Определение по дело №222/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 46/29.02.2012 година, постановена по Н.о.х.дело № 1371/2011 година, Кърджалийският районен съд е признал подс. М. Я. М. от Г., за виновен в това, че на 13.08.2011 год. в гр. Кърджали повредил противозаконно чужди движими вещи - одраскал с шило горния слой на боята на автомобилите: лек автомобил марка "БМВ - 530Д", с peг. № ВТ 6527 ВН, собственост на А. С. Ч., със стойност на вредата 573 лева; лек автомобил марка "БМВ - 520Д", с peг. № СА 2648 МС, собственост на "П. Л. Б." Е. - гр. София, стопанисван с пълномощно от Мариян Божидаров Кавракиров от гр. Кърджали, със стойност на вредата 467 лева; лек автомобил марка "БМВ - 735И", с peг. № СА 9326 РТ, собственост на К. С. Ж. от гр. Кърджали, със стойност на вредата 561 лева, поради което и на основание чл. 216 ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 9 месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66 от НК, е отложил за срок от 4 години, като е постановил през изпитателния срок подсъдимият да търпи пробационната мярка по чл. 42а ал. 2 т. 4 от НК - "Включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие", на основание чл. 67 ал. 3 от НК. С присъдата, на основание чл.45 от ЗЗД, съдът е осъдил подс.М. Я. М. да заплати обезщетения за претърпените от престъплението имуществени вреди, както следва: на "П. Л. Б." Е., със седалище и адрес на управление гр. София 1784, Р. „., бул. "Цариградско Ш. № 1. - сумата от 467 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.02.2012 год., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията на "П. Л. Б." Е. – Г. за заплащане на разноски по делото; на К. С. Ж. от Г., с ЕГН * - сумата от 561 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.08.2011 год., до окончателното изплащане на сумата; и на А. С. Ч. от гр.Велико Търново, с ЕГН - сумата от 573 лева. Осъдил е подс.М. М. да заплати по сметка на PC - Кърджали направени разноски по делото, в размер на 110 лева.Отнел е в полза на Държавата приобщеното като веществено доказателство по делото шило с дървена дръжка, на основание чл. 53, ал. 1, б."а" от НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.М. Я. М. от Г., който чрез защитника си я обжалва като неправилна - незаконосъобразна и необоснована. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд бил приел изцяло тезата на прокуратурата, която била изградена само въз основа на косвени доказателства – свидетелски показания. Развиват се съображения, че нямало никакви доказателства, че намереното на метри от колите шило е било оръдието за извършване на престъплението, като по същото не били открити нито следи от боя на автомобилите, нито пръстови отпечатъци на подсъдимия по дръжката му. Твърди се също, че подсъдимият нямал мотив за извършване на деянието. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като по делото не било събрано нито едно категорично доказателство за осъществяване на деянието от страна на подсъдимия. Защитникът на подс.М. моли да бъде отменена първоинстанционната присъда, като бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан, а уважените граждански искове да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения.

Прокурорът от О. П. – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – правилна и обоснована, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не са извършвани процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. Въз основа на събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият М. Я. М. е роден на 24.02.1958 год. в гр.Шумен, като постоянно живее в Г.. Има завършено средно образование, женен е, безработен, осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Рано сутринта на 13.08.2011 год., около 07.00 – 07.30 часа подс. М. вървял по улиците на гр. Кърджали. Същият имал у себе си метално шило с дървена дръжка, с обща дължина 104 мм, с дължина на металната част - 22 мм. Подсъдимият решил да използва металното шило, за да надраска боята на паркирани на улицата автомобили. Минавайки от задната страна на Б. 1 на ул. „Отец П., по пътна отсечка без изход, идвайки откъм ул. „Незнаен войн”, подсъдимият преминал покрай паркиран лек автомобил марка „БМВ 530Д” с peг. № ВТ 6527 ВН, собственост на св.А. С. Ч., като нанесъл с шилото вълнообразно одраскване на горния слой на боята /лаковото покритие/ на автомобила, а именно - на задния ляв калник, задната лява врата, предната лява врата и предния ляв калник. По продължение на същата пътна отсечка /след метална преграда – парапет/ били паркирани други два автомобила - лек автомобил марка „БМВ 525Д”, с peг. № СА 2648 МС, собственост на гражданския ищец „П. Л. Б.” Е. - гр. София и стопанисван с пълномощно от Мариян Божидаров Кавракиров от гр. Кърджали, и лек автомобил марка „БМВ 735 И”, с peг. № СА 9326 РТ, собственост на св.К. С. Ж.. Първият от тези автомобили бил паркиран пред вх. „А” на посочения блок, а вторият - от лявата страна на вх. „Б”, на тротоара. Преминавайки покрай тези два автомобила и използвайки същото шило, подс.М. отново нанесъл одрасквания на горния слой на боята /лаковото покритие/ на автомобилите, а именно - вълнообразна линия по предната дясна врата и по задната дясна врата на автомобила на „П. Л. Б.” Е., както и линия по предна лява и задна лява врати на автомобила на св.Ж..

По същото време, когато подс.М. бил до втория посочен автомобил, св.Пенчо Стоев завил покрай Б.1 на У. П. и започнал да се движи по пътната отсечка без изход, находяща се от задната страна на блока. Свидетелят се движел на няколко метра след подсъдимия М., в същата посока. Св. Стоев чул звук от стъргане на метал, когато подс.М. вървял покрай вторият от посочените по-горе автомобили марка „БМВ”, плътно доближен до автомобила, като свидетелят възприел като източник на стържещият звук именно движещият се пред него подсъдим. Св.Стоев забелязал, че подс.М., който междувременно вече минавал и покрай третия паркиран лек автомобил марка „БМВ” /собственост на св.Ж./, се движи до самият автомобил, с изпъната и плътно прилепена до автомобила и тялото лява ръка, в която държал някакъв предмет, като едновременно с движението му отново се чувал стържещият звук. Осъзнавайки, че стържещият звук е породен от стържене на автомобила с метален предмет, св.Стоев извикал на подсъдимия, като го попитал какво прави и защо драска автомобилите, на което последния заявил, че не прави нищо и не е драскал, като вдигнал ръцете си, показвайки че не държи нищо. В същият момент от входа на блока излязъл и св.Бекриев, който възприел подс. М. в близост до автомобила на св.Ж.. Св.Стоев обяснил на св.Бекриев за станалото, при което последният извикал св.К. Ж., и след като разбрал за какво става въпрос, по негово настояване подсъдимият отишъл с него в РУ „Полиция” - Кърджали за изясняване на случая. Подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР за времето от 08.00 часа на 13.08.2011 год. до 07.45 часа на 14.08.2011 год. със Заповед за задържане на лице рег.№ 246/13.08.2011 год., на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР.

При направения на същата дата оглед на местопроизшествие, започнал в 09:30 часа, при запазено от служители на РУП - Кърджали местопроизшествие, до лекия автомобил марка „БМВ” с рег.№ СА 9326 РТ, до решетка на улична отходна шахта, на пътната отсечка зад Б. 1 на ул. „Отец П. в гр. Кърджали, било намерено и иззето метално шило с дървена дръжка, с обща дължина 104 мм, и с дължина на металната част - 22 мм.

Видно от писменото заключение на вещото лице Драганов по назначената на досъдебното производство стоково - оценителна експертиза, както и от показанията на същото, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, пазарната стойност на нанесените щети по леките автомобили възлиза, както следва: за лекия автомобил марка „БМВ 530Д” с peг. № ВТ 6527 ВН, собственост на св.А. С. Ч. – на 573 лв.; за лекия автомобил марка „БМВ 525Д”, с peг. № СА 2648 МС, собственост на гражданския ищец „П. Л. Б.” Е. - гр. София и стопанисван с пълномощно от Мариян Божидаров Кавракиров от гр. Кърджали – на 467 лв.; и за лекия автомобил марка „БМВ 735 И”, с peг. № СА 9326 РТ, собственост на св.К. С. Ж. – на 561 лв.

Видно от писменото заключение на вещото лице Петров по назначената на досъдебното производство трасологическа експертиза, както и от показанията на същото, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, по приобщеното като веществено доказателство по делото шило с дървена дръжка не са установени годни за идентификация дактилоскопни следи; не са установени остатъци от боя или вещества, характеризиращи покривни слоеве за лек автомобил по върха на посоченото шило; както и че вълнообразните трасологични следи, установени при огледа на местопроизшествието на 13.08.2011 год. по боята на леки автомобили марка „БМВ” с регистрационни номера ВТ 6527 ВН, СА 2648 МС и СА 9326 РТ са оставени от движение на твърд заострен предмет, какъвто е и върха на представеното по делото шило с дървена дръжка.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия М., на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на свидетелите А. Ч., К. Ж. и Пенчо Стоев, дадени в хода на проведеното от въззивния съд съдебно следствие, както и на показанията им, дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.2 от НПК, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на свидетеля Иван Бекриев, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира отчасти, както и от показанията му, дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК, които съдът кредитира изцяло; от показанията на св.Кавракиров, дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.5 от НПК, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице Драганов по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, и показанията на същия, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Петров по назначената на досъдебното производство трасологична експертиза, и показанията на същия, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.М. в частта им, в която отрича на инкриминираните дата и място да е нанесъл с помощта на метално шило с дървена дръжка описаните повреди на трите посочени по-горе леки автомобила марка „БМВ”; както и в частта им, в която установява, че минавайки покрай паркираните леки автомобили марка „БМВ” нямал нищо в ръцете си, които държал в джобовете на якето си. Обясненията на подс.М. в посочените части не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се от същите по категоричен начин. Така, от показанията на св.Стоев, който е непосредствен очевидец на извършеното от подсъдимия деяние, се установява по несъмнен начин, че вървейки на около 4-5 метра след подс.М., свидетелят е възприел стържещ звук, като източникът на звука бил движещият се плътно до единия от автомобилите с изпъната до тялото лява ръка подс.М., в която държал някакъв предмет. Свидетелят възприел звука като драскане на колата с остър предмет, което именно го е мотивирало да извика на подсъдимия и да го попита какво прави и защо драска колите. Цитираните показания на св.Стоев опровергават и твърденията на подс.М., че движейки се покрай паркираните автомобили марка „БМВ” нямал нищо в ръцете си, които държал в джобовете на якето, с което бил облечен. Настоящата инстанция намира, че показанията на св.Стоев са логични и последователни през целия ход на наказателното производство, като същият не се показал по никакъв начин като явно заинтересован от изхода на делото, поради което същите правилно са били кредитирани изцяло от първоинстанционния съд. Не без значение в тази връзка са и установените обстоятелства, че при паркирането на автомобилите предната вечер, по същите не е имало надрасквания по лаковото покритие на боята /установено от показанията на свидетелите Ж., Ч. и Кавракиров/; както и че нанесените повреди по боята на автомобилите са съвсем пресни, което е било установено както от посочените свидетели, така и при извършения оглед на автомобилите от полицейските служители. В подкрепа на обвинителната теза е и обстоятелството, че до автомобила на св.Ж. /трети поред паркиран и последен по посока на движението на подс.М./ е било намерено метално шило с дървена дръжка при извършеният оглед на местопроизшествието, като вещото лице по назначената трасологическа експертиза е дало заключение, че вълнообразните трасологични следи по боята на трите леки автомобила марка „БМВ” са оставени от движение на твърд заострен предмет, какъвто е и върха на представеното шило с дървена дръжка. Действително, по шилото не са открити годни за идентификация дактилоскопни следи, както и не са установени остатъци от боя или вещества, характеризиращи покривни слоеве на боя за лек автомобил по върха на същото, но сами по себе си тези обстоятелства не могат да изключат по несъмнен начин възможността повредите по боята на трите леки автомобила да бъдат причинени именно от подсъдимия М. и именно с това шило. Това е така, тъй като както правилно е посочил и първоинстанционният съд, ноторно е обстоятелството, че далеч не винаги подобни следи остават, още по-малко пък такива, които да са годни за идентификация с оглед повърхността на дръжката на шилото /дървена/ и неговият връх /с изключително малка повърхност/. Съществено в заключението на вещото лице е и описаното в обстоятелствената част на заключението му обстоятелство, а именно: съвпадащите признаци между следите върху автомобилите и върха на шилото - форма на трасологичните следи, оставени по боята и формата на върха на шилото, както и размерът и взаиморазположението на граничните повърхности на следите и върха на шилото. Следва да се отбележи в тази връзка още, че лишено от каквато и да било житейска логика би било изхвърлянето на шилото в близост до повредените автомобили, ако не подсъдимия М., а друго лице и по друго време е нанесло повредите по боята на автомобилите. С оглед изложеното съдът намира, че обясненията на подс.Стоев в посочените по-горе части представляват защитна версия, целяща да го оневини. Настоящата инстанция намира, че показанията на свидетелите Ч., Жеков и Кавракиров - както тези, дадени в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, така и тези, дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.2 /за свидетелите Ч. и Жеков/ и по чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.5 от НПК /за св.Кавракиров/, са логични и последователни, кореспондиращи помежду си и с други доказателства по делото, поради което същите следва да бъдат кредитирани. Що се отнася до показанията на свидетеля Иван Бекриев, дадени пред първоинстанционния съд, то настоящият състав намира, че същите не следва да бъдат кредитирани в частта им, в която свидетелят установява, че при излизането му от входа на блока видял подсъдимият да се движи покрай автомобила на св.Ж. с изпъната покрай тялото му лява ръка, като видял подсъдимия в момента, в който драскал автомобила. В тази част показанията на св.Бекриев се опровергават както от обясненията на подс.М. и показанията на св.Стоев, съгласно които св.Бекриев е излязъл от входа на блока в момента, в който св.Стоев вече бил извикал на подсъдимия и последният се бил обърнал към него; така и от показанията на самият св.Бекриев пред органа по разследването, видно от които свидетелят е твърдял, че когато е излязъл от входа на блока, видял св.Стоев до автомобила на св.Жеков, като на около 2-3 метра от него стоял подсъдимия. От друга страна, показанията на св.Бекриев, дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, са логични, последователни и кореспондиращи и с другите доказателства по делото /обясненията на подс.М. и показанията на св.Стоев/, поради което следва да бъде дадена вяра именно на тях.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 216 ал.1 от НК - на 13.08.2011 год. в гр. Кърджали повредил противозаконно чужди движими вещи - одраскал с шило горния слой на боята на автомобилите: лек автомобил марка "БМВ - 530Д", с peг. № ВТ 6527 ВН, собственост на А. С. Ч., със стойност на вредата 573 лева; лек автомобил марка "БМВ - 520Д", с peг. № СА 2648 МС, собственост на "П. Л. Б." Е. - гр. София, стопанисван с пълномощно от Мариян Божидаров Кавракиров от гр. Кърджали, със стойност на вредата 467 лева; лек автомобил марка "БМВ - 735И", с peг. № СА 9326 РТ, собственост на К. С. Ж. от гр. Кърджали, със стойност на вредата 561 лева, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да направи изводите си относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването му, първоинстанционният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства и аргументирано е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си в тази връзка, като тези съображения се споõелят напълно и от настоящата инстанция, поради което не е необходимо преповтарянето им в цялост.

Престъплението е осъществено от подсъдимия от обективна страна – на инкриминираните дата и място същият е повредил противозаконно чужди движими вещи – лек автомобил марка "БМВ - 530Д", с peг. № ВТ 6527 ВН, собственост на А. С. Ч.; лек автомобил марка "БМВ - 520Д", с peг. № СА 2648 МС, собственост на "П. Л. Б." Е. - гр. София, стопанисван с пълномощно от Мариян Божидаров Кавракиров от гр. Кърджали; и лек автомобил марка "БМВ - 735И", с peг. № СА 9326 РТ, собственост на К. С. Ж. от гр. Кърджали, одрасквайки с шило горния слой на боята на автомобилите. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че се касае за едно деяние, независимо от отделните телодвижения, с които са надраскани различните автомобили, тъй като същите са израз на единна от психологическа гледна точка дейност въз основа на решение да се драскат автомобили, при едни и същи условия - време, място и обстановка. В тази връзка, неоснователни са доводите, изложени от подсъдимия и неговия защитник във въззивната жалба – че не е установено по несъмнен начин авторството на деянието, а изводите на първоинстанционния съд почивали само на косвени доказателства. Това е така, тъй като събраните по делото доказателства - преки /показанията на св.Стоев и обясненията на подс.М. - частично/ и косвени /показанията на свидетелите Ч., Жеков, Кавракиров и Бекриев; както и протоколите за оглед на местопроизшествие и др. писмени доказателства, вкл. и приобщените веществени такива – шило с дървена дръжка/ в своята съвкупност водят до несъмнения и единствен възможен извод - че именно подсъдимият М. и именно с приобщеното като веществено доказателство шило, на инкриминираните дата и място е повредил леките автомобили по описания по-горе начин, като същевременно изключват по категоричен начин възможността друго лице или лица, по друго време и по друг начин да са причинили посочените повреди по автомобилите. Този извод се налага по следните съображения, изложени и от първоинстанционния съд: и трите автомобила са надраскани с такъв твърд заострен предмет, който съответства /по посочените по-горе признаци/ на върха намереното метално шило; и по трите автомобила предходната вечер надраскванията не са съществували и са установени на сутринта, непосредствено след намесата на свидетелите Стоев и Бекриев, във връзка с непосредствено възприетото от св.Стоев по отношение на поведението на подс.М., след което са били сигнализирани и съответните собственици и ползвател, като св. А. Ч. именно в тази връзка е отишъл до автомобила си и тогава е видял надраскването, което липсвало предходната вечер; и трите автомобила са представлявали своеобразна редица по пътя на подс. М., независимо от това от коя страна на посоката на неговото движение са се намирали; св. Стоев е възприел непосредствено част от движенията на ръката на подсъдимия и местоположението й спрямо тялото на подсъдимия и автомобилите /практически прилепена и до двете/, вкл. държането на някакъв предмет в нея, стържещия звук /който по същество е привлякъл вниманието на свидетеля към поведението на подс.М. и който веднага бил оприличен от свидетеля като драскане на леките автомобили с твърд предмет, дало му повод да извика на подсъдимия и да го попита какво прави и защо драска колите/ и наличието на одрасквания /и то очевидно пресни/ след това; както и намирането на приобщеното като веществено доказателство по делото шило с дървена дръжка в непосредствена близост до последния /поред/ по посока на движението на подсъдимия повреден лек автомобил. Именно по изложените съображения, и с оглед идентичността на времето, мястото, характера, местоположението и начина на причиняване на повредите и по трите леки автомобила, следва да се приеме, че подс.М. е причинил повредата и на лекия автомобил на св.Ч., въпреки че св.Стоев не е бил непосредствен очевидец на това, за разлика от останалите два автомобила. Следва да се отбележи още, че не е в състояние да доведе до изводи, различни от направените обстоятелството, че след извикването му от св.Стоев, подс.М. се обърнал към него и отрекъл да е драскал колите, като си показал ръцете, които били празни, тъй като това обстоятелство не изключва възможността подсъдимият да е пуснал или изхвърлил незабелязано от свидетелите Стоев и Бекриев намереното впоследствие в близост до автомобилите шило с дървена дръжка. Всъщност, св.Стоев обяснява, че не е видял подсъдимия да хвърля нещо, но не е гледал постоянно в ръцете му, а при извикването към подсъдимия го гледал в лицето, а не в ръцете; докато св.Бекриев е възприел подсъдимия и св.Стоев в малко по-късен момент, и след като разбрал за какво става въпрос, отишъл да вика св.Ж.. Още повече, че както правилно е приел и първоинстанционния съд, нито един от посочените свидетели не е имал правомощие да обискира подсъдимия, нито пък същите са проявили достатъчна активност по търсене на предмета, с който е драскал М..

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му – драскане с шило с метален връх по горния слой на боята на посочените леки автомобили, при което несъмнено, с оглед на нивото на физическо и психическо развитие на подсъдимия, същият е съзнавал, че ще повреди боята на същите, като е искал и целял именно този резултат.

При налагане на наказанието на подсъдимия М., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства – невисоката стойност на причинените вреди, частичното съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина, невисоката степен на обществена опасност на дееца; а като отегчаващи такива - завишената степен на обществена опасност на деянието, миналото му осъждане и недобрите характеристични данни. С оглед на тях, съдът е наложил на подс.М. наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния предвиден в закона размер за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 9 месеца. Първоинстанционнят съд е приел също, че за постигане целите на личната и генералната превенция на наказанието, не е необходимо подсъдимия да бъде изолиран от свойствената му семейна и социална среда, поради което и след като е отчел липсата на формални пречки за приложението на института на условното осъждане, на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е приел също, че установените данни относно личността на подс.М. обуславят и приложението на чл.67 ал. 3 от НК /като е взел предвид, че е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок, който не е по-малък от 6 месеца, и изпълнението на същото е отложено/, като за да не възприеме подсъдимият отлагането на изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода” като своеобразен вид помилване, спрямо него през изпитателния срок следва да бъде приложена една от пробационните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1-4 от НК. Направил е извода, че наличието на процесното увреждане на имуществото на непознати за подсъдимия лица сочи на недостатъчно развито обществено съзнание у него, което, наред с липсата на трудова заетост, обуславяло като най-подходяща за прилагане спрямо подс.М. пробационната мярка по чл. 42а ал. 2 т. 4 от НК – „Включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие”. Настоящата инстанция намира, че с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, така както са отчетени и от първоинстанционния съд; както и с оглед времето, мястото, начина на извършването на деянието и причините и мотивите за извършването му, коментирани по-горе в мотивите, наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” в посочения размер не е явно несправедливо, същото съответства в пълна мяра на тежестта на престъплението и степента на обществената опасност на деянието и дееца, като не са налице основания за проява на по-голямо снизхождение спрямо подсъдимия, чрез намаляването му. Настоящият състав, обаче, не споделя изводите на първоинстанционния съд относно необходимостта от приложение на разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК въобще, и в частност относно приложението на пробационната мярка „Включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие”. Това е така, тъй като, от една страна, степента на обществена опасност на деянието е типична за този вид престъпления /а не завишена, както е приел първоинстанционния съд/, а обществената опасност на дееца не е висока, въпреки наличието на минало осъждане на наказание „пробация” за извършено през 2008 год. престъпление по чл.343б ал.1 от НК; от друга страна, първоинстанционният съд е мотивирал необходимостта от приложението на чл.67 ал.3 от НК /т.е. постановяване на някоя от пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.2-4 от НК през изпитателния срок/ само и единствено за да не възприеме подсъдимия приложението на института на условното осъждане като своеобразен вид помилване. Този извод на първоинстанционния съд е изцяло произволен и необоснован, имайки предвид размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, което според настоящата инстанция /а впрочем и според първоинстанционния съд/ е напълно в състояние да постигне целите на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително върху другите членове на обществото. Отделен е и въпросът, че предпочетената от решаващият съд пробационна мярка е неадекватна, като мотивирането на прилагането й с липсата на обществено съзнание у подсъдимия и липсата на трудова заетост на същия, е необосновано. Следва в тази връзка да се посочи, че пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.4 е мярка за подкрепа и подпомагане на осъдения с цел трудова интеграция и/или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение. Същата съдържа в себе си две проявни форми – включване в курсове за професионална квалификация, както и включване в програми за обществено въздействие, които две проявни форми имат различни цели и обхват и са насочени към постигане на различни резултати за осъдения, напр. придобиване на знания и/или професионални умения от лице, което не притежава такива /за първата/, респ. ограмотяване, преодоляване на зависимости, постигане на промяна в нагласите, ценностите и поведението на осъдения чрез програмите за обществено въздействие /развиващи или корекционни/. Освен, че е допуснал смесване на тези две проявни форми при налагане на посочената пробационна мярка - курсовете за професионална квалификация и програмите за обществено въздействие с обжалваната присъда /в която ги е подвел под общото наименование „курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие”/, в мотивите към същата първоинстанционният съд по никакъв начин не е обосновал необходимостта от придобиване от подсъдимия М. на каквато и да било професионална квалификация, знания или умения, нито пък необходимост от осъществяване на обществено въздействие спрямо него, имайки предвид и вида на престъплението, за извършването на което е признат за виновен и осъден подсъдимият – повреждане на чужди движими вещи. Освен това, налагайки и тази пробационна мярка на подсъдимия, наред с наказанието „лишаване от свобода”, и имайки предвид изложеното по-горе относно отчетените и от двете съдебни инстанции смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства, както и характера и тежестта на престъплението, така определената от първоинстанционния съд пробационна мярка, която да бъде изпълнявана през изпитателния срок, очевидно надхвърля целите, които се преследват с наказанието. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че в настоящият случаи не е необходимо включването на подс.М. в курсове за професионална квалификация или в програми за обществено въздействие, респ. прилагане спрямо него на пробационна мярка през изпитателния срок на основание чл.67 ал.3 от НК, поради което следва първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде отменена в частта й, с която е постановено през изпитателния срок на наложеното наказание „лишаване от свобода” подс.М. да търпи пробационната мярка „Включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие”, на основание чл.67 ал.3 от НК.

С оглед изложеното по-горе относно признаването на подс.М. за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна и гражданско-осъдителната й част. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че вследствие на виновното и противоправно поведение на подс.М., на гражданските ищци са били причинени имуществени вреди, оценени от вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза, както следва: за лекия автомобил марка „БМВ 530Д” с peг. № ВТ 6527 ВН, собственост на св.А. С. Ч. – на 573 лв.; за лекия автомобил марка „БМВ 525Д”, с peг. № СА 2648 МС, собственост на гражданския ищец „П. Л. Б.” Е. - гр. София и стопанисван с пълномощно от МарÞян Божидаров Кавракиров от гр. Кърджали – на 467 лв.; и за лекия автомобил марка „БМВ 735 И”, с peг. № СА 9326 РТ, собственост на св.К. С. Ж. – на 561 лв. Тези вреди следва да бъдат възмездени, чрез осъждането подсъдимия М. да заплати на гражданските ищци съответните суми, ведно със законните лихви /за тези от тях, които са поискали присъждането на лихви, респ. от датата, от която са ги поискали/, както правилно и законосъобразно е направил това и първоинстанционния съд.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че извън наложителното изменение на обжалваната присъда, чрез отмяната на приложението на чл.67 ал.3 от НК, в останалата й част присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, като при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.3, във вр. с чл.337 ал.1 т.1 и чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд.

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 46/29.02.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 1371/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, като я ОТМЕНЯВА в частта й, с която е постановено, на основание чл.67 ал.3 от НК, през изпитателния срок на наложеното наказание „лишаване от свобода” подсъдимият М. Я. М. от Г., с ЕГН *, да търпи и пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.4 от НК - „Включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие”.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.