РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000503101 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ищцата Е.Л. и на ответника Столична
община срещу решение № 260168 от 24.09.2020 г. по гр. д. № 14473/2018 г. по описа
на Софийски градски съд, с което общината е осъдена да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лева по иск с правно основание чл.49 от
ЗЗД, а за разликата над тази сума искът е отхвърлен. С решението Столична община е
осъдена да заплати на ищцата сумата 138,89 лева за направените разноски по делото.
Ищцата е осъдена да заплати разноски на Столична община 203,70 лева.
В жалбата на ищцата се излагат доводи за неправилност на извода на съда за
размера на дължимото обезщетение на установените увреждания на ищцата и
преживените болки и страдания, техния интензитет и продължителност, трайните им
последици. Прави се искане за отмяна на решението в отхвърлителната част и за
постановяване на друго по съществото на делото, с което искът за осъждане на
ответника да се уважи изцяло.
В жалбата на общината се поддържа, че решението в обжалваната осъдителна
част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Твърди се
липса на причинна връзка между бездействие на служители на общината и
1
вредоносния резултат. Сочи се липса на медицински документи относно увреждането
на седми горен ляв зъб на ищцата. Останалите увреждания били леки и не
обосновавали размер на обезщетението над 600 лева. Прави се искане за отмяна на
решението в осъдителната част и за постановяване на друго, с което искът срещу
общината да бъде отхвърлен.
Всеки от ответниците оспорва жалбата на насрещната страна.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и са допустими.
Съдът като прецени доводите на страните, прие следното:
Е. В. Л. е предявила срещу Столична община иск за заплащане на сумата от
27000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
увреждане на здравето, станало на 18.07.2018 г. в гр.София на тротоара на ул.Дойран
близо до автобусна спирка. Причина за инцидента било спъване в дупка от липсващи
тротоарни плочки, при което ищцата паднала и получила следните увреждания:
кръвонасядане, охлузване, разкъсно-контузна рана в областта на брадичката, счупване
фрагмент на коронка на седми горен ляв зъб, охлузване на дланите, кръвонасядане и
оток на лявото коляно, ограничени движения в него. Нараняванията причинили силни
болки в левия крак за около два месеца, обездвижване за десет дни с необходимост от
чужда помощ. В продължение на един месец се хранила с пасирани храни поради
затруднения в дъвченето. През периода на възстановяване не можела да се грижи за
трите си деца. Претендира обезщетение за претърпените страдания и извънредни
битови неудобства в размер на 27000 лева. Твърди се в исковата молба, че улицата е
общинска собственост на Столична община, която има задължение да поддържа
пешеходните зони в безопасност. Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ответникът оспорва иска. Счита иска за неоснователен, тъй като не е налице
противоправно поведение на служители на СО, което да е в причинна връзка с
уврежданията; прави възражение и за прекомерност на претенцията.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено
следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на
подробен анализ на представените доказателства и настоящата инстанция я възприема
при условията на чл.272 от ГПК.
По делото не се спори по фактическите изводи, въз основа на които
първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение – наличие на неравност;
падане на ищцата и телесни увреждания, получени при падането. Жалбоподателят
ответник оспорва наличието на увреждане счупен фрагмент на зъб, приетата причинна
връзка между процесното падане и това увреждане, както и останалите увреждания,
доколкото не се установила връзка между падането и бездействия на служители на
2
ответника да поддържат изправността на пътя.
Установява се от писмените доказателства, съдебно-медицинската експретиза и
от показанията на свидетеля Л., че на 18.07.2018 г. около 08,30 ч. в град София ищцата
се спънала в дупка на тротоара (липсваща настилка) и при падането получила
описаните в исковата молба и установени чрез заключението на вещото лице
увреждания. Неоснователно е оплакването за недоказаност наличието на увреждане
счупена коронка на зъб, както и на причинна връзка между липсващата настилка на
тротоара, падането на ищцата и получаването на това и всички останали увреждания.
Приетите от съда увреждания са установени чрез съдебно-медицинско удостоверение,
издадено от съдебен лекар (подробно описание състоянието на ищцата два дни след
падането), лист за преглед, болничен лист, фиш за спешна медицинска помощ,
заключение по съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетеля Л., които
съдът кредитира като кореспондиращи с писмените доказателства. Установена е както
причинната връзка между състоянието на тротоара – липсваща настилка, оформяща
дупка, запълнена с камъни и др., с падането на ищцата, така и връзката между падането
и телесните увреждания. Уврежданията са констатирани след падането и са с характер
да са получени по описания механизъм, установен от свидетеля. Ако ответникът
твърди друга причина, в негова тежест е било да докаже осъществяване на факти,
различни от падането, които са причинили установените увреждания. Такива факти не
са твърдяни от ответника, нито се установяват. Ето защо съдът приема наличие на
основание за ангажиране отговорността на ответната община за претърпените от
ищцата вреди.
При горните факти съдът прие следното от правна страна:
Съгласно разяснението, дадено в т.2 от ППВС № 17/1963 г., ако вредите са
резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на
изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата,
пред увредения, е по чл. 49 от ЗЗД.
В конкретния случай се претендира отговорност за вреда, настъпила от лошото
качество на тротоара, следователно причина за увреждането е начина на поддържането
и стопанисването на тротоара, тъй като съгласно чл.30, ал.4 от Закона за пътищата и
чл. 48, т.2, б.“б“ от ППЗП, задължение на общината е да поддържа тротоарите в
изправно състояние, така че да осигуряват безопасно и удобно движение - §1, т.14 от
ДР на ЗП. Не се спори, че мястото, на което се е спънала ищцата, е било необезопасено
и се е намирало на общински път в гр.София. Не се спори, че тротоарът, на който е
паднала ищцата, е публична общинска собственост. По силата на чл.11, ал.1 от ЗОбС
Столична община дължи поддържането му в добро и безопасно състояние.
В тежест на ищеца по исковете за ангажиране отговорност на ответниците по чл.
49 ЗЗД за причинените му неимуществени вреди вследствие инцидент, настъпил в
3
резултат на наличието на препятствие на тротоара, поради неподдържането му от
страна на ответника, е да проведе пълно доказване на всички елементи от фактическия
състав на цитираната правна норма: възлагане на работа от страна на ответника, вреди,
причинени при или по повод изпълнението на тази работа, т. е. в причинна връзка с
действието или бездействието на лицата, на които е възложена работа. В конкретния
случай се установява осъществяването на материалноправните предпоставки за
ангажирането на отговорността на ответната община за причинените на ищцата вреди,
а именно ищцата е претърпяла неимуществени вреди –болки, страдания и битови
неудобства при падане на 18.07.2018 г., настъпило при спъване в отломки на тротоара,
поради неизпълнение на задължения на служителите, на които общината е възложила
работа, за поддържане на тротоара.
Налице е фактическият състав на чл. 49 ЗЗД - противоправно деяние, в случая
свързано с противоправно бездействие на ответната община, на която нормативно е
вменено задължението да поддържа тротоарите чрез осигуряване на необходимите
условия за безопасно и удобно движение; вреда; причинна връзка между вредата и
деянието, възлагане на работа, при и по повод на която са възникнали вредите, при
гаранционно -обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт
следва да се отчитат всички настъпили за пострадалия морални вред. В съответствие с
т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд на Република
България, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт следва
да се отчитат всички обстоятелства, обуславящи размера им: претърпените от
пострадалия болки и страдания, продължителността и интензитета им, характера на
увреждането, прогнозите за отшумяването му, има ли настъпили необратими
увреждания или остатъчни телесни дефекти, съпровождащата нараняването
емоционална травма, доколко увреждането се е отразило на обичайния начин на живот
на пострадалия и настъпили ли са ограничения във възможностите му за житейска
реализация.
Относно съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е налице задължителна съдебна практика. С цитираното ППВС № 4/68г. за обобщаване
на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди от непозволено увреждане, Раздел ІІ, е прието, че понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Характерът на увреждането има
решаващо значение при преценката на съда относно размера на обезщетението за
4
неимуществени вреди от непозволено увреждане. От значение е и обществено-
икономическото разбиране за справедливост към датата на увреждането.
По справедливия размер на обезщетението. Неоснователни са оплакванията и в
двете жалби за несправедливо завишен или занижен размер на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение. От значение за определяне вредите са характера
и вида на уврежданията, проведеното лечение, свързаните с това физически болки,
продължителността на възстановяването, последиците за здравето на пострадалия.
След хирургическа обработка на разкъсно-контузната рана под брадичката тя е
зараснала за срок от 10-12 дни, както и мекотъканните увреждания. Увреждането на
коляното (оток и кръвонасядане) е ограничило движенията му за срок до 30 дни. На
ищцата е бил разрешен отпуск по болест за 11 дни. Търпените болки са били най-
интензивни през първите две седмици и постепенно са отзвучавали. От раната под
брадичката е останал козметичен белег с дължина 2,5 см. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля, че белегът бил на лицето, тъй като зоната под брадичката не
е на лицето и не е видима в нормално положение. Ето защо съдът приема, че вредите,
включително от тази рана, не са с обем да обосноват по-високо от определеното
обезщетение. Що се отнася до отчупения фрагмент от коронка на зъб, данните са, че
ищцата е търпяла неудобства да се храни с по-меки храни за около един месец, което
също не се приема от съда за значителна вреда.
При спазване на посочените критерии съдът намира, че сума в размер на в
размер на 5000 лева е достатъчна да обезщети ищцата за претърпените от нея болки,
страдания и неудобства. До този извод съдът стигна като прецени характера на
уврежданията, продължителността на търпените болки и неудобствата. Предвид
местоположението на остатъчния белег, не е налице загрозяване, нито необратими
увреждания. Върху обезщетението трябва да бъде присъдена законната лихва, считано
от 18.07.2018 г. – датата на увреждането до окончателното му изплащане (чл. 86, ал. 1
вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и
52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 5000 лв. е справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, съобразено с действителния им обем.
Ангажираните доказателства установяват търпени болки и страдания по
продължителност и интензитет в приетия от съда размер. Следва да се има предвид, че
обезщетението се определя към момента на настъпване на увреждането и се съобразява
с обществено-икономическите условия и стандарт на живот към този момент.
Предвид съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанцонния съд
в обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено. При този изход на
спора пред въззивната инстанция ответникът дължи на ищцата разноски за държавна
такса в размер на 81,48 лева, а на адв.Т.П. – адвокатско възнаграждение в размер на
5
247,90 лева. Ищцата дължи на ответника 440 лева за държавна такса и 81,48 лева за
юрисконсултско възнаграждение съответно на отхвърлената част от иска. След
компенсация ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер
440 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260168 от 24.09.2020 г. по гр. д. № 14473/2018 г.
по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат Т.П. на основание чл.38, ал.2
от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 247,90 лева (двеста четиридесет и седем
0,90) лева.
ОСЪЖДА Е. В. Л. да заплати на Столична община разноски в размер 440
(четиристотин и четиридесет) лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6