О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №665
13.12.2019г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС, гражданско отделение, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Събина Христова
Калина П.
Производството по в.гр.дело №416/2019 г. по описа на Апелативен съд – Б. е образувано по частната жалба на „П“ЕАД, чрез юрисконсулт Т. , против разпореждане №153 от 25.04.2019 г. по гр.дело № 284/2018 г. по описа на Я. окръжен съд, с което е върната частната му жалба против протоколно определение от 27.03.2019 г. по делото, с което не е прието направеното от жалбоподателя увеличение на иска със сумата от 112 459, 45 лв.
Иска се отмяна на разпореждането като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Счита определението за обжалваемо съобразно постановеното ТР № 2/09.12.2013 г. по т.д № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС . Според тълкувателното решение определението с което съдът отказва да приеме увеличение на иска е обжалваем в случаите, в които искът е бил предявен като частичен или когато в хода на производството ищецът установи, че е допуснал грешка при определяне на размера на иска.
Съдът е тълкувал превратно тълкувателното решение и неоснователно е ограничил предмета на производството. С разпореждането недопустимо е приел, че определението е необжалваемо и е върнал частната жалба против него.
Определението може да бъде преценено като връщане на изменението на исковата молба поради недопустимост и подлежи на обжалване по реда на чл.130 ГПК.
Определението е обжалваемо и съгласно ТР №3/22.04.2019 г . по т.д № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС тъй като съгласно него определението, с което се отказва увеличение на иска, когато не е предявен като частичен, подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.1 ГПК, тъй като прегражда по - нататъшното развитие на делото.
С разпореждането съдът неправилно е приел, че обжалваното определение е по реда на чл.214 ГПК, тъй като в тази разпоредба липсва възможност съдът да откаже приемане на направено от ищеца увеличение на иска.
Излага доводи по неправилността на обжалваното с върнатата частна жалба определение.
Ответното „Т“ АД, чрез адв. О. , е подало отговор, в който моли да бъде оставена без уважение частната жалба като неоснователна. Сочи, че в съдебно заседание на 27.03.2019 г. по делото ищецът е направил устно изменение на цената на иска, но не е внесъл дължимата по увеличението държавна такса и не е уточнил цената на кой от двата предявени по делото като частични иска се увеличава и поради това законосъобразно съдът е отказал увеличението.
Неясното уточнение на цената на иска е послужило за основание на ищеца по въззивната му жалба против решение № 11/25.04.2019 г. по делото да твърди, че е налице отказ на съда да приеме увеличението на цената на иска по чл.403, ал.1 ГПК със сумата от 42 107, 59 лв., докато в частната жалба пред настоящата инстанция се твърди, че недопуснатото увеличение се отнася едновременно до двата частични иска.
Протоколното определение не подлежи на обжалване съобразно цитираното от съда тълкувателно решение, тъй като то касае хипотеза, в която искът не е предявен като частичен. Съдът е съобразил мотивите на ВКС, че когато искът не е предявен като частичен, ищецът не може да предяви нов иск за сумата, за която е отказано увеличение на иска му. Моли да бъде потвърдено разпореждането и да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по исковата молба на„П“ЕАД против „Т“ АД по иск, предявен като частичен за сумата от 25 143, 55 лв. , целия в размер на 249 516,13 лв. за вреди, претърпени от неоснователно лишавате от ползване на имот на ищеца за периода 22.09.2012 г. до 09.05.2013 г. и за периода 28.03.2016 г .до 15.03.2017 . с месечен размер от 13 000 лв., или частично 1310 лв. Страната е посочила в исковата молба, че ще направи увеличение на цената на иска след уточняване от вещо лице по делото на средната пазарна наемна цена за имота. При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за същия размер.
С протоколно определение от 27.03.2019 г. Ямболският окръжен съд е отказал да приеме устно направеното от пълномощника на ищеца в открито съдебно заседание увеличение на цената на иска, с доводи за несвоевременно предяване и нередовност , представляваща невнесена по увеличението държавна такса.
Против определението ищецът е подал частна жалба вх. № 2099/04.04.2019 г. , върната с обжалваното в настоящото производство разпореждане. За да постанови връщане на частната жалба, Я. окръжен съд е намерил, че тя е насочена против акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол съгласно т.7б на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и липсата на предпоставките на чл.274, ал.1 ГПК.
Така постановеното определение е правилно.
С цитираното ТР на ВКС е дадено задължително на съдилищата разрешение на въпросите относно обжалваемостта на цитираното определение. В конкретния случай, действително искът е предявен като частичен и ищецът не може да упражни право на жалба против отказа на съда да приеме увеличението на иска в настоящото производство. Това е така, защото то не е преграждащо за него по отношение на останалата част от предявения като частичен иск.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Б. :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 2099/04.04.2019 г., подадена от „П“ЕАД.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: