№ 10595
гр. ****, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110118865 по описа за 2024 година
С Решение № 1708/21.03.2024 г. на СГС, ГО, ІІІ-В въззивен състав, е обезсилено
Решение № 7934/12.07.2022 г. по гр. д. № 61980/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на изготвяне на
доклад по делото по чл. 146 ГПК.
Делото се води по искова молба на **** срещу С. Й. Д., с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се
признае за установено, че ответницата дължи на ищеца задълженията за топлоснабден имот,
находящ се в ****, с абон. № ****, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 47846/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, а именно: 1 748.91 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно
със законната лихва от 18.08.2021 г. до окончателното плащане; 394.20 лв. – лихва за забава
за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г.; 24.40 лв. – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от
18.08.2021 г. до окончателното плащане; 6.17 лв. – лихва за забава за периода от 31.08.2018
г. до 05.08.2021 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик, възникнало по силата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил в имота топлинна енергия
през процесния период, но тя не е заплатила в срок дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата С.
Й. Д., с който оспорва исковете. Възразява, че няма качеството на клиент на топлинна
енергия, във връзка с което оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване
за процесния имот, както и да е подписала Заявление-декларация от 30.10.2006 г., за което
твърди, че подписът е неин, но е нанесен върху документа със специално техническо
средство. Признава, че отчитането и разпределението на топлинна енергия за процесния
имот през исковия период е извършено съобразно нормативните изисквания и приложимите
технически правила, като не оспорва количеството и стойността на доставената топлинна
енергия. Оспорва отоплителните и измервателните уреди в имота да са сертифицирани и да
са преминали метереологична проверка. Оспорва наличието на строителни книжа за
сградната инсталация и извършването на заснемане на отоплителната инсталация в
процесния имот. Оспорва представителната власт на лицето, подписало Протокол от общо
събрание на етажната собственост от 13.09.2001 г., и наличието на достоверна дата на
документа. Оспорва наличието през исковия период на валиден договор между ищеца и
фирмата за дялово разпределение и извършването на плащане от **** към ***. Не оспорва
размера на мораторната лихва за периода до завеждане на делото, но оспорва претенцията
по основание, като навежда възражение за нищожност поради неравноправност на клаузите
на чл. 32 и чл. 33 от общите условия на ищеца, поради което счита, че не е изпаднала в
забава. Признава, че не е платила процесните суми. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца *** не изразява становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 47846/2021 г. по описа на СРС, 120 състав. Исковете са допустими като
предявени в законоустановения срок, в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадено в срок възражение срещу
заповедта.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия
предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В случая такъв писмен договор по делото не
е представен, а Заявлението-декларация на л. 20 от гр. д. № 61980/2021 г. по описа на СРС,
2
120 състав, е изключено от доказателствата по делото на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК
с протоколно определение от 09.05.2024 г.
Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието
на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна
собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са
страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната
хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното
предприятие. В случая от представената данъчна декларация за имота е видно, че през 1998
г. той е деклариран като собственост на **** от 1966 г., а като съсобственик на имота в
декларацията е посочена ***. Представени са от ищеца писмени доказателства /л. 88 – 122
от гр. д. № 61980/2021 г. по описа на СРС, 120 състав/, от които е видно, че сградата, в която
се намира процесният имот, е изградена от ****, на която **** е бил член-кооператор с
права именно по отношение на апартамент № 8 /л. 121 от гр. д. № 61980/2021 г. по описа на
СРС, 120 състав/, като **** е прекратена на 05.02.1968 г. на основание чл. 35, ал. 3 ЗЖСК
поради снабдяване на всички член-кооператори с нотариални актове, което кореспондира с
декларираното от **** обстоятелство в неговата данъчна декларация, че притежава
нотариален акт за имота още от 1966 г. Съдът намира, че с оглед предмета на делото, който
се свежда до парични претенции за доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово
разпределение, а не до вещен спор, събраните доказателства позволяват формирането на
категоричен извод, че именно **** и неговата съпруга *** са били собственици на имота.
Не се твърди и не се установява те да са се разпоредили със собствеността преди смъртта си.
От удостоверенията за наследници на л. 17 от гр. д. № 61980/2021 г. по описа на СРС, 120
състав, и на л. 82 от настоящото дело е видно, че ответницата е единствен техен наследник
по закон, от което следва, че тя е придобила собствеността върху имота по наследство.
Ответницата не твърди и не доказва да се е разпоредила с правото си на собственост върху
процесния имот преди исковия период, поради което съдът приема за установено, че именно
тя е била негов собственик. От изложеното следва, че ответницата е материалноправно
легитимирана да отговаря за задълженията за цената на доставената в имота топлинна
енергия през процесния период, защото по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ от момента на
придобиване на собствеността е придобила и качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди по отношение на него.
Възникналото между страните и съществувало през исковия период облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот, находящ се в ****, с абон. № ****,, съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия.
В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от **** на клиенти в гр. ****, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
С Определение № 15680/11.04.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно
3
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че отчитането и разпределението на
топлинна енергия за процесния имот през исковия период са извършени съобразно
нормативните изисквания и приложимите технически правила, като стойността на
доставената топлинна енергия възлиза на 1 748.91 лв. Щом по делото е безспорна реалната
доставка в имота през разглеждания период на топлинна енергия на претендираната
стойност, наведените в отговора на исковата молба възражения, че отоплителните и
измервателните уреди в имота не са били сертифицирани и не са преминали метереологична
проверка, че липсват строителни книжа за сградната инсталация и извършване на заснемане
на отоплителната инсталация в имота, че липсва представителната власт на лицето,
подписало Протокол от общо събрание на етажната собственост от 13.09.2001 г., и липсва
достоверна дата на документа, са ирелевантни.
Всичко гореизложено обосновава извод, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е доказан по основание и размер.
По възражението на ответницата за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
4
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 18.08.2021 г., поради което и при отчитане спирането на давността по време на
извънредното положение погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 10.06.2018 г., а това са
задълженията за периода от м. 05.2017 г. до м. 03.2018 г. включително, защото срокът за
плащане на задължението за м. 04.2018 г. е бил до 14.06.2018 г. включително, респ.
давността за него, след като е била спряна по време на извънредното положение, е
прекъсната с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Дължимата стойност на доставената топлинна енергия за периода, за който не е изтекла
погасителната давност – от м. 04.2018 г. до м. 04.2019 г., съдът определи по реда на чл. 162
ГПК, базирайки се на данните в изравнителните сметки, и приема, че възлиза на сумата от
1 089.17 лв.
С Определение № 15680/11.04.2024 г. е обявено за безспорно, че не е извършено
плащане на задължението.
Следователно искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е
частично основателен – за сумата от 1 089.17 лв. за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2019 г.,
върху която ответницата дължи и законната лихва, считано от 18.08.2021 г. до
окончателното плащане, а за разликата над този размер до пълния предявен размер и за
периода от м. 05.2017 г. до м. 03.2018 г. следва да бъде отхвърлен поради изтекла
погасителна давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава
в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг в размер на 1 089.17 лв. за
необхванатата от погасителната давност част от исковия период.
По отношение на забавата в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 33, ал.
1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи
само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Възражението на
5
ответницата за нищожност поради неравноправност на клаузите на чл. 32 и чл. 33 от общите
условия на ищеца е неоснователно, защото тези клаузи не попадат в нито една от примерно
посочените хипотези на неравноправност по чл. 143, ал. 2 ЗЗП, нито покриват общия
фактически състав на неравноправните клаузи по чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
В случая ответницата е изпаднала в забава в плащането на главното задължение
предвид липсата на извършени плащания в уговорения срок. Началото на забавата е
15.09.2018 г. за главницата за м. 04.2018 г. и 15.09.2019 г. – за главницата за периода от м.
05.2018 г. до м. 04.2019 г., тъй като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2018 г.
и 31.07.2019 г. Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
05.08.2021 г. върху непогасената по давност главница в размер на 1 089.17 лв. съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и
приема, че възлиза общо на сумата от 215.25 лв.
Следователно искът за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия е частично основателен – за сумата от 215.25 лв., а за разликата над тази сума до
пълния предявен размер е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото е установено, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от ***. За ответницата е възникнало задължението за заплащане на
стойността на извършената по отношение на нейния имот услуга, като таксата се дължи
именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите условия, която не
обвързва дължимостта й с наличието или липсата на валиден договор между ищеца и
фирмата за дялово разпределение, нито с извършването на плащане от **** към ***. Поради
това съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по
основание. Ответницата не оспорва размера на дължимото възнаграждение за тази услуга,
поради което съдът приема, че то е 24.40 лв., върху която сума се дължи и законната лихва,
считано от 18.08.2021 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана за
заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за
исковото производство в общ размер на 87.52 лв., както следва: 26.52 лв. – държавна такса,
61 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното производство в общ
6
размер на 57.02 лв., както следва: 26.52 лв. – държавна такса, и 30.50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на процесуалния
представител на ответницата в исковото производство се дължи адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ, определено съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в тези случаи съдът определя възнаграждението в
размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, и осъжда другата страна да
го заплати. От друга страна, в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22, е прието
следното: Чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна
не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Чл. 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101,
параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Чл.
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид
посоченото решение на СЕС съдът счита, че при определяне на възнаграждението по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗА не е обвързан от минималния размер, посочен в Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, съобразявайки
предмета на делото, който независимо от броя на предявените искове в крайна сметка се
свежда до искане за заплащане на задължения за един топлоснабден имот, процесуалното
развитие, обусловило двукратно разглеждане на делото на първа инстанция, и положените
от адвоката усилия, които не надхвърлят минималното при такъв тип дела, и отчитайки
отхвърлената част от исковете, съдът намира, че на адвоката на ответницата се дължи общо
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ, възлизащо на сумата от 201.77
лв.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, ***, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с
абон. № ****, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 47846/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1 089.17 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 18.08.2021 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 215.25 лв. – лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от
24.40 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2019
г., ведно със законната лихва от 18.08.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ,
както следва: частично иска за главница за цената на доставената топлинна енергия – за
разликата над 1 089.17 лв. до пълния предявен размер от 1 748.91 лв. и за периода от м.
05.2017 г. до м. 03.2018 г.; частично иска за мораторна лихва върху цената на доставената
топлинна енергия – за разликата над 215.25 лв. до пълния предявен размер от 394.20 лв.;
изцяло иска за сумата от 6.17 лв. – лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. до 05.08.2021
г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
от 87.52 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 57.02 лв. – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ***, да
заплати на адв. К. И. Б., със съдебен адрес: гр. ****, ***, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 201.77 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на С. Й. Д..
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8