РЕШЕНИЕ
№ 2295
Пловдив, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XIX Тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Председател: |
СТОИЛ БОТЕВ |
Членове: |
ТАТЯНА ПЕТРОВА |
При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА и с участието на прокурора РОСЕН НИКОЛОВ КАМЕНОВ като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА кнахд № 20247180700085 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано
е по касационна жалба, предявена от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП - Пловдив против Решение № 1931 от 04.12.2023 г. постановено по АНД
№ 5936 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, ІІ н.с., с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 725081–F721482 от 11.09.2023 г. на Директора
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на ЕТ „ВИЛИ-ТОТ-ВЕЛИСЛАВ
ТОТЕВ“, с ЕИК ***, с адрес и седалище на управление гр. Пловдив, ул. „***“ №
21, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева за нарушение по чл.
125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. С решението, Национална агенция за
приходите е осъдена да заплати на ЕТ „ВИЛИ-ТОТ-ВЕЛИСЛАВ ТОТЕВ“ сумата от
83 лева, представляваща разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
Поддържаните касационни основания
се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото
НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
3.
Ответникът по касационната жалба – В. И. Т. , в качеството му на едноличен
търговец с фирма „ВИЛИ-ТОТ-ВЕЛИСЛАВ ТОТЕВ“, чрез пълномощника си адвокат
Ч., счита касационната жалба за неоснователна. Претендират се сторените по
делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
основателна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от ЕТ „ВИЛИ-ТОТ-ВЕЛИСЛАВ ТОТЕВ“, против НП №
725081–F721482/11.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
гр. Пловдив.
Обжалваното НП е издадено въз
основа на АУАН № F721482 от 15.08.2023 г., съставен от Д. Ц. – ст. инспектор по
приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат
до следното:
При извършена служебна проверка на
17.07.2023 г. в ТД на НАП Пловдив, е установено, че едноличният търговец, като
регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения в закона срок за подаване на
отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен
период 01.06.2023 г. - 30.06.2023 г. до 14.07.2023 г. включително.
В АУАН е посочено още, че отчетните
регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС са подадени на 10.08.2023 г. в ТД на НАП
Пловдив по електронен път с вх. № 16005554841, с което е нарушен състава на чл.
125, ал. 5, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Процесното административно
наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета
и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено
за първи път.
7. За да отмени спорното наказателното
постановление, районният съд е приел, че същото е издадено в нарушение на
закон. На първо място по отношение приложението на материалния закон,
позовавайки се на чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 и чл. 179, ал. 1 ЗДДС съдът е
приел, че в процесния случай задълженията за подаване на справка-декларация и
отчетени регистри за един и същ данъчен период нямат самостоятелен характер,
доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел –
надлежно отчитане пред приходна администрация на данните, относими към
законосъобразното формиране на данъчния резултат за съответния данъчен период.
Посочено е, че съгласно чл. 125,
ал. 3 от ЗДДС, задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни
регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по
електронен път при условията и реда на ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС. Нещо
повече, чисто от технически характер системата не позволява отделно подаване на
справката и отделно на регистрите. При това положение неподадените отчетни
регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри
в законоустановения срок за един и същ данъчен период съставлява едно нарушение
по смисъла чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС и води до един и същ противоправен
резултат - недеклариране на данък, по реда и в срока, установен от закона.
В хода на съдебното производство е
установено, че за същия данъчен период срещу ЕТ е издадено НП и за неподаване
на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС, което е дало основание на
съда да приеме, че по този начин съществено е нарушен принципът, че за едно и
също нарушени се налага само едно наказание.
ІV. За правото:
8. Решението е правилно.
9. Според чл. 125, ал.1 ЗДДС за
всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по
чл. 124. Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и
отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период (чл. 125, ал. 3 ЗДДС). Декларациите по
ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС).
Според чл. 179, ал. 1 ЗДДС лице,
което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1,
декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде
в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични
търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
10. В рамките на тази материално и
административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията
поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота всички събрани по делото писмените
доказателства.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации,
така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
11. Правилни и съответни на
материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, че задължението за
деклариране на данъка до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнасят (чл.
125, ал. 5 ЗДДС), се
изпълнява чрез подаване на справка-декларация по ал. 1, към която задължително
се прилагат и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е
съставена. Следователно, законодателят е поставил задължение за своевременно
деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето
като е установил формата на деклариране и способа за изпълнение - заедното
подаване на справка-декларацията и отчетните регистри (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС) чрез
електронната платформа на НАП. Очевидно така регламентирано, обсъжданото
задължение не търпи частично изпълнение, т.е. подаването на регистри без
справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация (когато такава се
изисква), доколкото
изпълнението на законовото задължение за тяхното подаване (на
справка-декларацията и на отчетните регистри) се осъществява чрез едно действие, съответно води до
едно единствено административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС -
недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това
нарушение, под формата на бездействие (лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове) в санкционната норма на чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно наказание. В този смисъл
наведените в касационната жалба възражения настоящият съдебен състав намира за
неоснователни.
12. Изложеното до тук налага да се
приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е
валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
V. За разноските:
13. С оглед изхода на спора, на основани на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответника
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело
в размер на 400 лв.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен
съд, ХІХ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1931 от 04.12.2023 г. постановено по АНД №
5936 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, ІІ н.с.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите гр. София, да заплати в полза на Ц.Д.Ч.,
адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с личен № ***,
с адрес гр. Пловдив, ***, № 48, сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по к. адм. дело №
85 по описа за 2024 г. на Административен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: |
|
Членове: |