Р
Е Ш Е Н И Е
№ 862 06.03.2020
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVI граждански състав
На двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Марина
Димова
изслуша
докладваното от съдията Петрова
гражданско дело
№ 9367/2018г.
и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 против М.К.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника,
че в качеството му на кредитополучател по договор за паричен заем, сключен с
„Вива кредит“ ООД на 27.05.2017г., дължи на ищеца сумата от 600 лева главница,
сумата от 105,15 лева - договорна лихва за периода от 26.06.2017г. до
21.02.2018г., сумата от 283,50 лева - такса за експресно разглеждане на искане
за отпускане на кредит, сумата от 175 лева - такса разходи за събиране на
просрочени вземания, сумата от 70 лева - такса разходи за дейност на служител,
сумата от 283,50 лева - неустойка за периода 26.06.2017г. - 21.02.2018г.,
сумата от 34,73 лева обезщетение за забава за периода от 27.06.2017г. -
30.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 31.08.2018г. до окончателното изплащане, които вземания са цедирани в
полза на ищеца и съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 3278/03.09.2018
год. по ч. гр. д. № 6418/2018 год. на БсРС. Претендира присъждане и на
направените в заповедното и в исково производство разноски. Към исковата молба
са представени писмени доказателства.
Ищецът
твърди, че на 27.05.2017г. „Вива кредит“ ООД е сключил с ответника договор за паричен заем, по силата на който
на М. е предоставена сумата от 600 лева, която длъжникът се е задължил да върне
с договорна лихва от 105,15 лева на 9 равни месечни вноски от 78,35 лева до
21.02.2018г. Ответникът не е извършил плащания по договора. На основание рамков
договор за продажба на вземания (цесия), сключен на 22.01.2013г. и приложение №
1 от 02.02.2018г. между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД неизпълнените парични задължения, произтичащи от описания договор, са
прехвърлени на кредитора. Ответникът е уведомен с писмо за цесията,
алтернативно се моли уведомлението за цесия да му се връчи с исковата молба. С
тези мотиви се претендира уважаване на претенцията.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД,
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът, чрез особения си
представител, е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете.
Оспорва договора да е подписан от ответника. Положеният подпис върху процесния
договор не е на ответника М.. Договорът за заем е съставен по неясен и
неразбираем начин. На ответника не е предаден индивидуален погасителен план по
смисъла на чл. 5 от договора, по който информирано да изпълнява задълженията
си. Оспорва сумата по договора да е предадена на ответника. Твърди, че подписа
под приложения разходен касов ордер не е на М.М.. Цесията не е редовно съобщена
на ответника. По делото няма данни ищеца да е положил необходимата грижа и да е
уведомил ответника на посочения от последния адрес в гр. ****, а същият е бил
уведомяван на адрес: ****. При условия на евентуалност в случай, че бъде
прието, че сумата е предадена на ответника, твърди, че същата е върната на
заемодателя преди завеждане на делото. На основание чл. 26 ЗЗД, прави
възражение за нищожност на договора за паричен заем № 5359886/27.05.2017г. Сочи
се нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК. Счита, че в чл. 4 от
договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на
ответника, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва,
представляваща допълнителна печалба на кредитора. Излага подробни съображения,
че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на
кредитора, поради което се явява нищожна. Следователно годишният лихвен процент
няма да е 40.29 %, както е записано в договора, а следва да е по-голямо число,
ако в него участва и вземането от 283,50 лева, формално уговорено като
неустойка. Ето защо е нарушен чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен
реалният годишен лихвен процент. Доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да
се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер
следва да участва и сумата от 283,50 лева, изразена като процент. Това не е
сторено, поради което е нарушен и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става
и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/. Изложеното важи и за „таксата за експресно разглеждане“ на заявката за
паричен заем, уговорена в размер на 283,50 лева. Такава такса не се дължи по
силата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Експресното разглеждане
на молбата за кредит е част от усвояването на кредита, поради което такса за
такъв вид разглеждане не се дължи. Налага се извод, че тази такса е всъщност
печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично,
поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово
изискване не е спазено. Ето защо предвид нарушенията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
от ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл. 22 ЗПК. На следващо място не са ангажирани доказателства за реално извършените от
кредитора/цесионера разходи за събиране на вземането по договора за заем,
предвид което счита, че като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията
за установяване на вземане за такива в размер на 175 лева. С тези мотиви моли
за отхвърляне на исковете.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
С договор за паричен заем, сключен на 27.05.2017г.
между ответника и „Вива Кредит“ ООД, последното му е предоставило в заем сумата
от 600 лева. Съдът намира за недоказано на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК във
връзка с чл.193, ал. 2 от ГПК, направеното от ответника оспорване на
истинността на представения договор за заем. Заключението на назначената
съдебно-почеркова експертиза е, че подписите в договора за заемодател са
положени от М.М.. Подписът за „Получил сумата” в РКО № 93/27.05.2017 год. за
сумата от 600 лева също е положен от М.К.М.. Съгласно договора сумата подлежи
на връщане на 9 месечни вноски от по 109.85 лева, като падежът на последната
вноска е 21.02.2018г. Фиксираният годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема е в размер
на 40.29 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ - 49.45 %. Изрично е
посочено също така, че при така изчисления ГПР са взети предвид следните
допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните
ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени
разходи за събиране, лихви за забава, неустойки за неизпълнение. В чл. 4 е
предвидено задължение за заемателя да
предостави в 3-дневен срок обезпечение – поръчителство или банкова гаранция. В
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 283.50 лева, която се разсрочва
на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този
случай дължимата вноска е в размер на 141.35 лева. При забава на плащане на
задълженията на заемателя по договор за предоставяне на паричен заем заемателят
дължи законната лихва за всеки ден забава.
Представен
е и сключения между ищеца и „Вива Кредит“ ООД рамков договор за цесия, като
съгласно приложение № 1 към него от 02.02.2018г. са прехвърлени и вземанията на ответника в
общ размер от 1517.15 лева към тази дата.
Цедентът
е упълномощил ищеца-цесионер да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземанията им с изрично пълномощно, представено по делото, като в тази
връзка е изпратено уведомително писмо до длъжника. Видно е от данните по
делото, че писмото с уведомлението не е било връчено на ответника, поради което
БРС намира, че то следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на
ответника в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК, поради което цесията е произвела действие по
отношение на длъжника. При това съдът намира, че в случая е налице валиден
договор за цесия, съгласно който „Вива Кредит“ ООД е прехвърлило на ищеца
вземанията си по процесния договор за паричен заем.
Процесният
договор за кредит попада под уредбата на ЗПК. Настоящият състав приема, че
договорът е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.12 от ЗПК. Това
е така, защото видно от процесния договор, погасителният план, включен в
договора не отговаря на императивното
изискване да „съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи“. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, а нормата на чл.23 от ЗПК сочи, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето
защо съдът намира за установено по делото качеството на ищеца на кредитор на
ответника, но предвид констатираната недействителност на договора сключен по
ЗПК, извършената цесия в полза на ищеца следва да бъде зачетена само за чистата
стойност на заема /кредита/, не за
лихвата, неустойката или други разходи по него.
По делото са представени доказателства, че чистата стойност по
заема /кредита/ предоставен на ответника
е 600 лева. На базата на заключението на вещото лице се установява, че от
ответника не са извършвани погасителни плащания. Следователно неизплатената
част от чистата стойност предоставена по ЗПК на ответника е сумата от 600 лева,
в която част искът за главница се явява основателен и следва да бъде уважен,
ведно с дължимата законна лихва считано от подаване на заявлението на 31.08.2018
год. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част претенциите следва
да се отхвърлят като неоснователни.
При
този изход и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
да му заплати сумата от 347.56 лева, съобразно уважената част от иска.
При
това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 31.33 лева, които съгласно дадените указания
в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.М., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., част от сумите
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3278/03.09.2018г.
по ч.гр.д. № 6418/2018г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 600 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за паричен заем № 5359886/27.05.2017 год.,
сключен между ответника и „Вива кредит” ООД, вземанията по който са цедирани на
„Агенция по събиране на вземания” ООД, съгласно договор за цесия от
22.01.2013г. и приложение № 1 към него от 02.02.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението – 31.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
останалите исковете за установяване дължимостта на сумата от 105,15 лева -
договорна лихва за периода от 26.06.2017г. до 21.02.2018г., сумата от 283,50
лева - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, сумата
от 175 лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата от 70
лева - такса разходи за дейност на служител, сумата от 283,50 лева - неустойка
за периода 26.06.2017г. - 21.02.2018г., сумата от 34,73 лева обезщетение за
забава за периода от 27.06.2017г. - 30.08.2018г.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 347.56
лева (триста четиридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща направени деловодни разноски по гражданско дело № 9367/2018г. на
БсРС и сумата от 31.33 лева (тридесет и един лева и тридесет и три стотинки),
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 6418/2018г. по описа на
РС-Бургас.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б. да заплати по
сметка на Бургаския районен съд 123 лева /сто
двадесет и три лева/ разноски за експертиза.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати по сметка на Бургаския районен съд 77 лева /седемдесет и
седем лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно
с оригинала! МД