РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Карлово, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101561 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД чрез представителите си твърди, че на
15.02.2021г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23011498 срещу „Ш.В.Р.“ ЕООД със
законен представител П. К. Г. за сумата от 1374.98 лева, от които 1063.49 лева
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ)
за периода 01.05.2017 г.-08.2018 г. и 285.34 лева, законна лихва за забава от
03.03.2018 г. до 04.02.2021 г., както и сума за дялово разпределение в общ
размер на 26.15 лева за периода 01.2018г.-08.2018г., от които 20.75 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за процесния
период, 5.40 лева - законна лихва за забава за върху главницата за дялово
разпределение, като претендират и законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане,
постановено по ч.гр. дело № 8677/2021 г. 164 състав по описа на СРС било
уважено искането им и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В
срока по чл. 414 от ГПК, ответното дружество, чрез свой пълномощник,
депозирало възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което със
съобщение, получено от ищеца на 11.03.2021 г., било указано да се предяви
относно вземането в едномесечен срок.
Между срещу „Ш.В.Р.“ ЕООД със законен представител П. К. Г. и
„Т.С.” ЕАД не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия,
поради което длъжникът се обогатил неоснователно за сметка на ищцовото
1
дружеството и дължал да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера обедняването.
В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г.) потребител на
топлинна енергия за стопански нужди бил физическо или юридическо лице,
което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С
оглед изложеното и по силата на нормативните актове, „Ш.В.Р.“ ЕООД град
К., чрез представителите си, не изпълнило задължението си във връзка със
сключване на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно
действащото законодателство в сферата на енергетиката.
В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ било регламентирано, че
продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които
се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за
стопански нужди. Общите условия се изготвяли от „Т.С.“ ЕАД и се
одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) към
Министерски съвет. С тези общи условия се регламентирали търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение
№ ОУ- 043/12.07.2002 г. на КЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на КЕВР,
както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като
същите били в сила от датата на решението.
Ответникът не изпълнил регламентираните от закона задължения,
т.е. не сключил договор при ОУ, по тази причина се обогатил неоснователно
за сметка на ищеца и дължал да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера обедняването.
В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл. 40, ал. 1 бил определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответника), са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на „Ш.В.Р.“ ЕООД
за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури било най-късно до 20 число на следващия месец. С
изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава за тази
сумата по фактурата - чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че ответното дружество е
имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки
месец имало регламентираната между страните и уредената от закона
възможност да предяви възражение - чл. 40, ал.2 от ОУ. До настоящия
момент в деловодството на ищеца е постъпвало такова възражение, за да е
необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.
Въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия
2
между потребителите се извършвало по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот
са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Б.Б.“
ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр.
68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били издадени
изравнителни сметки, видно от които сумите за топлинна енергия били
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че „Ш.В.Р.” ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, както следва: сумата
1063.49 лева главница, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване до размера на обедняването, раняващо се на стойността на
доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот находящ
се в град С. ****, обл. С. град, общ. С., ул. „Р.Д.“ № *****, за периода
01.05.2017 г. - 08.2018 г.; сумата 285.34 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законна лихва за забава за периода от
03.03.2018 г. до 04.02.2021 г.; сума в общ размер от 26.15 лева,
представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода 05.2017г.-
08.2018г., от които 20.75 лева, представляваща сума за разпределение на
топлинна енергия за процесния период, 5.40 лева, законна лихва за забава за
върху главницата за дялово разпределение, ВЕДНО със законна лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 15.02.2021г. до
изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед от 17.02.2021
г. по ЧГрД № 8677/2021 г. по описа на СРС, 164 състав. Претендира за
разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът „Ш.В.Р.“ ЕООД чрез представителите си оспорва иска и
го счита за неоснователен. Твърди, че заповедта за изпълнение на парично
задължение била издадена на основание чл.410 от ГПК във връзка с чл.55, ал.
1 от ГПК за процесните суми във връзка с доставена, но неплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в град С., улица „Р.Д.“ № *****, за
периода от 01.05.2017 г. до 30.08.2018 г. Като аргумент, с който обосновава
тези свои вземания, както в заявлението си за издаване на заповедта за
изпълнение, така и в мотивите към процесната искова молба, ищеца сочел, че
дружество „Ш.В.Р.” ЕООД град К. ползвало доставена топлинна енергия за
небитови нужди без наличие на сключен за целта писмен договор по чл.
149.ал. 1, т.3 от ЗЕ и не заплатило цената на същата, вследствие на което
неоснователно се обогатило със стойността й.
Намира, че твърденията на ищеца противоречат на закона и на
фактическата обстановка по казуса.
Както било видно от представения нотариален акт, ищецът бил
собственик на самостоятелен обект – апартамент в многоетажна жилищна
сграда, етажна собственост, находящ се в град С., община С., ул. „Р.Д.“ №
3
*****.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, клиенти/потребители
на ТЕ, доставяна в самостоятелни обекти в сграда - етажна собственост, били
собствениците или титулярите на вещно право на ползване на тези обекти.
Дефинирането на понятията битов клиент (§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ) и небитов
клиент (§ 1, т. 33а от ДР на ЗЕ) било направено от закона на плоскостта на
различните нужди, за които ще се използва енергията - битови или стопански.
Макар в сега действащата редакция на закона (след 17.07.2012 г.) в
дефиницията „битов клиент“ да не било посочено, че такива са собствениците
и носителите на вещно право на ползване на обектите в сграда – ЕС (за
разлика от редакцията преди това изменение - § 1, т. 42), това изискване се
извличало пряко от нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Следователно, съобразно и
двете редакции на ЗЕ преди и след 17.07.2012г. (облигационното
правоотношение за доставка на ТЕ в имот в страда – ЕС, възниква съобразно
закона чл. 153, ал. 1 от ЗЕ) по силата на договор, сключен при общи условия
между дружеството доставчик на ТЕ и собственика на имота (респ. носителя
на вещно право на ползване на имота), който само има качеството на битов
клиент/потребител на ТЕ.
Счита за безспорно, че при това положение, ответното дружеството
е „битов клиент“ на топлинна енергия и отношенията между него и
топлофикационното дружество ще следва да се уреждат по реда на чл.153,
ал.1 от ЗЕ, а не по реда на чл. 149, ал. 1, т.2 от ЗЕ, който се сочи от ищеца.
В хипотезата на чл.153, ал.1 от ЗЕ между страните възниквала
облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата
на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с
потребителя.
Следователно, ответното дружество дължало на „Т.-С.“ ЕАД
процесните суми на договорно основание, което от своя страна изключвало
възможността същите да бъдат претендирани и установени, като обезщетение
за неоснователно обогатяване до размера на обедняването, равняващо се на
стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия, по реда на чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Аналогично на това становище било възприето и в съществуващата
по въпроса задължителна съдебна практика на ВКС, според която, вземането
от неоснователно обогатяване възниквало, когато е налице разместване на
блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от
договор, гестия или деликт. Когато страните били обвързани от договор
(писмен, устен или сключен с конклудетни действия), както бил в случая,
разместването на благата се основавало на постигнатото съгласие и даденото
можело да подлежи на връщане според изпълнението или неизпълнението на
дължимите престации, но не и под формата на неоснователно обогатяване.
МОЛИ съда да постанови решение, с което остави без уважение
предявената срещу ответника от „Т.-С.“ ЕАД - С. искова молба, като
неоснователна и недоказана. Претендира за направените по делото разноски.
Третото лице-помагач „Б.“ ООД град С. не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
4
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл.
55, ал.1 от ЗЗД:
Не се спори и се установява от представения нотариален акт № 2,
том ІІІ, рег. № 3041 дело № 154/1999 г. на *** К.А., рег. № *** на
Нотариалната камара, район на действие – района на СРС, че ответното
дружество е било собственик по силата на договор за покупко-продажба на
следния недвижим имот: апартамент ***, находящ се в гр. С., общ. С., ул.
„Р.Д.“ № *****.
С молба-декларация изх. № ТО2476 от 25.07.2002 г. ответникът е
поискал откриване на партида за ползване на топлинна енергия за нежилищни
нужди за същия недвижим имот.
С писмо № П-1707 от 01.03.2016 г., изпратено с писмо чрез известие
за доставяне (обратна разписка), ответникът е поканен да подпише и
представи в ищцовото дружество комплект документи, касаещи сключване на
писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди. Писмото
не е било доставено, върнато е с отметка, че не е потърсено от получателя.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.08.2018г.,
сключен с нотариален акт № 165, том VІІ, рег. № 8846 дело № 820/2018 г. на
*** И.И., рег. № *** на Нотариалната камара, район на действие – района на
СРС, ответникът е продал имота не трети, неучастващи в производството по
делото лица.
С Писмо № П-4/19.01.2018 г., изпратено от „Т.-С.“ ЕАД до „Ш.В.Р.”
ЕООД град К., ответникът е уведомен, че има неплатени задължения, като е
определен 7-дневен срок за погасяването им. Писмото е изпратено с известие
за доставяне и върнато като непотърсено.
Представен е по делото протокол 08.03.2002 г. на общото събрание
на собствениците на адрес на ул. Р.Д. № ***, с който е взето решение за
сключване на договор с третото лице-помагач за доставка и монтаж на
индивидуални разпределители и термостатни вентили, демонтаж на всички
радиатори без индивидуални разпределители, отчитане на водомерите за
топла вода, както и индивидуално разпределение на топлинната енергия.
Представен е по делото протокол 08.03.2002 г. на общото събрание
на собствениците на адрес на ул. Р.Д. № ***, с който е взето решение за
сключване на договор с топлинен счетоводител – „Б.Б.“ ООД.
На 14.03.2002 г. е бил сключен договор № 1197 между етажната
собственост на сграда, находяща се в град С., на ул. Р.Д. № *** и вх. Б и „Б.“
ООД за осъществяване на услугата „Топлинно счетоводство“.
По делото е представена и неоспорена от ответника: индивидуална
справка за ползваната топлинна енергия за процесния период за абонатен
номер 63469.
За установяване твърденията на страните по делото са представени:
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
„Т.С.“ АД на потребители в гр. С., приети с решение по протокол № 23 от
03.08.2007 г. на Съвета на директорите на „Т.-С.“ ЕАД, на основание чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ и одобрени с решение № ОУ – 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, на
основание чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ;
5
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението, по която се установява размерът на начислените за процесния
период суми за топлинна енергия, за която са издадени фактури за периода от
01.01.2018 г. до 31.08.2018 г. на обща стойност 1084.24 лева с начислен
ДДС.Процесните фактури са отнесени в ищцовото дружество като съдебни
вземания.
Съгласно заключението на вещото лице Р. М. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са
начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирма за дялово
разпределение (ФДР) „Б.Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За процесния период за ответника са
изготвени следните изравнителни сметки:
За периода 10.2018 - 10.2018 – 0.04 лева без ДДС, съгласно документ
№ **********/31.08.2019 г. на стойност 0.04 лева без ДДС или 0.05 лева с
ДДС. За периода 07.2018 - 09.2018 – (-10.68) лева без ДДС, съгласно
документ № **********/31.08.2019 г. на стойност (-10.68) лева без ДДС или
(-2.04) лева с ДДС. За периода 05.2018 - 06.2018 – (-7.11) лева без ДДС,
съгласно документ № **********/31.08.2019г. на стойност (-7.11) лева без
ДДС или (-8.53) лева с ДДС. Сумите са въведени в информационната система
на „Т.С.“ ЕАД през м.август 2019г.
За периода 07.2017 - 04.2018 – 165.73 лева без ДДС съгласно
документ № **********/31.08.2018 г. на стойност 165.73 лева без ДДС или
198.88 лева с ДДС. За периода 05.2017 - 06.2017 – 14.37 лева без ДДС
съгласно документ № **********/31.08.2018 г. на стойност 14.37 лева без
ДДС или 17.24 лева с ДДС. Сумите са въведени в информационната система
на „Т.С.“ ЕАД през м.август 2018г.
Осчетоводената дължима сума за процесния период за изравняване е
в общ размер на 203.30 лева, както следва: За периода 08.2018 трябва да се
довнесат 4.42 лева с ДДС, съгласно фактура № 14439102/31.08.2018г.; За
периода 08.2018 трябва да се довнесат 198.88 лева с ДДС, съгласно фактура
№ 14439103/31.08.2018г.
Осчетоводената дължима сума за ТЕ за процесния период за дялово
разпределение е в общ размер на 20.75 лева. Осчетоводената дължима сума за
процесния период за изравняване е в общ размер на 203.30 лева.
Осчетоводената дължима сума за ТЕ за процесния период е в общ размер на
868.70 лева по пера, както следва: сума сградна инсталация - 0.00 лева; сума
отопление – 648.67 лева; сума битова гореща вода (БГВ) – 220.03 лева.
При изчисляване на претендираната законова лихва върху
главницата на процесните фактури, експертизата е взела под внимание
следното: Съгласно чл.40, ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в град С. в забава се
изпада на 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване
на издадена от продавача данъчна фактура; какъв ден се пада 20-то число –
датата на изпадане в забава съгласно чл.40, ал.1 от общи условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в град
6
С.; датата до която е изчислена лихвата – 04.02.2021 г
Претендираната законна лихва върху главницата, считано от датата
на изпадане на ответника в забава до 04.02.2021 г., е в общ размер на 300.10
лева, като е дадена разбивка по всяка една фактура.
От заключението на вещото лице В. С. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза се установява следното:
Вещото лице констатира какви са ежемесечните отчети на общия
топломер в АС на процесната СЕС за процесния период, отчислените
количества ТЕ за сметка на „Т.С.“ ЕАД, отразени таблица 1. Дяловото
разпределение на ТЕ извършвано от „Б.“ ООД е в съответствие с
нормативната уредба. Дяловото разпределение на топлинна енергия по
месечно за процесния период по отделни пера за клиент „Ш.В.Р.“ ЕООД е
дадено в Таблица 2. Фактурираните суми за топлинна енергия за процесния
период по месеци и по отделни пера са дадени в Таблица 2. Количествата
топлинна енергия, определени за имота на ответника са остойностявани в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката
съобразно одобрените цени за топлинна енергия от КЕВР - Решение № Ц-
5/31.03.2016г., Решение № Ц- 18/30.06.2016г„ Ц-18/01.07.2017г., Решение №
Ц-6/07.04.2017г. Решение № Ц-10/01.07.2018г. Количествата топлинна
енергия за технологични разходи са отчислявани за сметка на „Т.С.“ ЕАД в
съответствие с нормативната уредба всеки месец за процесния период, видно
от Таблица 1. Общият топломер в абонатната станция на сградата етажна
собственост е преминал последваща периодична проверка на 25.05.2017г. със
срок на валидност 2 години до 25.05.2019г. и на 26.05.2019г. със срок на
валидност до 26.05.2021г.
За вземанията си ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от
ГПК. По образуваното ЧГрД № 8677/2021 г. по описа на СРС, 164 с-в е била
издадена заповед за изпълнение, по която в срок е постъпило възражение
срещу длъжника.
Съдът кредитира изцяло двете заключения на вещите лица като
обективни и безпристрастни.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните
изводи от правна страна:
Предявен е установителен иск за вземане, за което е била издадена
заповед по реда на чл. 410 от ГПК, като вземането се претендира в размер на
стойността на получена без основание топлинна енергия – иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. І-во от ЗЗД. Първата хипотеза в посочения законов
текст предвижда обезщетение за нещо, предадено, респективно - получено
при първоначална липса на основание. Неоснователно обогатилият се дължи
връщане на всичко получено, а не само на онова, с което се е обогатил, а в
случаите, когато е невъзможно връщане в натура на неоснователно придобито
имущество, се дължи заплащането на неговата стойност. (т.4 от
Постановление №1 от 28.05.1979г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС).
Предвид представените по делото доказателства и доводите на
страни по делото, установено е по несъмнен начин, че ответникът е „небитов
клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1, т.33а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
7
в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Съгласно легалната дефиниция, „небитов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е този, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от
ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона (§1, т.42 и т.43), така и в
действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при
дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект (физическо
или юридическо лице); нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови
- за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не
задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се
ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми
легални понятия не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в
практиката. В случая ответникът е търговец–юридическо лице, който по
занятие извършва винопроизводство. Въпреки възраженията си, не е
установил жилището (топлоснабдения имот) да се ползва за жилищни нужди,
отделно – адресът на същия е посочен като адрес за кореспонденция с НАП в
справката от Търговския регистър. Понятието „стопански нужди“, или
„небитови нужди“ съгласно действащата ДР на ЗЕ е по-широко от търговска
дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретния имот.
Несъмнено е, че ответното търговско дружество в качеството си на
юридическо лице няма домакинство, няма собствени битови нужди, ако и
топлоснабдения имот да е предназначен за задоволяване на такива –
апартамент. Отделно от това, самият ответник е посочил в молбата си от 2002
г., че се иска откриване на партида за ползване на топлинна енергия за
нежилищни нужди и няма данни да е поискана промяна в тази насока. Ето
защо съдът приема, че е налице небитово ползване на топлоенергията.
Ответникът не ангажира доказателства, които да опровергаят твърдяното от
ищеца небитово ползване.
При това положение съдът приема, че ответникът е „небитов
клиент“, спрямо когото е приложима разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ,
която изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна
енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Договорът се сключва при ОУ по чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ,
които обаче стават задължителни за страните по търговската сделка –ако
такава бъде сключена. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ предвижда, че
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между производител и пряко
присъединен потребител на топлинна енергия за небитови нужди, като
предвидената писмена форма е такава за действителност на
правоотношението.
Ответното дружество е „небитов клиент“ по смисъла на §1, т. 33а от
ДР на ЗЕ и това обстоятелство се извежда не само от качеството му на
търговец, а и по аргумент от противното на нормата на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
която определя битовия клиент като такъв, който купува електрическа или
8
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, каквито ответното дружество няма и за каквито не би могло да
я използва. Не се споделят доводите на ответника, че от съдът следва да
изходи само от характера на имота – жилище. Посочената съдебна практика
на ВКС касае случаи, в който потребител е физическо лице. В посочените в
отговора съдебни решения по гр. дело № гр.д. №579/2015 г. на ПдОС и гр.
дело № 1284/2015 г. на ПдОС искът е бил отхвърлен, тъй като ответникът не е
бил собственик или ползвател на топлоснабдения имот, същото се отнася и до
решението на СГС по гр. дело № 12572/2015 г. Правна норма на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ, преди отмяната си, е определяла като потребител на енергия или
природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на
имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Ето защо, доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните
в настоящото производство, става само с доказателства за сключването на
договор в изискуемата писмена форма, какъвто не е бил сключен между
ищеца и ответното дружество.
При това положение, за да възникне облигационно задължение за
ответника, необходим е писмен договор, за какъвто страните не спорят, че
няма сключен. Писмената форма е предвидена като условие за
действителност и не предполага сключването му с конклудентни действия,
както законът урежда за битови потребители.
С разпоредбите на чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите/клиентите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал.2 от ЗЕ).
С оглед на горното, съдът намира, че след като страните не са
сключили писмен договор, съгласно изискването на чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ,
между тях липсва възникнало валидно облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъде ангажирана
договорната отговорност на ответника за заплащане на претендираните суми.
Ето защо, като не е установен източник на облигационно договорно
отношение между страните, и ако е ползвана услугата за топлоснабдяване на
процесния имот от ответника дължи сумите за използвана топлинна енергия
9
на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД до размера на обедняването и
основателността на предявения иск е установена по несъмнен начин. Ищецът
е обеднял до размера на стойността на доставената, но незаплатена
електроенергия и искът е доказан и в пълния си предявен размер за
претендираната главница и в този размер съдът го уважава.
ОТНОСНО иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Претенцията за установяване акцесорното вземане за обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата съдът
намира за неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал.2 от ЗЗД когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В случая вземането на ищеца произтича от
неоснователно обогатяване и задължението не е с определен срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана от страна
на кредитора, както самият ищец е посочил в уточняващата си молба. Покана
за плащане, следваща една от издадените фактури за процесния период, или
след изчисляване на общото задължение до продажбата на имота обаче не е
представена по делото.
Претенцията относно вземане за обезщетение за забава чл.86, ал.1 от
ЗЗД би била основателна само за периода от поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а
не от деня на който е била дължима месечната вноска за топлинна енергия въз
основа на издадена фактура, тъй като страните не са в договорни отношения,
респективно – същите не се основават на счетоводни документи за да
възникне задължение за плащане. Ищецът, чиято е доказателствената тежест
в процеса да установи, че е отправил до ответника покана за плащане на
процесните задължения преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, не е ангажирал доказателства в тази насока, и е
установил размера на претендираното обезщетение за периода от настъпване
на падежа на отделните фактури до 04.02.2021 г. В конкретния случай искът е
за неоснователно обогатяване, т.е. задължение за заплащане за обезщетение
за забава за ответника възниква от поканата. По тези съображения искът за
обезщетение за забавено плащане следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят и сторените в исковото производство деловодни разноски
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е реализирал разноски общо в
размер на 882.50 лева пред първата инстанция, от които – 72.50 лева за
внесена държавна такса, 150 лева за възнаграждение на юрисконсулт, 250
лева за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 410 лева за възнаграждение
на вещо лице по СТЕ. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца се
следват разноски в исковото производство в размер на 695.90 лева.
Ответникът също претендира разноски и такива му се следват с оглед
отхвърлената част от иска. Ответникът не е доказал разноски в общ размер на
520.00 лева с ДДС. С оглед отхвърлената част от иска му се следват разноски
в размер на 109.95 лева.
10
Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по
компенсация в исковото производство в размер на 585.95 лева.
Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по
ЧГрД № 8677/2021 г. по описа на СРС, включително и разноските за него, с
оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в
заповедното производство в размер на 77.50 лева. Съразмерно с установеното
задължение на същия следва да се присъдят разноски в размер на 61.11 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание член 124, ал. 1 от
ГПК във вр. с член 55, ал.1, пр. І-во от ЗЗД, че „Ш.В.Р.” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: град К., улица „Б.Б.“ ***,
законен представител - П. К. Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* със
седалище и адрес управление: град С., област С. - град, община С., р-н „К.С.“,
улица „Я.“ № ***, законен представител - Г.Б. сумата от сумата 1063.49 лева
главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване до
размера на обедняването, раняващо се на стойността на доставена, но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в град С.
****, обл. С. град, общ. С., ул. „Р.Д.“ № *****, за периода 01.05.2017 г. -
08.2018 г.; сумата от 20.75 лева, представляваща дължима сума за дялово
разпределение за периода 05.2017г.-08.2018г., ВЕДНО със законна лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 15.02.2021г. до
изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед от 17.02.2021
г. по ЧГрД № 8677/2021 г. по описа на СРС, 164 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 285.34 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
в размер на законна лихва за забава върху главница от 1063.49 лева за
периода от 03.03.2018 г. до 04.02.2021 г. и сумата от 5.40 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законна лихва
за забава върху главница от 20.75 лева за периода от 03.03.2018 г. до
04.02.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ш.В.Р.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град К., улица „Б.Б.“ ***, законен представител - П. К. Г. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес управление: град
С., област С. - град, община С., р-н „К.С.“, улица „Я.“ № ***, законен
представител - Г.Б. направените по делото разноски в размер на 585.95 лева
по компенсация в исковото производство и 61.11 лева в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето-лице помагач –
„Б.Б.“ ООД със седалище и адрес на управление - град С., бул. „Б.Б.” ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
12