Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Попово, 13.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в
публично заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като
разгледа докладваното от с ъ д и я т
а АНД
№ 139 по описа а ПпРС за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Д.П.Д. ***, действащ чрез пълномощника
си адв.Ц.И. от ТАК, против НП № 20-1292-000653/30.04.2020
г. на Началник група към ОДМВР Търговище, сектор „Пътна полиция“, с което са му
наложени административни наказания глоба, съответно 50 лв.-на основание чл.183,ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП и 20 лв. - на основание чл.185 от ЗДвП за това, че „на 06.03.2020 г. в 10.19 ч., в гр.П., на ул.“**“
до № **, като управлява л.а. “Мерцедес 300 Е“ с рег.№ **, собственост на „**“ЕООД
ЕИК:**, извършва следните нарушения: 1.без поставен обезопасителен колан, с
който е оборудван автомобила и 2.не е представил МПС на ГТП“ - нарушения по чл.137А,ал.1 и по чл.147,ал.1
от ЗДвП.
В подадената до съда
подробно мотивирана жалба се оспорва всяко едно от извършените нарушения, като от
една страна се сочи, че жалбоподателят страда от сериозно заболяване на опорно-двигателният
апарат, с оглед на което автомобилът му е адаптиран съобразно изискванията на
чл.137а,ал.2,т.3
от ЗДвП и може да не ползва обезопасителен колан, а от друга, че нарушенията са
с изключително ниска степен на обществена опасност, която обуславя приложение
на чл.28 ЗАНН. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява , представлява
се от надлежно упълномощения защитник адв.И., който
поддържа жалбата на заявените основания, моли издаденото НП да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – ОДМВР
Търговище редовно уведомен, не ангажира становище по жалбата, не изпраща
процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура Търговище,
ТО Попово, уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят Д.П.Д. ***,
бил пенсионер по болест, като с експертно решение № 2020190/09.12.1992 г.
издадено от МБАЛ Търговище /приложено л.25/, ТЕЛК му определила пожизнено
инвалидност първа група с чужда помощ.
На 06.03.2020 г.
полицейските служители И.А. и Д.Д. били командировани
в гр.П., където извършвали проверки на МПС. Около 10.15 ч., на ул.“**“ до № **, двамата спрели за проверка л.а.“Мерцедес 300
Е“ с рег.№ **. Установили, че същият е собственост на ЮЛ - „**“ЕООД ЕИК:** и се
управлява от правоспособния водач Д.П.Д., който не бил поставил обезопасителен
колан, с който бил оборудван автомобила. При допълнителната проверка на
представените от водача документи било установено, че л.а. не е бил представен
в срок на ГТП. При тези обстоятелства полицай И.А. отишъл до служебния
автомобил и поканил водача да отиде при него за съставяне на акт, при което
последният отказал, след което съпругата му излязла от колата и извадила от
багажника на автомобила инвалидна количка. При тези обстоятелства полицай А.
съставил АУАН серия GA № 135748 /приложен л.6/, който в присъствие на
полицай Д. връчил на водача Д.. Нарушителят се запознал с констатациите по акта
и го подписал без възражения, като в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН
депозирал подробно писмено възражение /приложено/, в което оспорил нарушенията.
С мотивирана резолюция от 13.04.2020 г. /приложена л.12/, Началник група ОДМВР
Търговище, сектор „Пътна полиция“ приел за основателно възражението на Д. в
частта за нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП, при което прекратил частично АНП
по съставения на 06.03.2020 г. АУАН. Независимо от това обаче, на 30.04.2020 г.
същото длъжностно лице издало атакуваното в настоящия процес НП, в което
ангажирал АНО на водача Д. както за нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП, така и за
липсата на ГТП – нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДвП, като го санкционирал и за
двете нарушения.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на показанията на изслушаните в с.з. актосъставител И.А., св.Д., както и от приобщените по реда
на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от защитата на
нарушителя.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
По
отношение нарушението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП.
Не
е спорно по делото, че жалбоподателят страда от заболяване на опорно-
двигателния апарат /свързано със счупване на гръбначния стълб и увреждане на
гръбначния мозък, видно от приложеното решение на ТЕЛК/. Поради това
заболяване, законодателят е извел изключение от императивното изискване по
чл.137а,ал.1 от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан от водача на МПС,
като случаят несъмнено попада в хипотезата на чл.137а,ал.2,т.3 от ЗДвП, както
правилно е приел и АНО в т.нар. „мотивирана резолюция“. За съда остават неясни
причините, поради които АНО е сам е изоставил становището от резолюцията си и е
санкционирал водача Д. за това нарушение – с което несъмнено е нарушил
процедурата по издаване на НП, но и го е наказал за нарушение, което очевидно
няма как да извърши предвид здравословното си състояние. Ето защо НП следва да
бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно.
По
отношение нарушението по чл.147а,ал.1 от ЗДвП.
При служебна проверка за
законосъобразността на НП от процесуална страна, включително и на предхождащия
го АУАН, за това нарушение съдът констатира допуснато съществено процесуално
нарушение, което макар и непосочено в жалбата, е довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя, и опорочило процеса по издаване на НП до степен,
налагаща неговата отмяна. Принципно съдът намира за доказано по несъмнен начин,
че жалбоподателят Д. е осъществил състава на посоченото нарушение с правна
квалификация по чл.147,ал.1 ЗДвП, което е установено от липсата на залепения на
панорамното стъкло на автомобила му стикер.Това нарушение обаче неправилно е
санкционирано от АНО по реда на чл.185 от ЗДвП, тъй като тази санкция е
приложима САМО за такива нарушения, за извършването на които
не е предвидено друго наказание. Случаят обаче не е такъв, тъй като за
нарушенията по чл.147,ал.1 от ЗДвП приложимата санкция е по чл. 181,т.1 от ЗДвП, според която се наказва
с глоба 50 лв. лице, което без уважителни причини не представи в определения
срок превозно средство за технически преглед, а самият ред и условия за
извършване на прегледите за техническа изправност се урежда в Наредба №
Н-32/16.12.2011 г., Обн., ДВ,бр.104/2011 г., към която препраща нарушената
бланкетна разпоредба на чл.147,ал.1 от ЗДвП. Ето защо съдът намери, че издаденото НП следва
да бъде отменено в частта му и досежно това нарушение, като неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото
изцяло основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, за заплащането на което е приложен договор за правна защита и
съдействие серия Т, № **********. Макар и заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение да не е в минимален размер, то доколкото ответника по
жалбата не е направил възражение за прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН,
съдът служебно не може да го редуцира и да присъди по-нисък размер на
разноските. Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Съобразно чл.143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Административнонаказващ орган в случая е ОДМВР
Търговище, поради което именно на ОДМВР Търговище следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя Д. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. /триста лева/.
Водим от горното и на
осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 20-1292-000653/30.04.2020 г. на
Началник група към ОДМВР Търговище, сектор „Пътна полиция“, с което на Д.П.Д. ***, ЕГН-**********, действащ
чрез пълномощник адв.Ц.И. от ТАК, със съдебен адрес ***01,
за нарушения по чл.137а,ал.1 и чл.147,ал.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания, както следва: - глоба 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП и
глоба 20 лв. на основание чл.185 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На осн.чл.63,ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА ОДМВР ГР.ТЪРГОВИЩЕ, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д. ***, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.Ц.И. от ТАК, със съдебен адрес ***01, СУМАТА 300 лв. /триста лева/, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: