ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
29.04.2020г.,
гр. Велинград
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито заседание на двадесет и девети
април през две хиляди и двадесета година в състав съдия Иванка Пенчева, като
разгледа докладваното от съдия Пенчева н.ч.д. № 156 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното7
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба на Ю.А.С. и М.М.У.,***,
срещу постановление от 04.03.2020г. на Районна прокуратура Велинград, с което е
прекратено наказателно производство по ДП вх. № 995/2017 г. и № 87/2017 г. по описа на ОСлО Пазарджик,
водено срещу М.А.К. за престъпление по
чл. 286, ал. 1 НК- за това, че на 11.11.2016г., пред надлежен орган на властта-Началника
на РУ Велинград, е набедил М.М.У. *** и Ю.А.С. *** в престъпление по чл. 144,
ал. 3 НК, като е знаел, че са невинни. Изложени са доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния
закон, поради което се иска неговата отмяна. Жалбоподателите считат, че
изводите на прокурора са изградени след неправилен и едностранчив анализ на
събраните по делото доказателства. Излагат, че правото на жалба на гражданите пред
органите на властта в защита на техни права и законни интереси, не изключва
извършване на престъплението набедяване, когато се упражнява превратно.
Съдът счита, че жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 243, ал.4 НПК /арг. чл. 3, т. 2 от Законна за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., ред. ДВ бр. 28 от 24.03.2020г., в сила
от 13.03.2020г./- постановлението е връчено на жалбоподателите на 13.03.2020г.,
а жалбата е депозирана в Районна прокуратура Велинград на 20.03.2020 г., от лица
с правен интерес да обжалват-пострадали от престъпление, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
За да постанови обжалвания акт
представителят на Районна прокуратура Велинград е приел, че въпреки щателно
проведеното разследване, не са събрани доказателства, от които безспорно да се установява,
че написаното в жалбата от обвиняемия отговоря на действителността, но не
изключва между него и жалбоподателите да са налице пререкания, които да са
възприети от Конарев като закана за убийство. Изложил е, че процесуалните
отношения между обвиняемия и пострадалите по водения гражданскоправен спор
изключват умисъла за извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, както и
че излагането на твърдения относно осъществен състав на престъпление основано
на субективно възприети факти не е достатъчно, за да се приеме, че е налице
набедяване. Според прокурора, за да е осъществено престъплението следва
държавните органи да са сезирани да предприемат наказателно преследване срещу
лица, които не се извършили престъпление, а в случая поради обтегнатите
отношения между жалбоподателите и обвиняемия, размяната на реплики помежду им
при словесното стълкновение на 10.11.2016г., били възприети от К. като закана
за убийство, поради което упражнил правото си на жалба до правозащитните органи,
макар и извършването на такова престъпление да не е безспорно установено. Счел
е, че да се провежда наказателно преследване срещу всеки гражданин, чийто сигнал
до надлежен орган на властта за извършено престъпление не се е потвърдил или и
е останал недоказан, би довело до лишаване от правото на жалба. Приел е, че за да е извършено престъплението набедяване
следва у дееца да съществува субективна представа, че не са се проявили в
действителността онези обективно съществуващи обстоятелства, които според него
съставляват престъпление и че липсва съпричастност на лицето, сочено за негов
автор.
Съдът счита, че прокурорът е формирал решаващите
си изводи при неизяснена фактическа обстановка, както и че не е обсъдил всестранно
и в пълнота на събраните по делото доказателства, поради което е постановил
порочен акт.
За да се прекрати наказателното
производство поради недоказаност на обвинението, следва в хода на разследването
да са извършени всички възможни процесуални действия, свързани със събиране и
проверка на доказателства за изясняване на релеванти факти. Други не е възможно
и не е необходимо да бъдат извършвани. Доказателствената непълнота не трябва да
се дължи на действията на разследващия орган,
а на безперспективност на възможността да бъдат набавени нови
доказателства или доказателствени средства.
В случая не е налице предвидената от
закона хипотеза на недоказаност на обвинението.
От събраните доказателства не може да се
приеме за безспорно, че на посочената от обвиняемия дата-10.11.2016г.
заплашилите го лица-С. и У. са се намирали в сградата на Районен съд Велинград
или пред нея, за разпит като свидетели по гр. д. 907 от 2015г. Това
обстоятелство е съществено, доколкото се твърди, че заканата за убийство от У.
и С. към Конарев е отправена на същата дата пред сградата на Районен съд
Велинград. В тази насока не са изложени съображения въз основа на кои от
събраните доказателства прокурорът е приел за осъществил се този факт. Съдът
намира, че същият е останал неизяснен чрез извършените до момента действия по
разследването.
Изложените от К. факти в първоначално
дадените от него обяснения на 09.11.2017г., които поддържа и при
последващите разпити, за присъствието на свидетелите У. и С. на
проведеното съдебното заседание на 10.11.2016г., не се подкрепят от приложения
по досъдебното производство Протокол от заседанието по гр.
д. 907/2015г. на РС Велинград /л. 160/. Видно от него, на датата 10.11.2016г. не е провеждан
разпит на свидетели, което поставя под съмнение тезата на обвиняемия за
отправени заплахи. Макар обстоятелството, че свидетелите не са разпитвани в проведеното
на същия ден заседание, да не изключва присъствието им в сградата на съда или
около нея, този факт не е безспорно установен, като е следвало за доказването
му да се изиска справка от деловодната система на РС Велинград за изпращаните
на свидетелите призовки с посочване на датите на заседанията, на които е следвало
да се явят, както и препис от определението, с което са допуснати до разпит.
Съдът констатира и противоречия между обясненията на обвиняемия и
показанията на свидетеля Георги Назлиев-служител в Областно звено охрана
Пазарджик, относно обстоятелството съобщил ли му Конарев за отправена заплаха
от страна на жалбоподателите и потърсил ли е от него съдействие, които не са
отстранени по надлежния процесуален ред чрез провеждане на очна ставка между
обвиняемия и свидетеля.
След
извършването на тези процесуално-следствени действия, прокурорът следва да
анализира събраните доказателства и въз основа на тях да изгради фактически и
правни изводи за наличието на осъществен състав на престъпление, като изложи
съображения кои доказателства кредитира.
Предвид гореизложеното, съдът счита,
че обжалваното постановление следва да бъде отменено и делото да бъде върнато
на Районна прокуратура Велинград за извършване на необходимите
процесуално-следствени действия за преодоляване на доказателствената непълнота,
съобразно гореизложените мотиви. След
извършването им, събраните доказателства следва отново да бъдат подложени на
нова задълбочена оценка и съобразно нея
да се формира извод за наличие или липса на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.
По изложените съображения и на
основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК, настоящият състав на Районен съд
Велинград
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
постановление от 04.03.2020г. на Районна прокуратура Велинград, с което на осн.
чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство, водено по
досъдебно производство 955/2017 г. по описа на РП Велинград и № 87/2017 г. по
описа на ОСлО Пазарджик за престъпление
по чл. 286, ал. 1 НК
ВРЪЩА
делото на Районна Прокуратура-Велинград за извършване на необходимите
процесуални действия съобразно обстоятелствената част на определението.
Определението подлежи на жалба и
протест в седемдневен срок от получаването на съобщението от страните пред
Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева