РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.Сл.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110104679 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „Е.-
П. П.”АД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес на
управление: *****************************, с която против Ф. ЯК. Х., ЕГН
**********, с адрес: *****************************, са предявени искове
по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1000/2021 г. по описа на ВРС,
а именно: 3352,67 лв. - главница, дължима сума за доставена ел. енергия, по
издадени два броя фактури: фактура № ********** от 15.07.2019 г. и фактура
№ ********** от 10.02.2020 г., за обект с абонатен №**********, и адрес:
*****************************, ап.2, клиентски №**********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.01.2021 г. до изплащане на вземането; 326,97 лв. -
мораторна лихва, начислена за периода от падежа на главното задължение по
всяка от фактурите до 14.01.2021 г. Претендират се сторените разноски в
исковото и в заповедното производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ответникът е абонат на „Е.-П.П.” АД, с клиентски №**********, във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление с абонатен
№**********, и адрес: *****************************, ап.2, клиентски
№**********. Ответникът консумирал ел. енергия през процесния период,
като са издадени 2 бр. фактури, по които падежът е настъпил - фактура №
********** от 15.07.2019 г. и фактура № ********** от 10.02.2020 г. След
1
настъпване изискуемостта на задължението, до момента на подаване на
исковата молба същото не е заплатено.
Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано
ч.гр.д № 1000/2021 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение. Заповедта е връчена на ответника, който с възражение в
срока по чл.414, ал.2 ГПК оспорва вземането на заявителя. С разпореждане по
делото, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване
на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на
заповедния съд, ищецът е представил искова молба, с която предявява иск за
установяване на вземането си по издадената заповед. Ищцовото дружество
излага правни доводи за дължимостта на исковите суми, като цитира нормите
на чл.17, т.2, чл.26, ал.6 и чл.38 ОУПЕЕ.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Сочи,
че сумите по процесните фактури са начислени след извършване на проверка,
която намира за незаконосъобразна. Сочи, че ищцовото дружество не е краен
снабдител, поради което не може да търгува с ел. енергия. Заявява
противоречие с чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ. Оспорва материалноправната легитимация
на ищеца, размера на начисленото допълнително количество ел. енергия,
както и да е подписвал съставените за проверката документи. Твърди, че не е
потребил ел.енергия, която да не е била заплатена. Оспорва да има достъп до
СТИ и да е манипулирал същото. Възразява срещу законосъобразността на
проведената проверка при която е било начислено количеството ел. енергия.
Заявява, че имотът не е бил електроснабден, поради което не дължи каквито и
да е суми за доставена от ищеца ел. енергия.
В проведено по делото открито съдебно заседание, страните, чрез
упълномощени процесуални представители поддържат заявените становища.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Безспорно е между страните, че ищецът е потребител на електрическа
енергия по смисъла на § 1, т.42 ЗЕ, в стопанисван от него обект с абонатен
№********** и адрес: *****************************, ап.2, клиентски
№**********. Между страните няма спор за точния адрес на ответника,
поради което допуснатата в заявлението, образувано в ч.гр.д. №1000/2021 г.
по описа на ВРС, техническа грешка при изписване номера на жилищния
блок – „31“ вместо „13“, няма отношение към правния спор. Установено е, че
между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение,
по силата на което ответникът доставя, а ищецът заплаща доставената
електроенергия - валиден договор за продажба и доставка на електрическа
енергия. Съществуването на облигационно правоотношение между страните е
уредено съгласно чл. 104а от Закона за енергетиката, където е указано, че
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, без
изрично писмено приемане. Безспорно по делото е съдържанието и влизането
2
в сила на Общи условия на договорите за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Енергоразпределение
Север” АД.
Видно от представен по делото препис от констативен протокол /КП/ №
1105747/09.07.2019 г., на същата дата, служители на „ЕРП С.“ АД извършват
проверка по измерване на електроенергията потребявана в обекта на ищеца, с
адрес: *****************************. Фабричният номер на СТИ е
1125071612358456, като съгласно КП № 1196708/17.01.2017 г., същият е
монтиран на адреса при следните показания: нощна тарифа /тарифен регистър
1.8.1/ - 000001 kWh, дневна тарифа /тарифен регистър 1.8.2/ - 00000 kWh.
От текста на КП № 1105747/09.07.2019 г. се установява, че при
проверката са отчетени показания, които съвпадат с тези от датата на
монтажа на електромера - нощна тарифа - 000001 kWh и дневна тарифа -
00000 kWh, т.е. за периода от 17.01.2017 г. до 09.07.2019 г. СТИ не е отчело
потреблението на нито един квтч ел. енергия. Видно от отбелязванията в КП,
тарифният превключвател е вграден, като същият е точен. Констативният
протокол е подписан от един свидетел – А.В. Х.ов. В документа е посочено,
че при проверката е установено наличието на неправомерно присъединяване
към електроразпределителната мрежа ниско напрежение, осъществено в ГРТ,
като към трета фаза, след главния прекъсвач е присъединен проводник със
сечение 6 кв. мм, който захранва инсталацията в апартамента на абоната
/ответника по делото/. Електромерът е с прекъснат дистанционно изход на
фазата. Посочено е, че консумираната ел. енергия по този кабел не се отчита,
измерва и заплаща. Неправомерното присъединяване е премахнато.
На 11.07.2019 г. началник на отдел КЕК при ответното дружество
одобрява справка № 53954 Е95А за корекция при неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на електрическата енергия. Същата е извършена в
съответствие с чл.50, ал.2 и 3 ПИКЕЕ, като е изготвена на основание КП №
1105747/09.07.2019 г. Проведената корекционна процедура обхваща период
от 90 дни – от 11.04.2019 г. до 09.07.2019 г., при която е начислено общо
енергия в размер на 3960 kWh. Въз основа изготвената справка за корекция,
ищецът издава на получателя Ф. ЯК. Х., фактура №**********/15.07.2019 г.,
за сумата от 783,59 лева, със срок за плащане до 25.07.2019 г.
На дата 03.02.2020 г., на обекта на ответника е извършена последваща
проверка, при която е съставен КП №1301711/03.02.2020 г. Отчетени са
показания по първи тарифен регистър - 000041 kWh и по втори тарифен
регистър – 000123 kWh. Записано е, че по време на проверката е установено
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа,
осъществено чрез меден многожилен проводник със сечение 50 кв. мм.
Присъединяването е извършено към 3-та фаза на захранващия ГРТ кабел и
оттам подземно влиза в имота, където захранва ел. инсталацията. По този
начин консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва от
него и не се заплаща. Измерен е моментен товар от 18,24 А. Неправомерно
присъединеният проводник е демонтиран.
3
Въз основа изготвения при проверката КП №1301711/03.02.2020 г., е
одобрена справка № 57076 ЕСС за корекция при неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на електрическата енергия, при която, на ответника,
за периода от 28.11.2019 г. до 03.02.2020 г. е начислено общо енергия в
размер на 12856,60 kWh. Ищецът издава на получателя Ф. ЯК. Х., фактура №
********** от 10.02.2020 г., за сумата от 2569,08 лева, със срок на плащане
до 20.02.2020 г.
Като свидетели по делото са разпитани служителите на ищеца - КР. АТ.
С. и В. Д. Г.. Съдът преценява показанията на двамата свидетели при
съобразяване изискването на чл.172 ГПК.
Според св. С., проверките в района на обекта на ответника, са редовни,
тъй като в същия често се констатират загуби. Сочи, че служител на ел.
лаборатория е открил неправомерното присъединяване. Установен бил кабел,
който подземно влизал във входа и захранвал няколко абоната. Когато
изключили прекъсвача на ГРТ, няколко електромера останали да светят,
което означавало, че няколко електромера били присъединени към този
кабел. Бил подаден сигнал на тел. 112. След като неправомерно
присъединеният проводник бил открит, същият бил отстранен. Свидетелят
сочи, че ГРТ се намирало извън сградата, пред жилищния вход. Проводникът
не е бил положен от ищеца; същият е бил неправомерно присъединен и не
минавал през електромер, не се отчитала електроенергията.
Св. Г. е участвал в проверката, при която е бил съставен КП
№1105747/09.07.2019 г., като сочи, че на адреса са били извършвани
множество проверки поради неправомерно използване на ток, което се
извършвало по един и същи начин - изолацията на кабела, с който се
захранвало таблото се нарушавала и към жилото на фазата се закрепвал
проводник, който отивал към мазите на блока и оттам се разпределял към
няколко апартамента. На адреса обикновено отивали групи служители на
ответника за да могат да опишат всички констатации. Обяснява, че след
изключване прекъсвача на таблото, някои от електромерите продължавали да
светят, като ел. енергията не преминавала през електромера. Потвърждава
констатацията вписана в КП, в т.ч. че консумираната ел.енергия по
присъединения кабел не се отчитала, измервала и заплащала.
По делото е допусната и изготвена СТЕ, заключението, на която, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните е прието от съда. Видно от
същото, СТИ измерващо потребената е имота на ищеца електрическата
енергия, е произведено през 2016 г., като срокът му на метрологична годност
изтича в края на 2022 г. Извършено е неправомерно вмешателство чрез
свързване на ел. инсталацията в обекта на ищеца директно към
електроразпределителната мрежа, без участие на електромер, като това
обстоятелство е било установено и при двете проверки, извършени от
ответното дружество. Според експерта, налице е неотчитане от
измервателната система на СТИ, на цялата преминала по захранващия
неправомерно свързан към ел. мрежата проводник към електроконсуматорите
4
на абоната електроенергия, вследствие на установеното присъединяване към
електропреносната мрежа. Извършените математически изчисления са
правилни. Количеството ел. енергия по корекционната справка може реално
да бъде доставено на абоната, с оглед пропускателната способност на
неправомерно присъединените проводници и тази на присъединителните
съоръжения – главен предпазител и електромер, който не е бил част от
схемата на свързване. Вещото лице изрично сочи, че не се касае за техническа
неизправност, а за неправомерно извършено присъединяване към
електрозахранващата мрежа, като потребената от абоната ел. енергия не се
измерва. Електроснабдяването в имота на ответника е било преустановено за
периода от 27.11.2019 г. до 23.08.2020 г. В експертизата е посочено, че
електрозахранването на процесния имот е било прекъсвано за следните
периоди: 10.06.2019 г. – 17.07.2019 г., 05.08.2019 г. – 12.09.2019 г. и
27.11.2019 г. – 23.08.2020 г.
При така установените факти, съдът намира от правна страна, следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на
чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК, чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 91 и сл.
ЗЕ, при действие на Общи условия на договорите за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Енергоразпределение Север” АД. Налице е успешно проведено
производство по чл. 410 ГПК. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Като
процесуално допустими, съдът дължи произнасяне по основателността на
исковете.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния
период е налице валидно възникнало правоотношение между страните,
елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира
определена или определяема парична сума на сочените от ищеца основания,
при неизпълнението на това задължение. Така ищецът следва да установи:
действащ сключен договор за доставка на ел. енергия, т.е. че ответникът е бил
потребител на ел. енергия през процесния период; доставянето на
електрическа енергия в имота на ответника и стойността на използваната в
имота електрическа енергия, съответно по съставените фактури; настъпването
на падежа на всяко парично задължение и размера на обезщетението за
неговата забава за посочените периоди; обстоятелствата по изчисляване на
претендираните суми. В тежест на ответника е да установи и докаже
възраженията си против вземането.
В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се
регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 ТЗ
при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената
облигационна връзка възникват права и задължения за всяка от двете страни.
5
Поради това, изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от
изпълнението на задължението на другата страна. В случая, не се оспорва, че
ищецът е изпълнил своето задължение, като е доставил процесното
количество ел. енергия до обекта на абоната, където то е потребено. От своя
страна абонатът е задължен да заплати стойността на получената услуга.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ал.1 ЗЕ, електрическата енергия,
доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване
- собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента, а съгласно чл.29, ал.8 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи,
изд. от ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., електромерните табла са
собственост на оператора на разпределителната мрежа и се поддържат от и за
негова сметка.
На основание чл.104а, ал.1 ЗЕ, крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия, като на
основание ал.4, публикуваните общи условия влизат в сила за крайните
клиенти без изрично писмено приемане.
Съгласно чл.16, т.5 Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП С.“ АД,
ползвателят се задължава да не променя схемата на свързване на
електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя
елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или
поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго
контролно приспособление, поставено от лица, на които „ЕРП С.” АД е
възложило дадената дейност или овластен държавен орган, като на осн. чл.16,
т.6 ОУ, потребителят е длъжен да не използва електрическа енергия, без тя да
се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани,
съгласно чл.16, т.5 ОУ.
На основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, в т.ч. и
ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. ПИКЕЕ на които ответникът основава правото си да преизчисли
потребената ел. енергия са издадени от КЕВР и са обнародвани в ДВ бр. 35 от
30.04.2019 г., поради което същите са приложими към извършената
корекционна процедура, тъй като датата на проверките в обекта на ищеца са
осъществени през м.07.2019 г. и през м.02.2020 г. Правилата са издадени въз
6
основа законова делегация и имат характера на подзаконов нормативен акт,
който е задължителен за страните.
Съставените при извършване на проверките констативни протоколи са
редовни от външна страна документи, като същите са изготвени от
служителите на ответника при спазване изискванията на чл.49 ПИКЕЕ.
Протоколит са съставени и са подписани от служители извършили проверка
на адреса, на ищеца, както и от един свидетел. Задължението на служителите
на ответното дружество да съставят протокол при извършване на проверката
и да го представят за подпис на ползвателя или на негов представител е
изрично предвидено в ПИКЕЕ - чл.49, ал.2. Тогава, когато ползвателят не е
установен на адреса, протоколът се представя за подпис на свидетел, който не
е служител на оператора. Няма поставени каквито и да е други изисквания
към свидетеля – той може да живее в същата сграда, но може да бъде и лице,
което по случайност се намира в близост до мястото на извършване на
проверката. Доколкото служителите на ответника нямат правомощие да
изискват от лицата, които подписват съставените протоколи, да се
легитимират пред тях, то достоверността на вписаните данни зависи само от
добрата воля на тези лица.
Корекционната процедура е осъществена на основание чл.50, ал.2 и ал.3
ПИКЕЕ /2019 г./. Използваната от ответника хипотеза на коригиране сметката
на потребителя за минало време, касае тези случаи, при които е установена
промяна в схемата на свързване водеща до неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на количествата ел.енергия. Преизчисляването на ел.
енергията е извършено за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до датата на
последната проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.
В процесния случай не се касае за техническа неизправност на СТИ или
за вмешателство в същото. От заключението на изготвената по делото
техническа експертиза се установява, че извършеното въздействие се
изразява в промяна схемата на свързване на електромера, при което 100 % от
преминалата и потребена ел. енергия не се отчита, респективно – същата не се
заплаща. Въздействието върху схемата на свързване е такова, че същото се
приравнява на липса на електромер. В заключението на изготвената по делото
съдебна експертиза се сочи, че е установено директно свързване към
електрозахранващата мрежа без участие на СТИ. Дали абонатът или друго
физическо лице е извършило това присъединяване, е ирелевантно, доколкото
крайният резултат от неправомерното въздействие е довело до
неоснователното обогатяване на абоната. Действително, СТИ е собственост
на ответника, поради което той дължи грижата за изправността, но в случая
не е налице техническа неизправност на електромера, а неправомерно
присъединяване - вмешателство в схемата на свързване.
Съдът намира, че проведената корекционна процедура е извършена
законосъобразно, като ответникът стриктно се е придържал към уредбата
7
дадена с ПИКЕЕ /2019 г./. Правото на ответника да извърши корекцията на
потребена от ищеца ел. енергия, за която по безспорен начин е установено, че
не се отчита поради неправомерно вмешателство в схемата на свързване, се
основава на общия правен принцип за забрана на неоснователното
обогатяване. Абонатът е потребил енергия без да заплати нейната парична
стойност, поради което принципът за еквивалентност на насрещните
престации е нарушен.
Възражението на ответника, че не дължи заплащане на претендираните
от ищеца суми, тъй като електрозахранването на имота е било прекъснато, е
неоснователно, доколкото действителното потребление през същия период не
е било съобразявано. Начисленото количество ел. енергия е след провеждане
на едностранна корекционна процедура, а не след извършване на реален
отчет.
При горните доводи и след като съобрази, че съгласно заключението на
СТЕ, електрическа енергия потребена в имота на ищеца не е преминала през
СТИ, поради което не е била отчетена, а извършените математически
изчисления при провеждане на корекционната процедура са правилни, съдът
намира, че вземанията на ищеца към ответника за сумите, формиращи
главницата, вписани в заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1000/2021 г. по описа на ВРС, са доказани в
пълния им претендиран размер, поради което и предявеният иск за
признаване за установено съществуването на главното задължение се явява
изцяло основателен. При установена основателност на главния иск,
основателен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава, поради
което той също следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото. Ответникът въвежда
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 588 лева с ДДС /490 лева без ДДС/, като по това
възражение, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите
когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане
на насрещната страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА.
При данни, че цената на иска е 3679,64 лева, то размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2
от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с интерес от 1000 лева до 5000 лева, възнаграждението е в
размер на 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева. Изчислено по указания
начин, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е
8
487,57 лева без ДДС и 585,08 лева с вкл. ДДС. Видно от приложена по делото
фактура, издадена от упълномощеното адвокатско дружество, доставчикът е
регистриран по ЗДДС. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, с който е договорено заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 588 лева с вкл ДДС. Видно от Б.о платежно нареждане, същото е
изплатено изцяло. Изплатеното възнаграждение е в размер изключително
близък до минималния, предвиден с Наредбата, поради което възражението за
неговата прекомерност е неоснователно.
При горните доводи, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, сторените разноски по делото, в общ размер на 958,52 лева, за които е
представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. На ищеца се следват сторените от него разноски
ч.гр.д. №1000/2021 г. по описа на ВРС, в размер на 123,59 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415
ГПК, че Ф. ЯК. Х., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, ДЪЛЖИ на „ЕРП С.“ АД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление:
г*****************************, вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1000/2021 г.
по описа на ВРС, а именно: 3352,67 лв. - главница, дължима сума за доставена
ел. енергия, по издадени два броя фактури: фактура № **********/15.07.2019
г. и фактура № **********/10.02.2020 г., за обект с абонатен №**********, и
адрес: *****************************, ап.2, клиентски №**********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.01.2021 г. до изплащане на вземането; 326,97 лв. -
мораторна лихва, начислена за периода от падежа на главното задължение по
всяка от фактурите до 14.01.2021 г.
ОСЪЖДА Ф. ЯК. Х., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, да заплати на „ЕРП С.“ АД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление:
г*****************************, сумата от 958,52 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от
123,59 лева - разноски по ч. гр. дело № 1000/2021 г. по описа на Районен съд
Варна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10