Решение по дело №9811/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№ 1189

 

гр. Бургас, 02.06.2020 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9811 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, предявен от Г.С.С. против Д.К.Г.,***.

Ищецът твърди, че на 14.08.2019г. с ответника са се уговорили да му продаде ле-кия си автомобил марка “Пежо“, модел “306“, 1.9 турбо дизел, рег.№ А 7498 КМ, за це-на от 700 лв., след което му е предал владението върху него. Твърди и че на следващия ден е трябвало да оформят сделката при нотариуса, но Г. е върнал автомобила, от-казвайки да го закупи. Няколко дни по-късно е установил, че двигателят не работи доб-ре. Това е наложило да остави колата в сервиз, където е била отремонтирана горивната й система. За услугата е заплатил 68 лeвa. Излага съображения, че повредите по автомо-била са в резултат на зареждане с некачествено гориво от страна на ответника и счита, че Г. следва да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в раз-мер на стойността на ремонта. Сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против него, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 7660/2019г. на РС Бургас. По същото е била издадена такава за горната сума, ведно със законната лихва и деловодните разноски. Тъй като ответникът е подал възражение, по чл.414 от ГПК, С. моли Съда да постанови решение, с което да бъде устано-вено съществуването на това вземане. Претендира и разноски.

Ответникът оспорва претенцията, като твърди, че не е зареждал автомобила с го-риво и евентуалната му повреда не се дължи на негово противоправно поведение. Моли Съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писме-ни и гласни доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за исковата сума по ч. гр. дело № 7660/2019г. на РС Бургас, приложе-но към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение срещу нея.

Горното обуславя наличието на правен интерес за С. от водене на предя-вения установителен иск.

Не се спори по делото, а и от показанията на свидетелката К. С. – съпруга на ищеца, се установява, че двамата са придобили правото на собственост вър-ху лек автомобил – марка “Пежо“, модел “306“, 1.9 турбо дизел, с рег.№ А 7498 КМ, по време на брака си – в режим на СИО. Установява се, също така, че МПС е било ползва-но основно от С.,***. През 2019г. автомобилът е имал застраховка ”Гражданска отговорност” и е бил минал технически преглед, но не е била закупена винетка за него.

На 14.08.2019г. ответникът се е уговорил с ищеца да закупи автомобила за цена от 700 лв., която сума му е предал. Съответно – С. му е предоставил колата, вед-но с документите, като двамата са се разбрали на следващия ден да сключат договора при нотариус. На разговора са присъствали и свидетелите С. и Д. П, последната живуща на семейни начала с Г..

Тъй като ответникът не е бил правоспособен водач, а със СУМПС е разполагала неговата приятелка, процесният автомобил е бил управляван от нея. Вечерта двамата са пътували с него до с.Ж, където са пренощували и на следващия ден са се върна-ли в гр.Б. Свидетелката П, не е харесала външния вид и техническото състоя-ние на колата – излизал е черен пушек и е имало шум в купето, поради което с Г. са решили да се откажат от сделката.

Ответникът е уведомил С., че не желае да купи автомобила и му го е вър-нал, респективно – получил си е платената предния ден сума от него.

След няколко дни ищецът е установил, че двигателят на колата не работи добре и я е откарал в сервиз.

Там автомобилът е бил отремонтиран – сменен е бил задръстеният горивен фил-тър и горивната му система е била обезвъздушена, за което С. е платил 68 лв. на 28.08.2019г., видно от представените по делото данъчна фактура и касов бон.

В края на 2019г. Стефанови са бракували процесния лек автомобил и са го пре-дали за скрап.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

На първо място, установява се по делото, че страните са се намирали в преддого-ворни отношения по повод закупуването на процесния лек автомобил.

Формата на договора за покупко-продажба на МПС е писмена, с нотариална за-верка на подписите – чл.144, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, а на предварителния договор – са-мо писмена /чл.19, ал.1 от ЗЗД/.

В случая безспорно подобно съглашение в предвидената в закона форма липсва.

Т. е., както предаването на колата от ищеца на ответника, така и заплащането на ”цената” от 700 лв. от последния, са били извършени с оглед на бъдеща сделка, която е следвало да се сключи на следващия ден, с участието на съпругата на С. и съоб-разно изискванията на закона.

Тъй като Г. се е отказал от сделката – приятелката му не е харесала автомобила, той го е върнал на ищеца и е получил от него платената по-рано сума от 700 лв.

Тук следва да се посочи, че тези действия на страните са съобразени изцяло със закона – разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД предвижда, че който е получил нещо с оглед на неосъществено основание, е длъжен да го върне.

На следващо място, по отношение на твърдените щети по автомобила, следва да се посочи следното:

Както беше казано, в случая между страните по делото не е възникнало договор-но правоотношение във връзка с покупко-продажбата на процесния лек автомобил, рес-пективно – за ползването му на 14 и 15.08.2019г. от Г..

Няма и такова, основано на заем за послужване, тъй като колата не е била предоставена за временно ползване на ответника със задължение да я върне, а с оглед сключ-ването на бъдещата сделка.

Т. е., липсва договорно основание, по силата на което да бъде ангажирана отговорността на Г. за евентуалните имуществени вреди.

Не се касае и за хипотезата на чл.57, ал.2 от ЗЗД, тъй като вещта не е отчуждена или погинала.

Следователно приложима относно вредите ще е уредбата на общата деликтна от-говорност.

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и ви-на у причинителя. И докато наличието на последния от четирите се предполага – по си-лата на оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, то останалите подле-жат на доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест за тях-ното установяване, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от ищеца – при условията на пълно и главно доказване.

Твърденията на ищеца, че ответникът е заредил некачествено гориво /със съдър-жание на вода/, в резултат на което процесният лек автомобил е бил увреден, останаха недоказани по делото. Напротив, от показанията на свидетелката П, се установява, че колата не е била в добро техническо състояние, когато е била предадена от С. на Г. – излизал е черен дим и е имало шум в купето, а също така и че не е била за-реждана от тях при ползването й с гориво, тъй като е имало достатъчно такова в нея.

Действително, от коментираните фактура и касов бон от 28.08.2019г. се устано-вява, че колата е била отремонтирана близо две седмици след ползването й от ответни-ка, за което ищецът е платил сумата от 68 лв., но липсват каквито и да било доказател-ства намаляването на имуществото му /вредата/ да се дължи на виновно и противоправ-но поведение от страна на Г.. Впрочем, индиция за недоброто техническо състоя-ние на автомобила е и обстоятелството, че въпреки извършения ремонт, няколко месеца по-късно той е бил бракуван и предаден за скрап от Стефанови.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че липсва ос-нование за ангажирането на имуществената отговорност на ответника за стойността на извършения ремонт на процесния лек автомобил – 68 лв., заплатени от ищеца на 28.08. 2019г. – предявеният установителен иск е неоснователен и като такъв – следва да се от-хвърли.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски – 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.С., ЕГН: **********,***, иск по чл.422, ал.1 от ГПК – за устано-вяване по отношение на Д.К.Г., ЕГН: **********,***, че същият дължи сумата 68 лева, представляваща обезще-тение за претърпени имуществени вреди – разходи за ремонт на двигателя на лек авто-мобил марка “Пежо“, модел “306“, 1.9 турбо дизел, рег.№ А 7498 КМ, направени за отстраняването на повреда, причинена при ползването му на 14 и 15.08.2019г., а именно – запушване на дюзи и ДПФ филтър, поради проникването на вода в горивната система, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2019г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 7660/2019г. на РС Бургас, като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.С.С. да заплати на Д.К.Г. сумата 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                            Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                         Вярно с оригинала: З.М.