№ 382
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110215192 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 15192 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 20-4332-020470 от
18.11.2020 г., издадено от началника на „Пътна полиция” – СДВР, с което на
В. М. М. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
цялостната отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
делото.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 31.10.2020 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 04:56
часа, в гр. София, по бул. Сливница, с посока на движение от ул.
Околовръстен път към блок 1, и пред входа на блок 1, управлява лек
автомобил Субару с рег. номер СВ *** РС, с концентрация на алкохол в
кръвта 1.15 промила – нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушенията, на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата.
2
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения,
се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
източници. От показанията на свидетеля Ц. М. (л. 40 от делото), както и от
писмените доказателства на л. 5-10 от делото), се установява, че на
процесните време и място жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил и при извършена проверка е било установено, че управлява
автомобила след употреба на алкохол, като с техническо средство е било
отчетено 1.28 промила, а след извършено медицинско изследване е било
установено, че концентрацията алкохол в кръвта е 1.15 промила.
Доказателствените източници касателно тези обстоятелства са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта 1.15 промила.
Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк
умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, и е
целяла неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално”
3
нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на
представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на
деянието.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, за
АНО е наложил административни наказания, които са с абсолютно определен
размер, поради което и не могат да бъдат ревизирани от настоящият съдебен
състав.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които
да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или
на дееца; наред с това следва да се отбележи, че концентрацията на алкохол в
кръвта е към максималния размер предвиден в закона, което сочи на висока
степен на обществена опасност на деянието), както и от другите смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално
представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-020470 от
18.11.2020 г., издадено от началника на „Пътна полиция” – СДВР, с което на
В. М. М. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от
Закона за движение по пътищата.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5