Определение по дело №482/2017 на Окръжен съд - Бургас

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

           

Номер   1665                                27.09.2017                                       град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..……………….…граждански състав ………

на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                      

                                                        Председател: Десислава Динкова

                                                         Членове:

                                                         

като разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….

гр.дело №482 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на „Лерос“ ООД с ЕИК ********* против Община Приморско, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 100 лв., представляваща част от главница на такса битови отпадъци в размер на 187841,47 лв., ведно със законната лихва върху нея до момента на заплащане на сумата.

Ищецът  твърди, че е бивш собственик на почивна станция, разположена в ПИ с идентификатор 37023.501.52 по КККР на гр.Китен, включваща земя и сгради. Заявява, че в качеството си на собственик е подал две декларации по чл.14 от ЗМДТ, по които задълженията възлизат на 54 171 лв. данък недвижими имоти и 187 841,47 лв. такса битови отпадъци. Заявява се, че таксата битови отпадъци е заплатена от дружеството, в резултат на което общината се е обогатила неоснователно и следва да я възстанови. Подробно аргументира, че таксата битови отпадъци се заплаща срещу предоставянето на насрещни услуги от общината, затова, ако такива услуги не се предоставят, заплатената такса се явява неоснователно получена. Сочи, че компетентният общински орган, който е отговорен за законосъобразното определяне и събиране на таксата, има задължението в производствата по чл.107 ал.3 и чл.108 от ДОПК да извърши проверка и да установи осъществени ли са елементите на фактическия състав на нормата, предвиждаща недължимост на таксата поради нейното неизползване. Заявява се от ищеца, че именно в тези производства органът по приходите и лицето по чл.64 от ЗМДТ могат, чрез всички допустими в административното производство средства, да установят ползването, съответно – неползването на имота, а постановеният в това производство акт подлежи на административен и съдебен контрол.

Ответната страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, е подала писмен отговор и попълнение към него.

На първо място се заявява нередовност на исковата молба, поради липса на конкретни фактически твърдения – ищецът не сочи дали претендира връщане на платената от него сума, като ненадлежно платена, тъй като районът, в който се намират имотите му, не попада в района на сметосъбиране и сметоизвозване, или макар и да попада, то за недвижимия имот не е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване. Заявява се, че липсват твърдения за това платени ли са и от кого таксите за битови отпадъци, как за образувани по периоди и размер, как е образувана частично заявената сума, при положение, че се касае за задължения, възникнали в различни периоди и с различни размери.

На второ място се прави възражение за недопустимост на претенцията. Заявява се, че предмет на претенцията са публични задължения за такса битови отпадъци, които по арг.от чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК са публични общински вземания. Изразява се становище, че публичните общински вземания на общините за местни данъци и такси се установяват с административен акт, който подлежи на обжалване и изпълнение по специалния ред, предвиден в ДОПК. Твърди се, че наличието на изрична и специална процедура за издаване на акта за установяване на публични вземания на общините изключва приложението на ГПК и е недопустимо да съществуват и да са приложими паралелно за едни и същи вземания, както реда по ДОПК, така и реда по ГПК. Ответникът счита, че публичните вземания не могат да бъдат предмет на исково производство, защото се установяват с административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на административното производство и на облекчен ред на изпълнение по ДОПК.  Заявява се, че в ДОПК е предвидена специална процедура за възстановяване на недължимо платени и събрани суми по публични задължения.

Ответникът посочва, че публичните задължения на ищеца на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са установени с два акта за установяване на задължения по декларация - №№0038/18.02.2013 год. (за периода 2010 – 2012 год.) и 0163/27.08.2014 год. (за периода 2010 – 2013 год.). Заявява се, че двата акта са влезли в сила, за събиране на вземанията по първия е образувано изп.дело №757/2013 год. на ЧСИ Михалев, а след влизане в сила на втория акт по същото изпълнително дело се събират и задълженията за данъци и такси и по него.

По съществото на спора излага становище за неоснователност на претенцията. Заявява се, че ако ищецът претендира връщане на принудително събраните му суми по изпълнителни дела, въз основа на влезлите в сила актове за установяване на задължения по декларация, искът е неоснователен, поради наличието на установени с тези актове правни основания за получаване на сумите, както и наличието на допълнителни основания – разпределения на съдебните изпълнители на принудително събраните суми между взискателите по изпълнителните дела. Заявява се, че претенцията е неоснователна и поради това, че публичните услуги са били предоставени на ищеца за процесния период. По отношение на таксата битови отпадъци за 2010 и 2011 год. се заявява, че дори и претенцията да бъде възприета за основателна, тя е погасена по давност.       

След редовната размяна на книжа, по предварителните въпроси по чл.140 от ГПК, съдът взе предвид следното:   

От съвпадащите изявления на страните става ясно, че предмет на частичната претенция е сума, представляваща такса битови отпадъци по ЗМДТ, която според ищеца следва да му бъде върната от ответната община, като недължимо платена, и с която последната се е обогатила неоснователно. Действително, ищецът не е посочил конкретни факти, от осъществяването или неосъществяването на които е възникнало вземането му против ответната община, но това според съда е без значение, поради изначалната недопустимост на предявената претенция:

Ищецът цели да му бъдат върнати суми, които по своето естество представляват публични общински вземания. Както се сочи в цитираните от ответника определение №444/31.12.2008 год. по ч.гр.д.№2013/2008 год. V г.о. ВКС и определение №26/15.01.2009 год. по ч.т.д.№311/2008 год. І т.о. ВКС, публичните вземания на общините се установяват в специално административно производство по ДОПК, което изключва установяването им по реда на ГПК от общите граждански съдилища. Горните правни разрешения са дадени в друго производство (заповедно) и при различни факти, но от публичноправния характер на вземанията на общините за местни такси, който е несъмнен – чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК, вр.чл.6 ал.1 б.“а“ от ЗМДТ), и който е изследван в горните актове, следва извода, че както тяхната дължимост, така и тяхната недължимост, не могат да бъдат установявани от общите граждански съдилища, щом съществува нарочно административно производство по специален закон – ДОПК, към който препращат чл.9б и чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че на основание чл.130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството – прекратено.

            Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ВРЪЩА исковата молба на „Лерос“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Пещерско шосе“ №9, ет.2, ап.4, представлявано от управителя Пеню Пенев, против Община Приморско, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 100 лв., представляваща част от главница на такса битови отпадъци в размер на 187841,47 лв., ведно със законната лихва върху нея до момента на заплащане на сумата.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№482/17 год. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Бургаски апелативен съд, в седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: