Р Е Ш Е Н И Е
София, 25.11.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д. № 5775/2020 г., за да се произнесе,
взе пред вид:
Предявен е иск от К.Ф.Ф., ЕГН **********,
чрез адв. А.Д., съдебен адрес: ***, офис № 1 против М.К.С., ЕГН **********,***,
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че М.К.С. дължи
на К.Ф.Ф. сумата 60 000 лв., представляваща дължима главница по запис на
заповед от 08.06.2019 г., с падеж 30.11.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното погасяване на задължението, за които суми
на 10.01.2020 г. по ч.гр.д № 71088/2019 г. на СРС, 54-ти с-в са издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендират се разноски, включително
адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че 08.06.2019
г., в с. Манолово, обл. Стара Загора, ответникът М.К.С. е издал и подписал
запис на заповед, с който безусловно се е задължил да заплати на ищеца К.Ф.Ф.
сумата 60 000 лв.
Ищецът
заявява, че така съставеният запис за заповед съдържа всички изискуеми от
закона реквизити. Според него, от датата на падежа - 30.11.2019 г. до настоящия момент няма
постъпило плащане на сумата 60 000 лв. от страна на ответника.
В тази
връзка и въз основа на заявление вх. № 3089586 от 06.12.2019, подадено от Ф., в
СРС е образувано ч.гр.д № 71088/2019 г. на СРС, 54-ти с-в и срещу длъжника М.К.С.
са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 10.01.2020 г.
въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК. Длъжникът М.С. е възразил срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение с възражение в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК.
В тази
връзка е предявил настоящия иск и моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи исковата сума, ведно със законните последици.
Представил е
писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни такива и прилагане на ч.гр.д
№ 71088/2019 г. на СРС, 54-ти с-в.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск,
като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът М.К.С. оспорва изцяло така предявеният иск
по основание и размер. Претендира разноски.
Оспорва
твърденията, изложени в исковата молба.
В случай, че
съдът приеме, че се дължи сума на ищеца, то счита, че длъжник е работодателят
му „И.1“ ЕООД.
Представил е
и е изискал прилагане на писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че
на 08.06.2019 г. в с. Манолово, обл. Стара Загора М.К.С. е издал запис на
заповед без протест, като безусловно се е задължил да заплати на К.Ф.Ф. сумата 60
000 лв., с падеж за плащане на 30.11.2019 г.
Не се спори също, а и се установява от
събраните доказателства, че на датата на падежа издателят – ответник не е
изпълнил задължението си за заплащане на сумата по записа на заповед, във
връзка с което по образуваното по искане на К.Ф.Ф. ч.гр.д. № 71088/2019 г. на
СРС, 54-ти с-в, в полза на дружеството - ищец на 10.01.2020 г. са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
за следните суми: - 60 000 лв. - дължима главница по записа на заповед, ведно
със законната лихва, считано от 06.12.2019 г. до окончателното изплащане и – 4
700 лв. разноски, от които: 1 200 лв. д. т. и 3 500 лв. адв. възнаграждение.
Във връзка с
подадено възражение от ответника за недължимост на сумите по издадените заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда и в срока, предвиден в ГПК, е
предявен настоящият иск за установяване дължимостта на вземането.
По искане на ищеца по делегация от РС, гр. Бургас бе разпитан
св. Т.Д.Д.. В съдебно заседание той
заяви, че познава и двете страни. Доколкото му е известно, ищецът е земеделски
производител – занимава се с отглеждане на рози, лавандула и др., а ответникът
произвежда розово масло и изкупува суровини за това и, в тази връзка, на
свидетеля са известни техните отношения – ищецът произвежда розов цвят, а
ответникът го изкупува. Свидетелят е присъствал при престирането на розовия
цвят от ищеца на ответника. Имало е тристранна среща между него и страните по
делото, при което М.С. е подписал на него и на К.Ф. два отделни записа на заповед
за сумите, които им дължи във връзка с предадения му от тях розов цвят.
Изложеното се доказва от приетите по делото и
неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото доказателства не са
представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника М.С., че той
дължи на ищеца К.Ф. сумите,
визирани в издадената заповед за
незабавно изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, въз
основа на издаден в полза на това дружество запис на заповед без протест.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а, съобразно характера на
предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване
в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът следва да
докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответникът
-длъжник - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
валидно издаден запис на заповед, с който издателят М.К.С.
се е задължил да заплати без протест и без разноски на К.Ф.Ф. сумата
60 000 лв. Записът на заповед е издаден в с. Манолово, обл. Стара Загора
на 08.06.2019 г. и е с падеж 30.11.2019 г.
От ответната страна в отговора на исковата молба бе направено възражение, че длъжник е
работодателят му „И.1“ ЕООД, но в хода на съдебното производство доказателства
в тази насока не бяха представени.
По тези съображения съдът приема предявения иск за основателен и доказан
и счита, че той следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца посочените в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист суми,
произтичаща от неизпълнено задължение по описания по – горе запис на заповед.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по разноски, съобразно представен списък, общо в размер 4 740 лв.,
от които: 1 200 лв. д. т. и 3 500 лв. адв. възнаграждение и 40 лв. депозит за
свидетел.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
за установено по иска,
предявен от К.Ф.Ф., ЕГН **********, чрез адв. А.Д., съдебен адрес:
***, офис № 1, против М.К.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 422 ГПК, че М.К.С. дължи на К.Ф.Ф. следните суми: сумата
60 000 лв. - дължима главница по
запис на заповед от 08.06.2019 г., с падеж 30.11.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 20.09.2018 г. до окончателното изплащане и сумата 2 980 лв. разноски по делото, от
които: 1 400 лв. д. т. и 1 580 лв. адвокатско възнаграждение, за които суми на 10.01.2020
г. по ч.гр.д. № 71088/2019 г. на СРС, 54-ти с-в на основание чл. 417 ГПК са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.К.С.
да заплати на К.Ф.Ф. сторените
разноски общо в размер 4 740 лв., от които: 1 200 лв. д. т. и 3 500 лв. адв.
възнаграждение и 40 лв. депозит за свидетел.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: