РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Перник, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500500 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „ПРОПЪРТИ & РЕНТАЛ
СЪРВИСИЗ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1606, бул. „Ген. Е. Ив. Тотлебен“ № 87, ет. 1, чрез адв. З. Х. – АК – *** срещу
Решение № 260101 от 21.03.2022г., постановено по гр. д. № 00913/2021г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, в частта, в която съдът е отхвърлил исковете за следните
суми:
- сумата от 3439,80 лева, представляваща неустойки, начислени към
05.07.2018г.съгласно т.13, ал.1 от Договор за наем от 15.01.2014 г. върху всяко едно
възнаграждение за отговорно пазене, дължимо за периода от месец юни 2017 г. до
месец юли 2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 02648 по описа за 2020 г. на
Пернишкия районен съд и
- сумата от 509,52 лева, представляваща задължения за заплащане на такса
битови отпадъци съгласно чл. 15 от Договор за наем от 15.01.2014 г. за периода от
01.01.2017г. до 30.06.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 02648 по описа за 2020 г. на
1
Пернишкия районен съд.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания
съдебен акт в обжалваните му части. Твърди се, че първоинстанционното решение е
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с
несъобразяване на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обосноваване на мотиви, които не съответстват на установената по делото фактическа
обстановка. Развиват се доводи, че прекомерността на неустойката не я прави a priori
нищожна поради накърняване на добрите нрави, както неправилно е приел
първоинстанционния съд. Прави се искане за допускане изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза, която да определели размера на дължимите такси за битови
отпадъци към посочените в жалбата дати, с твърдението, че първоинстанционния съд
не е сторил това, макар да е бил длъжен служебно да назначи такава експертиза.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество. Решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е
произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен
въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена
материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и
липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият
окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с предявени по реда на чл. 415 ал. 1 вр.
чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 250 ЗЗД вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по
отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не
може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страните по делото. В този смисъл, съдът възприема
изцяло приетата от районния съд фактическа обстановка при условията на чл. 272
ГПК.
Основните оплаквания във въззивната жалба засягат вземането в размер на
3439,80 лева, претендирано като неустойки, начислени към 05.07.2018г., съгласно т. 13
2
от Договор за наем от 15.01.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и вземането в размер
на 509,52 лева, представляваща задължения за заплащане на такса битови отпадъци,
съгласно чл. 15 от Договор за наем от 15.01.2014г., считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането.
За да отхвърли иска за сумата от 3439,80 лева, първоинстанционният съд е
приел, че клаузата за неустойка в нарушение на чл. 9 ЗЗД е договорена в противоречие
с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожността на тази клауза,
съгласно чл. 26 ал.1 ЗЗД. Поради това, доколкото нищожността на тази клауза е пречка
за възникване на задължение за неустойка, то исковите претенции за присъждане на
неустойка следва да бъдат отхвърлени.
Настоящия съдебен състав, въз основа на приетите писмени доказателства и
съобразявайки приложимото право, намира правните изводи на първоинстанционния
съд за отхвърляне на вземането за неустойка за правилни и законосъобразни, поради
което споделя същите изцяло.
Видно от приложения по делото Договор за наем от 15.01.2014г., сключен
между страните, в чл. 13 на същия е уговорено, че при забава на плащанията
наемателят дължи неустойка в размер на 0.6 % от дължимата цена за всеки просрочен
ден.
По силата на нормата на чл. 26, ал.1, пр.З ЗЗД нищожни са договорите, които
накърняват добрите нрави. Разпоредбата намира приложение и при търговските сделки
по правилото на чл. 288 от ТЗ. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр.З ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на
други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските отношения и на
предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава
правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените
отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен
субект.
Неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за периода докато е
налице състоянието на неизпълнение на задължението на длъжника, като е допустимо
страните да уговорят неустойка, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. В противен случай клаузата за неустойка би
била нищожна поради накърняване на добрите нрави. В случая договарянето на
неустойка в размер на 0.6 % от общата дължима сума за всеки просрочен ден и без да е
уговорен краен предел на същата, излиза от обезпечителния и санкционен характер на
неустойката. Съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се
приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените
критерии: естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
3
задължението вреди. При така посочените критерии и след анализа на доказателствата
съдът намира, че уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави. Същата е прекомерна, тъй като надвишава
многократно трикратния размер на законната лихва. Допълнителен аргумент в тази
насока е, че неизпълнението на това задължение не влече някакви предполагаеми
вреди, с оглед неговия характер на спомагателно такова. Тези доводи обуславят
извода, че клаузата за заплащане на неустойка не съответства на своята обезщетителна
функция, при липса на предполагаеми вреди. Чрез нея наемодателят цели при
неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва и с
това клаузата противоречи на добрите нрави и заобикаля закона, тъй като цели
неоснователно да обогати наемодателя. Поради това съдът намира, че уговорката за
заплащане на неустойка е нищожна и, както правилно е приел районния съд, иска за
нея следва да бъде отхвърлен.
Настоящия съдебен състав намира за основателен и извода на районния съд за
неоснователност и на вземането в размер на 509,52 лева, представляваща задължения
за заплащане на такса битови отпадъци, съгласно чл. 15 от Договор за наем от
15.01.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането, макар и с други мотиви.
В чл. 15 от Договора страните са уговорили, че всички разходи, свързани с
ползването на имота са за сметка на наемателя, в това число и полагащата се за имота
такса битови отпадъци.
Както правилно е приел първоинстанционния съд, след новирането на Договора
за наем, тази клауза не е била изключена, поради което и настоящия съдебен състав
приема, че същата не е изключена и е приложима в настоящия случай.
Таксата за битови отпадъци е публично задължение към общините от гледна
точка на гражданите и предприятията, а от гледна точка на общината, това е публично
общинско вземане. Таксата е уредена в глава трета, раздел I от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ). Съгласно Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Перник, таксата се заплаща
от лицата по чл.11 от ЗМДТ, както следва: 1. Собственика на имота; 2. Собственикът
на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот- за поземления
имот; 3. Ползвателя – при учредено право на ползване; 4. Концесионера – при
предоставен недвижим имот на концесия; 5. За имот – държавна или общинска
собственост, от лицето на което имотът е предоставен за управление. В настоящия
случай е видно, че наемателят не попада в кръга от лица, очертан в чл. 11 от ЗМДТ.
Съгласно чл.18 ал. 1 от Наредбата таксата се заплаща на две равни вноски в
следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължима.
От изслушаната пред въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като компетентно дадена, се установи, че таксата за битови
отпадъци общо за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2018г. за процесната част от
„Сушилен цех“ с площ от 320 кв. м. е в размер на 321,61 лева.
4
В настоящия казус, ищецът е претендирал заплащане нему на дължимата се за
2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. такса за
битови отпадъци, като е обжалвал първоинстанционното решени само в частта за
сумата от 509,52 лева за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2018г. По силата на
процесния Договор за наем, обаче, наемателят се е задължил да заплаща таксите за
битови отпадъци на Община Перник, а не на наемодателя. Доколкото от страна на
ищеца, обаче, не са ангажирани доказателства, установяващи, че той е заплатил на
Община Перник дължимите се такси, то искът му за тази сума се явява неоснователен.
Допълнителен аргумент в полза на направения от настоящия съдебен състав извод е и
обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства, които да сочат, че по
отношение на процесния недвижим имот, респ. по отношение на ищеца, изобщо са
били начислени такси за битови отпадъци от Община Перник, Отдел „МДТ“.
Доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение на Районен съд – Перник следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски има само
въззиваемата страна. Същата претендира и е доказала такива в размер на 1752 лева –
за заплатено адвокатско възнаграждение. Въззивния жалбоподател, обаче, е релевирал
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно за размера над 1300,00 лева (който размер е определен
съобразно действащата към момента, в който са направени разноските Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения), доколкото делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност.
-во
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1 от ГПК решението подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260101 от 21.03.2022г., постановено по гр. д. №
00913/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник в обжалваните части.
ОСЪЖДА „ПРОПЪРТИ & РЕНТАЛ СЪРВИСИЗ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1606, бул. „Ген. Е. Ив. Тотлебен“ № 87, ет.
1, ДА ЗАПЛАТИ на „ПЕЛЕТИСИМО“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. „Изток“, ул. „Благой Гебрев“, бл. 37, вх. В, ет. 2 ап. 46
сумата от 1300,00 лева, направени във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6