Решение по дело №169/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 257
Дата: 26 май 2022 г.
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20225001000169
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело №
20225001000169 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260330 от 10.11.2021г., постановено по т.дело №191/2020г.
по описа на Окръжен съд-Стара Загора, „З. д. Е.“АД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр.С., п.к. ...., район „И.“, бул.“Х.К.“№43, е осъдено да
заплати на Р. Т. Р. с ЕГН:********** и постоянен адрес: с.О., общ.Г., област
С.З., ул.“К.“№2, в качеството му на баща на Н.Р.Т. с ЕГН:**********, б.ж. на
гр.С.З., сумата от 80000лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 31.12.2016г., при което е починал неговият първороден син
Н.Р.Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2017г. –
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице, до окончателното й изплащане, като иска за сумата над 80000лв. до
претендирания размер от 200000лв.е отхвърлен; „З. д. Е.“АД, ЕИК ...., със
1
седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., район „И.“, бул.“Х.К.“№43, е
осъдено да заплати на Р. Т. Р. с ЕГН:********** и постоянен адрес: с.О.,
общ.Г., област С.З., ул.“К.“№2, в качеството му на баща на Н.Р.Т. с
ЕГН:**********, б.ж. на гр.С.З., законна лихва върху сумата от 20000лв.,
считано от 05.06.2017г. - датата на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, до 31.08.2021г., за заплатената сума по платежно
нареждане от 01.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 25000лв., считано
от 05.06.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция
от увреденото лице, до 01.09.2021г., за заплатената сума по платежно
нареждане от 02.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 30000лв., считано
от 05.06.2017г. - датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, до 02.09.2021г., за заплатената сума по платежно нареждане
от 03.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 45000лв., считано от
05.06.2017г. - датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, до 06.09.2021г., за заплатената сума по платежно нареждане
от 07.09.2021г.; „З. д. Е.“АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр.С., п.к. ...., район „И.“, бул.“Х.К.“№43, е осъдено да заплати на адв.Ж.С. З.
– АК С.З., с адрес: гр.С.З., ул.“Х.Д.А.“№89, ет.4, офис 2, адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер
на 5530лв.; „З. д. Е.“АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С.,
п.к. ...., район „И.“, бул.“Х.К.“№43, е осъдено да заплати сумата от 8000лв.,
представляваща дължима държавна такса в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, като решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника Агенция „П.и.“, БУЛСТАТ ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С., пл.“М.“№3, п.к. 1606.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „З.
д. Е.“АД, който чрез пълномощника си юрисконсулт Б.Г. го обжалва в
осъдителните му части. Счита в частите му относно присъдените законни
лихви решението да е недопустимо, тъй като такива не са претендирани от
увреденото лице с подадената пред застрахователя молба за изплащане на
обезщетение, поради което е налице процесуална пречка от категорията на
абсолютните – неспазване на заложения в закона рекламационен срок, и
претендира за обезсилване на решението в тези му части. Поддържа в частта
му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 80000лв.
решението да е неправилно, тъй като, макар и да не оспорва основанието за
2
заплащане на такова, предвид влязлата в сила присъда, счита от значение за
определяне на размера да е обстоятелството, че пострадалият и ищеца не са
живели в едно домакинство и са се срещали сравнително рядко, и се позовава
на допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
липса на задълбочена проверка и последваща оценка на свидетелските
показания, които са единствените източници на информация относно обема
на вредите, съобразно което и съдебната практика по сходни случаи
присъденият размер на обезщетението да е изключително висок, и претендира
за отмяна на решението в тази му част и за отхвърляне на иска.
Въззиваемата страна Р. Т. Р. е депозирал чрез пълномощника си адв.Ж.З.
писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност, според които в застрахователното обезщетение се включват
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, поради което не е необходимо изрично искане пред
застрахователя за заплащането им, а определеният размер на обезщетението
за неимуществени вреди е съобразен с принципа на справедливостта по чл.52
от ЗЗД, съдебната практика и конкретните обстоятелства за загуба на
единственият му син, чиято възраст е неотносима към емоционалните и
психологически аспекти на страданието, като от значение за тях е
съдържанието на съществуващата помежду им връзка, независимо от липсата
на съвместно съжителство. По подробно изложените аргументи въззиваемият
претендира за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
разноски, включително и възнаграждението за един адвокат, пред въззивната
инстанция.
Третото лице-помагач на жалбоподателя Агенция „П.и.“ не е подало
отговор на въззивната жалба, но е депозирало чрез упълномощения
юрисконсулт Г.К. писмено становище със съображения за неправилно
определяне на размера на дължимото обезщетение като неподкрепен със
събраните по делото доказателства и е заявило искане за отмяна на
обжалваното решение и за присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
3
следното:
Предявен е от Р. Т. Р. против „З. д. Е.“АД иск с правна квалификация
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
200000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени
вследствие смъртта на единственият му син Н.Р.Т., настъпила при ПТП на
31.12.2016г. по път III-554 в землището на гр.С. в посока към гр.Г., причинено
по вина на водача Е.Н.Т. при управление на лек автомобил „Ф.С.“ с рег.№...,
за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица №...., валидна от 13.12.2016г. до
12.12.2017г., прекратена на 27.03.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.06.2017г. – датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане
на сумата.
С отговора на исковата молба ответникът е признал настъпването на
твърдяното застрахователно събитие и наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорил е размера на претендираното обезщетение.
Възразил е срещу искането за присъждане на лихва с позоваване на нормата
на чл.497 от КЗ относно началната дата на забавата. Изложил е твърдения за
настъпване на вредите при условията на независимо съизвършителство,
според които към датата на произшествието Агенция „П.и.“ не е осъществила
дължимите дейности за зимно поддържане на процесния участък от пътя, с
което противоправно бездействие е допринесла за настъпването на
произшествието.
Третото лице-помагач на ответника Агенция „П.и.“ е депозирало
отговор на исковата молба, с който оспорва размера на претендираното
обезщетение като прекомерен, оспорва искането за присъждане на законна
лихва, тъй като застрахователят не е изпаднал в забава, съгласно чл.497 от КЗ,
и оспорва поддържаното от ответника независимо съизвършителство с
твърдения да е изпълнил изцяло и точно дейностите по зимно поддържане на
пътния участък, който е бил обезопасен.

С първоинстанционното решение предявеният иск е приет за допустим,
съгласно чл.498,ал.3 от КЗ, с оглед наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията по предявена, съгласно чл.380 от КЗ,
4
от ищеца пред ответния застраховател претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, получена от последния на 05.06.2017г., по която е заведена
щета №..., и изтичането на тримесечен рекламационен срок. Приел е да е
налице валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
пътно-транспортно произшествие – 31.12.2016г., настъпило вследствие
виновното противоправно поведение на водача на застрахования лек
автомобил „Ф.С.“ с рег.№... Е.Н.Т., за което е налице влязла в сила на
09.04.2021г. с произнасянето на касационната инстанция осъдителна Присъда
№16 от 19.06.2020г. по НОХД №674/2019г. по описа на Окръжен съд-
Хасково, при което е причинена смъртта на Н.Р.Т. – единствено дете на
ищеца. Възприел е приетото заключение от 04.10.2021г. на съдебна
автотехническа експертиза, според което, дейностите за зимно поддържане на
процесния участък от пътя са били извършени в съответствие с плана за
зимно поддържане и оперативния план за такова, като състоянието на пътната
настилка към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие
не се е явила предпоставка за възникването му и единствената причина за
него са субективните действия на водача на лекия автомобил „Ф.С.“ с рег.
№..., който е загубил контрол над управлявания от него автомобил. Относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът, въз
основа и на изцяло кредитираните показания на свидетелите Г. Р.а-съпруга на
брата на ищеца и П.В., е приел между ищеца и неговия син да са
съществували особено близки отношения и силна връзка и след загубата му
той да е с коренно променена житейска мотивация, ограничено и затруднено
да е социалното му общуване, дните му да са помрачени от случилата се
трагедия и подчинени на същата, която ще бележи целият му живот, изгубил
смисъл и значение, с която е лишен завинаги от синовна обич и опора, от
възможността да се радва на израстването му, на създаването на негово
семейство и да има внуци, подкрепата на които би имал в бъдеще, при което
и доколкото неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви
обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее,
дължимо да е обезщетение от 200000лв., от което ответникът в хода на
производството е заплатил общо 120000лв., съответно 20000лв. на
01.09.2021г., 25000лв. на 02.09.2021г., 30000лв. на 03.09.2021г. и 45000лв. на
07.09.2021г., и тези суми следва да бъдат приспаднати от дължимото. По тези
5
решаващи съображения е присъдено обезщетение в размер на 80000лв.
Прието е, че при сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за
лихви, дължими от застрахования на увреденото лице, е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен
за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице, включително чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига те да са в рамките на лимита на отговорност
на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума, съгласно
чл.429,ал.3,изр.2 вр. чл.493,ал.1,т.5 и чл.429,ал.2,т.2 от КЗ, при което и тъй
като в случая ищецът е предявил застрахователните си претенции на
05.06.2017г., то това е датата, на която застрахователят е уведомен за
претенцията на ищеца и от нея се дължи законна лихва, както върху
присъденото, така и върху платеното в хода на производството, обезщетение
до плащането на сумите, каквато е и присъдена.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК и във
връзка с възраженията на жалбоподателя, намира първоинстанционното
решение за валидно, а в обжалваните му части и за допустимо, включително
досежно присъдената върху отделните главници законна лихва. Законната
лихва се начислява по право като последица от забавеното изпълнение на
паричното задължение и тя се включва в застрахователното обезщетение,
съгласно чл.429,ал.2,т.2 във връзка с чл.493,ал.1,т.5 от КЗ, поради което
претенцията на увреденото лице пред застрахователя по чл.380,ал.1 от КЗ за
получаване на застрахователно обезщетение включва и законната лихва. При
това положение и доколкото в случая ищецът е предявил претенцията си за
плащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмена молба вх.
№7466/05.06.2017г. и в срока по чл.496,ал.1 от КЗ застрахователят е отказал
да заплати такова, то исковата претенция, включително досежно заявената
законна лихва, се явява допустима, съгласно чл.498,ал.3 от КЗ.
По същество страните не повдигат спор относно установената
фактическа обстановка във връзка с настъпването и механизма на процесното
пътно-транспортно произшествие, възникнало единствено вследствие
виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил Е.Т., без
състоянието на пътната настилка да е допринесло за него, и наличието на
6
валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпването му за
лекия автомобил, управляван от виновния водач, с ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Спорът във въззивното производство, с оглед извършеното в хода на
първоинстанционното производство плащане от ответника на сумата от общо
120000лв. и пределите на въззивната жалба, касаеща присъденото
обезщетение от още 80000лв., се концентрира именно около неговия размер,
предвид характера и интензитета на претърпените от ищеца болки и
страдания, съобразно конкретните обстоятелства и принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД.
Според показанията на ангажираните от ищеца свидетели – Г. Р.а –
съпруга на брат му, и П.В. – живуща в същото село О., загиналият при
катастрофата негов син Н.Т. бил единственото му дете, родителските права
спрямо което след развода, когато бил на 6-7 години, са били предоставени на
майката, но фактически детето живяло при баща си до своята 19-та
годишнина, когато заминало за Франция при майка си, от години установила
се в чужбина. В грижите за детето ищецът бил подпомаган от своите
родители. Когато Н. бил на 17 години, Р. заминал за Гърция и Н. отишъл при
него. Майката живеела с друг мъж на семейни начала, на когото Н. не можел
да каже „татко“. Ищецът след раздялата си с нея не бил се женил. Н. си идвал
минимум два пъти в годината – през лятото и по коледните и новогодишни
празници и отсядал при баща си, като непрекъснато поддържали връзка по
телефона. Заедно ходили да купят кола на Н.. Р. имал намерение да му купи
апартамент, за да се върне да живее в България, защото в чужбина му е
трудно. След смъртта на синът му той не живеел, а дишал, затворил се в себе
си, стоял си вкъщи, почти не разговарял, загубил стимулът си, че Н. ще се
върне, бил тъжен и омърлушен.

Настоящата инстанция, противно на възраженията на жалбоподателя,
кредитира показанията на цитираните свидетели, като изхождащи от лица с
непосредствени и дългогодишни възприятия за живота на ищеца и
отражението на загубата на неговия син върху му. Те не се опровергават от
други доказателства по делото. Обстоятелството, че повече от десет години
след развода детето е живяло при баща си и той, подпомаган от родителите
7
си, е полагал непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание в
периода на израстване и формиране на личността му, отдавайки се изцяло на
тях, без да създаде друго семейство, както и фактът, че Н.Т. е бил
единственото дете на ищеца, сами по себе си сочат на изградена дълбока и
силна емоционална връзка и привързаност помежду им, която физическата
раздяла по повод заминаването на синът за чужбина при майка му не е
накърнила, както неоснователно счита жалбоподателят, и те са продължили
да я поддържат, контактувайки непрекъснато по телефона и лично при
неговите посещения през лятото и по коледните и новогодишни празници,
когато се е случило и произшествието, като ищецът е имал планове за
бъдещето на синът му да го обезпечи с жилище, за да се завърне в страната.
При тези обстоятелства несъмнено внезапната смърт на Н.Т., когато е бил
само на 25 години, е причинила на ищеца силна душевна болка, дълбока
скръб, униние, безперспективност, в каквато насока са и свидетелските
показания за неговото състояние. Непрежалимата загуба, която е претърпял
на 45 години, ще го съпътства до края на живота му. Обсъденото дава
основание на настоящата инстанция да приеме за дължим претендираният
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200000лв. и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му част относно присъдената,
след отчитане на частичното погасяване на задължението до размер на
120000лв. в хода на производството, сума от 80000лв.
Относно законната лихва неоснователно ответникът и подпомагащото го
трето лице в първоинстанционното производство са се позовали на
разпоредбата на чл.497 от КЗ. Същата касае забава на застрахователя да
заплати дължимото застрахователно обезщетение в рамките на процедурата
по доброволно уреждане на отношенията с пострадалия. Претендираната от
ищеца и дължима от ответника законна лихва е тази по чл.493,ал.1,т.5 във
връзка с чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ, която се включва в застрахователното
обезщетение и е дължима за забавата на застрахования-делинквент, съгласно
чл.84,ал.3 от ЗЗД, но ограничена спрямо застрахователя за периода от най-
ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
последна хипотеза, при липса на други доказателства, е приложима в случая.
По тези съображения първоинстанционното решение следва да се потвърди и
8
в обжалваните му части относно присъдените законни лихви върху
изплатените в хода на производството и присъдената части от общо
дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 200000лв., считано от
05.06.2017г.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и във връзка с
изричното искане на въззиваемия за присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, съдът констатира, че
доказателства за заплатени от него разноски не са представени, а на адв.Ж.З.,
чрез която е подаден отговора на въззивната жалба и за която е представен
договор от 07.01.2022г. за безплатна адвокатска помощ по чл.38 от ЗАдв,
следва да се присъди възнаграждение, съобразно материалния интерес от
80000лв. при настоящото въззивно разглеждане на спора и съгласно
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 2930лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260330 от 10.11.2021г., постановено по
т.дело №191/2020г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, В ЧАСТТА, с
която „З. д. Е.“АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к.
...., район „И.“, бул.“Х.К.“№43, е осъдено да заплати на Р. Т. Р. с
ЕГН:********** и постоянен адрес: с.О., общ.Г., област С.З., ул.“К.“№2, в
качеството му на баща на Н.Р.Т. с ЕГН:**********, б.ж. на гр.С.З., сумата от
80000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
31.12.2016г., при което е починал неговият първороден син Н.Р.Т., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2017г. – датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която „З. д. Е.“АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., район „И.“, бул.“Х.К.“№43, е
осъдено да заплати на Р. Т. Р. с ЕГН:********** и постоянен адрес: с.О.,
общ.Г., област С.З., ул.“К.“№2, в качеството му на баща на Н.Р.Т. с
ЕГН:**********, б.ж. на гр.С.З., законна лихва върху сумата от 20000лв.,
считано от 05.06.2017г. - датата на предявяване на застрахователна претенция
9
от увреденото лице, до 31.08.2021г., за заплатената сума по платежно
нареждане от 01.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 25000лв., считано
от 05.06.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция
от увреденото лице, до 01.09.2021г., за заплатената сума по платежно
нареждане от 02.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 30000лв., считано
от 05.06.2017г. - датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, до 02.09.2021г., за заплатената сума по платежно нареждане
от 03.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 45000лв., считано от
05.06.2017г. - датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, до 06.09.2021г., за заплатената сума по платежно нареждане
от 07.09.2021г.
ОСЪЖДА „З. д. Е.“АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр.С., п.к. ...., район „И.“, бул.“Х.К.“№43, е осъдено да заплати на адв.Ж.С. З.
– АК С.З., с адрес: гр.С.З., ул.“Х.Д.А.“№89, ет.4, офис 2, адвокатско
възнаграждение в размер на 2930лв. /две хиляди деветстотин и тридесет лева/
за оказаната безплатна адвокатска помощ на въззиваемия Р. Т. Р. във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на жалбоподателя Агенция „П.и.“, БУЛСТАТ ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С., пл.“М.“№3, п.к. 1606.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10