Решение по дело №85/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Пловдив против Решение № 1931 от 04.12.2023 г. постановено по АНД № 5936 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, ІІ н.с., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 725081–F721482 от 11.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на ЕТ „ВИЛИ-ТОТ-ВЕЛИСЛАВ ТОТЕВ“, с ЕИК ***, с адрес и седалище на управление гр. Пловдив, ул. „***“ № 21, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева за нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. С решението, Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на ЕТ „ВИЛИ-ТОТ-ВЕЛИСЛАВ ТОТЕВ“ сумата от 83 лева, представляваща разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба – В. И. Т. , в качеството му на едноличен търговец с фирма „ВИЛИ-ТОТ-ВЕЛИСЛАВ ТОТЕВ“, чрез пълномощника си адвокат Ч., счита касационната жалба за неоснователна. Претендират се сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от ЕТ „ВИЛИ-ТОТ-ВЕЛИСЛАВ ТОТЕВ“, против НП № 725081–F721482/11.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F721482 от 15.08.2023 г., съставен от Д. Ц. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена служебна проверка на 17.07.2023 г. в ТД на НАП Пловдив, е установено, че едноличният търговец, като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения в закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.06.2023 г. - 30.06.2023 г. до 14.07.2023 г. включително.

В АУАН е посочено още, че отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС са подадени на 10.08.2023 г. в ТД на НАП Пловдив по електронен път с вх. № 16005554841, с което е нарушен състава на чл. 125, ал. 5, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено за първи път.

7. За да отмени спорното наказателното постановление, районният съд е приел, че същото е издадено в нарушение на закон. На първо място по отношение приложението на материалния закон, позовавайки се на чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 и чл. 179, ал. 1 ЗДДС съдът е приел, че в процесния случай задълженията за подаване на справка-декларация и отчетени регистри за един и същ данъчен период нямат самостоятелен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел – надлежно отчитане пред приходна администрация на данните, относими към законосъобразното формиране на данъчния резултат за съответния данъчен период.

Посочено е, че съгласно чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС. Нещо повече, чисто от технически характер системата не позволява отделно подаване на справката и отделно на регистрите. При това положение неподадените отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок за един и същ данъчен период съставлява едно нарушение по смисъла чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат - недеклариране на данък, по реда и в срока, установен от закона.

В хода на съдебното производство е установено, че за същия данъчен период срещу ЕТ е издадено НП и за неподаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС, което е дало основание на съда да приеме, че по този начин съществено е нарушен принципът, че за едно и също нарушени се налага само едно наказание.

ІV. За правото:

8. Решението е правилно.

9. Според чл. 125, ал.1 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период (чл. 125, ал. 3 ЗДДС). Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС).

Според чл. 179, ал. 1 ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

10. В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички събрани по делото писмените доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

11. Правилни и съответни на материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, че задължението за деклариране на данъка до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС), се изпълнява чрез подаване на справка-декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена. Следователно, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на деклариране и способа за изпълнение - заедното подаване на справка-декларацията и отчетните регистри (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС) чрез електронната платформа на НАП. Очевидно така регламентирано, обсъжданото задължение не търпи частично изпълнение, т.е. подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация (когато такава се изисква), доколкото изпълнението на законовото задължение за тяхното подаване (на справка-декларацията и на отчетните регистри) се осъществява чрез едно действие, съответно води до едно единствено административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС - недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие (лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове) в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно наказание. В този смисъл наведените в касационната жалба възражения настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

13. С оглед изхода на спора, на основани на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 400 лв.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1931 от 04.12.2023 г. постановено по АНД № 5936 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, ІІ н.с.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София, да заплати в полза на Ц.Д.Ч., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с личен № ***, с адрес гр. Пловдив, ***, № 48, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по к. адм. дело № 85 по описа за 2024 г. на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: