РЕШЕНИЕ
№ 260020 28.09.2024 г. град Бургас
Бургаски окръжен съд
I-во гражданско
и търговско отделение
На двадесет и осми септември две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Дарина Костова
като разгледа търговско дело № 354 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.740 от
Търговския закон.
Постъпила е молба от кредитора М.В.С.
и длъжника „Еврокапитал
– България“ ЕАД в несъстоятелност, ЕИК *********, с която се иска от съда да
постанови решение по чл.740, ал.2 от Търговския закон за прекратяване на
производството по несъстоятелност на длъжника
Съдът, след като се запозна с
молбата и с материалите
по делото и след като съобрази закона, намира следното:
Според разпоредбата на чл.740 от ТЗ във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът
може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане
плащането на паричните задължения. В този случай синдикът не представлява
длъжника като страна. Ако сключеният договор отговаря на изискванията на
закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие
че няма предявени искове по чл. 694, ал. 1 за
установяване на несъществуването на прието вземане. Решението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.Договорът се
сключва в писмена форма.
В молбата на длъжника и кредитора
М.С. се твърди , че с вписване № 20231130110714 М.В.С.
в вписан като едноличен собственик на капитала на „Еврокапитал-България"
ЕАД.
Твърди се , че желанието на М.В.С.
е да „оздрави" дружеството и да продължи търговската му дейност. Именно
тази негова цел и фактът, че е едноличен собственик на капитала, са обусловили
и правния му интерес да заплати задълженията към кредиторите с приети вземания,
както следва:
Посочва се , че на 10.05.2024 г.
е заплатено вземане на адвокат Габриела Асенова Николова в размер на 8 435 лв.
в изпълнение на задължения на „Еврокапитал-България"
ЕАД /н./, за което е представено доказателство по делото; на 10.05.2024 г. е
заплатено вземане на „Петрол" АД в размер на 26 046,46 лв., на 11.04.2024
г. е заплатено вземане на НАП в размер на 120 000 лв., на 10.05.2024 г. е
заплатено вземане на НАП и Община Стара Загора в общ размер на 654 135,45 лв.;
на 15.05.2024 г. е заплатено вземане на „Юробанк
България" АД в размер на 90 930 лв.; на 16.05.2024 г. е заплатено вземане
на НАП в размер на 99 757,82 лв., представляващи остатък от публични задължения
на дружеството в несъстоятелност, за които плащания са представени доказателства
по делото.
Към молбата се представени
доказателства и за твърденията но кредитора М.В.С., че по силата на сключени
договори за цесия е придобил, следните вземания от кредитори в производството
по несъстоятелност:
По силата на Договор за цесия от
15.02.2023 г. „БЛЯК СЕНД ИНВЕСТМЕНТ" АД, ЕИК *********, е прехвърлило на М.В.С.
вземането си към длъжника „Еврокапитал -
България" ЕАД /н./ в общ размер на 2 869 084,79 лв. по Договор за договор
за прехвърляне на вземане (цесия) от 11.12.2018 г., подписан между „БЛЯК СЕНД
ИНВЕСТМЕНТ" АД и „ИНВЕСТБАНК" АД, ЕИК *********. Прехвърлените
вземания са предявени и включени в Списък на приети вземания №1 на кредитори в
производството по несъстоятелност на „Еврокапитал -
България" ЕАД /н./, обявяване в ТР на 05.06.2019 г., и произтичат от
Договор за банков кредит № 023- БЮ/2015 от 31.08.2015 г., Анекс №1 от
03.09.2015 г., Анекс № 2 от 28.10.2015г. и Декларация от 03.11.2015 г.,
включително и изтекли, бъдещи лихви и други дължими суми. Вземането е
прехвърлено заедно с всички обезпечения, привилегии и другите принадлежности.
По силата на Договор за цесия от
15.05.2024 г. „БЕ ПЛЮС" ООД, ЕИК *********, е прехвърлило на М.В.С.
вземането си към длъжника „Еврокапитал -
България" ЕАД /н./ в общ размер на 256 723,28 лева, произтичащо от Договор
за прехвърляне на вземане от 08.01.2015г., сключен между „Дорослава-02"
ЕООД и „Еврокапитал- България" ЕАД, по силата на
който „Дорослава-02" ЕООД прехвърля на „Еврокапитал-България"
ЕАД вземането си от „Бългериън Роуз Гардънс" ЕООД, ЕИК *********, както и присъдени
съдебно- деловодни разноски в размер на 7 705,91 лева.
По силата на Договор за цесия от
15.05.2024 г. „БЕ ПЛЮС" ООД, ЕИК *********, е прехвърлило на М.В.С.
вземането си към длъжника „Еврокапитал -
България" ЕАД /н./ в общ размер на 191 960 лв., възникнало на основание
извършено плащане на задължения на „Еврокапитал-България"
ЕАД /н./към НАП по изп.дело № *********/2018 г. по
описа на ТД на НАП Бургас, включени в списъците на приети вземания на
кредитори, удостоверено с платежно нареждане от 22.03.2023 г.
По силата на Договор за цесия от
15.05.2024 г. „СПОРТС ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, е
прехвърлило на М.В.С. вземането си към длъжника „Еврокапитал
- България" ЕАД /н./ в общ размер на 34 397,80 лв., от които 30 123.15 лв.
- главница: 3 338,65 лв. - законна лихва, и 936 лв. - разноски, представляващи
приети вземания в производството по несъстоятелност на „Еврокапитал
- България" ЕАД, включени в Списък на приети вземания № 1, обявяван в ТР на
05.06.2019 г., ведно с дължимата законна лихва до окончателното изплащане на
задължението и всички други акцесорни вземания за възнаградителни лихви, лихви за
забава, неустойки, обезщетения за вреди и разноски, произтичащо от Договор за
цесия от 26.02.2018 г., сключен между „Транскарт Файнешъл сървисис" АД и
Цедента, възникнали на основание дължими по Договор за фирмен кредит, свързан с
използването на кредитни карти с международен достъп, от 25.03.2015г. и Запис
на заповед, издаден на 25.04.2017 год.
По силата на Договор за цесия от
15.05.2024 г. „СИЛВА МАРЕ" ЕООД, ЕИК *********, е прехвърлило на М.В.С.
вземането си към длъжника „Еврокапитал -
България" ЕАД /н./ в общ размер на 26 591,67 лв., от които: главница в
размер на 15 000 лв., ведно с договорни възнаградителни
лихви в размер на 1658,34 лв., произтичащо от Договор за цесия между „СПОРТС
ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД и „СИЛВА МАРЕ" ЕООД от 01.06.2018 г., с който
е прехвърлено вземане срещу „Еврокапитал -
България" ЕАД /н./, възникнало на основание Договор за фирмен кредит,
свързан с използването на кредитни карти с международен достъп, от 25.03.2015
г. и Запис на заповед, издаден на 25.04.2017 год.; както и направени разходи в
производството по несъстоятелност в общ размер на 7 933,33 лв., от които 6 800
лв. за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността, 250 лв.
държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице и 583,33 лева допълнително
възнаграждение за вещо лице, включени в Списък на приети вземания № 1, обявяван
в ТР на 05.06.2019 г., както и 2000 лева адвокатски хонорар, включен в същия
Списък на приети вземания №1, ведно с всички други акцесорни
вземания за възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, обезщетения за вреди и
разноски, дължими по Договор за фирмен кредит от 25.03.2015 г. и Запис на
заповед, издаден на 25.04.2017 год.
По силата на Договор за цесия от
16.05.2024 г. Д.П.Д., ЕГН ********** е прехвърлил на М.В.С. вземането си към
длъжника „Еврокапитал - България" ЕАД /н./ в общ
размер на 60 724,50 лв., представляващи приети вземания в производството по
несъстоятелност на „Еврокапитал - България" ЕАД,
включени в списъците на приетите вземания по силата на Съдебно решение № 197 от
20.05.2021 г. по т.д. № 66/2020 г. по описа на БОС, влязло в сила на 13.07.2021
г.
За извършените цесии длъжникът е
уведомен с уведомления по реда на чл.
99, an. 3 от ЗЗД изпратени както до синдика, така и
до изпълнителния директор на „Еврокапитал -
България" ЕАД /н./.
Молителите твърдят, че по този
начин кредиторът М.С. е придобил всички вземания на всички кредитори на
несъстоятелността , които са включени в списъците на приетите вземания.
Представя се Извънсъдебно
споразумение по чл.740 от Търговския закон , с което М.С. и „Еврокапитал - Бъргария са се
споразумели , че М.В.С. е единствен кредитор на длъжника в производството по
несъстоятелност, който притежава 100% от приетите вземания в производството по
несъстоятелност и страните по споразумението постигат съгласие дружеството да
бъде оздравено и да бъде продължена търговската му дейност.
С оглед на гореизложеното
страните по споразумението са подали молбата си до съда за постановяване на
решение по чл.740 , ал.2 от Търговския закон.
Бургаският окръжен съд, като
съобрази изложеното в молбата и приложените към същата доказателства, като
съобрази съдържащите се в кориците на делото писмени доказателства, постановени
съдебни актове и представени от синдика становища и доказателства, като съобрази
съдържащото се в електронната папка по партидата на длъжника в Търговския
регистър и извърши служебни проверки по отношение на висящите съдебни
производство по искове по чл.694 от Търговския закон, съобразявайки Закона и
съдебната практика, намира молба за неоснователна със следните съображения:
Съдебната практика приема , че „Съгласно
чл. 740, ал. 2 ТЗ съдът постановява решение за прекратяване на производството по
несъстоятелност, ако сключеният договор по чл. 740, ал. 1 ТЗ за уреждане на
плащането на парични задължения отговаря на изискванията на закона. Съдът
проверява дали договорът е сключен с всички кредитори с приети вземания и при
условие, че няма предявени искове по чл. 694, ал. 1 за установяване на
несъществуването на прието вземане.“ / Решение № 112 от 22.10.2010 г. на
ВКС по т. д. № 191/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева – по
чл.290 от ГПК/
В настоящият случай молбата е
подадена при наличие на висящо производство по разглеждане на възражения по
списък № 13, поради което съдията докладчик към датата на подаване на молбата е
посочил, че произнасянето по молбата по чл.740 от ТЗ ще следва постановяване на
определението по чл.692 от ТЗ. С Определение № 260224/30.05.2024 год. , съдът е
отхвърлил възражението по списък № 13 на приетите вземания и е одобрил списъка,
като по този начин е налице кредитор с прието вземане – „М лизинг“ЕАД, чието
вземане не е придобито с цесия от кредитора М.С., следователно дори и само на
това основание представеното с молбата по чл.740 от ТЗ споразумение не отговаря
на изискванията на същата норма и съдът не би могъл да постанови решение, с
което да прекрати производството.
Следвайки цитираната съдебна
практика, настоящият съдия-докладчик, определен за такъв, считано от 01.06.2024
год., като е констатирал, че междувременно са обявени списъци №15 и №16 на
приетите вземания, е следвало да приключи процедурата по одобряването им,
респективно по разглеждане на възраженията по същите и едва тогава да се
произнесе по молбата по чл.740 от ТЗ. По списък № 15 не са постъпили възражения
и същият е одобрен, а по списък № 16 са постъпили възражения, които са в процес
на разглеждане.
В същото решение ВКС изрично
посочва, че „прието вземане е това, което е включено в одобрения от съда списък
на приетите от синдика вземания по чл. 692 ТЗ, с изключение
на вземане по чл. 694, ал. 1 - чл. 693 ТЗ. Предявяването
на вземанията от кредиторите е обвързано със срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ, но
процедурата по предявяване и приемане на вземанията предвижда и допълнително предявяване
- чл. 688 ТЗ и допълване на
списъка - чл. 695 ТЗ. Задължение на синдика е съставянето на списъците на предявените вземания
- чл. 686 ТЗ, служебното
вписване на вземания - чл. 687 ТЗ и обявяване на списъка в търговския регистър - чл. 689 ТЗ. Предявяването
на вземанията се извършва от кредиторите пред съда по несъстоятелността - чл. 685, ал. 1 ТЗ, който
одобрява списъка съгласно чл. 692, ал. 1 ТЗ. С оглед на
уредените правомощия на синдика в производството и съобразно с правилата за
упражняване на правата на кредиторите, процедурата по предявяване и приемане на
вземанията предполага съдействие от страна на съда по несъстоятелността.
В този смисъл, преценката на съда
по несъстоятелността дали договорът за уреждане на плащането на парични
задължения е сключен от всички кредитори с приети вземания, се разпростира и до
служебна проверка дали е приключила процедурата по предявяване и приемане на
вземанията. Договор би могъл да се сключи във всяко положение на производството
по несъстоятелност - чл. 740, ал. 1 ТЗ, поради което съдът е задължен
да съблюдава правата на кредиторите, предявили вземания към момента на
сключване на договора. При предявени вземания, по приемането на които синдикът се е произнесъл и производството не е
приключило, съдът по несъстоятелността не би могъл да формира извод дали
договорът урежда плащането на всички установени вземания на кредиторите.
Аргумент в този смисъл е и нормата на чл. 740, ал. 2 ТЗ относно
проверката за висящи искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ за
несъществуване на приети вземания.“ Противното би означавало да бъде прекратено
производството без да бъдат удовлетворени кредитори, които надлежно са
предявили вземанията си , но молбата по чл.740 от ТЗ е постъпила преди
произнасянето на синдика или на съда по приемането им.
В настоящият случай, предвид
подадената повторна молба, ведно с жалба пред Инспектората на ВКС, съдът се
произнася преди приключване на разглеждането на възраженията по списък № 16 на
приетите вземания и приключване на производствата по чл.694, ал.1 от ТЗ.
Съдът констатира, че с
определения на съда след подаване на молбата и сключване на извънсъдебното
споразумение са налице приети вземания на „М лизинг“ЕАД в размер на 445124,28
лв. – по списък № 13 на приетите вземания и на кредитора „ЮРОБАНК България“ АД
в размер на 90930,00 лв. – по списък № 15 на приетите предявени вземания. Тези
вземания са предявени преди подаване на молбата по чл.740 от ТЗ, приети след
подаване на молбата от кредитора М.С., съответно няма доказателства да са
придобити чрез цесия от същия, нито се твърди, че са заплатено от кредитора С.
на длъжника и кредитора С. се е суброгирал в правата
на съответния кредитор с предявено вземане към длъжника. Следователно са налице
вземания , които не са придобити от кредитора С. и той не е титуляр на 100% от
приетите вземания, поради което договорът не отговаря на изискванията на чл.740
от Търговския закон.
За пълнота съдът посочва, че не
споделя доводите на кредитора М.С., че с извършените шест парични превода към
кредиторите на несъстоятелността, описани в молбата се е суброгирал
в правата на тези кредитори и те са загубили качеството си на кредитор в
производството по несъстоятелност. Доколкото за неуреденото в Търговския закон
се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, то при
заместване на длъжника е необходимо
съгласието кредитора, а в случай на погасяване на чужд дълг следва да е налице
правен интерес за лицето, което погасява дълга и само при тези предпоставки и
валидно погасяване, това лице се суброгира в правата
на кредитора. При липса на твърдения за каквато и да е връзка между кредитора С.
и правоотношенията , от които са възникнали приетите вземания и при липса на
доказателства за съгласие на кредитора с плащането, съдът не счита, че може да
приравни този, което е платил на кредитор с прието вземане, към цесионерът на
прието вземане.
Независимо от горното , съдът
констатира и че към настоящия момент както в Окръжен съд Бургас , така и в
Софийски градски съд и Окръжен съд Ловеч , са висящи търговски дела, които са с
правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ или са преюдициални
спорове, до приключването на които са спрени производства по чл.694, ал.1 от ТЗ, по която причина решение за
прекратяване на производството не може да бъде постановено. Тези производства
са известни на молителите, коти са ги посочили в молбата си, като по част от
производството са страни и двамата молители.
Предвид наличието на множество
пречки пред постановяване на прекратяване на производството по чл.740, ал.2 от ТЗ, съдът няма да коментира твърдението на молителите, че предявените от някои
кредитори искове по чл.694 от ТЗ представляват злоупотреба с процесуални права.
По изложените съображения съдът
счита, че следва да отхвърли молбата за постановяване на решение по чл. 740, ал. 2 ТЗ за
прекратяване на производството по несъстоятелност съдът по несъстоятелността .
Мотивиран от горното , съдът
РЕШИ
Оставя без уважение молба с
вх.№261006/17.05.2024 год., подадена от „Еврокапитал-България“ЕАД
– в несъстоятелност и М.В.С., с която на основание чл.740 от Търговския закон
се иска прекратяване на производството по несъстоятелност на длъжника „Еврокапитал-България“ЕАД – в несъстоятелност, по т.д. №
354/2018 год., като неоснователна.
Решението да бъде вписано в
Търговския регистър на основание чл.622 вр. с чл.740,
ал.2 от Търговския закон.
Решението подлежи на обжалване в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: