Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1958
гр. Пловдив, 29.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5102/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М.П.Ф.,
ЕГН ********** против Наказателно постановление № 18- 0273- 000736 от 29.10.2018г.,
издадено от началника на РУ- Хисар при ОД
на МВР- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ,
на М.П.Ф., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена глоба в размер на 250 /двеста и петдесет / лева.
В жалбата се навеждат
конкретни съображения в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Сочи се, че при
съставянето му не са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН, като процесното
нарушение е описаното неясно и неточно. Поддържа се, че наказващият орган
изобщо не е посочил доказателствата, въз основа, на които базира своите
фактически изводи. Изтъква се, че процесното МПС с рег. № *****, за което се
твърди, че се управлява без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
по време на извършване на нарушението е било спряно от движение, предвид което
е било практически невъзможно да бъде сключена задължителната застраховка.
Поддържа се, че тъй като МПС е спряно от движение, то липсва един от
кумулативно изискуемите елементи на нарушението по смисъла на чл. 483, ал. 1,
т. 1 КЗ. Моли се, атакуваното наказателно постановлние да бъде отменено в
своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, не се явява, не изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол и подлежи на
разглеждане по същество.
Досежно
срочността на жалбата, съдът счита за нужно да посочи следното: в първоначално
приложеното към административнонаказателната преписка наказателно постановлние,
изобщо не е отразена дата, на която същото е връчено. С разпореждане от 20.08.2019г.,
съдията- докладчик по делото е изискал от въззиваемата страна доказателство, от
което да се изяснява коя е датата, на която е връчено процесното наказателно
постановление. На 02.09.2019г. в съда е постъпило писмо от ОД на МВР, РУ-
Хисар, с което е представен препис от процесното НП, в което фигурира разписка,
в която е отбелязано, че е получено на 08.07.2019г. лично от жалбоподателя.
Същевременно обаче, така изпратения препис от наказателното постановление
изобщо не носи подпис на длъжностното лице, което го е издало. Допълнително,
със съпроводителното писмо / л. 11 съдебното производство/, с което е получено
това наказателно постановление в съда, изрично е посочено, че то е връчено на
жалбоподателя на дата 18.07.2019г. Предвид така формиралата се документална
неяснота, касаеща точната дата на връчвне на атакуваното НП ( която не следва
да се тълкува във вреда на жалбоподателя, доколкото документалното оформление
на преписката е задължение на наказващия орган), то съдът приема, че подадената
на 17.07.2019г. жалба е в срок и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН и водят до неяснота досежно нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съображенията за това са следните:
В така съставения АУАН липсва
съответствие между фактическото описание на нарушението и правната норма, под
която е субсумирано поведението на жалбоподателя. От фактическа страна е посочено,
че жалбоподателят управлява МПС рег. № *****, лична собственост, което е
регистрирано на територията на Р. България, не е спряно от движение и за което
не е сключен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Същевременно
обаче, това поведение е подведено под нормата на чл. 438, ал. 1 КЗ. Цитираният
законов текст третира съвсем различен вид застрахователен договор, а именно
„Застраховка живот”, който не касае само и единствено автомобилистите, не е
задължителен и е с доста по- различни правни специфики от застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” ( най- малкото е със спестовен
характер, за разлика от „ГО на автомобилистите”). С това е допуснато нарушение
на разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН, която изисква пълно, ясно и точно
посочване на нарушената правна норма.
Направен е опит така допуснатото в
АУАН нарушение на процедурните правила да бъде отстранено с издаденото
наказателно постановление, в което вече фигурира правилната правна
квалификация- чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Настоящият съдебен състав счита обаче,
че наказващият орган е превишил правомощията си в процеса на внасяне на
корекции в АУАН. Действително, чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска да се издаде
наказателно постановление при констатирана нередовност в АУАН, но според
настоящият съдебен състав тази норма касае единствено случаите на прецизиране
на изложеното в АУАН (пример за това може да бъде случай, при който е
необходимо да се добави определена точка или предложение от съответната правна
норма). В никакъв случай обаче, наказващият орган не може изцяло да промени или
подмени предоставената в АУАН правна квалификация- както в случая е сторил и е
преквалифицирал от чл. 438, ал. 1 КЗ в чл. 483, ал. 1 КЗ. Приемането на
противното, на практика би лишило от смисъл съставянето на АУАН ( и поставянето
на определени изисквания досежно съдържанието му ) и би предоставило възможност
наказващият орган, за пръв път с издаденото наказателно постановление, да
вменява нарушения, различни от отразените в АУАН. Съдът счита за нужно да
изтъкне и че във всеки случай, при който наказващият орган приема нещо различно
от актосъставителя и внася съответните промени в правната и/или фактическа
страна на нарушението, то това следва изрично да бъде отразявано в
наказателното постановление, като се посочва и че основанието за това действие
е разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Подобно отразяване в случая липсва, като
това още повече засилва неяснотата за жалбоподателя- в АУАН отговорността му е
ангажирана за нарушение на чл. 438, ал. 1 КЗ, а в атакуваното наказателно
постановление, без каквито и да било съображения за това, посочената като
нарушена правна норма вече е чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Като принципно положение е
възможно да се предположи, че погрешната правна квалификация в АУАН е плод на
техническа грешка, допусната от актосъставителя, но в съдебно заседание, макар
и да му бе предявен АУАН, то той заяви, че изцяло го поддържа, като не
отбелязала по никакъв начин, че е допуснал техническа грешка при съставянето му. Но дори
и такава да е налице, то подобна правно- аналитична дейност, присъща на съда и
наказващия орган, не може да бъде възлагана в тежест на жалбоподателя. Именно и
предвид това, законът е категоричен, че с оглед охраняване правото му на защита,
с цел да разбере за какво е ангажирана отговорността му, както АУАН, така и НП
следва да отговорят на строго формални изисквания досежно съдържанието.
За яснота и пълнота на
изложението, то съдът счита за нужно да посочи, че действително с поведението
си, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението по
смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Изяснява се и че към момента на извършване
на същото, автомобил с рег. № ***** не е бил спрян от движение ( в уверение на
това обстоятелство са писмо от ОД на МВР с дата 18.09.2019г.- л. 21 и справка
за МПС от ИИС на МВР- л. 13). Въпреки това, допуснатите процедурни нарушения
при съставянето на АУАН и издаването на НП са драстични и не може да бъде
примирено съществуването на процесното наказателното постановление в правния
мир.
Предвид гореизложеното,
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено
в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18- 0273- 000736 от 29.10.2018г.,
издадено от началника на РУ- Хисар при
ОД на МВР- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, на М.П.Ф., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461,
т. 1 КЗ е наложена глоба в размер на 250 /двеста и петдесет / лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
Т.К.