Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 840
21.11.2019 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание
на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №898 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.Д.Н. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000387 от 27.06.2019
г. на Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна,
неправилна и постановена при грубо нарушаване на административнопроцесуалните
правила. Твърди, че свидетелството му за правоуправление било временно отнето, поради
отнемане на всички контролни точки на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, но тази
констатация не отговаряла на обективната истина. Излага съображения, че и
актовете, и наказателните постановления, с
които му били отнети точките, били погасени по давност и не следвало да
бъдат съобразявани като част от правната действителност при издаване на
заповедта. Претендира обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Началник сектор „Пътна полиция“ –
Хасково към ОДМВР Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) №19-1253-000387 от 27.06.2019 г. на Началник
сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, на С.Д.Н.,***, се
налага принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на
свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Заповедта е обоснована с това, че на С.Д.Н., със
СУМПС №*********, води се на отчет в ОДМВР Хасково, са отнети всички контролни
точки със следните наказателни постановления: НП №18/18.09.2003 г. – 6 контролни
точки; НП №5600/11.10.2004 г. – 4 контролни точки; НП №11448/12.10.2004 г. – 17
контролни точки; НП №832/01.06.2006 г. – 10 контролни точки; НП №3279/30.08.2007
г. – 4 контролни точки; НП №1826/12.08.2009 г. – 7 контролни точки и НП
№1004/13.08.2010 г. – 3 контролни точки.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на ЗППАМ
№19-1253-000387/ 27.06.2019 г., препис
от същата е връчен на С.Д.Н. срещу подпис на 02.07.2019 г. Жалбата срещу тази заповед
е подадена на 02.07.2019 г.
С административната преписка е представена
издадена от ОДМВР Хасково Справка за нарушител/водач С.Д.Н.. В Справката е вписано:
издържал изпит – 25.09.2002 г.; Протокол №1252 от 25.09.2002 г., Категория В;
издадено СУМПС – 25.10.2002 г. СУМПС №*********валидно до 10.10.2012 г.;
издържал изпит – 19.05.2011 г. Протокол №728 от 19.05.2011 г. Категория А;
издадено СУМПС – 27.04.2012 г. СУМПС №********* валидно до 09.04.2022 г.;
Протокол за придобита категория – 21.06.2019 г. Протокол №757 от 21.06.2019 г.
Категория ВС. Изброени са издавани на водача актове, наказателни постановления,
фишове и ЗППАМ-и.
От страна на ответника по делото са представени и
приети като доказателства издадени наказателни постановления, от които се
установява следното:
С Наказателно постановление №5600/04 от 11.10.2004
г., връчено лично срещу подпис на С.Д.Н. на 27.10.2004 г. и съдържащо
отбелязване, че е влязло в законна сила на 04.11.2004 г., от жалбоподателя са
отнети 4 (четири) контролни точки;
С Наказателно постановление №3279/07 от 30.08.2007
г., съставено въз основа на АУАН №3279/16.08.2007 г., връчено лично срещу
подпис на С.Д.Н. на 10.10.2007 г. и съдържащо отбелязване, че е влязло в сила
на 18.10.2007 г., от жалбоподателя са отнети 4 (четири) контролни точки.
С Наказателно постановление №1826/09 от 12.08.2009
г., връчено лично срещу подпис на С.Д.Н. на 14.09.2009 г. и съдържащо
отбелязване, че е влязло в законна сила на 27.09.2009 г., от жалбоподателя са
отнети 7 (седем) контролни точки;
С Наказателно постановление №1004/10 от 13.08.2010
г., съставено въз основа на АУАН №1004/19.07.2010 г., връчено лично срещу
подпис на С.Д.Н. на 22.11.2010 г. и съдържащо отбелязване, че е влязло в сила
на 30.11.2010 г., от жалбоподателя са отнети 3 (три) контролни точки.
По делото е представено писмо
рег.№271р-24632/23.08.2019 г., с което Началникът на РУ – Харманли към ОДМВР
Хасково удостоверява, че издаденото на лицето С.Д.Н. НП №18/18.09.2003 г.,
връчено на 18.09.2003 г. и влязло в законна сила на 26.09.2003 г., с което са
отнети 6 контролни точки, не може да бъде предоставено, тъй като е унищожено с
Протокол рег.№Яхр-19122/09.06.2014 г. поради унищожаване на архива с
наказателни постановления до 2009 г., като е приложен Картон на НП.
С писмо рег.№1228р-8686/02.08.2019 г. Началникът
на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора удостоверява, че издаденото на
лицето С.Д.Н. НП №11448/12.10.2004 г., не може да бъде предоставено, поради
унищожаването на архива с наказателни постановления до 2009 г. включително със
Заповед №349з-381/09.02.2015 г. и Протокол №349р-5871/18.03.2015 г.
Представено е и писмо рег.№271р-22057/31.07.2019
г., с което Началникът на РУ – Харманли към ОДМВР Хасково удостоверява, че
издаденото на лицето С.Д.Н. НП №832/01.06.2006 г., връчено на 13.06.2006 г. и
влязло в законна сила на 21.06.2006 г., с което са отнети 10 контролни точки,
не може да бъде предоставено, тъй като е унищожено с Протокол
рег.№Яхр-19122/09.06.2014 г. поради унищожаване на архива с наказателни
постановления до 2009 г., като е приложен Картон на НП.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма
и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Законът за движението по пътищата регламентира правата и задълженията на
определени от министъра на вътрешните работи служби за контрол, като според
чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП същите имат правомощия да изземват и задържат
документи, включително свидетелството за управление на водача. Към
административната преписка е приложена цитираната в оспорения акт Заповед №272з-906/20.03.2019
г. на Директора на ОДМВР Хасково, с която последният, на основание Заповед
№8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и на основание
чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР е оправомощил длъжностни
лица от ОДМВР Хасково, между които и (т.4 от заповедта) Началникът на сектор
„Пътна полиция“ в отдел „ОП“ на ОДМВР Хасково, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки, включително по чл.171, т.4 от ЗДвП. С това
е удостоверена компетентността на издателя на процесната ЗППАМ, която не се
оспорва по делото.
Обжалваната заповед е мотивирана с посочване както
на правните, така и на фактическите основания за издаването ѝ, като не се
констатира нарушаване на някое от изискванията относно формата на акта,
предвидени в чл.59, ал.2 от АПК.
Приложената законова хипотеза, посочена в
административния акт, е нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП. За да наложи процесната
принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че са
отнети всички контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните
постановления, въз основа на които те са отнети, както и че водачът не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Според чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се налага като принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда
задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи
придобитата правоспособност.
Тоест изземването на свидетелството за управление
на МПС, на основание чл.171, т.4, във вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП, може да се
приложи при установяване, че за допуснати нарушения на правилата за движение на
водача са отнети всички контролни точки и свидетелството за правоуправление не
е върнато в съответната служба на МВР.
При преценка законосъобразността на обжалвания акт
съдът намира, че към момента на издаването му не са били налице предпоставките
на чл.171, т.4 от ЗДвП.
На първо място следва да бъдат съобразени
удостоверените в Справка за нарушител/водач и неоспорени от страните по делото
обстоятелства, че С.Д.Н. е придобил категория В от 25.09.2002 г., а посоченото
като отнето Свидетелството за управление – СУМПС №********* на същото лице е издадено
на 27.04.2012 г. , валидно до 09.04.2022 г.
Съгласно чл.157 от ЗДвП: (ал.1) При издаване на
свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две
трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни
точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно
превозно средство; (ал.2) Когато водач с право да управлява моторни превозни
средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства
и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се
променя; (ал.3) Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение.
Съгласно последователно издаваните на основание
чл.157, ал.3 от ЗДвП наредби на министъра на вътрешните работи (отменените
Наредба №I-167 от 26.06.2001 г.; Наредба №I-139 от 16.09.2002 г. и Наредба
№Iз-1959 от 27.12.2007 г., както и сега действащата Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012 г.), първоначалният максимален размер на контролните точки на водач
на моторно превозно средство е 39.
Издаването на обжалваната ЗППАМ се обосновава от
фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача, извършено с
изброени с номерата си 7 броя наказателни постановления, като общият сбор на
отнетите с тях контролни точки е равен на 51.
След изричното изискване на тези наказателни
постановления, по делото са представени четири от тях, а за останалите три НП се
твърди, че са унищожени чрез бракуване.
С представените НП №5600/04 от 11.10.2004 г. за
отнемане на 4 (четири) контролни точки; НП №3279/07 от 30.08.2007 г. за
отнемане на 4 (четири) контролни точки; НП №1826/09 от 12.08.2009 г. за
отнемане на 7 (седем) контролни точки и НП №1004/10 от 13.08.2010 г. за
отнемане на 3 (три) контролни точки, се
удостоверява отнемане от жалбоподателя С.Д.Н. на общо 18 контролни точки, което
опровергава направеното в ЗППАМ заключение за отнемане на всички, т.е. 39 контролни
точки на водача.
Според регламентираната в чл.170, ал.1 от АПК
тежест на доказване в процеса, административният орган е този, който трябва да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него
административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
В случая ответникът не доказва по несъмнен начин обстоятелството относно
отнемането на всички контролни точки на водача С.Д.Н., а с това и наличието на
фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ.
Съдът приема, че обстоятелствата относно
издаването на наказателните постановления, връчването им и влизането им в сила,
както и факта по колко контролни точки са отнети с всяко едно от тях, следваше
да бъдат доказани чрез пълно доказване от ответника, като представените по
делото два броя извадки от воден при ответника електронен регистър, озаглавени „Картон
на НП“, не са годни да докажат по несъмнен и безспорен начин редовното връчване
и влизането в сила на посочените в тях наказателни постановления.
От една страна, броят на доказано отнетите
контролни точки е по-малък от 39, при което за жалбоподателя не е възникнало
задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.
От друга страна, видно е от датите на цитираните в
заповедта НП, че всички те са издавани в периода от 18.09.2003 г. до 13.08.2010
г., като хронологически последното Наказателно постановление, на което
административният орган се позовава в заповедта, е НП №1004/10 от 13.08.2010
г., влязло в сила на 30.11.2010 г.
В чл.158, ал.1 от ЗДвП (включително в редакцията
на нормата, изм. и доп. ДВ бр.51 от 26.06.2007 г.) е предвидено, че броят на
точките за потвърждаване валидността на свидетелството (респ. за отчет на
извършваните нарушения) се възстановява: (т.2) служебно, до максималния размер,
след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила
последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни
точки.
Това означава, че с изтичането на две годишен срок
от 30.11.2010 г., т.е. към 30.11.2012 г., на водача С.Д.Н. е следвало служебно
възстановяване до максималния размер на контролните точки. Няма наказателно
постановление, издадено след тази дата, на което административният орган да се
позовава за прилагането на ПАМ в оспорената заповед. В представената Справка за
нарушител/водач също няма посочено наказателно постановление, издадено след НП
№1004/2010/13.08.2010 г., с отнети контролни точки от водача.
Задължението за водене на отчет и изчисляване на
отнетите контролни точки е на административния орган и законосъобразното
развитие на производството е изисквало същият да извърши проверка и да
удостовери колко са били наличните контролни точки на водача към момента на
издаване на заповедта, като постанови ЗППАМ само в случай, че към този момент точките
са отнети до пълния им размер. Като не е отчел възстановяването на контролните
точки по силата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, административният орган е
допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което може да се
определи като съществено, тъй като недопускането му води до различен от
постановения правен резултат.
Настоящият съдебен състав намира освен това, че
след като на 27.04.2012 г. на жалбоподателя С.Д.Н. е било издадено СУМПС №*********,
то същият е бил счетен за правоспособен водач, което няма как да стане, ако към
този момент са му били отнети всички 39 контролни точки. Административният
орган безспорно разполага с данните за броя на наличните контролни точки на
водача при издаването на свидетелство за управление на моторно превозно
средство, поради което изземването на същото свидетелство (СУМПС №*********) по
съображения за отнемане на всички контролни точки, извършено преди издаването
му, противоречи на принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.1 от АПК,
според който административният орган упражнява правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо.
След като към момента на издаването ѝ не са
били налице предпоставките на чл.171, т.4 от ЗДвП, издадената на това основание
заповед следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна и постановена
при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-1253-000387 от 27.06.2019 г. на Началник сектор към
ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: