РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 18.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 11312 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца по делото „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Л.Ч., с надлежно учредена представителна власт по делото срещу Решение № 376697 от 02.04.2018 г., постановено по гр. дело № 53728/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу С. А.М. и Д.А.М., кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дялово разпределение за разликата над 47,15лв. до пълния предявен размер 73,67 лв., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 219,67 лв., представляващо обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.11.2015 г. до 17.05.2017 г.,както и на вземане в размер на 15,44 лв., представляващо обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за същия период.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. В жалбата се поддържа, че ответниците съгласно чл. 33, ал. 2, вр. чл. 33, ал. 4 ОУ от 2014 г. в сила от 12.03.2014 г. са в забава и дължат мораторна лихва за процесния период, като ищеца ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължимите суми, за което се съставя протокол подписан от нотариус. Сочи, че ответниците не са оспорили тези обстоятелства, съответно и публикуването на задълженията на интернет страницата на адрес toplo.bg, поради което дължат претендираната лихва за забава.    Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Решението в частта, с което признато за установено, че С. А.М. и Д.А.М., дължат на „Т.С.“ ЕАД,  на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.  с чл. 149 ЗЕ сумата 1937,87 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент №66 в гр. София, общ. „В.“, ж.к. „*********за периода от м.05.2014 г. до м.4.2016 г. и сумата 47,15лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2017 г. до плащането, не е обжалвано от ответниците и е влязло в законна сила.

 

Въззиваемите ответници - С. А.М. и Д.А.М. не са подали в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не вземат становище по същата.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба, не изразява становище по същата  и не се представлява в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи акцесорния иск за изтекла мораторна лихва следва да се отбележи, че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В рамките на процесния период са действали общите условия на ищцовото дружество, приети с Решение по т. 1 от Прото­кол 53/ 28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.” ЕАД, одоб­рени е Решение ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В чл. 33, ал. 4 от тях е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на за­конната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, а именно само върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на из­равнителната сметка. Следователно по аргумент за противното от чл. 33, ал. 4 ОУ се явява обоснован извода на първостепеннния съд, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху ме­сечните прогнозни сметки за топлинна енергия, а само за сумите, начислени след из­вършването на изравняването на топлинната енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет-сайта на дружеството, така както и ищецът е твърдял в исковата молба. Нещо повече, в доклада по делото обективиран в Определение от 08.01.2018 г., съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 146, ал.1, т. 5 ГПК е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест за този факт. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на която сметките на ответ­ниците са били публикувани на интернет-страницата му, поради което и с оглед доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК е законосъобразен изводът на СРС, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че С. А.М. и Д.А.М. са поставени в забава за изпълнението на процесиите задължения за заплащане стойността на ползваната в имо­та топлинна енергия. Следователно в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд обосновано е приел, че ответниците не дължат мораторна лихва върху главното парично задължение за топлинна енергия, поради което и правилно искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 219,67 лв., представляващо обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.11.2015 г. до 17.05.2017 г. и бил отх­върлен.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, по отношение на останалата обжалвана част от решението, касаеща размера на сумата за дялово разпределение и лихва върху тази главница,  то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението и същото следва да се потвърди и в тази му част.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 376697 от 02.04.2018 г., постановено по гр. дело № 53728/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕ № 376697 от 02.04.2018 г., постановено по гр. дело № 53728/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, в необжалваната част е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: