Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260171 /12.04. Година 2021 Град Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и трети март Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело №
00060 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-005654/03.12.2020г.,
издадено от Началник група в Сектор ПП при ОД МВР – гр. Перник, на Г.И.А. *** е
наложено административно наказание глоба, в размер 50 /петдесет/ лв., на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за това, че на 03.11.2020 г., в 15.14
часа, като водач на лек автомобил „Мерцедес 190Д“ с рег. №***, движейки се по ул.
Юрий Гагарин, град Перник, в района на кръстовището с улица Димитър Благоев, не използва
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван по време на движение –
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Г.А., в която се излагат възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателната процедура, ограничаващи правото му на защита,
обуславящи незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт.
Твърди се и неправилна оценка на установените фактически обстоятелства, довело
издаване на наказателно постановление при неправилно приложение на материалния
закон..
В съдебното
производство жалбоподателят не е участвал лично. Пълномощникът му - адв. Б. К. поддържа доводите в жалбата,
излага възражения за несъставомерност на деянието, позовавайки се на
здравословното състояние на жалбоподателя, и пледира за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 03.11.2020г.,
в 15.14 часа, Г.А. ***, в посока от ул. Благой Гебрев към ул. Димитър Благоев,
управлявайки лек автомобил „Мерцедес 190Д“ с рег. №***. В района на кръстовището
с улица Димитър Благоев се намирали свидетелят В.А. В. и Л.Б.М.
- полицаи в сектор ПП при ОД МВР – Перник, които изпълнявали служебните си
задължения по контрол на движението. При приближаване на превозното средство
забелязали, че водачът му не е поставил обезопасителен колан, поради което
подали сигнал за спиране, за да извършат проверка. Водачът възприел сигнала и
предприел спиране. При приближаването на автомобила, след като се уверил, че предпазният
колан не е поставен и че автомобилът е оборудван с такъв, полицай В. уведомил водача, че за установеното
нарушение ще му бъде съставен АУАН.
На
същото място, в присъствието на нарушителя, свид. В.В. съставил акт за
установяване на административно нарушение, серия GA, №283523/03.11.2020г., като приел, че Г.А.
виновно е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. При
съставяне на акта в съдържанието му било отразено, че нарушителят няма възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнително писмени такива.
Впоследствие,
на 03.12.2020 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз
основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с
което ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на
свидетеля В.А.В., както и приетите писмени доказателства: съставеният акт за
установяване на административно нарушение серия GA, №283523/03.11.2020г., заверено копие на заповед №8121з-515
от 14.05.2018г. на МВР, експертно решение
№1556/17.04.2019г., издадено от
ТЕЛК към МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник.
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество се явява и основателна.
При извършване на цялостна служебна
проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му
на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила.
Възраженията в тази насока не се
приемат за основателни.
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от
компетентни органи, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство по
делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл.189, ал.1
и ал.12 ЗДвП. Актосъставителят, заемащ длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП
при ОДМВР – Перник, е оправомощен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби
и да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, тъй като същият попада в категорията
длъжностни лица, определени в т.1.2 от цитираната заповед на МВР, а именно полицейските органи в секторите “ПП” в
областните дирекции на МВР. Същата заповед доказва и компетентността на началник сектор ПП при ОД МВР – Перник да
издава наказателни постановления за констатирани нарушения по ЗДвП на обслужваната
територия /т.2.7/, доколкото е определен като длъжностно лице със съответната
компетентност от министъра на вътрешните работи, правомощията на когото
произтичат от закона /чл.189, ал.12 от ЗДвП/.
Съдът не констатира нарушение и
на изискванията в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано
ясно, с излагане в пълнота на всички
обстоятелства относими към
фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което
правото на защита на жалбоподателя и в най-малка степен не е ограничено.
По същество:
На
жалбоподателя е вменено, че на посочените място, дата и час, като водач на МПС по време на движение не е
ползвал обезопасителен колан, с какъвто
превозното средство е било оборудвано. В извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, а и във фазата на съдебното
следствие, Г.А. не е ангажирал доказателства, оборващи или поставящи под
съмнение констатацията на контролните органи, напротив – в съдебното следствие пълномощникът му изрично заявява,
че не я оспорват. Тази позиция напълно кореспондира на показанията на свидетеля
Вл. В., установил нарушението, които се кредитират с доверие. Защитата се основава на възражение, че случаят попада сред
изключенията в чл.137а, ал.2 от ЗДвП, а именно
физическото състояние на жалбоподателя не е позволявало използването на
обезопасителен колан /т.2/. Пълномощникът се позовава на приетото като писмено
доказателство Експертно решение №1556/17.04.2019г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник, в
което е удостоверено, че жалбоподателят
е с 60% трайно намалена работоспособност след преживян миокарден инфаркт, двуклонова коронарна
болест и имплантирани два стента на ДКА.
Съгласно чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. В ал.2 на чл. 137а ЗДвП са предвидени изключения от посоченото правило, като е
регламентирано кои лица могат да не използват обезопасителни колани. Една от
хипотезите касае лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан. За физическо състояние, което не позволява на лице -
водач на МПС или пътник, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме
само състояние, при което поради обективни причини е невъзможно, противопоказно
или нежелателно поради риск от възможна
увреда или застрашаване на здравето му да се поставя такъв. Законът не
предвижда специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача,
за да се обоснове прилагането на изключението по чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП .
Поради това посоченото в нормата
обстоятелство може да бъде установено както чрез медицински документ,
съдържащ лекарско предписание, че физическото
състояние не позволява използването на обезопасителен колан, така и по
преценка на съда, основана на съответни доказателства за налично заболяване, за
специфично проявление и протичане на
същото, за проведени медицински интервенции във връзка с него. В случая в
съдържанието на ангажираното от жалбоподателя писмено доказателство не е
посочено изрично, че състоянието му изисква освобождаване от задължението да поставя
обезопасителен колан по време на движение на МПС. Отразената обаче диагноза,
както и осъществените животоспасяващи
интервенции при преживения от А. миокарден инфаркт - поставени два
стента на коронарни съдове, мотивират
съдебния състав да приеме, че случаят попада в хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2
от ЗДвП, а именно доказано е физическо състояние на водача, което не позволява
използването на обезопасителен колан, освобождаващо го от задължението по ал.1
на с.р.. Обстоятелствата относно здравословното състояние на А. няма данни да
са били съобщени и удостоверени с медицински документ пред контролните органи
при проверката, както и до издаването на
наказателното постановление, поради което не е било възможно съобразяването им от
актосъставителя и наказващия орган при преценката за осъществен състав на
административно нарушение.
Изложеното мотивира заключение, че вмененото на жалбоподателя нарушение
по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е
несъставомерно, последица от което е отмяна на издаденото наказателно постановление
като необосновано и незаконосъобразно.
По
разноските:
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбоподателят Г.А. е направил разноски за възнаграждение на
адвокат в производството и е поискала присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от 22.03.2021г., сключен
между него и адв. Б. К., се установява, че страните са договорили възнаграждение за
защита и процесуално представителство по настоящото а.н. дело в размер 300 лв.,
като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и
с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му
бъде възстановено от
бюджета на органа, издал отмененото наказателно постановление – ОД МВР –
Перник, в чиято структура е сектор/група ПП. Възнаграждението е в минималния
размер предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което съгласно чл.63,
ал.4 от ЗАНН няма възможност за
намаляването му.
Мотивиран от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-005654/03.12.2020г.,
издадено от Началник група в Сектор ПП при ОД МВР – гр. Перник, с което на Г.И.А.
с адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба, в размер 50 /петдесет/ лв. за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД
МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да заплати на Г.И.А. с адрес ***, с ЕГН **********,
сума от 300 /триста/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