№ 1572
гр. Варна, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Радостина Ив. И.
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110202926 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на К. И. Г. ЕГН ********** с живущ в гр.Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“
бл. 407, вх.11, ет.3 ап. 188, против НП № 22-0445-000664/29.07.2022год. на
ВПД началник група в ОДМВР Варна, РУ „Аксаково“, с което са му били
наложени адм. наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от
ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът оспорва материалната и териториалната
компетентност на органа издал обжалваното НП, твърди, че НП е
незаконосъобразно както по основание, така и по размер и моли съда да го
отмени.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован не се явява и не се
представлява.
По делото са постъпили и писмени бележки от упълномощен от него
защитник в лицето на адв. А. Д., в които същият заявява, че поддържа
жалбата, развива доводи за незаконосъобразност на НП и моли НП да бъде
отменено като отправя искане за присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л.-А., в които същата изразява становище за неоснователност
на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда
1
потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а
в условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.03.2022г. в 17:26ч. управлявал л.а. „Мазда 6“ с рег.№ В2713ВК в
района на външния периметър на летище Варна когато бил спрян за проверка
от полицейски екип на РУ Аксаково, в който участвала и св. Н. Г. – мл.
автоконтрольор. В хода на проверката чрез проверка в инф. масиви на МВР
било установено ,че автомобилът управляван от въззивника е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП от 19.10.2021год.
За констатираното нарушение на място св. Г. съставила на въззивника
АУАН № 538745/27.03.2022год. в който посочила ,че същият е нарушил
разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДП. Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивника, който го подписал без възражение и получил екземпляр
от него.
За същото деяние в РУ Аксаково била образувана и преписка, която
била докладвана на прокурор при ВРП.
С постановление от 22.06.2022год. прокурор при ВРП отказал да
образува наказателно производство като е приел, че няма данни за извършено
престъпление.
На 29.07.2022год., въз основа на АУАН, ВПД началника на група в
ОДМВР Варна , РУ Аксаково издал атакуваното НП като е като е приел
изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивникът е
нарушил разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДП, тъй като „на 27.03.2022год., в
17:26ч. в общ.Аксаково, в района на външен периметър на летище Варна, на
земен път е управлявал собствения си лек автомобил Мазда 6 с рег. номер
В2713ВК, който е с прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 (без гражданска
отговорност) от 19.10.2021г.“ и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП му
наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание
лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН №
538745/27.03.2022год. са приложени Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 22.06.2022год. издадено от прокурор при ВРП
Д.В., докладна записка от Н.Г. до началника на РУ Аксаково, сведение от К.
И. Г., справка за нарушител и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на
Министъра на вътрешните работи.
Допълнително в хода на съдебното следствие са представени и
2
съответно приобщени заверено копие от Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 22.06.2022 г. по преписка № 4609/2022
г. по описа на РП – Варна, писмо от 24.07.2023 г. от Началника на РУ –
Аксаково, Удостоверение рег. № 365р-44039/28.07.2023 г., писмо от
Началника на сектор ПП при ОД на МВР гр. Варна рег. № 819р-
25103/11.08.2023г. с приложени 2 броя справки от АИС „КАТ“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
От правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и е допустима.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на
административнонаказателното производство констатира следното:
Наказателното постановление № 22-0445-000664/29.07.2022год., както и
АУАН № 538745/27.03.2022год. са издадени от компетентни органи и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което и съдът не споделя наведените в
жалбата възражения в тази насока.
В същото време обаче съдът констатира, че както АУАН така и
атакуваното НП са били издадени в нарушение на чл. 42, ал.1 ,т.4 и на 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. И в двата акта липсват описание в достатъчна степен на
вмененото във вина на въззивника нарушение от субективна страна.
Декларативно е посочено, че въззивника е управлявал собственото си МПС,
което било със служебно прекратена регистрация, но липсват факти досежно
това и наясно ли е бил въззивника с факта на прекратяване на регистрацията и
то точно на конкретно посочената в АУАН и НП дата.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води
до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
В случая по делото няма спор, че на дата посочена в НП въззивника е
управлявал МПС-то описано в него.
В същото време обаче по делото липсват каквито и да било
доказателства за субективна съставомерност на нарушението.
3
От приложената към делото справка от АИС „КАТ“ се установява, че
към дата и часа посочен в НП управляваното от въззивника МПС е било с
прекратена регистрация – регистрацията е била прекратена служебно с
отбелязване в системата на 19.10.2021год. в 04:15ч., на основание чл. 143, ал.
10 от ЗДП (поради липса на застраховка ГО) и е била възстановена служебно
на 28.03.2022год. в 09:05ч.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както
в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства на първо
място, че въззивникът за който нямо спор, че е собственик на МПС-то, е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация от органите на МВР. Нещо
повече видно от приложеното по делото писмо началника на Сектор „ПП“
рег. № 819р-25103/11.08.2023год., в него изрично е посочено, че собственикът
на МПС-то не е бил уведомен по реда на чл. 18б, ал.2 от Наредба № І-
45/24.03.2000год. Липсват и доказателства, че същия изобщо е бил уведомен
от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. По-важно обаче
е друго. Дори и собственика на МПС-то да е бил уведомен от ГФ, то това не
дерогира задълженията на органите на МВР да уведомят собственика на МПС
за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова
уведомяване, както бе посочено по-горе, по делото липсват.
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била
известна на въззивника към 17:26ч. на 27.03.2022год., то няма и как да се
приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. В горната насока е налице константна
практика на АС Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год.
на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на
АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС
Варна по КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС -
4
Варна по КНАХД № 1826/2020г., Решение № 1632 от 08.12.2021год. по
КНАХД № 2342/2021год. и мн. други, а вече и такава със задължителен за
съдилищата характер – Тълкувателно постановление №2 от
05.04.2023год. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС по
т.д. № 3/2022год.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за
това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с
оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто
извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика
(в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца,
съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си не може да
обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за съзнаване, че
регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото защото
прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след
постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от
уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не
е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението (а не от
уведомяването) следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива
не постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане
на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено
уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат ли
изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога,
ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са
факти които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не
може да предположи единствено и само на база липсата на валидна
застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП, както и в специалната
наредба е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят
собственика за прекратената служебно, на това основание, регистрация, за
разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143,
ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен
срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
предвидено нарочно уведомяване на собственика. Отделен е въпроса, че да се
5
приеме, че с факта на незаплащане на застраховката собственика на МПС-то
съзнава и служебното прекратяването на регистрацията на същото на
конкретна дата, каквото становище застъпват някой съдилища, при изрично
вменено задължение на администрацията (в случая службите на МВР) да
уведоми собственика на автомобила за прекратената служебно регистрация,
би означавало да се толерира явна злоупотреба с репресивни правомощия от
администрация, която сама е нарушила закона (не е изпълнила вменените й
задължения да уведоми собственика на МПС-то за прекратената служебно
регистрация) и е допринесла за извършване на деяние покриващо от
обективна страна признаци на нарушение. А и както бе посочено по-горе в
мотивите вече е налице задължителна за съдилищата практика -
Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023год. на ВАС – ОСС от НК
на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС по т.д. № 3/2022год. съгласно която „не се
наказва с предвиденото в чл. 175, ал.3 от ЗДП административно
наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДП, без за това да е уведомен
собственикът на МПС“.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна), направеното
своевременно искане от страна на процес. представител на въззивника искане
за присъждане на разноски се явява основателно. Такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК. И като
съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за направени от
въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 400лв., която сума е равна на определения
минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа
определен съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съдът счете, че на въззивника следва да бъдат присъди разноски за
адвокатско възнаграждение в пълен размер – 400лв.. Посочената по-горе сума
следва да му бъде заплатена от ОД МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0445-000664 от
29.07.2022год. на ВПД началник група в ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което
6
на К. И. Г. ЕГН **********, с пост. адрес с.Звездица, ***, на основание чл.
175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени адм. наказание глоба в размер на
200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на К. И. Г. ЕГН **********, с
пост. адрес с.Звездица, *** и настоящ адрес гр.Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“
бл. 407, вх. 11, ет.3, ап. 188, сума в размер на 400лв. представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7