно предприятие”ДП Габрово бил делегирал подобни правомощия на неговия подчинен в структурно отношение ръководител на ДГС***** Никъде в Заповедта не става ясно, че същата е адресирана и следва да се изпълни от въпросното длъжностно лице. Напротив в т. 1 и т. 2 от Заповедта Директор на “Северноцентрално държавно предприятие”ДП Габрово нарежда : Да бъде отписана от регистъра на ловните дружини в *************** учредена на нарушение на чл. 30, ал. 5 от тогавашния ЗЛОД. 2. На основание Решение №159/06.01.2006г. на ВАС на РБ да бъде възстановена регистрацията на ******* регистрирана под №18/14.03.2006г. в регистъра на ловните дружини в ************ съгласно заповед №171/26.11.2007г. на ДАГ, основанията за нейното издаване, влезли в законна сила съгласно Определение №8350/07.07.2009г. на ВАС на РБ и броя ловци съгласно заявление. Видно от съдържанието на заповедта, в същата административния орган, посочен като неин издател обективира своята воля, а не делегира другиму права. Следователно издавайки оспорения административен акт административния орган в лицето на Директор на “Северноцентрално държавно предприятие”ДП Габрово се е произнесъл по въпрос, по който същият не притежава компетентност съгласно ЗЛОД. Компетентен по подобен вид регистрации/дерегистрации на ловни дружини по силата на чл. 30 от ЗЛОД е ръководителя на ДГС”****** като не е необходимо негово специално оправомощаване за това. Тези си правомощия същият притежава съгласно разпоредбата на чл. 30 от ЗЛОД, т.е по силата на закона.

       Според правната доктрина, когато актът е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, когато е лишен изцяло от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да се издаде въз основа на никакъв закон, от нито един орган, тогава е налице нищожност. В останалите случаи порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост. Нищожността е най-тежкият порок на административния акт и тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици от началния момент на издаването му, то следователно Заповед №32/30.03.2012г. на Директор на “Северноцентрално държавно предприятие”ДП Габрово не е могла да породи правни последици в нито един момент, било то минал, настоящ или бъдещ. 

        Като съобрази гореизложените мотиви съдът намира, че жалбата е основателна и атакуваната Заповед, ще трябва да бъде провъзгласена за нищожна досежно т. 1 и т. 2 от същата. По отношение на т. 3 от Заповедта, по изложените по- горе съображения жалбата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В т. 3 от Заповедта административния орган се е произнесъл по въпрос от облигационен, гражданско правен характер, като подобно произнасяне е недопустимо с административен акт.

            В съдебно заседание от 22.05.2012г. процесуалните представители на страните са поискали в зависимост от изхода на делото да им бъдат присъдени направените разноски по делото.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, такива се дължат от ответника, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, които представляват разноски за ДТ в размер от 50 лв. и договорено адвокатско възнаграждение в размер от 2000 лв. по Договор за правна защита и съдействие № ********** от 21.05.2012г., чийто размер съдът не намира за прекомерно завишен с оглед фактическата и сложност на съдебния спор. Не е налице и своевременно направено възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ответника по делото. С оглед обема на уважената част от жалбата, а именно прогласяване на нищожност на оспорената Заповед в т. 1 2 т. 2 от същата и оставяне без разглеждане като процесуално недопустима на т. 3 от Заповедта, следва да бъдат присъдени съразмерно разноски в размер на 1367 лева в полза на жалбоподателя. В останалата част до пълно заявения размер от 2050 лева искането за разноски от жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение като неоснователно и недоказано.

 Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2  от АПК, Административен съд Габрово

 

 

Р  Е  Ш  И  :

           

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на Заповед №32/30.03.2012г. на Директор на “Северноцентрално държавно предприятие”ДП Габрово досежно т. 1 и т. 2 от същата.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена жалба от **************, представлявано от Председател Т.К.  против Заповед №32/30.03.2012г. на Директор “Северноцентрално държавно предприятие”ДП Габрово, досежно т. 3 от Заповедта, като процесуално недопустима.

ОСЪЖДА Директор “Северноцентрално държавно предприятие”ДП Габрово да заплати на ********* гр. ******, представлявано от Председател Т.К. сума в размер на 1367 лева - ДТ и адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на ********** гр. ******, представлявано от Председател Т.К. за сума в размер над 1367 лева до пълно заявения размер от 2050 лева като неоснователно и недоказано.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :