Р Е Ш Е Н И Е № 556
гр. Монтана, 30 декември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито
съдебно заседание на 16 12 2021 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Д*** Д. като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 314 по описа
за 2020 г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производстото
е по реда на чл. 215, във вр. с чл. 129 от ЗУТ и се разглежда повторно след
връщането му от ВАС за ново разглеждане при изпълнение на дадените в мотивите
на решението указания.
Образувано е по жалба на С.З.Й. и Т.П.Д., лично и
като пълномощник на П.И.Д., Г.С.Г.,
Р.С.М., И.Ц.В., Г.Б.К. и И.Л.И. против Заповед № 2123/18.09.2018 г. на
Кмета на Община Монтана.
С оспорената
Заповед е одобрен
Проект за изменение на подробен
устройствен план – план за регулация
и застрояване за УПИ II в кв. 154 и за улично пространство с ОТ
440-439-438 /части от ул. „И*** “ и бул. „А. С*** “/ по действащия
ПУП на ЦГЧ, гр. Монтана, като: „1. С плана за регулация регулационната
линия между УПИ II и УПИ III се поставя в
съответствие с имотната граница на ПИ с идентификатор 48489.8.85, регулационната
линия между УПИ II и УПИ I се поставя в съответствие
с кадастралната граница на ПИ с идентификатор 48489.8.88,
към УПИ II се включват части от уличното пространство
и се променя отреждането на УПИ II от „За жилищно
строителство, Териториален кадастър и Дом на архитекта“ в „За жилищно строителство
и ОО“; 2. С плана за застрояване в УПИ II се запазва съществуващата жилищна сграда и се предвижда ново
средно свободно застрояване, показано с ограничителни линии на застрояване, съгласно чертежа.” Посочено е също така, че „Проектът се одобрява
по графичната и текстова част и е неразделна част от заповедта.”
В жалбата се твърди, че заповедта
е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди се, че това
е второ производство, след
прекратяване на първото, за което не им е връчена
заповед за прекратяването. Без да
са налице
нови обстоятелствата е започнало второто административно производство, за което не са
надлежно уведомени, а при опит да
се запознаят с материалите по същото, не са
получили такава възможност, с което са
нарушени правата им като заинтересовани
лица. Навеждат се
съображения, че
административният орган е постановил новата заповед без да
са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая,
в нарушение на чл. 35 от
АПК. В писмено становище допълнително се
сочат нарушения на чл. 34, във вр. с чл. 8 и
чл. 12 от АПК. Административният
орган вече веднъж се е произнесъл
по същия въпрос, като в предходно административно производство е издал Заповед № 704/20.04.2018 г., с която е възложено изработването на проект за
изменение на подробен устройствен план - план за
регулация и застрояване за УПИ II, кв. 154
по плана на гр. Монтана и част от
уличното пространство на ул. „И*** “ и ул. „Ал. Стамболийски“ с ОТ 440 - ОТ 439 – ОТ 438, като производството е прекратено със Заповед № 1281/19.06.2018 г. Тази Заповед е влязла в сила, поради което съгласно
чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК административният орган е следвало при новото искане да
провери дали същото е допустимо, т.к. въпросната заповед е стабилен административен акт, който не подлежи
на изменение или отмяна от
самия административен орган и е абсолютна отрицателна предпоставка за ново производство
с идентичен предмет и страни, поради което производството като недопустимо е следвало да се
прекрати. Издадената нова Заповед № 1780/08.08.2018 г., с която
повторно се възлага изработване на проект за
изменение на действащия ПУП, не е надлежно съобщена на заинтересованите страни, при издаването
й са нарушени чл. 59, т. 4 АПК, не е ясно кои “графична
и текстова част са неразделна част
от заповедта“, т.к. не са
приложени и представени на страните. Заповедта е издадена
и в противоречие с императивните
разпоредби на чл. 146, т. 4, във вр. с чл. 142, ал. 1
от АПК - не е налице
искане от заинтересовано лице, което да е придружено
със скица, искането е и преди да е изтекъл срокът
по чл. 128, ал. 5 и преди
да е разгледан от експертния съвет, какъвто очевидно не е имало. Нарушена е и разпоредбата на
чл. 37, ал. 4 от
ЗУТ, във връзка с § 1, т. 2 от ДР на
ЗУЕС. Молят
отмяна на обжалваната Заповед и
присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от
процесуалния представител на оспорващите адв. Т.П.,
като в писмена
защита същата развива подробни съображения по
незаконосъобразността на оспорения административен
акт. Твърди, че са допуснати съществените
нарушения на процесуалните правила /т. З на чл. 146/ на следните текстове: чл.
129, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 61 от АПК и 43-45 от ГПК - относно начина на
връчване на заповедта; чл. 34, във вр. с чл. 8 и 12 от АПК - относно
задължението на АО да предостави копия от поискани документи от преписката; чл.
35 от АПК относно задължението на АО да обсъди всички факти и обстоятелства от
значение за правилното произнасяне; чл. 27 ал. 2 т. 2 от АПК - открита
процедура за изменение на ПУП при наличие на висящо административно
производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същите страни;
чл. от 135, ал. 7 от ЗУТ - относно задължението на АО да уведоми заинтересованите
лица за издадена Заповед № 1780/08.08.2018 г., с която се разрешава/възлага изработването
на проект за изменение на действащия ПУП. В същата е посочено, че подлежи на
обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ пред Адм.съд, но
не е съобщавана на заинтересованите страни. Счита, че производството за
изменение на ПУП е започнало още с Решение № 783 от 29.03.2018 г. на Общ Съвет
Монтана /л. 113 от адм.д. № 531/ и съгласно чл. 124
ал. 1 и чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, това решение е следвало до се съобщи писмено на
заинтересованите по реда на параграф 4, ал. 2 и 3 от ДР на ЗУТ. За него обаче
нито е поставяно някъде обявление, нито е съобщавано писмено. Позовава се и на
заключенията на назначената съдебно-техническа експертиза и допуснатите редица
нарушения на императивни разпоредби на ЗУТ, които я правят противоречаща на
материалния закон и несъответстваща на целта на закона /чл. 146, т. 4 и 5 от АПК/. В с.з. представя списък с разноски.
Ответникът чрез
пълномощника адв. Ц. оспорва
жалбата. Моли да се
постанови решение, с което се отхвърли жалбата,
а Заповедта на Кмета
на Община Монтана остане в сила, като
правилна и законосъобразна,
както и
им се присъдят разноските
по делото. Счита,
че ПУП отговаря на всички изисквания
на нормативните правила, дори от
последното изявление на вещото лице
с конферентна връзка се вижда, че застрояването
е в същите граници, в които е предвиденото застрояване по сега действащия ПУП, а именно за Дом
на архитекта и жилищна сграда и щом като е в тези
граници проектанта, респ. Кмета е изпълнил правилно и законосъобразно цялата процедура.
При първоначалното
разглеждане на делото са конституирани следните заинтересовани страни: И.А.Д., П.Д.Ц.,
К.Т.И., „К*** М*** “ ООД, представлявано от Л.П.П. и
Министерство на вътрешните работи.
С оглед изискването
на чл. 131 от ЗУТ, настоящият състав, по данни от СГКК Монтана, данни от
книгите на етажните собственици и документите за собственост и предоставяне за
управление, е конституирал като заинтересовани страни следните лица: И.А.Д., П.Д.Ц., К.Т.И.,***, Министерство на
вътрешните работи, А.Д.Г., чрез
адв. П., В.Р.П., Р.Р.П., К.М.К., чрез адв. П., А.Л.И.,
чрез адв. П., Б.Г.Т., чрез адв. П., Е.С.Д. – Т., чрез адв. П., Х.Т.Н., М.А.П., Ц.Г.И.,
А.Е.Г., Н.Л.И., Ч.Л.И., Б.Б.Д., П.Й.С., Ц.К.А., Ц.Д.Ц.,
"В.А." ООД, К.И.Т., А.Г.Н., В.Д.Н., С.Г.П., И.Д.И., Д.И.Д., А.Г.Н., Д.П.Д.,
Ц.К.К., К.Д.К., И.Г.Д., П.Г.Д., К.Л.Д., А.Р.П., Б.К.И.,
"Е.– П." ЕАД, М.К.Т., П.Ц.Г., Г.Ц.Г., К.З.К.,
Т.В.К., З.В.В., Е.И.Т. – Т., М.И.Т., И.И.Т., А.П.А., С.П.А., Т.Т.Т., Т.Т.Т.-Н., С.И.М., Н.И.В., И.Л.К., М.В.Д., К.П.С.-П., Н.В.А.,
Г.И.К., Л.Т.К., И.М.К., П.М.П., Т.М.К., А.В.Т., Д.Д.Т.,
Висш Съдебен Съвет, Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
ГД „Изпълнение на наказанията”, Държавна агенция "Електронно
управление", Държавна агенция "Технически операции".
От така
конституираните заинтересовани страни становище вземат: А.Д.Г.,
К. М*** К., А.Л.И., Б.Г.Т., Е.С.Д. – Т. и К*** М*** “ ООД, чрез адв. Т.П., МВР,
ЧЕЗ Разпределение България АД, ВСС, ДАЕУ.
В писмено становище
МВР, чрез юрк Л*** П*** /л. 162 на адм.д. № 531/2018/
заявява, че Министерството не е уведомявано за изработения проект, поради което
не са имали възможност да направят своите възражения по реда на чл. 128, ал. 5
от ЗУТ.
В писмено становище
ЧЕЗ Разпределение България АД /л. 93-94, том І/ заявява, че е собственик на
всички електроразпределителни активи, включ.
подстанции и разпределителни станции на територията на Община Монтана,
включително на ТП /трафопост/ с диспечерско наименование МВР, представляващ
сграда с идентификатор 48489.8.88.13 и земята под него. За трафопоста и
кабелните линии са възникнали сервитутни права, поради което обжалваната
Заповед е следвало да им бъде съобщена, а ПУП съгласуван, в качеството на
експлоатационно дружество, което не е било сторено, следователно не е спазена
процедурата по ЗУТ.
ДА „Електронно
управление” дава писмено становище, че единната електронна съобщителна мрежа и
физическата инфраструктура /оптична кабелна линия/, която се администрира от
ДАЕУ е разположена извън границите на отреденото с новия ПУП строителство и изградена
по съществуващи кабелопроводи на РД МВР, поради което
не намира основание и правен интерес да иска отмяна на Заповедта. /л. 156, том
І/
В писмено становище
процесуалният представител на ВСС /л. 347, 296, том І/ заявява, че Заповедта е
издадена в противоречие, както с административнопроизводствените
правила, така и с материалния закон, поради което моли за нейната отмяна. В
друго становище /л. 10, том ІV/ посочва, че с проекта не се засягат и нарушават
права на ВСС.
С влязло в сила
Решение № 9867 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2019 г. производството
по делото е върнато за ново разглеждане. В мотивите на решението ВАС посочва,
че при първоначалното разглеждане на делото съдът въпреки процесуалното
бездействие на страните, е дължал служебно назначаване на СТЕ за изясняване на относими
факти и обстоятелства към одобрения ПУП-ПРЗ като цяло, или само по отношение на
ПУП-ПЗ, за който липсват доказателства. По делото липсват данни: каква е УЗ по
влезлия в сила ОУП на гр. Монтана, ако има такъв, за територията в която попада
процесния УПИ II и по нея какви са устройствените показатели за застрояване -
плътност, интензивност и минимално озеленена площ; нанесените върху скицата
проект на ПУП-ПЗ устройствени показатели за УПИ II /80 %, 20 %, 2.5, по-малко
15/ отговарят ли на показателите за застрояване по УЗ на ОУП; промяната в
предназначението на имота "За Жм и Оо",
съответства ли на отреждането по ОУП; какъв е начинът и характерът на
застрояване, които се предвиждат в имота и те съответстват ли на правилата и
нормативите за максимална височина и етажност по Наредба № 7/2003 г. за
ПНУОВТУЗ; при свободно застрояване спазени ли са отстоянията от съседните имоти
и подлежащата на запазване 5 ет. * в същия УПИ II; предвидени ли са гаражи и
места за паркиране в новопроектираната сграда или извън нея; с приобщаване на
част от улицата към процесния имот, остават ли тротоари и бордюри към улицата,
както и къде минават външните и вътрешни линии на застрояване; има ли
изработено задание по чл. 125 ЗУТ. Отделно вещото лице е трябвало да извърши
проверка в община Монтана на оригиналната административна преписка, за
наличието на уведомяване на заинтересованите лица за производството, за
уведомяването им за изготвения и внесен за одобрение проект за изменение на
ПУП-ПРЗ, за наличие на съгласувателни становища на
проекта със заинтересованите централни и териториални администрации по чл. 128,
ал. 6 от ЗУТ, както и за съответствие на графичните части на проекта за ПР и на
проекта за ПЗ с изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 48, ал. 2, т.
1 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са основно и
допълнително заключение на две вещи лица
- П.Г. – архитект и Д.Д. - строителен техник,
геодезист. Заключенията са оспорени от процесуалния представител на ответната
страна – адв. Б.Ц., допълнителното изцяло, а първото заключение в по-голямата
си част, извън т. 6, 7 и 13 /л. 358 на делото/.
По отношение на
доказателствата съдът уточнява, че приложената на л. 261 – 274
съдебно-техническа експертиза, първоначално изготвена и непредставена в срок, с
липсващи констатации и заключения, неподписана от арх. Г., не е приета по
делото, съответно не е изслушвана, поради което и не е част от доказателствата
по делото.
Административен съд Монтана
след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
С решение № 783 от
протокол № 30/29.03.2018 г. на Общински съвет Монтана /л. 151, том I/, на основани чл. 21, ал. 1, т. 8
от ЗМСМА, чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ и чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, е дадено съгласие за изработване на Проект за
изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ, кв.154 и част от уличното пространство на ул. И***
и ул. А*** .Стамболийски с ОТ440-ОТ429-ОТ438 по действащия ПУП на гр. Монтана,
с който проект към УПИ ІІ в кв. 154 се включат части от уличното пространство,
като регулационната линия между УПИ ІІ и
УПИ І се поставя по кадастралната граница и се предвижда ново отреждане „За
жилищно строителство и ОО“ и нов план за застрояване, предвиждащ изграждане на
пететажна сграда с подземен паркинг, съгласно скица-предложение. /л. 152, том
І; л. 11 от Протокол от 29 09 2021 г./ Новообразуваният УПИ ІІ е с площ 1110
кв.м. Със същото Решение Общински съвет Монтана обявява за частна общинска
собственост 333 кв.м., представляващи част от улично пространство на ул. И*** и
ул. А*** . Стамболийски с ОТ440-ОТ429-ОТ438 по действащия ПУП на гр. Монтана.
Със Заповед №
1780/08.08.2018 г. на Кметът на Община Монтана, въз основа на подадено Искане №
24-00-689 от 31 07 2018 г. от Дирекция „ОС” и Становище № 42/07 08 2018 г. на
Гл. архитект повторно е разрешено възлагане “изработването на проект за
изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за УПИ
II, кв. 154 по действащия ПУП на ЦГЧ, гр.Монтана и част от уличното
пространство на ул. „И*** “и бул. „Ал. Стамболийски“с ОТ 440 - ОТ 439-OT 438,
като: 1.С плана за регулация регулационната линия между УПИ II и УПИ ІІI се поставя в съответствие с имотната
граница на ПИ с идентификатор 48489.8.85, регулационната линия между УПИ II и
УПИ I се поставя в съответствие с кадастралната граница на ПИ с идентификатор
48489.8.88, към УПИ II се включват части от уличното пространство и се променя
отреждането на УПИ II от „За жилищно строителство, Териториален кадастър и Дом
на архитекта“ в „За жилищно строителство и ОО“, съгласно приложената
скица-предложение. 2. С плана за
застрояване се запазва съществуващата жилищна сграда и се предвижда в УПИ II
ново средно свободно застрояване, показано с ограничителни линии на
застрояване, съгласно приложената скица-предложение. Посочено е проектът да се
изработи в цифров и графичен вид и на хартиен носител в три екземпляра, в
обхват: УПИ II, кв. 154 и част от уличното пространство с ОТ 440-ОТ 439-OT 438
по плана на гр. Монтана при спазване на изискванията на Закона за устройство на
територията и свързаните с него нормативни актове и с обем и съдържание,
съгласно Наредба № 8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените
планове, както и да се съгласува с положителни писмени становища със
заинтересованите централни и териториални администрации, и със специализираните
контролни органи и експлоатационни дружества“. /том ІІІ/ Заповедта е съобщена с
обявление № 80-00-143/15.08.2018 г. /л. 31-33 от адм.д.
№ 531/2018 г./.
Със Заповед №
1281/19.06.2018 г. на Кмета на Община Монтана, на основание чл. 56, ал. 1 от АПК, е прекратено производството по издадена предходна Заповед № 704/20.04.2018
г. на Кмета на Община Монтана, която е с абсолютно
идентично съдържание като процесната. Не са представени доказателства за
съобщаване на тази заповед на всички заинтересовани лица по реда на АПК.
/преписката е в том ІІІ/
Със заключението по
допуснатата съдебно-техническа експертиза от назначените две вещи лица се
установява, че за изготвяне на процесния ПУП няма изработено задание. В делото
и приложените дела няма предложение от Главния архитект по
смисъла на чл.124а, ал. 2 от ЗУТ. Има две становища: "Становище № 12/18.04.2008г" и "Писмено становище № 42/07.08.18г" на Гл.архитект на
Община Монтана (л. 181 от адм.дело № 531/2018г.). Има задвижена процедура за
промяна на кадастъра след приемането на измененията на ПУП-ПРЗ за процесния
имот. Устройствената зона, в която попада предвижданото застрояване е "Цсм" - зона главен градски център, зона с обитаване и
обслужващи дейности. Показателите на Проекта за ПУП са както следва: плътност
на застрояване - 80%; Коефициент на интензивност на застрояването /Кинт/ – 2,5; Озеленяване - 20% и височина – 15 м. /л. 30 на
адм.д. № 531/2018 г./ Съгласно Наредба № 7//2003 г.
устройствените показатели са както следва: Плътност на застрояване – от 40 до 80
%; Интензивност на застрояване /Кинт/ от 1,5 до 3,0; Необходима
озеленена площ /П озел/ - 20-40 %. Промяната в
предназначението на имота "За Жм и Оо",
съответства на отреждането по ОУП. Начинът и характерът на застрояването, което
се предвижда в имота съответства на предвиденото в УЗ, респ. на правилата и
нормативите за максимална височина и етажност по Наредба 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ
- смесена централна зона, средноетажно, свободно застрояване. Отстоянията между
пететажната сграда, която според плана за изменение на ПУП-ПРЗ за процесния
имот се запазва и пететажното тяло на новопредвиждащата
се сграда са спазени. Отстоянията между пететажната запазваща се сграда и
триетажното тяло на новопредвиждащата се сграда не са спазени, т.е. същите са намалени –
разстоянието е 3м. по графични данни (измерени в означения на чертежа мащаб 1:1000 (лист 152 от делото),
а следва да е 3.33 м /л. 9 на основното заключение/. Не е спазено и изискването на чл. 31, ал. 2 от ЗУТ – най-малко 6
м. до дъното на парцел. Не е спазено изискването на чл. 28 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009г., а именно: "Проходите за преминаване
на пожарните автомобили през сградите и съоръженията се проектират с ширина
най-малко 4м и височина най-малко 4,5м.". Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от
Наредба № Iз 1971/29.10.2009г. изисква Външният габаритен радиус на пътя при
завой да е не по-малко от 10,5 м., поради което следва да се произнесе
специалист по пожаробезопасност. Намалени са
разстоянията до дъното на процесния УПИ, както на триетажното тяло, така и на
пететажното тяло на новопредвидената сграда. В този случай се засяга УПИ I, кв. 154 „За управление на РДВР”.
Нарушават се специализираните
разпоредби във връзка с границите на зоните за сигурност свързани с дейността
на МВР. На място се установи, че до
сградата в имота на МВР се намира противорадиационно укритие /ПРУ/, чиито въздуховоди и авариен изход се намират непосредствено до
масивната ограда, която е на разстояние 4,50 м от линията на застрояване на
новопредвидената сграда. При природни бедствия, големи производствени аварии
или обстоятелства на война, разрушенията на новопредвидената сграда би ги затрупало,
а една институция като МВР би трябвало да функционира и при тези условия. По
време на строителството на сградата в един предходен период такива
противорадиационни укрития са се проектирали за всички по-големи граждански
обекти, вкл. и жилищни. Не се намират приложени към делото схеми по чл. 108,
ал. 2 от ЗУТ. С проекта е предвидено
подземно паркиране, това е указано с изобразената рампа към новопредвидената
сграда в процесния имот. Разширението на улицата успоредна на имота на МВР също
позволява външно паркиране. Паркоместата не са означени, не е посочен капацитета на паркинга. Не се намира
приложен към делото комуникационно-транспортен проект. Досежно план-схемите в
чл. 48, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8 /2001г. е записано, че същите се определят в
заданието съобразно конкретните условия, но в случая няма задание, следователно
конкретизирането на необходимите схеми не е уточнено. Такова изискване има и в чл.
47, т. 1 от същата Наредба. Улиците са трети клас (градски артерии) Външната
линия на застрояване минава на 3м + 1,2м (тротоар) = 4,2 от улично
регулационната линия. Предвижданията на плана за изменение на ПУП-ПРЗ за
процесния имот, засягат уличното пространство като се намалява триъгълният
разпределителен остров при кръстовището на ул. "И*** " и ул. "Ал.Стамболийски",
предвижда се и придаване на част от уличната площ към новия УПИ II, кв. 154, гр. Монтана. Няма
данни за съгласуване на проекта със специализираните контролни органи и
експлоатационните дружества, както и със заинтересуваните централни и териториални
администрации. Графичната част на проекта (лист 30 от адм. дело № 531/2018 г.)
не съответства на изискването на чл.48, ал. 2, б. “л“ от Наредба № 8/2001 г. за
обема и съдържанието на устройствените
планове. На уличното платно пред заварената и новопредвидената сграда са
определени 14 паркоместа означени на място върху него, две от които са пред
новопроектираната сграда, които не са означени върху плана за застрояване. За
живущите в заварената сграда са необходими общо 28 паркоместа плюс три служебни
коли на фирмата и 7 лични, общо 38 без 14, остават в недостиг 24 парко места. Площта за паркиране остава приблизително около
120 кв.м., като се има предвид ОК.5,5 м/2,00 м за едно паркомясто и то без да
се смята необходимата площадка за обръщане или тази останала площ е
недостатъчна за паркиране. В делото не се откриха материали изискващи се по чл.
48, ал. 2, т. 3 „к“ – напречни и надлъжни профили за новопроектираната улица (с
промяната на уличната регулация спрямо действащия ПУП-ПРЗ, фактически се появява
необходимост да се изготвят такива като за новопроектирана улица).
С
допълнителната експертиза вещите лица дават заключение, че през мястото, където
е проектирана новата многосекционна жилищна сграда, означена с червени линии на
представената схема има положен водопровод от поцинковани тръби с диаметър 1
½ цола, който служи за захранване с питейна вода на пететажен жилищен блок,
намиращ се в УПИ II,
в кв.154 по действащия РП на гр. Монтана Приложения № № 4 и 5 от експертизата. На
скица Приложение № 1 са обозначени /със стрелки и текстово/ действащите
регулационни и кадастрални граници, тяхното разположение на място и измененията
въз основа на проекта. На скица Приложение № 2 е показано проектираното
застрояване с отстоянията от регулационните граници с УПИ I отреден „За управление на РДВР“.
Тази скица представлява копие от Проекта за изменение на ПУП-ПЗ /лист 47 от
доп.папка към делото/ като на него не е
отбелязана рампата, която е посочена в Скицата - предложение /лист 152
от делото/. На скица Приложение № 2 със зелени щрихи и червени означения са
обозначени местоположението и елементите на ПРУ – помещение, отдушници, вход и
тунел. Последните са на разстояние: Елемента обозначен с т. А е на
разстояние от оградата на РДВР – на 0,80 м от североизток и на 1,20 м от
северозапад, съответно на 5,30м и на 4,20 м от проектирания обект; Елемента
обозначен с т. В е на разстояние от оградата на РДВР - на 6,40 м от североизток
и на 3,00 м от северозапад, съответно на 9,90 м и на 6,00 м от проектирания
обект; Елемента обозначен с т. С /погрешно посочен като т. В/ е на разстояние
от оградата на РДВР – на 10,50 м от североизток и на 2,20 м от северозапад,
съответно на 15,00 м и на 6,20 м от проектирания обект. На
проекта за изменение на ПУП не са нанесени подземните гаражи според
изискванията и начина за графично изобразяване на Приложение № 2 към чл. 68,
ал. 2 от Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове 2001 г.,
Таблица 2 „Графични елементи на ПУП“, р. II.5.“Наименование на елементи от
ПУП“, т.II 5.7 „Подземни гаражи“ – прекъсната линия с дебелина 0,5 mm. Към
проекта не е приложена транспортно-комуникационна схема, както и обяснителна
записка съгласно чл. 51, ал. 7, т. 1, ал.4, т. 5 от Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените
планове 2001 г., допълнена с предложение за капацитета и използваемостта на
наличните места за паркиране. По тези причини Вещите лица могат само да
предположат и приемат, че подземните гаражи са в очертанията на целия контур на
сградата, но следва да се има предвид, че в подземния етаж има колони, шайби и
други допълнителни съоръжения, които също заемат определени площи. Площите за
озеленяване се конкретизират в последващите фази на проектиране след
одобряването на проекта за изменение на ПУП. В матрицата на проекта (лист 47 от
приложението към делото) е посочен показател за озеленяване 20%, който
показател съответства на устройствения показател за централна смесена зона (Цсм), отразено и в ОУП на Монтана. Съобразно данните за
застрояване, включително и площта за рампите, за новопроектирания УПИ от 1110
кв.м, се получават следните устройствени показатели: ЗП = 764,45 кв.м.; Пл = 69%; РЗП = 2920,45 кв.м.; Кинт=
2,63. При свободна дворна площ 345,55 кв.м, за да се достигнат изискуемите 20%
озеленяване от тях са необходими 222 кв.м, при което не остава достатъчно площ за
преминаване и маневриране на леките автомобили, както и за достъп на колите на
служба „Пожарна безопасност“, както и осигуряване прилежаща площ (около 50
кв.м) за преминаване и поддръжка от югоизток на съществуващата пететажна сграда
в същия УПИ, както и за осигуряване на необходимите паркоместа (въпреки
подземните гаражи). Вещите лица не могат да определят дали е възможно да се
достигнат изискуемите 20% за Цсм зони. На въпрос 9 от
предходната експертиза, във връзка с изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ
и чл. 76, ал.1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, необходимото разстояние до
регулационните граници на съседните имоти е 5,00 м, докато в проекта
разстоянието е 4,50 м.
В с.з. на 29 09
2021 г. вещите лица поясняват, че процесният проект за изменение на регулацията
и застрояването се намира в оригиналната преписка, представена в папка с Писмо
вх. № 372 от 26.0.2019 г. /л. 60, том ІІІ и лист 72 и този Проект е неразделната
част от оспорената Заповед, което установяват по съдържанието на заповедта и
проекта, като на диска, прикачен между лист 71 и лист 72 е качен и цифровият
модел на този проект. Достъпът до сградата на ВСС, в имот с идентификатор 88, не
се засяга, като по отношение на ползването, управлението и стопанисването имат специализирани разпоредби, които
не са им казали, защото са секретни. Има несъвпадения между действащия
регулационен план и сега предложения проект за изменение на този действащ план.
В едната част проектът се привежда в съответствие с това, което е на място - в
тази част, която граничи с УПИ І, кадастър и регулация с този ПУП се привеждат,
както са на място, но в другата част, където се изменя линията на тротоара и
уличната регулация, не съвпада, нито с действащия план, нито с КК, нито с
положението на място. Съвпада на югоизток откъм сградата на полицията и не
съвпада с уличната регулация, която е от северната част. Гледайки Проекта на
лист 60 от оригиналната преписка, южната част е долната част, северната е
горната част, а изток е от дясно. В северната част, където има промяна не
съвпада с кадастъра и затова се подготвя изменението в кадастъра. В по-малка
степен не съвпада и с положението на място, а в по-голяма степен не съвпада и с
действащия регулационен план. Тези изменения не съответстват и на уличното
пространство. Схемите по чл. 108 следва да са приложени към самия ПУП, особено
комуникационно-транспортна схема, тъй като се променя уличната регулация. Вещото
лице Д.Д. пояснява, че е питала в Общината, от където
са й казали, че всичко е по делото. Подземният паркинг тръгва от рампата, /обозначена
образно като "V" на Скицата Предложение л. 152/ от ул. А*** .
Стамболийски, минава под празното пространство и се помещава под цялото пететажно
тяло и това е видно от обяснителната записка. Подземният паркинг се означава с
прекъсната линия, като в случая цялото петно е с прекъсната линия, за това не е
много ясно от чертежа кое точно ще е подземният паркинг. Сградата е с плътна
червена линия, паркинга е с прекъсната, но една сграда трябва да има складови
помещения, трябва да има комуникация – път
и той трябва да бъде 6 метра, за да може две коли евентуално да се
разминат, да има място за обръщане на автомобилите, като в случая това място в
паркинга не достига. Отвън също не достигат местата за паркиране, защото е
двора на МВР и това е записано в т. 15 на лист 17 от заключението. При изчисленията
по т. 15, стр. 17 са преброени апартаментите на съществуващата сграда и
свободното място които са съпоставени с оглед размерите на едно паркомясто - 5,5
м./2 м. Отделно от това при изчисленията на паркоместата не е приспадан
процента за озеленяване, който задължително се изисква и такъв е предвиден с
проекта. От съществуващата сграда в момента имат определени 14 броя паркоместа
отпред на ул. И*** и основно се паркира на мястото на петното, предвидено за
застрояване. Съгласуването е по инициатива на Общината, като по закон се
изисква съгласуване, като само ЧЕЗ отговарят, че не е налично съгласуване.
В с.з. на 16 12
2021 г. вещите лица извършват корекция по отношение на устройствените
показатели, като считат, че освен изискванията по чл. 38, ал. 1 от Наредба № 7,
следва да се има предвид и чл. 19 от Наредба № 7 с оглед височината, която е
средна, а в чл. 19 изискванията за озеленяване са от 30 до 50 %, т.е. 30 % е
минималното. В експертизата са изписани минималните 20 %, които са предвидени в
Общия устройствен план и в таблицата към чл. 38 за централна смесена зона.
Зоната е централна смесена, но височината е средна. В проекта има малка грешка
като е записано ЖМ, което означава със застрояване до 10 метра височина, но
застрояването е с височина до 15 метра, което означава средна етажност. При 49
% обществено обслужване, останалите 51 % са жилищно обслужване и се приема за
жилищна зона, което не значи, че в жилищната зона не може да има обществено
обслужване. Нормата на чл. 19 конкретизира нещо, което не е конкретизирано в
другия член и това е височината на сградите. Значение имат членовете 13 и 14, като
при 51 % жилищно застрояване се смята за жилищна зона. Проектът, който се
проектира включва и обществено обслужване, а щом може да има обществено
обслужване отговаря на смесена зона, както е, само, че процента е по-малък от
50 % и тогава се отива към 30 % изискване за озеленяване. Има нарушение и при
предвиждане на Кинта, който е завишен. В проекта е записан Кинт
2,5 при норма 2, а при изчисленията, които са извършени се получава 2,63. Кинта
всъщност е коефициент за интензивност на застрояването и представлява отношение
на РЗП, спрямо площта на имота, изразено в абсолютно число /чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 7 от 2001 г./ и е допустимо да е по-нисък, но не и по-висок. За
озеленяването би могло да се предвиди и вертикално озеленяване по стените,
както се прави, със съответно напояване, има немски системи за това. Би могло
да се направи озеленяване на покрив-тераса и въпреки това ще бъде недостатъчно,
защото трябва да има паркинги и място за обръщане. В тази връзка в чл. 108, ал.
2 от ЗУТ изрично е записано, че подробният устройствен план се придружава от
планове за вертикално планиране, паркоустройство и
благоустройство“. Вещите лица не могат да кажат точно къде ще бъде зелената
площ, но тази зелена площ категорично не е достатъчна, тъй като не може да бъде
постигната. Проблемът с водопровода е, че не се намери къде е противопожарният
кран, а по устни сведения се казва, че е някъде на 100-150 метра. Има едно
изискване за осигуряване на противопожарно гасене и това изискване е
противопожарния кран да се намира на 80 метра по пътя на движение на
противопожарната кола, за да може да бъде гасен пожара. Друг е въпросът за
диаметъра, за да се осигури количеството на противопожарната вода. В един
момент може да се окаже, че той е недостатъчен и трябва допълнително да се
проектира противопожарен водопровод за доставка на противопожарна вода. Това е
един въпрос, който стои неизяснен, тъй като там противопожарен кран не е намерен.
Това става по времето на проектирането и трябва да се предвиди отклонение, ако няма
отклонение до тази сграда, за да се осигури противопожарна вода. В случай, че
няма възможност да се направи отклонение, се прави бункер или басейн, които се
пълнят с вода. Не може да няма противопожарна вода, тъй като това е
задължително. Триъгълното очертание на Приложение № 1 е осовото
кръстовище. Уличната регулация се променя с проекта, в смисъл, че кръстовището
става по-малко на площ, има отстъп към уличното пространство или с новия проект
се променя всичко - височина, площ, отстояния, а старото застрояване е в
рамките на старата регулация, но какви се показателите на старото застрояване
не могат да кажат, защото не са изследвани, а е изследвано новото застрояване.
Въз основа на
дадени от съда указания с Протоколно Определение от 27 08 2020 г. /л. 51/,
ответната страна Община Монтана представя оригиналната АП по одобреното
изменение, включително и АП по предходната приключила процедура.
Въз основа на
указания с Протоколно Определение от 24 09 2020 г. /л. 89/ за представяне в
цялост на преписката по взетото Решение № 783 по Протокол № 30 от 29 03 2018 г.
на Общински съвет Монтана, в т.ч. и че същото е влязло в законна сила, е
представено писмо от 04 11 2020 г. /л. 149 - 152/, към което е приложена само
докладна записка, без уведомления на заинтересованите лица. След повторно
дадени указания с Протоколно Определение от 27 11 2020 г. /л. 178/, Община
Монтана, с писмо от 23 12 2020 г. /л. 191-194/, представя Протоколи за
публикуване на Решения на Общински съвет гр. Монтана от № 768 до № 790 на
интернет страницата на Община Монтана и таблото на Общината от дата 29 03 2018
г., както и Констативен протокол, че до 12 04 2018 г. няма подадени възражения
или протести против Решения от № 768 до № 790 на Общински съвет гр. Монтана.
Съгласно писмо на
АПИ – ОПУ Монтана изх. № 11-00-86/04 11 2020 г. /л. 144/ улици от 440-439-438,
заключаващи се на кръстовище-отсечка от ул. „И*** ” и отсечка от ул. „Ал. Стамболийски”
са общинска публична собственост.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена против ИАА подлежащ на оспорване, от лица, имащи правен интерес от оспорването и в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 108,
ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ - Подробният устройствен план се придружава от планове за
вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за
водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство
и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване,
далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния
устройствен план като неразделна част от него. С плановете за регулация се
определят напречните профили на улиците с предвиденото озеленяване и
сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура,
ако има такива извън уличната регулация. С план-схемите за мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура се определят видът и техническите
размери на мрежите и съоръженията. Когато се създават подробни устройствени
планове за един или за група квартали, те се придружават от проект за
вертикално планиране. В случай че с проекта се предвиждат промени в уличната
мрежа, той се придружава от схема на уличната мрежа, от напречни профили на
улиците, както и от схеми на мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура, ако с новите предвиждания се засягат изградени подземни мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура на населеното място или на части от
тях.
Съгласно чл. 125 от ЗУТ - Заданието, съставено от възложителя, обосновава необходимостта от
изработването на плана и съдържа изисквания относно териториалния му обхват,
сроковете и етапите за изработване. Заданието се придружава от необходимата
информация за съществуващото положение и за действащите за съответната
територия концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени
планове.
Съгласно чл. 128,
ал. 6, т. 2 от ЗУТ - Проектите на подробни устройствени планове се съгласуват
със заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост
– и със специализираните контролни органи. Съгласуването се извършва чрез: издаване
на писмени становища или участие на представители на заинтересувани ведомства в
заседанието на експертния съвет, когато за съгласуването не се изисква издаване
на акт по т. 1; в този случай, ако в едномесечен срок от постъпване на искането
за съгласуване не е представено писмено становище и на заседанието на
експертния съвет не присъства представител на заинтересуваното ведомство, се
смята, че проектът е съгласуван без забележки; отказите за съгласуване трябва
да бъдат мотивирани.
Съгласно
чл. 129, ал. 2 от ЗУТ - подробният устройствен план в обхват до
един квартал се одобрява със
заповед на Кмета на общината
в 14-дневен срок след приемането на проекта
за подробен устройствен план от общинския експертен
съвет, която заповед се съобщава на заинтересуваните
лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 134, ал.
1, т. 1 от ЗУТ - Влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят,
когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или
устройствените условия, при които е бил съставен планът.
Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ -
Влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато: при
изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална
карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат
с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта,
използвана като основа за изработване на подробен устройствен план.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП - Общинските
пътища са публична общинска собственост.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС - Публична общинска собственост са имотите и вещите,
определени със закон.
Съгласно чл. 6 от ЗОбС
- Имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат
предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна
общинска собственост.
Съгласно чл. 8, ал.
3 и ал. 5 от ЗП - Общинските пътища са публична общинска собственост. Собствеността
на пътищата се разпростира върху всички основни елементи по условията на чл. 5
- обхват на пътя; пътни съоръжения и
пътни принадлежности.
Съгласно чл. 9, ал.
1 от ЗП - Пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и
правилата, установени с този закон и със Закона за движението по пътищата.
Съгласно чл. 26,
ал. 6 от ЗП - Управителният съвет на агенцията съгласува проекти - пътна част
за изграждане на пътни връзки, след представяне на писмено становище за проект
за организация на движението от органите на пътната полиция при Министерството
на вътрешните работи
Съгласно чл. 36 от
ЗП - Проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се
извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно чл. 38,
ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони /Наредба № 7/- За осигуряване на
необходимите озеленени площи по ал. 1 озеленени площи може да се изграждат и
върху подземното застрояване извън очертанията на сградите, както и върху тях.
Една четвърт от озеленената площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с
дървесна растителност.
Съгласно чл. 46,
ал. 1 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените
планове /Наредба № 8/ - Плановете за регулация и застрояване се изработват в
съответствие с ОУП за съответната територия, ако има такъв, и въз основа на
задание, изработено съгласно чл. 125 ЗУТ .
Съгласно чл. 49,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2001 г. - Окончателният проект на ПРЗ се изработва
въз основа на предварителния проект, становищата на централните и
териториалните администрации, контролните органи и експлоатационните дружества
и решенията на експертните съвети и съдържа изброените планове и материали. В
случаите, когато предварителният проект за ПУП е съгласуван и приет без
забележки, той се одобрява като окончателен.
Съгласно чл. 68,
ал. 1 от Наредба № 8/2001 г. - Изискванията към съдържанието и оформянето на
графичните материали към проектните части на устройствените
планове са определени в приложение № 1. В Приложение № 1, П5/П5.7 - подземните
гаражи, графичното изображение е с тънък, къс пунктир от прекъсната червена
линия. В същото Приложение № 1, П6/П6.3.1 - задължителни линии на застрояване са
с дебела плътна непрекъсната червена линия, а П6/П6.3.2 – ограничителни линии
на застрояване са с дебел, голям пунктир от прекъсната червена линия.
Оспорената Заповед
е издадена от компетентен орган – Кмета на Община Монтана, в кръга на неговите
правомощия, съгласно чл. 124а, ал. 2, във връзка с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ.
С оглед изисканата АП
в цялост и заключението на допуснатата експертиза, този състав приема, че
всички документи/становища/разрешения/съгласувания, които са извършвани за
проекта са налични по делото. В подкрепа на това е и направеното изявление на
Вещото лице Д.Д. в с.з. на 29 09 2021 г., че от
Община Монтана са й казали, че всички материали са по делото.
Безспорно от
доказателствата по делото се установява, че Община Монтана не е извършила необходимите
уведомления до всички заинтересовани страни, което се потвърждава от тяхното
уточняване чрез СГКК Монтана и книги на етажните собственици, респ. от
първоначалното заключение на вещите лица, като в тази част /т. 13/ основното
заключение не е оспорено от процесуалния представител на ответната страна, адв.
Ц..
Въпреки изричното оспорване
от адв. Б.Ц., на изслушаните и приети заключения на двете вещи лица
/първоначалното/основно заключение извън частта на т. 6, 7 и 13, този състав на
съда кредитира същите като дадени безпристрастно, обективно, съответно, логично
и в съответствие с доказателствата по делото. Самото оспорване е декларативно,
без да се сочи конкретна необоснованост, неяснота или друго, което да е
несъответно на заключенията. В тази връзка следва да се има предвид, че
изводите на вещите лица по тълкуването на закона не ангажират съда.
Въз основа на
изслушаните и приети заключения съдът приема, че за приложения по делото Проект
за изменение на ПУП – ПРЗ, промяната в предназначението съответства на
отреждането по ОУП, а предвидените устройствени показатели съответстват на
устройствената зона, която е Цсм, спазени са изискванията
за отстояние между пететажната сграда и пететажното тяло на новото застрояване.
Спазени са устройствените показатели за плътност на застрояването и Кинт – коефициент на интензивност, които изисквания, обаче
не са единствени и не са достатъчни, за да се приеме, че същият отговаря на
изискванията на закона. Съдът не споделя изводите на вещите лица, че няма официално
оформено предложение от Главния архитект, а има становище от този орган, което
е различно като акт, тъй като от една страна наименованието на акта не определя
неговото съдържание, а от друга, извън чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ, в чл. 135, ал. 4
от с.з., законодателят употребява именно понятието становище. Съдът не споделя
изводите на вещите лица и по-точно на арх. П.Г., направени в с.з. на 16 12 2021
г., в което същият уточнява, че въпреки смесената централна зона, предвид
етажността на застрояването, което е средно и жилищното застрояване, което е
повече от 51 процента, относимите устройствени показатели са тези по чл. 19 от
Наредба № 7/2003 г. Нормата на чл. 19 от Наредба № 7 е в глава четвърта – „Устройство
на жилищни територии”, а нормата на чл. 38 от същата Наредба е в глава десета –
„Устройство на смесени централни територии” и двата текста в част втора „Правила
и нормативи за устройство в отделните видове територии”. Безспорно е че зоната е
централна смесена, поради което и относимите устройствени показатели са тези за
застрояване в такава зона или установените в чл. 38 от Наредба № 7/2003 г.
Законодателят предвижда различни показатели за различните устройствени
територии, като всяка зона има предвидени специфични критерии съобразно нейните
особеност. В случая в центалната смесена зона е
допустимо жилищно застрояване – ал. 1 на чл. 38 от Наредба № 7/2003 г., а
критерият етажност не е предвиден, така както същият е предвиден за териториите/зоните
за жилищно застрояване, поради което този критерий е неотносим
към тази територия и не следва да се прави корелация, каквато и няма, между чл.
38 и чл. 19 от Наредба № 7. Поради това и устройствените показатели за
коефициент на интензивност на застрояването, който е допустимо да е по-нисък,
но не и по-висок, именно предвид обезпечаване недопускането на по-голяма
интензивност на застрояване, всъщност не е завишен, въпреки неговото изчисляване
на 2.63, тъй като законово допустимият е по чл. 38 и е до 3.0. В тази връзка
следва да се има предвид, че не е недопустимо проектът да бъде изработен при устройствените показатели на чл. 19, които са по-високи и
се вместват в параметрите на чл. 38, ал. 1, но това е въпрос не на
законосъобразност, а целесъобразност, който въпрос не подлежи на съдебен
контрол.
Извън горните
съответствия на проекта за изменение на ПУП настоящият състав установява
следните нарушения на изготвения проект за изменение на ПУП, които обуславят
незаконосъобразност на издадената Заповед.
Липсва задание,
което е нарушение на чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗУТ,
вр. с чл. 47, т. 1 от Наредба № 8. Такова задание не
се представи нито по делото, нито е представено на вещите лица, не е приложено
и към оригиналната административна преписка, приета по делото. Всъщност липсата
на задание, ведно със съпътстващите го, неразделна част към него елементи, само
по себе си самостоятелно обуславя незаконосъобразността на издадената заповед,
тъй като заданието е първият и основен изискуем от законодателя документ, с който
освен, че се обосновава необходимостта от изработването на плана и в който се съдържат
всички изисквания по отношение на неговия обхват, същото се придружава от
необходимата за строителството информация, респ. обуславя и обезпечава
възможността за последващ контрол и проверка на
заложените и изпълнени с графичното изображение показатели.
Няма приложени
планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване,
канализация, електрификация, от планове за паркоустройство
и благоустройство, геоложки проучвания, евентуално газоснабдяване,
топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с
подробния устройствен план като неразделна част от него, в който смисъл е чл.
108, ал. 2 от ЗУТ. План-схемите са задължително и императивно изискване на закона,
чиято липса също е самостоятелно основание обуславящо незаконосъобразността на
Заповедта. План-схемите служат, както за съгласуване на проекта за изменение на
ПУП със заинтересованите териториални администрации и специализираните
контролни органи, така и за надеждното, безпроблемно изпълнение на самото
строителство, респ. за неговото последващо безопасно/екологично и трайно
ползване.
Отделно от липсата
на планове-схеми, Проектът не е представян за съгласуване с нито един от
компетентните за целта органи/администрации, с оглед приобщаването на тези
надлежно съгласувани план-схеми като неразделна част от изготвяния проект за
изменение на ПУП, в който смисъл е чл. 108, ал. 2 от ЗУТ и което е ново и
самостоятелно основание, обуславящо незаконосъобразността на издадената Заповед.
В тази връзка самото съгласуване на Проекта със съответните централни и
териториални администрации, контролни органи и експлоатационни дружества е
независимо и самостоятелно императивно изискване от изискването за приемането
му на съответния експертен съвет, аргумент от чл. 49, ал. 1 от Наредба № 8/2001
г. и чл. 128, ал. 6, вр. чл. 108 от ЗУТ. Отделно от това
този Протокол с взетото Решение на експертния съвет не се намира в оригиналната
административна преписка, където следва да се съдържа. В тази преписка е наличен
препис - извлечение от такъв Протокол и Решение /л. 39 от оригиналната преписка
изискана по делото./, който обаче не установява по надлежен начин приемането на
проекта от съвета, тъй като от същия не може да се установи включени ли са необходимите
за целта специалисти, респ. проекта приет ли е без забележки, за да бъде
одобрен като окончателен – чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8. Същевременно на това
едно от експлоатационните дружества, които следва да съгласуват проекта – ЧЕЗ,
в свое становище на /л. 93 от делото/ изрично заявяват, че същият не е
представян за съгласуване. Случаят изисква да се отбележи, че текста на чл.
136, ал. 2 от ЗУТ не е приложим, тъй като оспорената Заповед е издадена освен
на основание чл. 134, ал. 2, т. 2, така и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, поради което и изискванията от съгласуване са приложими, както на
основание чл. 127, ал. 2, така и на основание на чл. 128, ал. 6 от ЗУТ. По
отношение на това следва да се има предвид и още едно обстоятелство, а именно,
че от заключението на вещите лица и приложение № 1 към допълнителната
експертиза безспорно се установява, че предвижданото изменение не привежда
изцяло имотните/кадастрални граници на поземлените имоти с регулационните
такива, т.е. изискването на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ не е изпълнено с
одобрения проект. В случая, действително има установена непълнота и грешка в
кадастралната карта, но единствено в частта, касаеща
кадастралните граници на УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ, които граници с одобрения
Проект се привеждат в съответствие с тази кадастрална карта. Съвсем различно,
обаче е положението, в частта, касаеща уличните
регулации, където в тази част, както регулационните, така и имотните граници се
променят изцяло, т.е. същите не се привеждат в съответствие с кадастралните
граници и няма установена грешка в кадастралната карта, в който смисъл са и
поясненията на вещото лице Д.Д. в с.з. на 29 09 2021
г. Обратно на основанието на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, има открита процедура
по промяна на кадастралната карта след влизане в сила на оспорената Заповед.
Не са изготвени придружаващите Проекта
необходими схема на уличната мрежа, напречни профили на улиците /напречни и
надлъжни профили съгласно чл. 48, ал. 2, т. 3, б. „к“ от Наредба № 8/2001 г./, с
оглед предвижданите промени в уличната мрежа, касаеща промяна в
предназначението на 333 кв.м. улично пространство и приобщаването му към
новообразувания УПИ, където ще се извършва застрояването, както и схеми на
мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, предвид наличието на
водопровод /подземно съоръжение на техническата инфраструктура/, който се
засяга в съответната част – изискване на чл. 108, ал. 3 от ЗУТ. Липсва съгласуване
на тези промени със специализираните контролни органи – Пътна полиция при МВР,
Агенция пьтища, каквото е изискването на чл. 128, ал.
6 от ЗУТ, вр. чл. 26, ал. 6, чл. 36 от ЗП. В тази връзка и по отношение на
взетото Решение на Общ Съвет Монтана, с което 333 кв.м. от улично платно на ул.
„И*** ” и ул. „Ал. Стамболийски”, които са публична собственост са обявени за
частна такава, не е обявено по надлежния ред, поради което същото не може да се
приеме, че е влязло в законна сила. Въпреки изричните указания на съда Община
Монтана не представя годни доказателства за извършване на всички законови
съобщения, а съставените и представени Протоколи не установяват такова надлежно
обявяване. От друга страна няма надлежно приет акт, влязъл в сила, който да
установява промяна в предназначението на уличното пространство на ул. „И*** ” и
ул. „Ал. Стамболийски”. Обратно, от доказателствата по делото се установява, че
такава промяна няма, но за целите на изменението се вземат части от улицата,
което е недопустимо и в противоречие с всички законови норми на ЗП, ЗУТ и ЗОбС, цитирани по-горе. По отношение на този ИАА –
Решението на Общ Съвет Монтана, съдът следва да отбележи, че не извършва
контрол за неговата законосъобразност, поради липсата на процесуална законова
възможност за инцидентен контрол върху издадени други ИАА, като единствено
проверява неговото влизане/невлизането му в сила, която проверка е извън
обхвата на общия съдебен контрол за законосъобразност, тъй като обстоятелството
по влизане в сила на даден акт е отделно това от неговата законосъобразност.
Така както е извършено придаване на част от уличната площ към новия УПИ II, кв.
154, гр. Монтана съставлява, както съществено процесуално нарушение, така и
нарушение на материалния закон, което самостоятелно обуславя
незаконосъобразност на издадената и оспорена Заповед.
Нарушено е и изискването
на чл. 28 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. за ширина най-малко от 4 м на
проходите за преминаване на пожарните автомобили през сградите и съоръженията,
като в проекта този проход е 3 м. при изискуемите четири метра, както и на чл. 27,
ал. 5 от същата Наредба и необходимостта от външния габаритен радиус на пътя
при завой да е не по-малък от 10,5 m, което има отношение и е от значение за
подземното паркиране. Не е спазено разстоянието до регулационните граници на
съседните имоти, което следва да е 5 м, а в проекта е 4,50 м, което е нарушение
на чл. 31, ал. 2 от ЗУТ и чл. 76, ал. 1 от Наредба № 7/2021 г., както и 33 см. в
нарушение на чл. 35, ал. 2, вр. с чл. 31, ал. 2, т. 1
от ЗУТ.
Начинът и
показателите на предвиденото застрояване предполага недостиг за изпълнение на
предвидените с проекта процент озеленяване, необходимите места за паркиране,
респ. разминаване на автомобилите, включително нарушаване на достъпа на
автомобилите на Служба „Пожарна безопасност”, което е в противоречие със
законовите правила и норми. С оглед направените от Вещите лица измервания и
изчисления, необходими за целта, се вижда, че цялата теренна площ на УПИ е 1110
кв.м. с площ на застрояване от 764,45 кв.м. Излиза, че необходимата площ за
озеленяване на изискуемите и предвидени с проекта 20 %, е 222 кв.м. при
оставаща свободна площ от 345,35 кв.м., която следва да отговори и на
изискванията по осигуряване на гаражи и възможност за паркиране, което я прави
недостатъчна. Това, че въпросът със защита на озеленяването е предмет на
друг проект, не означава, че настоящият проект в своите предвиждания не следва
да гарантира обективната възможност за неговото изпълнение, т.е. след като се
спазят останалите изисквания и показатели, да може обективно да се постигне
процента озеленяване, в т.ч. както на императивното изискване на чл. 38, ал. 1,
така и на ал. 2 от Наредба № 7, което този проект не обезпечава. Следва да се
има предвид и обстоятелството, че формалното посочване на показатели, без
същите да имат възможност за практическо осъществяване, не е достатъчно да
изпълни със съдържание разглеждания Проект. В тази връзка правно значение има
единствено озеленяването като площ, по смисъла на чл. 4, ал. 7, т. 4 и чл. 11
от Наредба № 7 и съобразно предвиденото в чл. 38, ал. 2 от същата Наредба 7 или
възможността за озеленяване по стени и покриви е без правно значение при
преценка спазването на този показател и този вид озеленяване не следва и не го
изключва.
Същевременно и
наравно с озеленяването стои въпросът и изискването за обозначаване на
подземното паркиране, респ. на капацитета на гаражите и местата за паркиране, което
изискване изобщо не е изпълнено, т.е. приложеният одобрен проект за ПУП няма
необходимите графични обозначения за подземно паркиране. Този проект единствено
съдържа задължителните и ограничителни линии на застрояване – плътна
непрекъсната и прекъсната червена линия, без по-тънка и прекъсната червена
такава, обозначаваща подземните гаражи. В тази връзка въпреки приетото и изследвано
от вещите лица подземно паркиране, от представения по делото проект е видно, че
такова на практика не е предвидено – няма графично обозначение, няма рампа, няма
обозначен капацитет на гаражите и местата за паркиране, в който смисъл е
Приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8/2001 г., вр.
с чл. 48, ал. 2, б. „л” от същата Наредба № 8, вр. чл.
41 и сл. от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Обозначаване
на подземно паркиране е направено в Скицата предложение за изменение на ПУП –
ПР и ПЗ, но това не променя липсата на обозначение в самия Проект, тъй като
тази скица не е неразделна част от Проекта, респ. от Заповедта. Същата е
неразделна част от Решението на Общинския съвет, с който е дадено съгласие за
изработване на проект за изменение на ПУП, като изработваният проект следва да
съответства на скицата-предложение, но в случая няма такова съответствие, т.е.
Проекта се разминава с предложената скица-предложение, което е ново и самостоятелно
нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на издадената Заповед. Различие
между Скицата-предложение и Проекта има не само при обозначаване на подземното
паркиране, а също и по отношение на обозначената рампа, която също липсва в
проекта. В същия не са нанесени и отстоянията до регулационните граници на УПИ
І - за управление на РДВР, както са нанесени на Скицата. Дори тези
несъответствия да се приемат за несъществени, каквито не са, респ. че
Скицата-предложение е част от Проекта, което и това не е, то и в самата Скица-предложение
липсват императивни и изискуеми законови обозначения, а именно не е отразен капацитетът
на местата за паркиране, с оглед изискването на чл. 48, ал. 2, б. „л” от
Наредба № 7. Самото подземно паркиране изисква съответна площадка за обръщане и разминаване на
автомобилите, място за шайби, колони, шахти, които са необходими и задължителни
елементи от застрояването, което допълнително отнема от предвидената за целта
площ. Тези липси в Проекта, дори и в скицата-предложение, водят най-малкото до
невъзможност да се извърши преценка доколко съобразно предвидените устройствени показатели е възможно да се изпълни
предвиденото застрояване, което да е съответно на всички законови технически
изисквания, респ. дали свободната площ ще бъде достатъчна, както за изпълнение
на предвидения минимален процент озеленяване, така и за изпълнение на
изискванията по осигуряване на гаражи и места за паркиране, респ. дали някой от
тези два показателя няма да бъде компрометиран с оглед изпълнението на единия за
сметка на другия, респ. на двата едновременно.
По отношение на
установеното ПРУ – противорадиационно укритие
/състоящо се от различни елементи като сграда, тунел/проход и въздухопроводи/, което
укритие се явява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38
от ДР на ЗУТ и който строеж не е отчетен при изработване на проекта.
Местоположението на това укритие е под и извън сградата на ОД на МВР Монтана, чиито
въздуховоди и авариен изход се намират непосредствено
до масивната ограда, която е на разстояние 4,50 м от линията на застрояване на
новопредвидената сграда, така както вещите лица са го обозначили на Приложение
№ 2 към допълнителната експертиза. ПРУ е строеж с особено и специално предназначение
и свързано с необходимостта от функционирането на МВР при аварии, природни
бедствия или друго, а предвижданото строителство създава непосредствена опасност
от неговото затрупване, което определено е недопустимо и в нарушение на
нормативите и правилата за застрояване.
Извън изложените по-горе
нарушения на законовите изисквания на ЗУТ, Наредба 7/2003 г. и Наредба 8/2001
г., настоящият състав счита, че предвиденото изменение на ПУП – ПРЗ, приложен
по делото, не може да бъде обвързан с оспорената Заповед, тъй като върху него
няма никакво отбелязване, че именно този проект се явява неразделна част от издадената
Заповед, с която същият е одобрен. Това, че вещите лица се ориентират по
съдържанието на Заповедта и графичната част на проекта, не е достатъчно да се
приеме такава корелация, тъй като при липса на обективна обвързаност между
Заповедта и Проекта, съществува обективна възможност за неговата промяна/подмяна,
т.е. графичното изображение да добие съвсем различни от обсъжданите в
настоящото производство очертания. С оглед на това, при одобряването на всеки
проект, последният следва недвусмислено да се обвързва със Заповедта, с която
същият е одобрен. Същевременно липсата на надлежно одобрен проект, който да е
неразделна част от оспорената Заповед, прави последната изпразнена от
съдържание, сьответно безпредметна. Сама по себе си
Заповедта, без приложен към нея Проект за изменение на ПУП, не може да
произведе целеното правно действие. Заповедта ведно с Проекта за изменение на
ПУП представляват едно неразривно цяло и само заедно могат да произведат правен
ефект, а липсата, образно казано на една от тези две съставни части, лишава
този акт, както от съдържание, така и от форма, тъй като част от тази форма
липсва.
Несъответно и неоснователно
е становището на адв. Ц., в с.з. на 16 12 2021 г., че застрояването е в същите
граници, в които е предвиденото застрояване по сега действащия ПУП, а именно „Дом
на архитекта и жилищна сграда” и щом като е в тези граници проектанта, респ.
Кмета е изпълнил правилно и законосъобразно цялата процедура, тъй като експертизата
на вещите лица е в обратен смисъл, в т.ч. и Приложение № 1 към допълнителното
заключение, на което са обозначени действащата улична регулация и кадастър,
съществуващото на място и предвидените изменения в регулацията, в т.ч. улична и
кадастъра. При тяхното изслушване в с.з. на 16 12 2021 г. тези вещи лица не
казват нещо различно от отразеното в експертизата, обратно ВЛ арх. Г. заявява
видимо различие в радиуса на кръстовището, отстъп към уличната регулация, а ВЛ Д.Д. пояснява, че с одобрения сегашен проект е променено
всичко - височина, площ, отстояния, кръстовището става по-малко на площ, докато
старото застрояване е в рамките на старата регулация, а с проекта за изменение
на ПУП се предвижда друга регулация, т.е. старата се променя. Променя се и
кадастралната граница, която граница не се привежда в съответствие с това,
което е на място. В една част се привежда, но в друга не - в тази част, която
граничи с УПИ І, кадастър и регулация с този ПУП се привеждат, както са на
място, но в другата част, където се изменя линията на тротоара и уличната
регулация, не съвпада, нито с действащия план, нито с КК, нито с положението на
място. /л. 67 на делото, л. 16 от Протокола от 16 12 2021 г./ В тази връзка и
без правно значение е обстоятелството дали предвиденото застрояване по някакъв
начин създава пречки на някого, тъй като самото застрояване следва да отговаря
на всички изисквания на закона.
По отношение
възраженията, касаещи Заповедта по предходно проведената процедура от Кмета на
Община Монтана и Заповед № 1281/19.06.2018 г. на същия АО, с която на основание
чл. 56, ал. 1 от АПК е прекратено административното производство по тази
процедура, Съдът счита тези възражения за ирелевантни, но дори и същите да имат
правно значение, то съдът не установява законова пречка АО да проведе нова
процедура, по която да постанови самостоятелен акт.
С оглед на
изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът
намира оспореният административен акт за издаден в нарушение на материалния закон.
При този изход на
делото основателно се явява искането на процесуалния представител на
оспорващите и на част от заинтересованите страни за присъждане на разноските по
делото.
Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК - Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ
Съгласно чл. 8, ал.
2 от Наредба за адвокатските възнаграждения - За процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за
дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния
регистър – 900 лв.
По делото са внесени
и се претендира присъждане на разноски, направени от оспорващите страни, както
следва: по адм.д. № 531/2018 г. държавна такса общо в
размер на 84.80 лв. /л. 42-44; 146-150 по адм.д.
531/2018/; адвокатско възнаграждение платено от П.Д. в размер на 600 лв. /на
кората на адм.д. № 531/2018 г./ и адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА за защита на пет заинтересовани
страни пред тази инстанция /л. 145 на д. 531/2018 г./; по адм.д.
№ 6277/2019 г. на ВАС - адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр.
с чл. 38, ал. 2 от ЗА за защита на оспорващите /л. 22 д. 6277/2019 г./; по адм.д. № 314/2020 г. - депозит за вещо лица, ведно с
преводната такса в размер на 404 лв. /л. 189/ и адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 38,
ал. 2 от ЗА за защита на оспорващите и част от заинтересованите страни /на
кората на д. 314/.
Съгласно чл. 8, ал.
2, т. 1 раздел ІІІ „Възнаграждения по граждански и административни дела за една
инстанция” от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела
без определен материален интерес възнаграждението за дела по Закона за
устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър е в размер
на 900 лв. Производството е разглеждано два пъти на първа инстанция и веднъж на
касационна инстанция, като пред първата инстанция е заплатено адвокатско
възнаграждение от 600 лева, поради което размерът на адвокатското
възнаграждение при условията на 38, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА
за новото разглеждане е 900 лева, с оглед извършените промени от 31 07 2020 г.,
а за касационната инстанция е в размер на 500 лева, с оглед действащата
редакция на чл. 8 от Наредба № 1 кьм момента на
постановяване на решението на ВАС, което е от 20 07 2020 г.
При
административните дела няма хипотеза за заплащане на адвокатско възнаграждение
за защита на заинтересовани по делото страни, имащи сходни с оспорващите
интереси. В тази връзка и по аналогия на
този извод е текста на чл. 78, ал. 10 от ГПК, който предвижда, че на третото
лице помагач не се присъждат разноски. Не се следва възнаграждение, тъй като
такава хипотеза не е предвидена в закона, за всяко едно защитавано в
производството лице, предвид на което адвокатско възнаграждение е дължимо в
един размер и по отношение единствено на оспорващите страни, оспорили
издадената Заповед и внесли съответната държавна такса /л. 4 и л. 51 от адм.д. № 531/2018 г./ С оглед на това дължимите разноски са
адвокатско възнаграждение платено от П.Д. в размер на 600 лв., адвокатското
възнаграждение при условията на 38, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА
в размер на 1100 лева, държавна такса в размер на 84.80 лв. и депозит за вещо
лице в размер на 404 лв. или общо 2888.80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 2073/01.10.2012 г. на
Кмета на Община Монтана.
ОСЪЖДА
Община Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Д., лично и като пълномощник на П.И.Д., Г.С.Г.,
Р.С.М., И.Ц.В., Г.Б.К. и И.Л.И. разноски в производството, от които: адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. при първоначалното разглеждане на делото;
адвокатското възнаграждение при условията на 38, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 38,
ал. 2 от ЗА общо в размер на 1100 лева, от които за касационното производство
500 лв. и за новото разглеждане 900 лв; държавна
такса в размер на 84.80 лв. и депозит за вещо лице в размер на 404 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен административен
съд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: