№ 122
гр. гр. Добрич, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. МарГ.а Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20243200500147 по описа за 2024 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод подадена от „Енерго - Про Продажби“, ЕИК *********, гр. Варна
район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, чрез упълномощен юрисконсулт Я. Н., въззивна жалба вх.
№ 1233 от 18.01.2024г. по регистратурата на Районен съд – Добрич срещу
решение № 1003/28.12.2023г. по гр.дело № 3703/2022г. по описа на Районен
съд - Добрич, с което са отхвърлени предявените от въззивника против С. Д.
М. /Ц./ ЕГН **********, гр. Д., искове за установяване съществуването на
следните вземания на въззивника, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 3192/2022г. по описа на Районен съд – Добрич: сумата в размер на
309,96 лв., представляваща главница за ел. енергия по фактури, издадени в
периода 22.12.2021г. - 23.02.2022г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 21,92 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 21.10.2022г., както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът счита, че обжалваното решение е постановено при
неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Намира извода,
че ответницата не е била клиент на „Енерго - Про Продажби“ АД по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от Общите условия и Закона за енергетиката за необоснован от
събраните по делото доказателства, които подлага на анализ. Изисканата по
делото от Община Добрич справка установила, че до 18.01.2022г. общинският
1
имот е бил обитаван именно от С. Д., която през процесния период се явявала
клиент на дружеството по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и като такъв
дължала плащане на претендираните суми по силата на Общите условия и
правилата на чл. 183 от ЗЗД. По делото действително не било представено
заявление от клиента за продажба на ел.енергия по причина, че то не се
съхранявало от въззивника, но обстоятелствата, че в неговата система били
въведени личните данни (ЕГН, имена) на ответницата и било отразено, че
имотът е общинска собственост, логично водели до извод, че клиентът е
подал заявление, ведно с разрешение от Община Добрич – иначе доставчикът
не би могъл да се сдобие с тези данни сам, както и не би имал основание да
прехвърли партидата на електроснабдения имот, заведен с абонатен номер
********** по правилата на Общите условия. Настоява за отменя на
решението, уважаване на исковете и присъждане на разноски за двете
инстанции.
Особеният представител на въззиваемата адвокат Л. В. в писмен
отговор намира жалбата за неоснователна и настоява решението да бъде
потвърдено като законосъобразно постановено въз основа събраните по
делото доказателства, като поддържа наведените в първата инстанция
възражения и доводи.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич
установи следното:
Постановеното неизгодно за „Енерго - Про Продажби“ АД решение му е
връчено на дата 11.01.2024г. Правото си на жалба страната, с правен интерес
от оспорването, е упражнила надлежно в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК – на
16.01.2024г. (дата на предаване на куриер). Жалбата е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
При дължимата служебно проверка на обжалваното решение по чл. 269,
ал. 1 от ГПК за валидност и допустимост въззивният съд констатира, че
решението е постановено от законен състав на районния съд в рамките на
правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по
предявени допустими искове.
По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата
оплаквания и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
Производството по гр.д.№ 3703/2022г. по описа на Районен съд -
Добрич е образувано по повод искова молба на „Енерго - Про Продажби“ АД,
с която против С. Д. М. /Ц./ са предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 3 и
ал. 1, т. 2 от ГПК искове за установяване вземанията на ищеца, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3192/2022г.:
309,96 лв. - неплатена цена на ел. енергия по фактури, издадени в периода
22.12.2021г. - 23.02.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението; 21,92 лв. - сбор от
обезщетения за забава върху главницата по всяка от фактурите падежа й до
2
21.10.2022г.
В исковата молба ищецът е изложил следните обосноваващи исковете
обстоятелства: С. Д. М./Ц./ е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД с
клиентски номер кл. №: ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен номер **********, находящ се на адрес гр.
Д.. Отношението между страните е регламентирано от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби"
АД. Ответницата не е изпълнила задължението си да плати цената на
доставените й услуги, съгласно съставени в периода 22.12.2021г. -
23.02.2022г. фактури на обща стойност 309,96 лева
(ФП0317373251/22.12.2021г. с падеж 17.01.2022г. на стойност 69,05 лв. за
период 09.11.2021г. - 09.12.2021г; ФП0318514743/24.01.2022г. с падеж
15.02.2022г. на стойност 240,41лв. за период 10.12.2021г. - 09.01.2022г.;
ФПОЗ19659237/23.02.2022г. с падеж 15.03.2022г. на стойност 0,49 лв. за
период 10.01.2022г. -08.02.2022г.), а поради неизпълнението на паричните
задължения в срок дължала и обезщетение за забава в общ размер 21,92 лв. за
период от падежа на всяко отделно задължение по фактурите до 21.10.2022г.
След подадено заявление, издадена на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК и по указанието на заповедния съд ищецът предявил исковете за съдебно
установяване на вземанията си.
Ответницата е била представлявана от особен представител на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В писмения отговор назначеният от съда
адвокат е възразил относно пасивната материално-правна легитимация на
ответницата като страна по облигационното правоотношение, тъй като по
делото нямало доказателства между страните да е възникнала валидна
облигационна връзка - нямало данни ответницата по спора да е собственик
или ползвател на имота, присъединен към електро-разпределителната мрежа,
който ползва електрическа енергия за домакинството си и закупува същата от
ищеца. Оспорил е също точното и коректно измерване и отразяване на
действително потребената електрическа енергия. Оспорил е съдържанието и
датата на представените с исковата молба документи.
Установява се от приложеното по делото ч.гр.д.№ 3192/2022г., че
същото е образувано по повод заявление на "Енерго - Про Продажби" АД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Д. Ц. за сума
от 309,96 лв. – стойност на ел.енергия, потребена в обект с абонатен номер
**********, находящ се в гр. Д., по фактури, издадени в периода 22.12.2021г.
– 23.02.2022г. (описани подробно с номер, дата на издаване, падеж, отчетен
период, стойност) и за сума от 21,92 лв. – сбор от мораторни обезщетения
(описани също поотделно с начална дата – падеж, крайна дата и размер).
Съдът е извършил служебно справка в НБД, от която се е установило, че
фамилното име на длъжника е М.. Заявлението е уважено и е издадена
заповед № 1396 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
04.11.2022г. за заявените суми и разноски в размер на 75 лв. (25 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение). Съобщението до длъжника
3
за издадената заповед за изпълнение е връчено по реда на чл. 47, ал. 1, изр.
последно от ГПК, а справката в регистъра на трудовите договори не е
показала наличие на такъв, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК съдът е дал на заявителя указание да предяви исковете по чл. 415, ал. 3
от ГПК в едномесечен срок. Съобщението е връчено на заявителя на
01.12.2022г. и той в срок е подал искова молба с вх.№ 22417/21.12.2022г.
Исковете, предмет на въззивното производство, са предявени своевременно и
предметът им е идентичен с предмета на заявлението по чл. 410 от ГПК. В
този смисъл обжалваното решение е допустимо. С него исковете са
отхвърлени по съображения, че ищецът не е провел дължимото пълно
доказване, че към датата на начисляване на задълженията по процесните
фактури между „Енерго Про - Продажи“ АД и С. М. е имало договорно
отношение за доставка на електроенергия за обекта на потребление, тъй като
не са представени доказателства собственикът на електроснабдения имот -
Община Добрич, да е дала съгласие в необходимата форма пред
енергоснабдителното дружество за възникване на облигационно задължение
между наемателя и снабдителя.
С приетото в първоинстанционното производство заключение на вещо
лице по съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, по делото е
установено, че през процесния период измерването на потребяваната в обекта
електроенергия се е извършвало посредством еднофазен статичен електромер
AMS В1В с ид. № 1127011703758453, произведен през 2017г. и с нужната
оценка за съответствие, подлежащ на първа последваща периодична проверка
през 2023г.; предназначен за директно измерване на активна енергия в
еднофазни мрежи, с до четири тарифни регистри, превключвани с вграден
часовник за реално време, с визуализирани показания течно-кристален
дисплей; монтиран в табло тип ГРТ в общите части на входа. След СТИ е
установен свързан еднополюсен автоматичен прекъсвач с номинален ток 63
А. Във всички издадени в периода 22.12.2021г. - 23.02.2022г. фактури на обща
стойност 309,96 лв. количествата електрическа енергия са получени като
разлика между стари и нови показания на СТИ по два тарифни регистъра за
съответния период; стойността е получена като количествата отчетена
електроенергия са умножени по съответните продажни цени по две тарифни
зони НН за битови потребители и цените на компонентите пренос, достъп, с
начислен ДДС 20%. Количествата ел. енергия са в резултат от редовни
отчети, не е извършвана корекция на измерените количества и те са съответни
в справката за консумирана ел. енергия за обект на потребление с аб. №
********** и в процесиите фактури. Поддържаното и във въззивното
производство възражение на ответницата, че количеството ел.енергия не е
реално доставено, не е редовно и точно измерено, предвид констатациите на
вещото лице, не е основателно. Следователно доказано е от ищеца, че в
обекта за процесния период е доставена електрическа енергия на обща
стойност 309,96 лв., която не е заплатена.
При наличното оспорване от страна на ответницата по делото, в тежест
4
на ищеца е да докаже, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на ел.енергия за обекта в гр. Д., с
посочения абонатен номер **********. Твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение по продажба на електрическа енергия има своята правна
регламентация в разпоредбите на Закона за енергетиката. Няма спор по
делото, че обектът е присъединен към електропреносната мрежа и е
собственост на Община град Добрич (така и справка № 858951/06.07.2023г.
чрез отдалечен достъп по данни за имот в СлВп – Добрич, според която на
25.10.2006г. е вписан акт за общинска частна собственост). Твърдението на
ищеца е, че ответницата е клиент по договора с дружеството, тъй като през
процесния период е обитавала общинския жилищен имот като наемател и е
потребявала за битови нужди доставяната ел.енергия; записана е като титуляр
на партидата въз основа надлежно представени документи от нея и от
Община Добрич, които обаче не се съхраняват при ищеца поради изминалия
значителен период от време.
Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди на
крайни клиенти е регламентирано от законодателя в специалния Закон за
енергетиката като договорно, при държавно регулирани цени и публично
известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване на обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, са подразбираните
от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови нужди ( така
чл. 92, чл. 94а вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 вр. чл. 98а от ЗЕ вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ).
В това си качество, те са страна по продажбеното правоотношение с
предприятието - краен снабдител и дължат цената на доставената
електроенергия, доколкото между тях и доставчика не действа друга изрична
уговорка.
Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа енергия за собствени битови нужди. Според чл. 4, ал. 1 от
Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на "Енерго-Про
Продажби" АД (ОУ), приложими по спора, потребител на ел. енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго-про Мрежи"
АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и
закупува същата от "Енерго-Про Продажби" АД. По арг. от чл. 5, ал. 2 от ОУ,
допустимо е имот, снабдяван с ел.енергия за стопански нужди (доколкото
Община Добрич е юридическо лице и потребител за стопански нужди по
смисъла на чл. 4, ал. 2 от ОУ), да бъде използван или предоставян на други
лица за битови нужди, като за това е нужно предварително уведомяване от
потребителя.
Клаузите на чл. 6, ал. 2 - 4 от ОУ уреждат хипотезите, при които не
собственикът или ползвателят, а друго лице (ползвател на облигационно
основание), може да бъде потребител на ел.енергия за битови/стопански
5
нужди, в които случаи страна в отношенията с дружеството е това трето лице,
явяващо се потребител, и всички фактури се издават на негово име. Когато се
касае за потребяване на ел.енергия за битови нужди, отговорни солидарно
към дружеството са собственикът/ползвателят и другото лице-потребител.
Съобразно разясненията в мотивите на т. 1 от тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС (приложими и към
договорите за продажба на ел.енергия – така решение № 205 от 28.02.2019г.
на ВКС по гр. д. № 439/2018г., III г.о.; решение № 169 от 17.12.2020г. на ВКС
по гр. д. № 340/2020г., III г.о.), договорната свобода, предвидена в чл. 9 от
ЗЗД, допуска при това правоотношение клиент на доставената
електроенергия за битови нужди да може да бъде и друг правен субект – онзи,
който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с
титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за
продажба на електрическа енергия за същия имот, при публично известните
общи условия директно с продавача на електрическа енергия. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "потребител" на електрическа
енергия за битови нужди и като страна по договора за продажба на
електрическа енергия дължи цената й на доставчика. Горното кореспондира и
на съдържанието на чл. 13, т. 1 вр. чл. 17 от ОУ. Следователно, допустимо е
несобственик/нетитуляр на ограничено вещно право на ползване да стане
битов клиент, като съдбата на първоначалния договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот, сключен със собственика или титуляра
на ограниченото вещно право на ползване, зависи от договореното в него,
вкл. в публично известните общи условия към него.
Според писмо с вх.№ 16787/27.09.2023г. от заместник кмета на Община
Добрич, С. Д. е настанена в общинското жилище със заповед №
31/17.08.1999г. на кмета на общината; жилището е било иззето от наемателите
на 18.01.2022г. и към момента на изготвяне на писмото то е необитаемо.
