Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 10138 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
С
решение № 73369 от 26.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 59323/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, е
признато за незаконно и е отменено на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Б.Д.Б., извършено със заповед №
315/17.09.2019 г. на изпълнителния директор на „П.В.“
ЕАД на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ, ищецът е възстановен на основание чл.344, ал. 1, т. 2 КТ на
заеманата до уволнението длъжност „инспектор пазари”, ответникът е осъден да заплати
на ищеца на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ сумата 7 586,40 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода
17.09.2019г. - 17.03.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /15.10.2019
г./ до окончателното плащане.
Срещу
решението, с което исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника „П.В.“
ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен, като постановен в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, при превратно тълкуване
на събрания доказателствен материал, в противоречие със съдебната практика. Развива
доводи, че СРС се задоволил да обсъди само първото изречение от процесната
заповед за уволнение и неправилно приел, че същата е немотивирана. Видно било,
че се касае за неизпълнение на трудови задължения – служителят не съобразил
рисковете от евентуално падане на клони, не уведомил ръководството, нито
районната администрация за възникналия проблем, не предприел оперативни действия
по предотвратяване на евентуален инцидент от падащи сухи клони на площадката,
които били видимо достатъчно големи, а опасността – предвидима. Тези задължения
на работника били посочени в т. 5 от длъжностната характеристика за заеманата
длъжност, приета като доказателство по делото. След като изброил кои задължения
не бил изпълнил работникът, работодателят посочил и кои качества конкретно му
липсват – ангажираност към трудовия процес, оперативност, съобразителност и
комуникативност. Не били обсъдени в пълнота и взаимовръзка събраните
доказателства – от свидетелските показания ставало ясно, че ищецът прекарвал
работното време в офиса, откъдето трудно би могъл да следи за реда на пазарната
площадка. Заявеното искане е решението да бъде отменено, а предявените искове –
отхвърлени.
Ответникът
по жалбата оспорва изложените оплаквания и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Правилно съдът заключил, че уволнението е
незаконно, а предметът на изследване по делото следвало да се ограничи до
посоченото в заповедта за уволнение. В случая работодателят не установил да е
налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение. В заповедта следвало да се посочат конкретни професионални
знания, умения и навици, което не било сторено. Съгласно трудовия договор и длъжностната
характеристика ищецът не бил натоварен с извършването на преценка кои клони са
изсъхнали и падащи, за което се изисквали специални знания и подготовка.
Неоснователно се поддържало, че работникът не бил изпълнил свои задължения,
доколкото заповедта била издадена с оглед липса на качества, а не след
проведено дисциплинарно производство. Работодателят не установил липсата на
качества да е трайно състояние и да е обусловила невъзможност за справяне с
работата. Свидетелите, доведени от ответника, дали показания извън предмета на
делото, с оглед което и не допринесли за изясняване на спора от фактическа
страна. Освен това тези свидетели били и заинтересовани, като свързани с
ответника. В допълнение се обръща внимание, че заповедта
за изпълнение била подписана от лице, неразполагащо с работодателска власт, с
оглед което същата била незаконосъобразна и само на това формално основание.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, че
страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът
заемал при ответника длъжността „инспектор пазари“, отдел „Пазарни площадки“ в
предприятието на ответника, считано от 10.07.2017 г. с основна рабона заплата 800 лева, като с
процесната заповед на изпълнителния директор на дружеството от 17.09.2019 г.
трудовият договор бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано
от същата дата.
По
делото е представено допълнително споразумение № 391/01.09.2018 г. към сключения
между страните трудов договор, по силата на което е договорено, че се увеличава
размерът на основното месечно трудово възнаграждение на 950 лева.
С
допълнително споразумение № 392 от 01.10.2018 г. е увеличено основното месечно
трудово възнаграждение в размер на 1090 лева, считано от 01.10.2018 г., като
страните са се съгласили допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит да е в размер на 1 % за всяка прослужена година.
Съгласно
представената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца
длъжност „инспектор пазари“ задълженията на заемащия я включват ежедневно да инспектира
пазарната площадка, като се старае да разрешава оперативно въникнали проблеми
във връзка с осъществяване на търговската дейност, съблюдавайки регламентите на
нормативните актове, правилници и заповеди; да извършва периодични обиколки на
пазарната площадка; при възникване на проблеми, които не може да реши, да търси
съдействие от началника на пазарната площадка, експерта по стопанска дейност и
младши експерта; да изготвя справки и отчети, свързани с дейността си; да информира
началника на пазарната площадка при констатиране на неспазване на чистотата и
замърсяване на пазарната площадка и районите, стопанисвани от дружеството; да
поддържа връзки с длъжностни лица от СО, районните администрации и други институции,
отговарящи за чистотата и екологията; да изпълнява и други задължения, които му
се възлагат във връзка с работата. Като изисквания за качеството на работата са
посочени: умение за комуникиране с клиенти, лоялност към работодателя, добра
координация на дейностите, контрол на почистването на района, стопанисван от дружеството,
способност за колективна работа, способност да реагира бързо и адекватно при
поставени спешни задачи. Съгласно длъжностната характеристика индивидуалните
изисквания към заемащия длъжността са: организираност, прецизност,
комуникативност, дискретност, тактичност, способност за вземане на бързи
решения, умения за точна оценка на разнородни ситуации и казуси, инициативност.
Съгласно
мотивите на процесната заповед за уволнение след постъпил сигнал за изсъхнали и
падащи клони над пазарната площадка на Женски пазар и като се убедил лично, че
има опасност за работещите на пазарната площадка и за минаващите граждани, на
03.09.2019 г. изпълнителният директор възложил на ищеца да изготви докладна,
въз основа на която да се изпрати искане за незабавни мерки до район „Възраждане“.
Служителят грубо отказал, което освен че било нарушение на Правилника за
вътрешния трудов ред, демонстрирало липса на
ангажираност към трудовия процес, оперативност, съобразителност и
комуникативност. Предвид задълженията му ежедневно да инспектира пазарната
площадка, както и да поддържа връзки с длъжностните лица от СО, районните
администрации и други инстанции, отговарящи за чистотата и екологията,
служителят не съобразил рисковете от евентуално падащи
клони за търговците, намиращи се на пазарната площадка, както и за гражданите,
които пазаруват или се намират на площадката, не уведомил ръководството на „П.В.“ ЕАД, нито районната администрация
за възникналия проблем, не предприел никакви оперативни действия по
предотвратяване на евентуален инцидент от падащи сухи клони, които видимо били
достатъчно големи, а опасността - лесно предвидима. При тези мотиви
работодателят е приел, че е налице основанието за прекратяване на правоотношението
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение
на работата. Заповедта за уволение е подписана от Д.Д.– изпълнителен директор
на „П.В.“ ЕАД.
Като
писмено доказателство е приета докладна записка от В.А.– заемащ длъжността „експерт
стопанска дейност“, до изпълнителния директор на дружеството за необходимостта
от полагане на изънреден труд в периода 07.06.2019 г. – 10.06.2019 г., съгласно
която се предвижда ищецът да полага извънреден труд на 07.06.2019 - 3 часа, на 08.06.2019 г. – 16 часа, на
09.06.2019 г. – 16 часа и на 10.06.2019 г. – 3 часа.
С
исковата молба е представена разпечатка от електронна медия, отразяваща
изявления в публичното пространство на изпълителния директор на ответното
дружество, направени през 2019 г., от съдържанието на които се установява, че „П.В.“
ЕАД е в топ 3 на печелившите общински предприятия, както и че за последните 2
години нямало нито една жалба относно чистотата и хигиената на Женския пазар, а
на пазара бил разположен офис на 03 РПУ, което гарантирало безопасността на
гражданите.
По
делото е представен протокол от заседание на съвета на директорите на „П.В.“
ЕАД от 26.07.2016 г., от който се установява, че Д.Е.Д.е определен за
изпълнителен директор на дружеството и нему е възложено управлението и
представителството в отношенията с работниците и служителите на дружеството,
както и с трети лица.
Видно
е от справка от електронната партида на търговското дружество в търговския регистър,
че представляващ търговеца е членът на съвета на директорите Д.Е.Д., чийто
мандат изтича на 14.07.2019 г.
По
силата на решение № 559/25.07.2019 г. на Столичния общински съвет е предвидено членовете на съветите на директорите на едноличните
търговски дружества със 100 % общинско участие в капитала, посочени в
Приложение № 2 към решението, чийто мандат изтича през 2019 г., да продължат
изпълнението на съответните функции по управление на дружествата до провеждане
на процедури за публичен подбор по реда на Наредбата за реда за учредяване на
търговски дружества и упражняване на правата на собственост на общината в търговските дружества. Предвидено
е сключване на допълнителни споразумения към договорите за възлагане на
управление, както и сключване на договори за управление по реда на същата
Наредба.
Представено
е и Приложение № 2 към същото решение – списък на членовете на съветите на
директорите на общинските търговски дружества, чиито мандати изтичат през 2019
г. Видно е, че „П.В.“ ЕАД е сред тези дружества, като поименно са посочени
членовете на съвета на директорите, в това число и изпълнителния директор – Д.Е.Д..
Представено е писмо, изх. №
РВЕ18-ТД26-1741/18.10.2018 г., от кмета на район „Възраждане“ до изпълнителния
директор на общинското дружество ответник, от съдържанието на което става ясно,
че в общинската администрация постъпвали сигнали и оплаквания от граждани за
чистотата и състоянието на прилежащите площи на Женския пазар и пазар „Димитър
Петков“, във връзка с които били извършени проверки и констатирани замърсявания
и неподдържане на тревните площи.
От представените по делото писмени
доказателства /трудова книжка, справка за приети, върнати и липсващи документи,
издадена за ищеца, регистрационна карта, издадена от Агенция по заетостта,
„Бюро по труда“/, не се установява в шестмесечен срок от прекратяване на
трудовото правоотношение между страните с процесната заповед, ищецът да е
започнал друга работа.
От заключението на изслушаната в хода
на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че обезщетението по чл. 225 КТ за процесния шестмесечен период
възлиза на сумата от 7586,40 лева.
Събрани са гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите Г.Е., В.А.и Х.М., като се установява
следното:
От показанията на свидетеля Г.Е.,
наемател на помещение на „П.В.“ ЕАД, се установява, че ищецът бил натоварен да
следи за чистотата на пазар „Димитър Петков“ и за лицата, заемащи длъжността
„хигиенисти“ при ответника. Нивото на чистота на пазара било добро – площадката
се миела, чистела, замитало се всеки ден. Ищецът всеки ден изпращал снимки на
ръководството относно чистотата на пазара. След като ищецът напуснал работа,
имало неразбории, тъй като нямало човек, който да отговаря за хигиената на
пазара.
Съгласно показанията на свидетеля В.А.,
колега и ръководител на ищеца, заемащ длъжността „експерт стопанска дейност при
ответника, ищецът работел на пазар „Димитър Петков“. През месец август 2019 г. ищецът
бил изпратен да работи на пазарната площадка на Женския пазар. При обиколка на пазарната
площадка на Женския пазар през месец август 2019 г. свидетелят забелязал голямо дърво, част от
клоните на което били изсъхнали. Обадил се на ищеца и го информирал. След около
месец свидетелят отново посетил пазара и клоните все още си били там.
От
показанията на свидетеля Х.М., колега на ищеца, заемащ длъжността „експерт
стопанска дейност“ при ответника, става ясно, че двамата работили по едно и
също време на пазар „Димитър Петков“. Свидетелят знаел за случай за паднало на този
пазар дърво – по време на пролетна буря през 2019 г. За падналото дърво ищецът
разбрал на следващия ден, тъй като дървото паднало в края на работния ден, а за
този случай било съобщено на свидетеля. За случая с изсъхналото дърво на
Женския пазар свидетелят споделя, че по това време е ползвал отпуск и знае само
онова, което са му разказвали колегите. Според показанията на свидетеля
задълженията на ищеца били свързани с надзор за чистотата на пазара, да следи
за реда и да го информира при възникнали проблеми. Свидетелят споделя, че не е
правил забележки на ищеца за неспазване на работното време, но се случвало да
закъснява.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
като с него съдът правилно е уважил предявените искове. Във връзка с
оплакванията на ответника, съдържащи се в подадената срещу решението въззивна
жалба, и възраженията на ищеца, релевирани с отговора на въззивната жалба, съдът
следва да изложи свои мотиви по съществото на правния спор.
В
конкретния случай спорни между страните по делото се явяват обстоятелствата законосъобразно
ли е прекратен трудовия договор от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т.
5 КТ поради липсата на посочените в заповедта за уволнение качества, обуславящи
невъзможност за ищеца да изпълнява служебните си задължения.
Субективното
право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се
упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се
прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на
основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на
работата във времево, количествено или качествено
отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите
качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на
работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е
писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта.
Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване
на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за
индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за
защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.
Упражняването
на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се
индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае
да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за
прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за
прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация.
Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е
формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие- „липсата на качества за
изпълнение на работата“. Съдържанието на това понятие включва следните
признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено
или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици.
Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на
знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на
трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване
на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи
фактическата причина за прекратяване на договора.
Правилото,
че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в съответствие с
принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на
основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото право на
уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на
защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение.
Иначе би се стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи
фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да
доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или
служителят ще бъде длъжен в 2-месечен срок от уволнението да посочи факти за
незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да
знае причината за прекратяването на договора.
За
индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за
прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или
навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно
изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената
работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и
работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита /така т.3 от
Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК/.
При
съобразяване на така даденото задължително разрешение според въззивния състав
на съда в конкретния случай работодателят, чиято е тежестта да установи по
делото законността на извършеното уволнение, както при излагане на фактическите
основания за прекратяване на трудовоправната връзка между страните в мотивите
на уволнителната заповед, така и в хода на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд, не е доказал, че ищецът чрез поведението си на
работното място е проявил трайна неспособност във времево, количествено или
качествено отношение да се справя с възложената му работа, като неизпълнението
на служебните задължения е обусловено от липса на посочените в заповедта за
уволнение качества - ангажираност към трудовия процес,
оперативност, съобразителност и комуникативност.
Неоснователни
в тази връзка се явяват заявените с въззивната жалба оплаквания, че районният
съд не обсъдил всестранно и в пълнота мотивите, изложени в заповедта за
уволнение. Анализът на същите налага извод, че работодателят е съсредоточил
твърденията си за наличие на това уволнително основание чрез описание
поведението на ищеца при случая с изсъхнали клони на дърво, надвиснали над
пазарната площадка на Женския пазар – че на работника било изложено да изготви
докладна, а последният грубо отказал. Действително заповедта за уволнение
съдържа изброяване кои свои задължения съгласно длъжностната характеристика
работникът не е изпълнил /нарушил правилника за вътрешния трудов ред, не съобразил
рисковете от евентуално падащи клони за търговците, намиращи се на пазарната
площадка, както и за гражданите, които пазаруват или се намират на площадката,
не уведомил ръководството на „Пазари
Възраждане“, нито районната администрация за възникналия проблем, не е
предприел никакви оперативни действия по предотвратяване на евентуален инцидент
от падащи сухи клони/. От съдържанието на заповедта не се установява обаче да
се касае за трайно неизпълнение на трудовите функции, за маниер на работа по причина
липса на изброените в заповедта за уволнение качества.
Наличието
на тази предпоставка на уволнителното основание не се установява и от събраните
гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаните свидетели А.и М.по
делото не се доказва на ищеца трайно във времето да липсват качества, навици
или умения за справяне с възложената му работа. В показанията си свидетелят А.излага
своите впечатления във връзка със случая с надвиснали, изсъхнали клони на дърво
над пазарната площадка на Женския пазар, за който случай обърнал внимание на
ищеца, както и че при посещение на пазарната площадка след няколко седмици
клоните все още били там. Свидетелят А.е заявил, че са постъпвали жалби срещу
чистотата на Женския пазар, но от показанията му става ясно за наличие на вътрешно-организационни
проблеми /чистачите на двете площадки били разменени, не можели да се стиковат
чистачите/. Не може да се приеме за установен по делото факт обаче, че
причината за тези проблеми в организацията на работата е липсата на ангажираност
към трудовия процес, оперативност, съобразителност и комуникативност у ищеца.
Тези обстоятелства не се установяват и от показанията на свидетеля М..
С
оглед поставения от работодателя акцент върху неизпълнение от страна на
работника на задължения съгласно длъжностната му характеристика, следва да се
подчертае, че наличието или отсъствието на качества у работника може да се съди
единствено по поведението му - неговите действия и бездействия и по получените
резултати. Доказването на отрицателния факт "липса на определено
качество" се осъществява чрез доказването на положителните факти, които
имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и
способността му да изпълнява определени свои задължения. Несправянето с
възложената работа или неизпълнението на определени задължения може да се дължи
на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност
за работа в екип, недисциплинираност или други подобни качества. Същевременно дисциплинарното
нарушение е неизпълнение с дължимата грижа (т. е. виновно) на задължение по
трудовия договор и осъществяването му най-често е проява на липсата на качества
у работника или служителя. За гражданското право е без значение дали длъжникът
е способен (притежава необходимите качества) да положи дължимата грижа, тъй
като положените усилия се съизмеряват с едни абстрактен модел (грижата, която
би положил добрият работник или служител, зает със съответната дейност при
подобни условия).
Дисциплинарното
нарушение по правило не изключва липсата на качества, като основание за
прекратяване на трудовия договор. Двете основания съществуват паралелно във
всички случаи, при които работникът или служителят не полага дължимата грижа,
не защото не иска да я положи, а защото не може. Дисциплинарното нарушение,
като основание за прекратяване на трудовия договор изключва основанието липса
на качества, когато нарушението на трудовата дисциплина е извършено умишлено
(работникът или служителят съзнателно не изпълнява задълженията си, защото иска
да увреди работодателя или въпреки че допуска възможността той да бъде увреден)
– така решение № 564 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2011 г., IV г.
о., ГК.
В
конкретния случай вменяваното от страна на работодателя на поведение на
работника, дало основание за прекратяване на трудовия договор, по същество
представлява твърдение за нарушения на трудовата дисциплина, но при недокрай конкретизирани
обстоятелства и без да е проведено дисциплинарно производство съобразно
разпредбите на КТ. Ето защо въззивният съд приема, че не се касае за безвиновно
поведение или състояние на работника, относимо към основанието на чл. 328, ал.
1, т. 5 ГПК, доколкото по делото не е доказано трайност на неизпълнението на
трудовите функции по причина липса на посочените качества.
Когато
при установени нарушения на трудовата дисциплина работодателят обосновава
решението си да не търси дисциплинарна отговорност от провинил се работник заради
стриктните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ и не е в състояние мотивирано да
посочи /а при оспорване и да докаже/ всяко от нарушенията по обективни признаци
- да посочи време и място, в какво и спрямо кого е изразено грубото отношение,
липсата на ангажираност към трудовия процес и т.н. с подвеждането на тези
обстоятелства сборно под основанието на чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК, работодателят
нарушава трудовото законодателство. Както се посочи, твърденията за допуснати
нарушения на трудовите задължения не са обосновани с обективно състояние на
липса на качества у работника, за което да е установено, че е трайно и обуславя
невъзможност за справяне с трудовите функции. Като е избрал да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца на процесното основание, вместо да реализира
дисциплинарната му отговорност, работодателят е упражнил незаконосъобразно
работодателската си власт, което обуславя и незаконността на извършеното със
заповедта уволнение. Следователно, достигайки до идентични правни изводи,
решаващият състав на първият съд правилно е уважил предявения иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, с оглед което и решението в тази част следва да бъде
потвърдено.
В
допълнение на изложеното следва да се обсъдят и доводите на въззиваемия, че
заповедта за изпълнение била подписана от лице, неразполагащо с работодателска
власт, с оглед което същата била незаконосъобразна само на това формално
основание. Тези възражения въззивният състав на съда намира за неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по реда на
чл. 235, ал. 2 ТЗ съветът на директорите на акционерното дружество е възложил
осъществяването на работодателската власт и представителството на работодателя
в отношенията с работниците и служителите на изпълнителния директор Д.Д.. На
заседание на Столичния общински съвет е взето решение членовете на съветите на
директорите на едноличните търговски дружества със 100 % общинско участие в
капитала, посочени в Приложение № 2 към решението, чийто мандат изтича през
2019 г. да продължат изпълнението на съответните функции по управление на
дружествата до провеждане на процедури за публичен подбор по реда на Наредбата
за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на
собственост на общината в търговските дружества. По делото не е установено
процедури по публичен подбор да са били проведени към момента на издаване на
процесната заповед и друго лице да е натоварено да упражнява работодателската
власт и да представлява дружеството в отношенията с работниците и служителите.
Ето защо съдът приема, че заповедта е надлежно подписана от лице, разполагащо
към момента на издаването й с надлежна представителна власт, с оглед което не
се явява незаконосъобразна на това основание.
Предвид
изводите, до които съдът достигна, искът за отмяна на уволнението се явява
основателен по изложените по-горе съображения. Основателни се явяват и обусловените
претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, както и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа,
възлизащо на сумата от 7586,40 лева. В тази връзка не са изложени конкретни
доводи за порочност на решението по обусловените искове, с оглед което обжалваният
съдебен акт следва да бъде потвърден и в частите, с които първият съд е уважил
тези искове.
По разноските:
С
оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има
право да му бъдат присъдени разноските за въззивното производство. Искане в
този смисъл е своевременно заявено, а по делото е представен договор за правна
и защита и съдействие от 16.09.2020 г., видно от съдържанието на който е
договорено и заплатено в брой възнаграждение на адвоката в размер на 1500 лева.
Сума в посочения размер следва да бъде възложена в тежест на въззивника.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 73369 от 26.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 59323/2019 г. по описа на СРС, II Гражданско отделение, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК „П.В.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на Б.Д.Б., ЕГН **********, сумата
от 1500 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване при наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването на препис на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.