Решение по дело №258/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20203520200258
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 5

 

                                                 гр.Попово, 21.01.2021  г.

  

                                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Поповският районен съд, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря М. А., като разгледа докладваното от  с ъ д и я т а  АНД № 258 по описа за 2020 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Община П. представлявана от кмета Л. В., чрез пълномощник адв.Р.Д. ***-147/28.08.2020 г. издадено от Зам.председател на ДАМТН, с което и на основание чл.200,ал.1,т.38 от ЗВ на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) за това, че „на 27.01.2020 г. на осн.чл.190,ал.4,т.2 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „О.“, находящ се в поземлен имот № 000100, в землището на с.О., общ.П., Акт за публична общинска собственост № 2659/15.02.2000 г. - собственост на Община П., за което е съставен КП № 07-04-7/29.01.2020 г. Вследствие на проверката, чрез оглед и обход на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че преливника е челен, през тялото на язовирната стена, изпълнен към левия скат от един брой бетонова тръба с диаметър ф 1000 мм. Тръбата е с нарушена проводимост – затлачена е с наноси и пръст повече от 50 %. След нея водите се отвеждат от канал с трапецовиден, земен профил, който преминава в бързоток с трапецовиден земен профил. Отвеждащия канал и бързотока след преливната тръба също са с нарушена проводимост – гъсто обрасли с храстовидна и дървесна растителност, т.е. че преливното съоръжение не се поддържа в техническа изправност от Община П., каквото задължение тя има като собственик на язовир „О.“. Община П. е бездействала и не е предприела активни действия за привеждането на преливното съоръжение в техническа изправност““ - нарушение по чл. 141,ал.1,т.1 от Закона за водите (ЗВ).

В жалбата се оспорва изцяло извършването на посоченото нарушение, като се релевират подробни доводи за незаконосъобразност и по същество на обжалваното НП. Преди всичко се сочи, че на нарушителя не е бил връчен АУАН, което е довело до флагрантно нарушаване правото на защита, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Наред това се поддържа, че Община П. не е субект на нарушението по ЗВ, тъй като е делегирала задълженията си на концесионера на обекта; навеждат се доводи и за това, че язовир „О.“ е малък язовир, който не подлежи на контрол по реда на чл.141а,ал.3 от ЗВ. В с.з. жалбата се поддържа изцяло чрез надлежно упълномощения защитник адв.Р. Д. ***, ТАК, която ангажира допълнителни доказателства и пледира за отмяна на издаденото НП. Представя допълнителни писмени бележки, претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител в с.з., депозира писмени бележки чрез Е.З. – мл.експерт, юрист към ДАМТН, в което оспорва жалбата и моли НП да бъде изцяло потвърдено

Районна прокуратура Т., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима.  С акт за публична общинска собственост № 2659/15.02.2000 г. /приложен ведно със скица за имота л.95 и сл./, Община П. е собственик на язовир „О.“, находящ се в поземлен имот № 000100, в землището на с.О., общ.П. С договор  от 28.09. 2001 г. и анекси към него  /приложени л.60 и сл./ Община П. като собственик и концедент е предоставила концесия на концесионера ЕТ“Р.Х.-Ф.“ с.О., с предмет особено право на ползване върху посочения язовир, за срок от 20 години при уговорено от страните възнаграждение.

На 27.01.2020 г. служители от ГД“НЯСС“ към ДАМТН – актосъставителя Р.Р. и негов колега извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир “О.“,при която присъствал и представител на Община П. – св.С.Н.. След обход на язовира били констатирани различни нередности, впоследствие писмено обективирани в КП № 05-04-7/29.01.2020 г. /приложен л.92-93/. В т.5 от този КП изрично било посочено, че „преливника на язовира е неизправен…отвеждащият канал и бързотока след тръбата са с нарушена проводимост – гъсто обрасли с храстовидна и дървесна растителност…“ .  Със същият констативен протокол /подписан без възражения от присъствалите на проверката лица/, на осн.чл.190а,ал.2 ЗВ били дадени четири задължителни предписания към собственика на язовира – Община /виж т.2/, които следвало да бъдат изпълнени до 29.05.2020 г.  Нито едно обаче от дадените задължителни предписания не се отнасяло да посоченото в т.5 нарушение, по отношение на което длъжностните лица преценили, че се касае за съществено нарушение свързано с безопасната експлоатация на язовира. На осн.чл.40,ал.2 от ЗАНН била изпратена писмена покана изх.№ 85-02-46/03.02.2020 г. до Община П. /приложена л.91/, с която била уведомена да изпрати на 10.03. 2020 г. упълномощен представител, на който да бъде връчен АУАН за допуснато нарушение по повод съставения КП 05-04-7/29.01.2020 г. Поканата било изпратена за връчване чрез пощенския оператор „МиБМ Експрес“ ООД и получена в деловодството на общината на 05.02.2020 г., видно от направеното отбелязване /л.91 на гърба/. След като на посочената дата 10.03.2020 г. не се явил представител на Община П., Р.Р. пристъпил към съставяне на АУАН № 05-023 /приложен л.88/, с който и на осн.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП за нарушение по чл.141,ал.1,т.1 от ЗВ, констатирано при извършената на 29.01.2020 г. проверка на язовир „О“.

С писмо изх.№ 85-02-46(1)/03.04.2020 г. /приложено л.87/, съставеният АУАН бил изпратен за връчване на община П. чрез РУП П. Видно от приложеното писмо /л.86/ Началникът на РУП П. уведомил ДАМТН, че на 24.04.2020 г. нарушителят – ЮЛ чрез кмета на общината е отказал до получи съставения АУАН, като отказът му е бил надлежно отразен по реда на чл.43,ал.2 от ЗАНН чрез подписа на св.Й. С. Й.В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения по акта,  след което било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № НЯСС-147/28.08.2020 г. зам.председател на ДАМТН /приложено л.82/, връчено на 16.09.2020 г. /разписка л.83/.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган предвид обстоятелството, че съгласно чл.201,ал.12 от ЗВ  наказателните постановления по ал.11 се издават от председателя на ДАМТН или оправомощени от него лица, какъвто в случая се явява зам. председателя К.В., на когото съгласно приложената /л.85/ заповед № А-5/02.01.2018 г. за възложени правомощия по чл.47, ал.1 от ЗАНН. По същият начин актосъставителят Р. Р. е изрично оправомощен /Заповед № А-601/18.09.2019 г., л.94, пор.№ 38/ от Председателя на ДАМТН да дава задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, както и да съставя актове по ЗВ.  Както АУАН, така и НП съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити, като не е налице противоречия по отношение на фактическите констатации и по отношение правната квалификация на нарушението. Процедурата по съставяне и връчване на АУАН е стриктно спазена, като не са допуснати никакви съществени нарушения на правилата за съставяне и връчване на АУАН, поради което правото на защита на наказаното лице не е било ограничено, в какъвто смисъл е първото негово възражение. Както АУАН така и издаденото въз основа на него НП съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. Между АУАН и НП е налице единство както по отношение на фактическите констатации, така и по отношение правната квалификация на нарушението. Налице е яснота относно елементите от състава на административното нарушение.

При безспорно установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Община П. е собственик на язовир „О.“, находящ се в землището на с.О., общ.П., като не е спорно, че на 29.01.2020 г. на същия язовир е била извършена проверка, при която е било констатирано нарушение свързано с неизправен преливник и нарушение в проводимостта на отвеждащия канал.  При тези обективни данни е бил обоснован извод, че Община П., като собственик на язовир "О.“, не е поддържала в техническа изправност едно от основните негови съоръжения. По този начин несъмнено е била нарушена разпоредбата на  чл.141,ал.1,т.1 от ЗВ, задължаваща собствениците  /а не концесионерите  както се твърди в жалбата/ на язовирни стени и съоръжения към тях да ги поддържат в техническа изправност, т.е. касае се за обективна отговорност на ЮЛ, което не изисква обсъждане изследване на виновно поведение. Неоснователно се явява и твърдението на защитата, че язовир „О.“ не подлежи на контрол от ДАМТН и не отговоря на условията на чл.141а,ал.3 от ЗВ, тъй като същият е с завирен обем 18 000 куб.м и за неговата техническа изправност и безопасна експлоатация отговаря единствено собственика.

С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран законосъобразно на осн.чл.200,ал.1,т.38  от Закона за водите, който за неизпълнение на задължение по  чл.141,ал.1,т.1 от същия закон предвижда налагане за юридическите лица на имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.  Както вече бе посочено, безспорно е, че вследствие на неподдържания в добро техническо и експлоатационно състояние челен преливник, респ. с оглед установената нарушената проводимост на бързотока след преливната тръба – с затлачени с храстовидна и дървесна растителност, могат да настъпят значителни вредни последици, включително за живота и здравето на хората, с оглед което и предвид значимостта на охраняваните обществени отношения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в процесния случая. В издаденото НП няма изложени мотиви относно конкретно определения размера на санкцията и доколкото реално вредни последици в случая не са настъпили, нарушението е първо за жалбоподателя, и липсват други отегчаващи отговорността му обстоятелства, съдът намира, че имуществена санкция в минималния размер предвиден в чл.200,ал.1, т.38 от ЗВ би била достатъчна за постигане целите на наказанието. Ето защо съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената имуществена санкция бъде намален от 10 000 на 1 000 лева

С оглед изхода на делото частично основателна се явява и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер  за адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е приложен договор за правна защита и съдействие серия Т, № **********/21.09.2020 г. Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, а съобразно чл.143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.  Действително в нормативната уредба липсва разпоредба, уреждаща присъждането на разноски при изменение на НП, респ. при намаляване размера на наложената санкция. По този въпрос чл.144 от АПК препраща към общите правила на чл.78 от ГПК, където също е въведен принципа, че страните имат право на разноски съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от искането, като в същият смисъл  е и чл.136,ал.4 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването. При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата. Административнонаказващият орган обаче не е бил представляван от юрисконсулт и не е доказал сторването на разноски за адвокатско представителство,  поради което и по аргумент от чл. 63, ал.5 ЗАНН разноски не следва да му се присъждат. Жалбоподателят е доказал заплащане на 2000 лева за адвокатски хонорар. По съразмерност на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК по съразмерност следва да му се присъдят 200 лева.  Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Административнонаказващ орган в случая е ДАМТН, поради което именно ДАМТН следва да бъде осъдена да заплати по съразмерност на жалбоподателя община П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И  :

 

ИЗМЕНЯВА № НП № НЯСС-147/28.08.2020 г. издадено от К. М. В. – заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което и на основание чл.200,ал.1,т.38 от ЗВ, на Община П. ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр.П., обл.Т., ул.“А.С.“№*, представлява от кмета Л. Д. В., е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.  (десет хиляди лева) за нарушение по чл.141, ал.1,т.1 от ЗВ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1 000 лв. (хиляда лева).

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д-р Г.М.Д.“ № **, ЕИК: ****,  ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на Община П. ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.П., обл.Т., ул.“А. С.“  №*, представлява от кмета Л. Д. В., сумата 200 лв. (двеста лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: