№ 196
гр. гр.Велинград, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210100107 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 45 ЗЗД.
Предявен е от Т. Н. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград,
обл.Пазарджик, ул. „Макаренко“ № 15 № 40, против Д. В. К., с ЕГН
860707073685, с постоянен адрес: гр.Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Ливадите“
№ 6 и ИВ. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, обл.
Пазарджик, ул. „Ливадите“ № 6, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който иска
ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 5 000 лева
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи болки,
страдания, нараняване на чест и достойнство, понесени от него, в резултат на
нанесената му от двамата телесна повреда и обиди с деянието им от 01.08.2021 г.,
предмет на споразумение по НОХД № 394/2021 г. на Районен съд Велинград,
ведно със законната лихва върху горната сума от деня на причиняване на
непозволеното увреждане - 01.08.2021 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът М. твърди, че на 01.08.2021 г. като служител на
РУ – Велинград, от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден е изпълнявал
служебните си задължения, като автопатрул и охранявали обществения ред в гр.
Велинград, заедно с колегата си Ангел Шошов. Излага, че около 22.30 часа са
получили сигнал от оперативния дежурен на полицейското управление от
живеещите във Велинград, ул. „Ливадите“ № 4 за възникнал междусъседски
скандал. Веднага се отправили към указаното им място и там установили, че
скандалът е възникнал между две съседски ромски фамилии, като живеещите в
домът на ул. „Ливадите“ № 6, са хвърляли стъклени шишета и камъни по входната
врата на съседите си от ул. „Ливадите“ № 4. Последните им обяснили, че съседите
им се събрали, употребявали алкохол, хвърляли камъни и бутилки по имота им и
им отправяли обиди и заплахи за саморазправа, дори се отпивали да нахлуят в
дома им. Излага, че в изпълнение на служебните си задължения с колегата му
1
отишли в посочения им двор на ул. „Ливадите“ № 6. Там заварили около 10
човека от ромски произход, като всички били във видимо нетрезво състояние и
вместо да им окажат съдействие, проявили агресия спрямо тях. Първоначално
агресията им била само вербална, като викали и крещели срещу тях да се махат от
двора им, че са нямали право да влизат в дома им, и че ще ги пребият.Затова
веднага потърсили помощ от колеги, като междувременно се опитвали да
успокоят напрежението между двете ромски фамилии. Веднага на място
пристигнал втори автопатрул - полицаи Алеко Г. и Борис Качаков, и отново
приканили лицата от ул. „Ливадите“ № 6, да отидат при тях за да разговарят с цел
доизясняване на случая. Тогава лицата станали силно агресивни, като започнали
да ги псуват и през оградата на двора се опитвали да ги ударят. Твърдия, че ИВ. В.
К. е посегнал да удари колегата Г., който обаче го хванал и се опитал да го
задържи. Тогава И. и Д.К.и започнали да крещят „Бийте ги тези боклуци,
викайте родата и да ги трепем“ и като се обърнали лично към мене него му
извикали: „черен циганин, майка ти да еба, мършо “. Присъстващите мъже и жени
започнали да бутат колегата Г. и И.К. се отскубнал от него. Всичко това се
случило на обществено място, като деянието е било съпроводено със съпротива
срещу орган на властта в качеството му на мл. инспектор полицай към РУ-
Велинград и действията представляват престъпления в съучастие по чл. чл. 270.
ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 2. вр. с чл. 325, ал. 1 от НК. В следващия момент
видял двамата братя ИВ. В. К. и Д. В. К. да взимат някакви дървени колове и
пръти и го нападат. Твърди, че Д.К. го ударил с дървен кол по главата, от което
изпитал много силна и изтръпваща болка и паднал на земята. Тогава и двамата, И.
и Д.К.и, се нахвърлили върху него и започнали да го ритат и удрят с крака и ръце
в областта на тялото и главата и му нанесли множество удари, започнал да се
поизправя леко, но те не преставали да го удрят. С помощта на колегите му
станал, но се олюлявал и изпитвал силни болки по главата, врата, крайниците ми и
цялото тяло, а от главата му солидно текла кръв. С общи усилия на колегите и
използването на помощни средства били поставени белезници на И.К. и същия
бил вкаран в една от полицейските коли, Д.К. успял да избяга. След съдействието
на пристигналите на място колеги започнало издирването на избягалия Д., а за
ищеца извикали линейка, тъй като не е бил в състояние да се движи сам. Бил
откаран в Центъра за бърза медицинска помощ във Велинград и там му оказали
първа помощ и констатирали, че има „разкъсно-контузна рана на главата“,
„контузии рани по коленете на двата краката и лактите на ръцете“,
„кръвонасядания по гърба“ и високо кръвно налягане. За лекуване на нанесените
му травми му било предписано медикаментозно лечение и домашно лечение за
срок от 7 дни. В издадените му медицински документи подробно са описани
нанесените му травми. Бил освидетелстван и от съдебен медик, който му издал
съдебномедицинско удостоверение, в което също са описани констатираните от
него травми по тялото му. Излага, че РП - Пазарджик, ТО - Велинград,
квалифицира противоправните деяния извършени от ИВ. В. К. и Д. В. К. като
престъпления по чл. 270, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 131, ал. 2, т.
3 от НК. във връзка с чл. 130. ал. 1 от НК. вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 325. ал.
2, вр. с чл. 325. ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, и на двамата са им били
повдигнати обвинения за извършените от двамата умишлени престъпления, при
съучастие. По повод повдигнатите им обвинения пред PC Велинград е било
образувано НОХД № 394 по описа на съда за 2021 г.. Производството по
наказателното дело се развило по реда на чл. 384 от НПК, като обвинението и
2
подсъдимите сключили споразумение, като ИВ. В. К. и Д. В. К. се признали за
виновни в това, че на 01.08.2021 г., в гр. Велинград, в съучастие двамата като
съизвършители. противозаконно са пречили на орган на власт - на полицейските
служители Борис Качаков и Алеко Г. към РУ-Велинград да изпълнят
задълженията си по служба - да извършат полицейска проверка на самоличността
им, като не предоставили за проверка документите си за самоличност /личните си
карти/, оказали съпротива, с цел да не бъдат задържани - блъснали полицейските
служители, и въпреки отправените на висок е ясен глас разпореждания „стой на
място, полиция“ продължили да се съпротивляват на органите на МВР, с цел да не
бъдат задържани - престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
както и за това, че на същата дата в гр. Велинград, в съучастие като
съизвършители са му причинили лека телесна повреда в качеството му на
полицейски орган, полицай към РУ-Велинград, при и по повод на изпълнение на
службата и на функциите ми, като са го блъскали с ръка в гърдите, след което го
удряли по главата с твърд тъп предмет, след което му нанесли удари с ритници и с
ръце по главата, по тялото и по крайниците ми, с което са му причинили разкъсно-
контузни рани по главата и левия глезен, кръвонасядания, охлузвания и
травматични отоци по главата, врата, тялото и крайниците ми, което е довело до
временно разстройство на здравето му неопасно за живота - престъпление по
чл.131, ал. 2, т. 3 от НК, във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
а така също и за това, че на 01.08.2021 г., във Велинград, са извършили
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото: не са се подчинили на разпореждане на полицейски
орган - да им бъде извършена проверка, ударили и блъскали полицейски орган,
като му причинили, в качеството му на полицейски орган - мл. инспектор,
полицай към РУ- Велинград, лека телесна повреда, като го блъскали с ръце в
гърдите, след което го ударили по главата с твърд тъп предмет, след което му
нанесли удари с ритници и с ръце по главата, по тялото и по крайниците, като
викали, крещели и псували и по другите полицейски служители присъстващи там,
като им казвали: „бийте ги тези боклуци, викайте родата ще ги трепем, а към
него лично се обърнали и му казали: „череп циганин, майка ти да еба мършо“,
като викали и крещели на обществено място и деянието им бе съпроводено със
съпротива срещу орган на властта в него лице - престъпление по чл. 325, ал.2. вр. с
чл. 325, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за които престъпления са приели да
изтърпят съответно наложените им наказания. Твърди, че в резултат на
нанесените му травми от двамата ответници му били причинени физически
травматични увреждания, а така също и сериозни психически травми изразяващи
се в притеснения, неспокойствие, постоянна тревожност, нарушения в съня, все
неблагоприятни изменения, както във физическото, така и в душевното му
състояние. Силно било засегнато здравословното му състояние, духовният му
интегритет и психиката му, честта му, достойнството му, авторитетът му на орган
на власт - полицейски орган. Заради нанесените му травми е бил принуден да се
лекува в къщи, като през цялото време имал непрестанни болки в главата и по
цялото тяло, приемал изписани му силни болкоуспокояващи. По това време бил
трудно подвижен, не работел нищо, защото болките не му позволявали. Освен
това заради видимите белези по главата му, си стоял в къщи, тъй като изпитвал
силно неудобство да го виждат хората физически и душевно наранен. През това
време недоброжелателни хора в интернет пространството определено му се
подигравали, като му се присмивали, че е бит и обиждан от роми и то при
3
изпълнение на служебните си задължения. Поддържа, че това бил и един от
мотивите, няколко месеца по-късно да промени работното си място от гр.
Велинград, където живее, и да продължавам да упражнявам полицейската си
професия в гр.Пазарджик. Твърди, че нанесените му телесни повреди, отправени
му обиди и нанесено му унижение и засягане на чест и достойнство, предизвикали
у него психически и физически болки и страдания, му били причинени в резултат
на противоправното нападение на двамата ответници върху него в момент, когато
изпълнявал служебните си задължения на полицай при осигуряване на
обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкрИ.е на
престъпления и нарушения на обслужваната територия във Велинград. Предвид
изложеното моли искът му да бъде уважени. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответниците Д. В. К. и И.В. К., в който считат иска за допустим, но го оспорват
по размер. Поддържат, че описаните травми по тялото на ищеца трябва да
преминат за от 5 до 6 дни, както е посочено в болничния лист, и затова едно
разумно обезщетение, определено през призмата на критерия за справедливост по
аргумента па чл. 52 от ЗЗД би трябвало да бъде оценено на 500 лева. Оспорват
твърденията за опетнено име на служителя. Твърдят, че ищецът ги нападнал и
започнал пръв да ги удря, което провокирало и тяхната защитна реакция, защото
изпаднали в стресово състояние, тъй като биели и децата им. Твърдят, че с
поведението си ищецът М. е допринесъл за настъпването на вредите - ексцес /чл.
51. ал.2 от ЗЗД/, тъй като никой не би стоял безучастен да гледа как бият без
причина едно беззащитно малолетно дете. Твърдят, че за побоя е уведомена и
Закрила на детето Велинград, която е извършила проверка, но нямат писмен
отговор. Твърдят, че за нанесените им травми ще представят доказателства.
Твърдят, че знаят за същото поведение на М., когато е нападал и други лица и
даже за това нападение е бил и уволнен от МВР. За това, че М. ги е нападнал са
депозирали и жалба до Районна прокуратура Пазарджик - ТО Велинград с № 4681
/2021 г.. Твърдят също, че ищецът още повече е получил и обезщетение от МВР за
претърпените вреди, обезщетение за злополука - трудова по чл. 55, ал.1 от КСО.
Излагат становище по доказателствените искания на ищеца. Ангажират
доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна:
С доклада по делото между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства, че по НОХД 394/2021 г. по описа на
Велинградския районен съд ответниците Д. В. К. и ИВ. В. К., са сключили
споразумение, с което са се признали за виновни за извършено от тях
престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за престъпление по
чл. 131, ал. 2, т. 3 от НК, във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
и за престъпление по чл. 325, ал.2, вр. с чл. 325, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал.2 от
НК. Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК във вр. с чл. 413, ал. 1, НПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което същите същото се явяват
доказани по настоящото дело.
4
За да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е
необходимо да са налице кумулативно следните елементи: противоправно деяние
/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между вредата и поведението
на ответника.
В конкретния случай между страните не е спорно, а и от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че на 01.08.2021
г., в гр. Велинград ответниците са нанесли побой над ищеца по време на
изпълнение на служебните му задължения, за което със споразумение по н.о.х.д.
№ 394, по описа за 2021 г. на Велинградския районен съд Д. В. К. и ИВ. В. К. са
признати за виновни. Съгласно чл. 383 НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а предвид
разпоредбата на чл. чл. 300 ГПК във вр. с чл. 413, ал. 1 вр. ал. 3 НПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което същите се явяват
доказани по настоящото дело.
От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля А.К.Ш става
ясно, че на 01.08.2021 г. той и пострадалия били на работа като автопатрул и
около 20: 30ч. получили сигнал от дежурната част за възникнал скандал между
две ромски фамилии, на който се отзовали. Когато пристигнали на място
разговаряли с фамилията, която подала сигнала, а след това отишли да разговарят
с другата- К.и, като те ги посрещнали с думите „махайте се оттук, нямате право да
влизате в дома ни, не искаме да разговаряме с вас, ние сме си вкъщи и ще си
правим каквото си искаме“. Повикали колегите си от друг автопатрул за да им
окажат съдействие, тъй като лицата от фамилия К.и не се подчинявали на
исканията и разпорежданията им и пречели да се потуши напрежението между
дете фамилии. Когато дошло подкреплението отново опитали да проведат
разговор с К.и като в този момент И.К. започнал да посяга да удря през оградата
полицай Г., който след това предприел действия по задържането на това лице.
Тогава останалите членове на фамилията К.и започнали да налитат и дърпат на Г.
за да препятстват задържането. В този момент И. и Д.К.и взели дървен кол и
железен прът и излезли, като започнали с тях да нанасят удари по пострадалия.
След първия удар нанесен от Д.К. с дървен кол по М., последният се свлякъл на
земята, като в този момент Д. и И.К.и започнали да го ритат и да му нанасят
удари. За да преустановят нападението над колегата му свидетелят произвел два
изстрела във въздуха, които да въздействат психически на ответниците, след
което с колегата му Качаков задържали И.К., а Г. се опитал да задържи Д.К., но
роднините му се нахвърли, започнали да го дърпат и го отскубнали от Г., като така
му помогнали да избяга. Свидетелят видял как пострадалият се изправил, а от
главата му течала кръв, дрехите му били мръсни и раздърпани, опитал да спре
кръвта като притискал раната на главата си, но не успял затова тръгнал към Бърза
помощ. След като бил прегледан и превързан там се върнал в участъка за да даде
показания по случая, като показал раните по тялото си в следствие на нанесеният
му побой, като имал синини и охлузвания по цялото тяло. Свидетелят излага, че
след инцидента пострадалият излязъл в болничен за два седмици, като през това
време отказвал да излиза, споделил му че се чувства зле, притеснен е, не може да
спи добре и го е срам. Свидетелят излага, че когато ищецът се върнал на работа
бил обект на подигравки от колегите си, тъй като за инцидента се разчуло не само
5
сред тях, но и в града. Ищецът му споделил, че се чувства изключително засрамен,
че бил пребит по този начин, че нищо не става от него, че му е неудобно да работи
в гр. Велинград след инцидента, което го и мотивирало да подаде молба за
участие в конкурс за да се премести в друго полицейско управление. Свидетелят
излага, че ищецът спечелил конкурса за място в гр. Пазарджик, като към момента
е командирован и работи в гр. Пещера.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля, като кореспондиращи
си с останалия събран доказателствен материал- писмени доказателства- фиш за
спешна медицинска помощ, болнични листове, съдебно- медицинско
удостоверение, доклад за оценка на постъпил сигнал до ДСП- Велинград от
10.08.2021 г. /л. 55 от делото/, заповед от 03.11.2011 г. за преназначаване на Т. Н.
М. /л.88 от делото/, акт за встъпване в длъжност и изслушаната по делото
експертиза, а на следващо място като последователни и логични. Показанията му
почиват на непосредствени възприятия относно инцидента и последиците след
него, както и по отношение на състоянието на ищеца по време и след него, поради
което съдът им дава вяра като пълни и първични.
От приетата по делото съдебно- медицинска експертиза, която съдът
кредитира като пълна и компетентно изготвена се установява, че вследствие на
процесния инцидент ищецът получил контузия на главата с оток, кръвонасядания,
охлузване и разкъсно- контузни рани по нея, контузия на тила, кръвонасядания по
гръдния кош и крайниците, рана на левия глезен. Вещото лице сочи, че описаните
травматични увреждания са резултат от нееднократното директно и допирателно
действие на твърди тъпи предмети и отговарят по време и начин да са получени,
съобразно описаното в исковата молба, като разкъсно- контузните рани са
получени от действието на тъпоръбест или цилиндричен предмет, а
кръвонасяданията от предмети без изразени неравности и ръбове- юмруци и
ритници. Експертизата установява, че пострадалият е изпитвал интензивни болки
в травмираните области, което е налагало прием на обезболяващи средства, като
раните са зараснали за период от около 10 дни, а кръвонасяданията са се
резорбирали за около 2 седмици и няма данни за продължителни неблагоприятни
последици от инцидента.
От приетите като писмени доказателства статии в медии, а именно pa-
media.net, pz-ifo.com, 24 часа.bg, 168 часа.bg, kmeta.bg, pa1-media.bg, dcnews.bg,
безспорно се установява, че процесният инцидент е получил широка гласност в
обществеността не само в гр. Велинград и Р.България, но и в целия свят,
доколкото електронните издания са достъпни от всяка точка на света при наличие
на необходимата интернет връзка.
При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че всички елементи от
състава на непозволеното увреждане са налице. Установи се, че е налице
противоправно деяние извършено от ответниците Д. В. К. и ИВ. В. К.. Безспорно
е, че в резултат на деянието им, ищецът е изпитал болки и страдания, за което му
се е наложило лечение включващо и обезболяващи средства, както и да излезе в
отпуск поради временна нетрудоспособност. Установи се по несъмнен и
категоричен начин, че е налице пряка причинна връзка между противоправното
деяние на ответниците и причинения вредоносен резултат, а именно посочените
травматични увреждания на ищеца, изпитаните от него болки и страдания във
6
връзка с тях. Деянието, неговата противоправност и виновността на ответниците
са доказана по несъмнен начин с постигнатото споразумение по н.о.х.д. № 394, по
описа за 2021 г. на Велинградския районен съд.
Предвид разпоредбите на чл. 300 ГПК във вр. с чл. 413, ал. 1 вр. ал. 3 НПК и
чл. 383 НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, респективно
одобреното споразумение, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което същите същото се явяват
доказани по настоящото дело.
Съгласно чл. 51, ал.1, изр.1 ЗЗД обезщетение при деликтната отговорност се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случая се претендират неимуществени вреди.
Така описаните болки и страдания безспорно съставляват неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат от деянието на ответниците, извършено на
01.08.2021 г. и подлежат на репариране от тяхна страна.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
съдът определя по справедливост. Тъй като претърпените от ищеца
неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат
обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В настоящия
случай следва да се вземе предвид начина на извършване на противоправното
деяние, а именно по време на изпълнение на служебните задължения, чрез
нанасяне на множество удари по тялото с юмруци и ритници, използването на
железен прът и дървен кол, множеството нападатели, характера на претърпените
телесни увреждания – контузия на главата с оток, кръвонасядания, охлузване и
разкъсно- контузни рани по нея, контузия на тила, кръвонасядания по гръдния
кош и крайниците, рана на левия глезен и оздравителния период- около две
седмици. Съдът отчита преживените от ищеца физически болки, страдания и
морални неудобства. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, от
които безспорно се установи, че физическите травми на ищеца са отзвучали за
около две седмици, като няма данни за продължителни неблагоприятни
последици от инцидента в тази насока. От друга страна се установи, че поради
подробното отразяване на инцидента в множество медии се е стигнало до неговата
широка гласност, във връзка с което ищецът е изпитал тежък психически
дискомфорт, срам и дори нежелание да продължи да упражнява служебните си
задължения в рамките на гр. Велинград, като това дори го е мотивирало да участва
в конкурс за преместване в друг град. В тази връзка следва да се отбележи, че при
определяне на сумата, с която неимуществените вреди трябва да бъдат
компенсирани, съдът не изхожда от общоприети средни размери за всички случаи
на телесни повреди от даден характер, а изследва особеностите на конкретния
случай, като отчита какви вреди са причинени на конкретното пострадало лице с
оглед на обективно съществуващи обстоятелства, свързани с неговата възраст,
здравословно и семейно състояние и начин на живот. То има компенсаторен
7
характер и осигурява възможност страданието да се компенсира с други блага от
увреденото лице. С оглед събраните по делото доказателства за конкретните
особености на увреждането / броя, вида и степента на уврежданията/,
продължителността и интензивността на физическите и особено сериозните
психически страдания на ищеца, данните за конкретни вредни последици, които
са довели до конкретна промяна в начина му на живот, включително и на
работното му място, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, претърпени в резултат причинените му на 01.08.2021 год.,
телесни увреждания е 5000 лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира, че така посочения размер напълно съответства с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, обезщетява справедливо претендираните неимуществени вреди,
като размерът им е съобразен и с обстоятелството, че не трябва да водят до
обогатяване за пострадалия, а единствено възмездяване на причинените му вреди.
Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на увреждането - 01.08.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице многобройна и
константна практика по чл. 290 ГПК, основана на постановките на ППВС №
17/1963 г., споделяна изцяло от съда, според която съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Принос е налице, когато с противоправното си
поведение пострадалият обективно способства за настъпване на този резултат или
за увеличаване обема на вредоносните последици, като е необходимо приносът да
е конкретен и доказан, а не предполагаем. При определяне степента на
съпричиняване следва да бъде установен действителният обем, в който
пострадалото лице и делинквентът са допринесли за настъпването на
произшествието.
При съобразяване изложеното съдът счита, възражението на ответниците по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД за неоснователно. Видно от приетите като писмени доказателства
по делото съдебномедицински удостоверения № 215/2021 и № 223/2021 г. на
лицата ИВ. В. К. и Велко Димитров Караванов били нанесени телесни повреди
след отвеждането им в РУ- Велинград, а не по време на процесния инцидент,
поради което твърдението на ответниците, че побоят, който са нанесли на ищеца
бил вследствие на първоначално проявено от него физическо насилие срещу тях е
недоказано. При недоказаност на твърденията на ответниците за наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, като
неоснователно следва да бъде прието тяхното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
8
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. В случая ответниците са
релевирали в срок възражението си, но същото остана недоказано.
По отношение на възражението на ответниците за намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди със сумата получена от ищеца по реда на
КСО съдът го намира за неоснователно, доколкото в случая не се търси
обезщетяване, претърпени имуществени вреди, вследствие на инцидента, като
единствено в такава хипотеза и то ако се претендира от ответниците заплащане на
разликата между получаваното преди инцидента трудово възнаграждение и
обезщетението поради временна нетрудоспособност от значение би могъл да бъде
размерът на полученото от ищеца обезщетение по чл. 55, ал. 1 КСО.
Следователно за ангажирани отговорността на ответниците за репариране,
претърпените от ищеца неимуществени вреди дали той е получил или не и в какъв
размер обезщетение за регистрирана трудова злополука е абсолютно ирелевантно.
По разноските в производството:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, или сума в размер на 580 лв.,
представляваща възнаграждение за един адвокат, съгласно представените
доказателства. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят държавна такса в размер на 200 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград, както и 5 лв. за служебно
издаден изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД Д. В. К., с ЕГН 860707073685, с постоянен
адрес: гр.Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Ливадите“ № 6 и ИВ. В. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Ливадите“ №
6 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Т. Н. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Велинград, обл.Пазарджик, ул. „Макаренко“ № 15 № 40, сумата от 5000
лева, обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи
болки, страдания, нараняване на чест и достойнство, понесени от него, в резултат
на нанесената му от двамата телесна повреда и обиди с деянието им от 01.08.2021
г., предмет на споразумение по НОХД № 394/2021 г. на Районен съд Велинград,
ведно със законната лихва върху горната сума от деня на причиняване на
непозволеното увреждане - 01.08.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА Д. В. К.,
с ЕГН 860707073685, с постоянен адрес: гр.Велинград, обл. Пазарджик, ул.
„Ливадите“ № 6 и ИВ. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград,
обл. Пазарджик, ул. „Ливадите“ № 6, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на адв.
Йордан Ат. Аршинков, с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Булаир“ №
2, сумата от сумата от 580 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. В. К., с ЕГН 860707073685, с
постоянен адрес: гр.Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Ливадите“ № 6 и ИВ. В. К., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, обл. Пазарджик, ул.
„Ливадите“ № 6, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО сумата от 200 лв.,
представляваща държавна такса в производството, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград, както и 5 лв. за служебно
издаден изпълнителен лист, както и 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10