№ 7583
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110147023 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ от
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 1790,02 лева, представляваща
регресно вземане с включени ликвидационни разноски за ПТП, настъпило на 27.09.2023г. в
гр. Балчик по вина на водача на лек автомобил "ВАЗ 2106", рег. № ТХ3571 АХ, застрахован
със задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗАД
"ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, който е отнел предимството на движещия се по пътя с
предимство лек автомобил "Тойота Ярис", рег. № СА5960 ТК, застрахован при ищеца по
застраховка "Каско" и му е причинил щети, ведно със законна лихва за период от 21.05.2024г.
до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.
дело № 30320/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че на 27.09.2023г. в гр. Балчик било настъпило ПТП между л.а. лек
автомобил „ВАЗ 2106“ с peг. № ТХ 3571 АХ и лек автомобил „Тойота Ярис“ с peг. № СА
5960 ТК. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от
27.09.2023г. Съгласно същия вина за настъпилото ПТП с материални щети имал водач на лек
автомобил „ВАЗ 2106“ с peг. № ТХ 3571 АХ, който в нарушение на правилата за движение
по пътищата движейки се по път без предимство на кръстовище е отнел предимството и
причинил щети на движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Тойота Ярис“ с peг. №
СА 5960 ТК. Вследствие на настъпилото ПТП били нанесени щети на последния, който бил
застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищеца със застрахователен договор под
формата на застрахователна полица № 4704220300005370, валидна от 01.11.2022г. до
31.10.2023г. Била образувана щета № 470422232353530. Причинените материални щети на
пострадалото МПС, застраховано при ищеца, се изразявали в увредени облицовка предна
броня, калник преден ляв, подкалник PVC преден ляв, врата предна лява, фар ляв и др. С
възлагателно писмо ремонтът на увредения процесен автомобил бил възложен на
автосервиз „Ауто Бис 2017“ ЕООД. Сервизът извършил ремонта на стойност 1 765,02 лв. и
издал фактура № **********/27.10.2023г., която ищецът бил изплатил на сервиза с платежно
нареждане от 01.11.2023г., с което изпълнил задълженията си, произтичащи от
1
застрахователния договор. Твърди, че към момента на ПТП отговорността на виновния
водач била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Навежда твърдения, че е предявил
регресната си претенция към ответника в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите като претенцията не била
възстановена. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на застрахования при него
водач. Счита, че спрямо застрахования при него водач не бил налице нито един от
признаците на фактическия състав на деликта. Оспорва представения по делото двустранен
протокол за ПТП. Твърди, че водачът на л.а. „Тойота Ярис“ с peг. № СА 5960 ТК има
изключителна вина за настъпването на процесното ПТП. Евентуално твърди съществено
съпричиняване. Сочи, че най-същественото пътно нарушение, осъществено от водача В. А.,
било високата и несъобразена скорост с пътните условия. Твърди, че същият е разполагал с
възможността да предотврати удара и щетите, причинени от него. Оспорва верността на
представения двустранен констативен протокол. Оспорва представеното заявление за
изплащане на обезщетение по щета по застраховка „Каско“. Поддържа, че водачът,
застрахован при ищеца, при възникване на първоначалната опасност не е предприел каквито
и да е действия по предотвратяването й, не е извършил спиране и/или спасителна маневра с
цел да избегне инцидента. Сочи, че водачът, застрахован при ищеца, се е движил с висока и
несъобразена скорост с пътните условия, с което си поведение бил причинил процесното
събитие и настъпилите вреди. Оспорва и размера на платеното обезщетение, поддържа, че
същият е прекомерен и необосновано завишен. Искането към съда е да отхвърли иска,
евентуално да присъди сума в по-нисък размер. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите
и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към
увреденото лице.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираната
сума, както и възражението си за съпричиняване.
В конкретния случай с определението от 24.11.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 20.02.2025г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, извършеното от ищеца плащане
на застрахователното обезщетение.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетите
доказателства- застрахователна полица № 4704220300005370, застрахователна полица №
BG/30/123000938508, фактура № ********** от 27.10.2023г., издадена от „Ауто Бис 2017“
ЕООД и платежно нареждане от 01.11.2023г.
2
Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на ПТП, размера
на вредите и причинно-следствената връзка между уврежданията и ПТП-то, както и вината
за настъпване на събитието. По тези въпроси са събрани следните доказателства:
От двустранен констативен протокол от 27.09.2023г. се установява, че обстоятелствата
и причините, при които е настъпило произшествието, отразени в протокола, са следните: на
27.09.2023г., около 08:30 часа, в гр. Балчик, лек автомобил „ВАЗ 2106“, с рег. № ТХ3571АХ
се е движил по неизвестна улица и в района на кръстовището, образувано с ул. „Христо
Ботев“, водачът е навлязъл в кръстовището като е извършил маневра за завой наляво,
вследствие на което е реализирал ПТП с движещия се по пътя с предимство лек автомобил
„Тойота Ярис“, рег. № СА5960ТК.
Свидетелят В. А. А., водач на лек автомобил „Тойота“, твърди, че управлявал
служебния си автомобил по ул. „Христо Ботев“, която била път с предимство и в района
Гимиджи-чешма, зад детската градина надолу, бил намалил тотално и видял другия
автомобил, че се опитвал нещо да прави. Почти бил намалил и той го ударил. Скочил отгоре
му. Сочи, че ограничението било 50 км, защото било в населено място, нямало знаци, пътят
бил път с предимство, настилката била суха, спокойно движение. Освен тях нямало никой
друг. Карал много бавно, почти бил намалил. Видял, че автомобилът се опитва да излиза по
някакъв начин, но цялото кръстовище било свободно. Той бил почти навлязъл и не знаел как
дошъл отгоре му. Твърди, че бил намалил тотално скоростта, бил навлязъл в кръстовището и
не знаел поради каква причина другият автомобил се сблъскал с него. Почти бил спрял.
Имало видимост към цялото кръстовище. Видял колата, че стой на стоп по някакъв начин.
Твърди, че другият автомобил не бил навлязъл в кръстовището, ударът станал в началото на
кръстовището от неговата страна. Другият автомобил бил лек автомобил „ВАЗ“. Сочи, че се
движил на път с предимство, нямало други автомобили на кръстовището, видял колата, че
била спряна. В същото време разбрал, че се опитва да прави нещо и в навлизането му в
кръстовището, другият автомобил го ударил в предната лява страна. Твърди, че той бил с
предимство и неговият автомобил бил дясностоящ спрямо другия. Сочи, че не е имал
възможност да спре и да предотврати настъпване на удара между двете МПС-та.
Уврежданията по неговия автомобил били следните: от ляво преден калник, фар, броня,
неговата врата. Ударът бил от лявата страна на автомобила и там били основните щети.
Твърди, че подписал протокола за ПТП от 27.09.2023г. и схемата била вярна.
Свидетелят Л. З. И., водач на лек автомобил „ВАЗ“, твърди, че идвал от 1-цата,
излизал към Гимиджи-чешма и искал да прави ляв завой. Вдясно имало стена. Погледнал,
но нямало нищо. За секунди се появило момчето, правел ляв и се блъснал в дясната му
страна. Не можал да спре, защото му излязъл отпред. Сочи, че той бил виновен. Ударили си
калниците, извикали полиция, те казали, че бил виновен. Признава, че бил виновен.
Попълнили документ. Полицаите му казали да си оправи колата за негова сметка. Бил спрял
на стопа и оттам тръгвал. Вдясно не се виждало, имало висока стена. Сочи, че бил навлязъл
в кръстовището преди МПС „Тойота“, като нямало начин да избегне удара. Твърди, че
другият водач имал видимост към него. По неговия автомобил щетите били десен калник,
маска, броня, фарове. На другия автомобил- ляв калник и маска. Сочи, че водачът на МПС
„Тойота“ спрял в опит да избегне удара. Твърди, че другият автомобил се движил със
скорост от 40-50 км/ч, не повече, а потеглял на първа скорост от знака „Стоп“. За него имало
знак, че пресича път с предимство, а другият водач се движил по него.
От приетата и неоспорена САТЕ се установява, че щетите по лек автомобил „Тойота
Ярис“, рег. № СА5960ТК, се намират в пряка и непосредствена зависимост с настъпилото на
27.09.2023г. произшествие в гр. Балчик. Вещото лице е посочило, че всички увреждания по
автомобила могат да бъдат получени при настъпване на процесното ПТП. Експертът е
посочил, че стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 2287,94 лева. От заключението
3
се установява, че най-вероятното място на произшествието е по дължината на пътното
платно на ул. Христо Ботев в района на местността „Гемиджи-чешма“, по широчина на
пътното платно- в дясната пътна лента за движение, считано по посоката на ориентация на
лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № СА5960ТК. Експертът е уточнил, че пътното платно на
най-вероятното място на произшествие било съставено от две ленти за движение като
съгласно свидетелските показания на пряката, образуваща кръстовище с ул. „Христо Ботев“,
считано по посоката на ориентация на лек автомобил „ВАЗ 2106“, рег. № ТХ3571АХ е бил
наличен пътен знак Б2- „Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Вещото лице
е посочило, че непосредствено преди настъпване на ПТП лек автомобил „Тойота Ярис“ се е
движил праволинейно по ул. „Христо Ботев“, а лек автомобил „ВАЗ 2106“ след навлизане в
кръстовището бил предприел маневра за завой наляво. Експертът е посочил, че от
представените по делото доказателства не може да се установи скоростта на движение на
всяко едно от превозните средства, участвали в процесното ПТП. Уточнено е, че
предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от
скоростите на движение на двете превозни средства и отстоянието им до мястото на удара в
момента на възникване на опасността. Поради което не можело да се определи дали водачът
на лек автомобил „Тойота Ярис“ имал техническа възможност да предотврати настъпването
на удара. От заключението се установява, че водачът на лек автомобил „ВАЗ 2106“ е имал
възможност да предотврати произшествието, ако се е съобразил с наличието на знак Б2 и е
пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Тойота Ярис“.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че безспорно се
установява механизма на настъпване на ПТП, както от показанията на двамата свидетели,
така и от двустранния констативен протокол за ПТП и приетата САТЕ, която съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК. Съдът намира, че
свидетелските показания са еднопосочни относно начина на настъпване на ПТП, като
показанията на свидетелите са логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал. Поради което приема, че по делото е установено по
категоричен начин, че на 27.09.2023г., около 08:30 часа, в гр. Балчик, лек автомобил „ВАЗ
2106“, с рег. № ТХ3571АХ се е движил по неизвестна улица и в района на кръстовището,
образувано с ул. „Христо Ботев“, водачът не се е съобразил с наличието на пътен знак Б2-
„Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е навлязъл в кръстовището като е
извършил маневра за завой наляво, вследствие на което е реализирал ПТП с движещия се по
пътя с предимство лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № СА5960ТК.
От заключението на вещото лице се установява, че настъпилите щети по увредения
автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от
доказателствата по делото категорично се установява, че водачът на лек автомобил „ВАЗ
2106“ е нарушил разпоредбата на чл. 50 ЗДвП и е станал причина за настъпване на
процесното ПТП.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.
От цитираната разпоредба следва задължението на водача, който ще навлиза в
кръстовище от път, който не е с предимство, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат по пътя с предимство, да се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение и да ги пропусне, след което да осъществи
4
безопасно исканата от него маневра. В конкретния случай водачът на лек автомобил „ВАЗ“ е
нарушил горецитираната разпоредба като не се е съобразил с регулацията на пътното
движение и не е пропуснал движения се по пътя с предимство лек автомобил „Тойота“.
Поради което съдът намира, че водачът на лек автомобил „ВАЗ“ е виновен за
настъпване на процесното ПТП, доколкото е бил длъжен преди да започне маневрата да се
убеди, че няма да създаде опасност за движението и за движещите се превозни средства на
пътя с предимство. Следва да бъде посочено, че преценката за безопасността на движението
трябва да се извършени преди маневрата и само след като водачът се убеди в липсата на
опасност на пътя или в липсата на възможност да се появи такава опасност с оглед мястото
на пътното платно и времето, за което може да се осъществи маневрата. В конкретния
случай, св. И. е посочил, че не е имал добра видимост поради наличие на висока стена,
поради което същият е следвало да съобрази при навлизането в кръстовището и
ограничената видимост в посоката, от която е идвал лек автомобил „Тойота“.
Така от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че водачът на
лек автомобил „ВАЗ“ е нарушил правилата за движение по пътищата и е станал причина за
настъпване на процесното ПТП. В който смисъл са и показанията на самия водач на
автомобила- св. И..
Относно своевременно релевираните възражение на ответника, че процесното ПТП е
настъпило по изключителна вина на водача на лек автомобил „Тойота“, както и възражение
за наличие на съпричиняване, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява при доказателствена тежест на ответника, че водачът на лек автомобил „Тойота“
е виновен за настъпилото ПТП, респ. че с поведението си е допринесъл за настъпване на
същото. На първо място, следва да бъде посочено, че по делото се установи по категоричен
начин, че лек автомобил „Тойота“ се е движил на път с предимство, както и че същият се е
движил с ниска скорост- по показания на св. И. от 40-50 км/ч при ограничение до 50 км/ч на
мястото на настъпване на произшествието.
На следващо място, от изслушаните свидетелски показания и на двамата водачи,
участници в процесното ПТП, се установява, че водачът на лек автомобил „Тойота“ е
намалил и спрял в опит да предотврати настъпването на удара. На последно място, от
приетата и неоспорена САТЕ се установява, че не може да се определи дали водачът на
увредения автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара.
В този смисъл са и отговорите на задача 12 от заключението, в който вещото лице е
посочило, че не може да се построи линия на видимост за двамата водачи и взаимното им
разположение в момента преди настъпване на произшествието.
В допълнение следва да бъде посочено, че св. А. не е имал задължение да изчака
преминаването на лек автомобил „ВАЗ“ и да предполага, че предимството му ще бъде
отнето. Напротив, водачът на лек автомобил „ВАЗ“ е бил задължен да пропусне движещия
се по пътя с предимство автомобил, движещ се в кръстовище, и след като се увери, че е
безопасно и видимостта му позволява да извърши маневра ляв завой и да се включи в
движението по ул. „Христо Ботев“.
5
Поради гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен, доколкото
по делото се доказаха всички материалноправни предпоставки за уважаването му. Относно
размера на обезщетението същият следва да бъде определен именно на база средни пазарни
цени към датата на процесното ПТП, а не въз основа на Приложения № 1-6 на Наредба № 24
от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 КЗ (отм.) и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
издадена от КФН. Изрично в Методиката /чл. 4/ е предвидено, че тя се прилага само като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства
/фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. При предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката. До този размер се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и
платилият застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ спрямо
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач съобразно
правилото на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). В този смисъл е и съдебната практика, изразена в
Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от
14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ТК. Същевременно стойността, изчислена на база на
средни пазарни цени е стойността, която съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните
пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че следва да определи дължимото
обезщетение съобразно стойността, посочена от вещото лице в отговора на задача трета от
заключението, като вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на
лек автомобил „Тойота“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
2287,94 лева.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане, доколкото същото е в размер от 1765,02 лева, т.е. по-малък от посочения от вещото
лице. Поради което регресното вземане за ищеца за изплатено застрахователно обезщетение
възлиза на сумата, посочена в исковата молба, а именно 1765,02 лева, към която следва да се
прибавят сторените ликвидационни разноски в размер на 25 лева, чийто размер не е оспорен
от ответника, тоест общо на сумата от 1790,02 лева.
С оглед на гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
6
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер на 35,80
лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 575 лева като са представени и
доказателства за сторените разноски, а именно фактура № 492 от 05.04.2024г. и извлечение
от бА.а сметка. Предвид което на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на общо 610,80 лева.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
35,80 лева, депозит за САТЕ в размер на 250 лева и депозит за свидетел в размер на 70 лева.
Видно от протокола от проведеното съдебно заседание по гр. дело № 105/2025г. по описа на
РС- гр. Балчик при извършване на разпита на св. А. по делегация същият е заявил, че не
претендира разноски. Поради което в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото производство в общ размер от 285,80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 411 КЗ, че ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, дължи на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. „Позитано“ № 5, сумата от 1790,02 лева, представляваща регресно вземане с
включени ликвидационни разноски за ПТП, настъпило на 27.09.2023г. в гр. Балчик по вина
на водача на лек автомобил "ВАЗ 2106", рег. № ТХ3571 АХ, застрахован със задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗАД "ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, който е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство лек
автомобил "Тойота Ярис", рег. № СА5960 ТК, застрахован при ищеца по застраховка "Каско"
и му е причинил щети- разноски по щета № 470422232353530, ведно със законна лихва за
период от 21.05.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № 30320/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 610,80 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 285,80 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7