№ 61
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Атанаска Китипова
Десислав Любомиров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Димитър К. Арабаджиев
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601573 по описа за 2024 година
Производството е по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на В. А. В., осъдена по нохд №18841/2018г. по
описа на СРС, за възобновяване на производството по делото. В. е била
призната за виновна в извършване на престъпление по чл.310, ал.1, във вр. с
чл.309, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание „Пробация“ по чл.42,
ал.1, т.1 и т.2 от НК за срок от по 6/шест/ месеца за всяка от двете мерки.
В искането е посочено, че при постановяване на присъдата е било
допуснато нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и е било ограничено правото
на защита на подсъдимата, мотивите на първоинстанционния и въззивния съд
са незадълбочени, повърхностни, неясни, което се приравнява на липса на
мотиви. Не е посочено кои доказателства са кредитирани, по какви причини,
те не са анализирани поотделно и в съвкупност, не е посочено кои факти от
приетата за установена фактическа обстановка се доказват от тях. При
наличие на противоречие между доказателствата – показанията на
свидетелите К. и М., както и заключенията на съдебно-почерковата
експертиза и тройната съдебно-почеркова експертиза, съдът е пренебрегнал
1
задължението си да ги анализира и съпостави, като просто е посочил, че
кредитира изцяло заключенията, по този начин е неизяснен въпросът как е бил
положен подпис под инкриминираните документи от В. при установената
организация на работа в магазина. Според искането, неяснотата за причините,
поради които е била възприета за установена фактическата обстановка, освен
че ограничава правото на защита, води и до извод за превратно тълкуване на
доказателствата, както и за противоречия при анализа и оценката им, а също и
при правните изводи. Твърди се, че въззивната инстанция бланкетно е
повторила обстоятелствата и доказателствените средства, вместо да отмени
съдебния акт. Двете инстанции не са коментирали кое е длъжностното лице,
пред което са използвани инкриминираните документи, за да бъде
съставомерно деянието. Посочването само на търговското дружество
„Мобилтел“ЕАД представлява отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правото на защита. Доводите на
защитата относно приложенията към посочените договори, които нямат
качеството на частни документи, също не са били коментирани. Пред съда са
били изтъкнати съображения относно хипотезата на маловажен случай на
деяние по смисъла на чл.310, ал.1 от НК, във вр. с чл.93, т.9 от НК, което е
обуславяло прекратяване на производството поради изтичане на абсолютната
давност. Незаконосъобразно като отегчаващо отговорността обстоятелство е
обсъждано наличието на користен мотив за извършване на деянието,
постигане на съответни резултати от продадени услуги, водещи до изплащане
на бонус, което е извън предмета на делото, както и че се касае за множество
документи, като не е взето предвид, че приложенията не са частни документи
и съответно за тях няма съставомерност. При наличието на тези нарушения се
иска отмяна на присъдата на СРС по нохд №18841/2018г. и решението на СГС
по внохд №3221/2024г., като се върне делото за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадий, посочен от САС.
С присъда от 27.03.2024г., постановена по нохд №18 841/2018г. по
описа на СРС, В. А. В. е призната за виновна в извършване на престъпление
по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 от НК, за което на основание същите
текстове, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК й е наложено наказание
„Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от по 6/шест/ месеца на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от
2
НК, възложени са й разноските по делото. С решение №598/14.10.2024г.,
постановено по внохд №3221/2024г. по описа на СГС, присъдата е била
потвърдена изцяло.
В съдебно заседание защитникът на осъдената поддържа писменото
искане по съображенията, изложени в него, като акцентира, че изложените
основания водят до извод за допуснато нарушение на материалния закон,
касае се за маловажен случай предвид обществената опасност на деянието,
начина на неговото осъществяване и обществената опасност на осъдената.
В. поддържа становището на защитника си и моли за справедливо
решение.
Представителят на САП пледира, че искането е неоснователно, а
постановените съдебни актове са правилни.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:
Писменото искане за възобновяване на наказателното производство е
допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирано за това лице, в
установения от закона шестмесечен срок и има за предмет акт по чл.419, ал.1
от НПК. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че изложените възражения сочат,
че искането се основава на твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, касаещи проверката и оценката на доказателства,
непълнота на мотивите на присъдата и решението, а също и нарушение на
материалния закон, свързано с неправилно квалифициране на престъплението,
по-точно отказ на съдилищата по същество да преквалифицират обвинението
като такова за по-леко наказуемо престъпление. Всички тези възражения бяха
приети за неоснователни.
На първо място, следва да се посочи, че при оценката на доказателствата
не е допуснато нарушение, напротив, в мотивите на присъдата е посочено
ясно кои доказателства са кредитирани, по какви причини, анализирани са
поотделно и в съвкупност, посочено е кои факти от приетата за установена
фактическа обстановка се доказват от тях. Конкретно по отношение на
показанията на свидетелите К. и М., както и заключенията на съдебно-
почерковата експертиза и тройната съдебно-почеркова експертиза, не е
3
констатирано никакво нарушение при оценката им, напротив, те не са
противоречиви, двете инстанции са констатирали, че си кореспондират и се
допълват изцяло. Съдът не е пренебрегнал задължението си да ги анализира и
съпостави, а въпросът как е бил положен подпис под инкриминираните
документи от В. при установената организация на работа в магазина е бил
напълно изяснен. Изложено е ясно както каква е приетата за установена
фактическа обстановка, така и въз основа на кои доказателства, така че
правото на защита на осъдената не е било засегнато по никакъв начин. Не се
установи твърдяното превратно тълкуване на доказателствата, липсват и
нарушения при анализа и оценката им, а също и при формиране на правните
изводи. Решението на въззивната инстанция съдържа всички необходими
елементи, за да отговори на законовите изисквания. При постановяване на
акта си втората инстанция е извършила обстоен анализ на доказателствата,
направила е самостоятелни фактически и правни изводи, като преценката за
съставомерност на деянието от обективна и субективна страна е извършена
при спазване на процесуалните правила и след обсъждане, поотделно и в
съвкупност, на всички доказателства по делото, така че не може да се приеме,
че са допуснати нарушения на чл.13 или чл.14 от НПК. Взети са били всички
допустими и възможни мерки за разкриване на обективната истина, а двете
инстанции са формирали вътрешното си убеждение след обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Присъдата
е била потвърдена при излагане на ясни и пълни мотиви, решението съдържа
отговор на защитните възражения, изложени са подробни доводи относно
всички елементи на престъпния състав, въпреки некоректното твърдение, че
липсват такива относно начина на употреба на документите и приложенията
към договорите. Видно от мотивите, на стр.8 от решението, аргументирано се
коментирани тези възражения, поради което при постановяването му не е
допуснато твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита.
На второ място, в мотивите на присъдата и в решението, с което тя е
била потвърдена, се съдържа отговор на доводите на защитата, че е налична
хипотезата на маловажен случай на деяние по смисъла на чл.310, ал.1 от НК,
във вр. с чл.93, т.9 от НК. Съдилищата по същество са посочили, че именно
предвид извършване на деянието по отношение на множество документи тази
хипотеза е неприложима, с което се опровергава твърдението, че не е била
4
обсъдена. Освен това, при излагане на съображенията относно приетата
правна квалификация, по която В. е била призната за виновна, съдилищата по
същество са били напълно ясни и изчерпателни, законосъобразно е обсъдено
защо е прието наличието на обективната и субективна страна на
престъплението, в този смисъл доводите за допуснато нарушение на
материалния закон са неоснователни.
Предвид изложеното, липсва основание да се приеме, че материалният
закон е приложен неправилно в резултат от неправилно приложение на
процесуалния закон, изразяващо се в погрешна преценка на гласните и
писмени доказателства.
На трето място, не може да се приеме за основателно твърдението, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо липса
на мотиви и към двата съдебни акта. Напротив, както първата, така и
въззивната инстанция са изложили убедителни мотиви, отговарящи на
изискванията на процесуалния закон, след пълен анализ на доказателствените
източници поотделно и в тяхната съвкупност.
На последно място, неоснователни са и твърденията, че е допуснато
нарушение при преценката на отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй
като първоинстанционният съд е посочил, че те не се отразяват съществено
при преценката за индивидуализацията на наказанието, а общата
продължителност на наказателното производство е била съобразена като едно
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при наличието на
което наказанието е определено след замяна, в минималния допустим размер.
Предвид изложеното, настоящият състав прие, че не са налице
основания да приеме, че са допуснати твърдяните процесуални нарушения
при оценката на доказателствата, при мотивирането на актовете или да е бил
нарушен материалния закон, които от своя страна да са основание за
възобновяване на производството по чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК. С оглед на това, съдът намира искането за възобновяване на
наказателното производство за неоснователно.
Мотивиран от така изложеното, НО, 5-ти състав на САС
РЕШИ:
5
Оставя без уважение искането на В. А. В. за отмяна по реда на
възобновяването на наказателни дела на влязлото в законна сила решение
№598/14.10.2024г., постановено по внохд №3221/2024г. по описа на СГС, с
което е потвърдена присъда от 27.03.2024г., постановена по нохд
№18 841/2018г. по описа на СРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6