Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 158
гр.Русе, 04.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 22 май през
две хиляди и двадесета година……..в състав:
Председател:
Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Зорница
Тодорова-мл.с.
при
секретаря Димана Стоянова и в присъствието
на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д.
№ 102 по описа за 2020год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Топлофикация-Русе“ЕАД обжалва Решение
№ 1657 от 18.10.2019г, постановено по гр.д.№ 1027/19 по описа на РРС в частта,
в която предявеният от дружеството иск по отношение на разпределената
енергия,отдадена от сградната инсталация е отхвърлен
като недоказан по основание и размер. Излагат се оплаквания за неправилност на решението
в тази част и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендира разноските по делото.
Въззиваемият Ю.Д.С.
в съдебно заседание счита, че жалбата на дружеството е неоснователна и
решението, в частта, в която искът е отхвърлен е правилно.
Ю.Д.С. обжалва чрез насрещна въззивна жалба Решение № 1657 от 18.10.2019г, постановено
по гр.д.№ 1027/19 по описа на РРС в частта, в която предявеният срещу него иск
е уважен и е осъден да заплати в полза на „Топлофикация-Русе“ЕАД сумата от
287.72лв доставена топлинна енергия за периода от 19.12.2015 до 21.01.2019г,
законна лихва върху сумата от подаване на иска до окончателно плащане, както и мораторна лихва в размер на 39.55лв. Излага оплаквания за
неправилност на съдебното решение в обжалването части и иска неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира разноските по делото.
Въззиваемото
дружество не взема становище по основателността на подадената от С. насрещна въззивна жалба.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че Ю.С. е
купувач на доставяна от ищеца топлинна енергия в имот в гр. Русе, ул. А.В.№ 8,
бл. В. Б, ет. 4 с абонатен номер 03041300150 в качеството му на наследник на
починалите на 14.09.2001 год. Д.И.С. и на 09.11.2014 год. Н. Н. С..
Според приетата в първата инстанция
съдебно- техническа експертиза в процесния апартамент
под отчет се води едно отоплително тяло без уред и не се доставя битова гореща
вода чрез топлопреносната система на ищеца. Имотът на
ответника е присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД под
абонатен номер 03041300150. В сградата, в която се намира процесният
имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което за процесния период е осъществявано от „Топлоснабдяване“
АД- Шумен.
По делото няма спор, а и в първата
инстанция са представени писмени доказателства, от който е установено,че в процесния апартамент са демонтирани отоплителните тела, не
се ползва топла вода, като единствено в банята има монтирана щранг- лира, която отдава топлинна енергия в имота. Предвид
това, както се установява и от заключението на вещото лице, ответникът дължи
стойността на топлоенергията, отдадена за отопление в банята от щранг- лирата. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че щранг- лирата в банята представлява
отоплително тяло, а не е част от сградната
инсталация. В този смисъл правилно е възприето заключението на вещото
лице-писмено и устно в съдебно заседание,че щранг-лирата
в банята е отоплително тяло, което преминава по вертикала през баните на
апартаментите в сградата и служи за отоплително тяло на всички бани. Предвид
това, щранг- лирата представлява тръбно отоплително
тяло, част е от отоплителната инсталация на сградата, а не от сградната инсталация, поради което топлоенергията, отдадена
от нея, се заплаща като дял от енергията за отопление, а не като дял от
енергията, отдадена от сградна инсталация. Видно е,
че в Методиката за дялово разпределение е предвиден самостоятелен метод за
разпределяне на отделената от щранг- лирата топлоенергия- като отоплително тяло без уред
за индивидуално отчитане - т. 6.9 и не е възможно при спазване Методиката за
дялово разпределение, топлоенергията за щранг- лира
да бъде определяна като такава, отделена от сградната
инсталация, която се изчислява по т.6.1.1. Въпреки че
по своето естество представляват отоплителни тела, Законът за енергетиката,
както и издадената въз основа на него Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, не предвиждат възможност потребителите
да се отказват едностранно от използването на щранг-лири,
върху които няма монтиран уред за дялово разпределение. Предвид това, енергия,
отдадена от щранг- лира, няма да се начислява само в
хипотезата, когато всички собственици в сградата- етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на имотите, не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление, отдадена от щранг- лирите и има техническа възможност за изключването
им,а в случая това не е налице. Въпреки че в процесния
имот не е ползвана енергия за отопление, тъй като отоплителните тела са
демонтирани, законосъобразно е начислявана енергия за отопление от щранг- лира, която представлява отоплително тяло без
мерителен уред. Липсата на отопление в жилищните стаи и липсата на потребление
на топла вода са отчетени от ищцовото дружество,
което е начислявало топлинна енергия единствено за сградна
инсталация и щранг-лира.
Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за недължимост
на претендираните суми за топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация. В
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещо е установено, че
вещото лице не е открило документ, съгласно който етажната собственост на бл. В.
Б са избрали начин на изчисляване на дял „сградна
инсталация“ по смисъла на чл. 63, ал. 2 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването, поради което при контролните изчисления
е използвал формулата, записана в т. 6.1.1 от методиката към същата наредба, на
основание чл. 63, ал. 7 от първата. Неправилни са изводите на районния съд
обаче, че „сградна инсталация“ не може да бъде
изчислена и по посоченият от вещото лице начин, тъй като по делото липсват
доказателства за отопляемият обем, тъй като ответникът по иска е направил
такова възражение. На първо място, видно от доказателствата по делото, за сградата,
в която се намира обекта, за който се претендират исковите суми е сключен
договор за доставка на топлинна енергия на 05.10.2018г. Към този момент законът
не е изисквал проект досежно отопляемият обем. От
друга страна, по делото е представен писмен документ от „Топлофикация-Русе“ЕАД,
от който е видно, че още от 01.07.1997г отопляемият обем за този абонат е
224.15 куб.м. и този обем не е променян. Предвид изложеното въззивният
съд намира, че ответникът по иска дължи и суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация в размера посочен от вещото лице
в заключението му.
Въззивният съд намира за
неоснователен довода на С. в подадената от него насрещна въззивна
жалба относно липсата на изравнителни сметки за част от процесния
период като основание да не се дължи топлинна енергия. Закона за енергетиката
въвежда като изискване за наличие на изравнителна сметка за съответната година,
за която е задължението, само при подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от страна на дружеството. В случая тази норма не е приложима, тъй като се
касае за предявен осъдителен иск за незаплатена топлинна енергия. Освен това
съгласно чл.73, ал.3 от Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отменен
24.03.2020г./ не се изготвя изравнителна сметка за съответната година при пълен
отчет на всички уреди по ал. 1, извършен от лицето по чл. 139а ЗЕ
и при спазване на изискването по ал. 2. По делото са представени писмени
доказателства от лицето по чл.139а ЗЕ установяващи именно посочените
обстоятелства, поради които не са изготвяни изравнителни сметки за отоплителен
сезон 2016-2017 и 2017-2018г. По делото липсват доказателства, които да опровергават
фактите, установени в тези документи.
С оглед изложеното въззивният
съд намира, че предявените от „Топлофикация-Русе“ЕАД осъдителни искове са
изцяло основателни и доказани по размер.
В
този смисъл решението в частта, в която Ю.Д.С. е осъден да заплати на „Топлофикация
Русе“ ЕАД сумата 287.72 лева за
доставена топлоенергия в периода от 19.12.2015 год. до 21.01.2019 год., законна лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба- 20.02.2019 год. до
окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в
размер на 39.55 лева е правилно и
следва да се потвърди, а в частта му, в която предявените от „Топлофикация
Русе“ ЕАД искове са отхвърлени в останалата част е неправилно и следва да се
отмени като исковете за заплащане от Ю.Д.С.
на дял сградна инсталация в размер на 462.65 лева за периода от 19.12.2015
год. до 21.01.2019 год., законна лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба- 20.02.2019 год. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 65.05 лева се уважат. Съобразно изхода на спора Ю.Д.С. ***ЕАД направените от дружеството
разноски в първата инстанция в пълен размер,т.е освен присъдените разноски в
размер на 153.11лв и още 446.89лв разноски по делото, съобразно представеният
списък на разноски.
В тежест на С. са и направените от
„Топлофикация-Русе“ЕАД разноски във въззивната
инстанция в размер на 50лв, заплатена държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1657 от
18.10.2019г, постановено по гр.д.№ 1027/19 по описа на РРС в частта, в която Ю.Д.С.
е осъден да заплати на „Топлофикация Русе“ ЕАД сумата 287.72 лева за доставена топлоенергия в периода от 19.12.2015 год.
до 21.01.2019 год., законна лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба- 20.02.2019 год. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 39.55 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 1657 от 18.10.2019г, постановено по
гр.д.№ 1027/19 по описа на РРС в частта, в която предявените от
„Топлофикация-Русе“ЕАД срещу Ю.Д.С. искове са отхвърлени и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Ю.Д.С., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** да заплати на „Топлофикация Русе“ ЕАД, седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от изпълнителния директор С.Ж.Ж., ЕИК ********* сумата от 462.65 лева за заплащане на дял сградна
инсталация за периода от 19.12.2015 год. до 21.01.2019 год., законна лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба- 20.02.2019 год. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 65.05 лева, както и разноски за първата инстанция в размер на още
446.89лв.
ОСЪЖДА Ю.Д.С., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** да заплати на „Топлофикация Русе“ ЕАД, седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от изпълнителния директор С.Ж.Ж., ЕИК ********* сумата от 50лв, представляващи направени
разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател :
Членове: