РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Велико Търново, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Христо Томов
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500316 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ХР. Н. ХР. и М.Х.
Х. против Решение № 260095/04.12.2020г., постановено по гр.д. №
189/2020г. по описа на Районен съд Павликени, с което на основание чл.135
от ЗЗД съдът обявява за недействителен по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 36, том II, per. № 1389, дело № 165 от
26.04.2017 г. на нотариус Пл. Петров, per. № 129 на Нотариалната камара,
с район на действие PC – Павликени, вписан в Служба по вписванията - гр.
Павликени, с който ХР. Н. ХР. е дарил на дъщеря си М.Х. Х. собствения си
недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX - 729 (девети римско
за седемстотин двадесет и девети арабско), в квартал 70 по
подробния устройствен план на с. М, община Павликени, целият имот с
1
площ от 1 543 (хиляда петстотин четиридесет и три) кв. м., заедно с
построените в него: ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 65 (шестдесет и пет)
кв.м., второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни
насаждения, при описани граници и съседи, както и е осъдил ХР. Н. ХР. и
М.Х. Х. да заплатят на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София направените по делото разноски.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Решението било
постановено при неправилно възприета от ПвРС фактическа обстановка.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София е подала
отговор на жалбата. С така подадения отговор „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД оспорва жалбата и претендира разноски за
въззивното производство.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВТОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се
произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Павловият иск е допустим, като предявен на основание чл.135 от ЗЗД,
а първоинстанционното решение - допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, с правно основание
чл.135 от ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на
2
договор за дарение на недвижим имот, и с който да обяви за
недействителна спрямо кредитора сключеният договор за дарение между
ответниците, първият като дарител и вторият като надарен, относно
процесния недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 36, том II, per. № 1389, дело № 165 от 26.04.2017 г. на
нотариус Пл. Петров, per. № 129 на Нотариалната камара, с район на
действие PC – Павликени, вписан в Служба по вписванията - гр. Павликени.
Първоинстанционият съд е намерил исковите претенции за основателни
и доказани, поради което ги е уважил изцяло.
Въззивният съд намира тези изводи на първоинстанционния съд за
правилни по следните съображения:
При предявен от ищеца иск с правно основание чл.135 от ЗЗД ищецът
носи тежестта да докаже качеството си на кредитор на първия ответник;
факта, че процесната сделка го уврежда; свързаността на лицата по
сделката; евентуално - знание и намерение на страните по сделката за
увреждането. Върху ответниците ляга тежестта да докажат
собствените си възражения и евентуално да оборят презумпцията за знание
за увреждането по чл.135 ЗЗД.
Съгласно теорията и съдебната практика, искът по чл.135 ЗЗД има
за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът
го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при
установен фактически състав - наличието на действително вземане, което
не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е
ликвидно и изискуемо /вж. и Решение № 4 от 26.01.2011г. по гр.д. №
551/2010г. III г.о./; титулярът на парично или непарично вземане по
отношение на длъжника има качеството на кредитор и може да си служи с
Павлов иск; възникването на правото не се обуславя от установяване на
вземането с влязло в сила съдебно решение; правоотношенията, от които
произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по Павлов иск;
съдът по Павлов иск не може да проверява съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор; в производството по Павлов иск съдът
изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените факти освен, ако вземането е отречено със сила на присъдено
3
нещо; в производството по Павлов иск длъжникът не може да се брани с
възражения, които се основават на отношенията, които легитимират
ищеца като кредитор; съдът не може да спре производството по чл.135
ГПК, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да
задължи ищеца да предяви вземането си с иск.
С оглед изложеното, страната, която е поискала отмяната по чл.
135 ГПК установява качеството си на кредитор като материална
предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от
които черпи правния си интерес. Увреденият има интерес от Павлов иск,
когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното
правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата
сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска. С отменяване
на атакуванато действие, кредиторът ще може да насочи изискането си
срещу процесните вещи.
В конкретния случай може да се добави още: За вземанията си по
двата договора за кредит „Уникредит Булбанк“АД се е снабдила с
изп.листи, съответно №538/04.03.2015г., издаден в заповедно производство
по ч.гр.д. №606/15г. по описа на ВТРС против солидарните длъжници
„Ландинвест“ ЕООД и ХР. Н. ХР., и №540/05.03.2015г., издаден в заповедно
производство по ч.гр.д.№610/15г. по описа на ВТРС против солидарните
длъжници „Вами-07“ЕООД, „Ландинвест“ ЕООД и ХР. Н. ХР., като е
предприела принудително изпълнение по образуваните въз основа на
посочените изп.листи съответно изп.д.№257/16г. по описа на ЧСИ
В.Георгиев, рег. №725 и район на действие - ОС-Велико Търново и изп.д.
№424/16г. по описа на ЧСИ Н.Георгиев, рег.№716 и район на действие - ОС-
Варна.Твърденията на ищеца, че по заповеди за изпълнение длъжниците не
са подавали възражения по чл.414 от ГПК, съответно, че същите са
стабилизирани, не са оспорвани от ответниците. С договор за цесия от
06.11.2017г. с нотариално заверени подписи от същата дата, вписан в СВ-
Варна на 19.12.2017г. и в СВ-Велико Търново на 20.12.2017г., „Уникредит
Булбанк“АД е прехвърлила на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД всички
свои вземания спрямо длъжници по конкретни договори за кредит,
индивидуализирани в отделни приложения, ведно с всички техни привилегии и
обезпeчения. Според приложение № 52 и приложение № 80 предмет на
договор за цесия са и всички вземания на банката по договор за банков
4
револвиращ кредит на оборотни средства №133/12.09.2008г. с длъжници
„Ландинвест“ЕООД и ХР. Н. ХР. и всички вземания на банката по договор за
банков инвестиционен кредит №15/16.06.2010г. с длъжници „Вами-
07“ЕООД, „Ландинвест“ ЕООД и ХР. Н. ХР.. С пълномощно с нотариално
заверен подпис от 10.11.2017г. цедентът е упълномощил цесионера да
извърши съобщаването на цесията на длъжниците по чл.99, ал.3 от ЗЗД.По
искане на цесионера същият е конституиран като взискател по изп.д.
№257/16г. и по изп.д.№424/16г. Представени са доказателства за
съобщаването на цесията на длъжниците с нарочни уведомления, изпратени
по изпълнителните дела за уведомяването им за конституирането на нов
взискател.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР №2/2019 от
26.03.2021г. на ОСГТК на ВКС, цесионерът притежава активна
материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД,
ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало
вземането на първоначалния кредитор - цедента, но преди сключването на
договора за прехвърляне на вземането.
Процесният договор за дарение от 03.04.2015г. е сключен след
възникване на вземането на първоначалния кредитор, той и цедент,
„Уникредит Булбанк“АД срещу солидарния длъжник ХР. Н. ХР., вкл. след
обявяване на двата горепосочени кредита за предсрочно изискуеми и
снабдяване на банката с изпълнителни листи за вземанията й по тях,
съответно на 04 и 05.03.2015г., като вземането е съществувало към
03.04.2015г. и продължава да съществува понастоящем, и преди
сключването на договора за цесия на 06.11.2017г., предвид което и следва да
бъде прието, че ищецът цесионер притежава активна материално -правна
легитимация по предявения иск.
С извършване на процесното дарение ответникът е намалил своето
имущество, в резултат от което и общото обезпечение на кредитора е
намаляло или налице е увреждане на кредитора, т.е. осъществена е първата
обективна предпоставка по чл.135, ал.1 от ЗЗД.Налице е и субективната
такава - знание за увреждането/знанието, че има кредитор и, че с
действието се намалява имуществото на длъжника, съответно общото
обезпечение на кредитора по чл.133 от ЗЗД/ у прехвърлителя.Тъй като
5
сделката е безвъзмездна е без значение субективното психическо отношение
на лицето, получило престацията от длъжника.Дори и то да не е знаело за
увреждането, неговият интерес не може да бъде предпочетен пред този на
кредитора, защото това лице е получило имущество на длъжника, без да е
престирало насрещно.Предвид установяване на елементите от
фактическия състав, предвиден в чл.135, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде прието,
че предявеният иск е основателен.
При гореизложеното, настоящият състав намира, че атакуваната от
ищеца сделка с имущество на първия ответник следва да бъде обявена за
недействителна по отношение на кредитора.
Въззивният съд споделя мотивите на ПвРС и препраща към тях на
основание чл.272 ГПК.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на подателя й
следва да се възложат разноските на другата страна.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на
Великотърновски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260095/04.12.2020г., постановено по гр.д. №
189/2020г., по описа на Районен съд - Павликени.
ОСЪЖДА ХР. Н. ХР., ЕГН: ***, гр. В. Т., ул. „**, № , ет. и М.Х. Х., ЕГН:
***, гр. В., ул. „**“, № , вх. , ет., ап. да заплатят на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 200,00лв. - представляваща съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките,
визирани в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7