№ 881
гр. Б., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120204631 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание по чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по повод
постъпила жалба от „И.” ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., ... представлявано от Д. С. И. с
ЕГН ********** против наказателно постановление № К21_69-F593788 от 08.07.2021г
издадено от Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП в гр.Б. упълномощен със
Заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание
чл.182 ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер от 3838,05 лева за нарушение на чл.124 ал.5 от
ЗДДС.
С жалбата се оспорва постановлението, като се излагат доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон довели до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Моли се за отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание въззивникът е редовно призован. За него се явява упълномощен
адвокат. Поддържа жалбата. Сочат се нови писмени доказателства. Моли за присъждане на
съдебни разноски.
Представителят на органа издал наказателното постановление изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира се ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, съдържа изискуемите от
закона реквизити, поради което е допустима за разглеждане. Подадена е пред материално и
териториално компетентен съд.
Съдът, като взе предвид събраните поделото доказателства установи следната
фактическа обстановка:
1
Свидетелите З.К. и Н.П. и двете в качеството си на инспектори по приходите в ТД на НАП-
Б. извършили документална проверка за установяване на факти и обстоятелства на
задълженото лице „И.” ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., ... с управител Д. С. И..
В хода на документалната проверка на 23.02.2021г било установено, че „И.” ООД с ЕИК ...
със седалище в гр.Б. като лице регистрирано по ЗДДС не е отразило в дневника за покупки
данъчни кредитни известия (ДКИ) в дневника за покупки в данъчния период, през който са
издадени и не е спазил разпоредбите на чл.124 ал.5 от ЗДДС за периода от 01.09.2020-
30.09.2020г от различни контрагенти подробно описани в Протокол №П-020000220194969-
073-001/23.02.2021г с обща данъчна основа в размер на 76761,05 лева и неначислен ДДС в
размер на 15352,19 лева и били отразени в дневника за покупки през следващия отчетен
период -месец 10.2020г.
На 24.02.2021г. свидетелят К., счела че с това деяние дружеството е извършило нарушение и
съставила акт за установяване на административно нарушение № F593788 (лист №8 от
делото) за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя. Актът бил подписан от управителя с
възражения. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения (лист 9 и 10 от
делото).
Като взел събраните в хода на производството писмени доказателства
административнонаказващият орган издал на 08.07.2021г атакуваното наказателно
постановление, в което при пълна идентичност на фактическата обстановка и правната
квалификация както в акта на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на
3838,05 лева на основание чл.182 ал.2 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства гласни и писмени.
С оглед изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи.
Както актът, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.
Непосочването нито в акта, нито в НП, на датата на откриването на нарушителя
(респективно на нарушението) е довело до невъзможност да се установи дали е спазен
срока по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН. Датата на откриване на нарушението (нарушителя) е важен
елемент изрично упоменат в императивните норми на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.3 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се твърди, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна нарушение по чл.124 ал.5 от ЗДДС, тъй като не включил няколко брой
данъчни кредитни известия в дневника на покупките си през периода, през който са били
издадени, а именно месец септември на 2020г, а ги включил в дневника за покупки периода
месец октомври на 2020г и по този начин било декларирано ДДС за месец септември на
2020г в по-малък размер. Нарушението по този текст е резултатно и елемент от неговия
фактически състав е определянето на данък в по-малък размер.
Елемент от фактически състав на чл.182 ал.1 ЗДДС (нито в акта, нито в НП е направена
препратка към ал.1 на чл.182 ЗДДС) е наличието на вредоносен резултат–определяне на
2
данък в по-малък размер, което въпреки, че е отразено и в акта, и в НП, не представлява
съществен вредоносен резултат, тъй като данъкът е бил включен в следващия период,
поради което и съвсем правилно АНО е квалифицирал нарушението по специалния
привилегирован състав на чл.182 ал.2 от ЗДДС това е било предвидения от закона бонус за
случаи като настоящия. В този смисъл е и съдебната практика, която е многобройна и
константна, според което не следва да бъде подробно цитирана.
Независимо от горните изводи, съдът е затруднен да определи за кое от кредитните известия
е ангажирана административната отговорност. Според съда ангажиране на отговорността за
всяко кредитно известие е самостоятелно нарушение. Разпоредбата на чл.18 ЗАНН
предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или
едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Всяко неотразяване на ДКИ съставлява
нарушение и е следвало самостоятелно да се ангажира адиминистративнонаказателната
отговорност. Посочената нарушение влече отмяна на НП, тъй като жалбоподателят е в
невъзможност да установи за кое нарушение му е наложена санкция (в този смисъл Решение
№124/21.01.2015 г по н.д.№2248/2014 г на Административен съд-Б.).
Това е особено съществено в конкретния случай, където санкцията очевидно е определена
общо за всички кредитни известия (които дори и не са изброени изрично) Това е важно да
бъде упоменато, тъй като за посочените в този период КДИ е изтекъл тримесечния срок по
чл.34 ЗАНН за съставяне на АУАН. Видно е, че тези ДКИ са били включени в справките
декларации за месец октомври на 2020г, т.е АНО се е сдобил с тази информация през месец
октомври на 2020г е следвало до края на месец януари на 2021г за състави АУАН и да
пристъпи към ангажиране на отговорността на дружеството, поради което срокът за
съставянето на акта е изтекъл още на 01.2021г, а процесният акт е съставен на 24.02.2021г,
което е в нарушение на закона и води до незаконосъобразност на атакуваното НП. При тези
констатации обжалваното НП следва безусловно да бъде отменено.
С оглед изхода на спора съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН съдът е длъжен да се произнесе по
поисканите от жалбоподателя разноски. С оглед разпоредбата Наредба №1/09.07.2004г за
минималния размер на адвокатските възнаграждения предявения размер от 500 лева не е
завишен, тъй като е съобразен разпоредбите на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата №1 от 2004г, а
именно 300 лева+7% от горницата над 1000 лева, която в случая 198 лева. Съдът като се
съобрази разпоредбите на Наредбата и преди всичко с фактическата и правна сложност на
делото счита, че не следва да намаля размера от 500 лева , който ТД на НАП-София следва
да заплати на жалбоподателя.
Мотивирано от горното, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав, на основание чл.63
изречение първо предложение трето и ал.3 от ЗАНН
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К21_69-F593788 от 08.07.2021г издадено от
Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП в гр.Б. упълномощен със Заповед ЗЦУ-1149
от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, с което на „И.” ООД с ЕИК ... със
седалище в гр.Б., ... представлявано от Д. С. И. с ЕГН ********** на основание чл.182 ал.2
от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в
размер от 3838,05 лева за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП-София да заплати на „И.” ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., ...
представлявано то Д. С. И. с ЕГН ********** разноските по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването на съобщението за
изготвянето му на страните, пред Административен съд в гр.Б.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4