Видно от приложената към писмото заповед № 1971/23.12.2021г., наемното
правоотношение между ответницата и Община Добрич е било прекратено със
заповед 1465/15.10.2021г. Приложена е също заповед № 596/01.06.2017г., с
която се изменя предходна заповед № 31/17.08.1999г., като за настанени се
считат С. Д. М. – титуляр на настанителната заповед и като член на
семейството й – съпруг Д.О.Р. (заличени са три други лица въз основа
удостоверение за промяна в адресна регистрация и подадени декларации).
Така събраните по делото писмени доказателства изясняват, че ответницата е
била страна по договор за наем на общинското жилище в гр. Д. от 1999г., че
договорът за наем е прекратен със заповед от 15.10.2021г. на основание чл.
40, ал. 1, т. 1 от НРУУЖНННУРЖОЖФ – поради неплащане на наемната
цена и/или на консумативните разходи за повече от 3 месеца и, че жилището
е иззето от наемателите на 18.01.2022г. Договорът за наем не е представен по
делото.
Само сключването на договор за наем между собственика и трето лица
не е достатъчно, за да придобие ползвателят на облигационно основание
6
качеството на потребител на ел.енергия за битови нужди (битов клиент).
Необходимо е в хипотезата на чл. 6, ал. 2 от ОУ собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на имота - Община град Добрич, да е дала пред
„Енерго-Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да
бъда потребител за определен срок, или наемателят, който със съгласието на
собственика ползва електроснабдения имот, да сключи договор за продажба
на електрическа енергия за този имот направо с доставчика като подаде за
това заявление. В този случай договорът с трето ползващо електроснабдения
имот лице е независим от първоначалния договор за продажба на
електрическа енергия и обвързва сключилите го страни. При постигнато
съгласие между електроснабдителното дружество и правен субект, различен
от собственика или ползвателя, за сключване на договор за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за електроснабден имот при спазване
на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
електрическа енергия за собствените му битови нужди.
Възникването и съществуването на облигационно отношение по
продажба на ел.енергия подлежи на пряко и пълно доказване от ищеца. То не
се презумира с установяване на факта на ползване на електроснабдения имот.
То не може да се счита за доказано и само с факта на откриване на партида на
наемателя за обекта при доставчика, когато настъпването на необходимите
предпоставки за откриването на партида се оспорва по делото. В тази връзка е
установено по делото, че като клиент (с кл.номер ***) за имот с абонатен
номер ********** при ищеца фигурира С. Д.. Това е видно от справка за
потреблението в периода декември 2019г. – ноември 2022г., а също и от
процесните фактури. Според писмено твърдение на ищеца, в системата на
дружеството е отбелязано, че жилището е общинско и че ответницата е
клиент за него от 27.10.2006г., но документи за встъпване в договорно
отношение, ведно с разрешение от Община Добрич, не се съхраняват.
Наличните записвания в системата на ищеца, дори при логичното допускане,
че те, като вторични, се основават на представени пред него данни, не могат
да служат като пряко доказателство за възникване на облигационното
отношение. Ако нотариално заверено съгласие от кмета на Община Добрич за
придобиването качеството на потребител на ел.енергия по чл. 6, ал. 2 от ОУ
действително е било представено пред ищеца, или заявление за сключване на
договор за продажба на ел.енергия (встъпване в договорно отношение) със
съгласието на собственика е подадено от наемателя пред ищеца, негова е
тежестта да докаже това обстоятелство. При липсата на това доказване, не е
установено ответницата да е имала качеството на страна по договор за
продажба на ел.енергия с ищеца, доколкото тя не е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на имота, респективно не е доказано да е станала
потребител на ел.енергия като ползвател на облигационно основание със
съгласието на собственика. Затова без значение по делото е кога е бил
прекратен договорът за наем между ответницата и Община Добрич. В
7
периода на потребление по исковата молба при ищеца има открита
индивидуална партида на името на ответницата, но доказателства за
конкретно основание за откриване на тази партида не са представени. Това е
достатъчно за извода, че въззиваемата страна не е длъжник по вземането за
цената на доставената в този период електрическа енергия, доколкото имотът
принадлежи на трето лице (Община Добрич) и липсват доказателства за
възникнало облигационно отношение за продажба на ел.енергия между
страните по делото.
Главният иск, въз основа на заявените от ищеца обосноваващи
претенцията факти, е неоснователен. Обусловен от резултата по него,
неоснователен е и искът за установяване съществуването на вземане за
обезщетение за забава в общ размер от 21,92 лв. Като е достигнал до същия
извод, районният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да
бъде потвърдено.
При този изход по спора въззивникът няма право на направените
разноски и в двете инстанции.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1003/28.12.2023г. по гр.дело №
3703/2022г. по описа на Районен съд – Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8