№ 6765
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110107013 по описа за 2025 година
Производството е първоинстанционно, исково. Производството е образувано след
влязло в сила решение на СГС по дело № 9252/2023г., с което решение на СРС, 161- ви
състав е обезсилено частично, частично е отменено, и частично потвърдено. Предмет на
разглеждане е частта, в която делото е върнато на СРС със задължителни указания по
правната квалификация.
Ищецът е предявил иск за сумата общо 541,60 лева, от които сумата 87,03 лева първа
вноска по застраховка гражданска отговорност, 165,13 лева – данък върху МПС, 166 лева –
такса за участие в търг, сумата 123,48 лева.- нотариална такса за придобиване на автомобил.
В исковата молба, ищецът Р. Ц. е твърдял, че на 14.10.2020г. между него и Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури е сключен договор за покупко – продажба на МПС за
л.а. Нисан модел Патфайндър, с рег.– *, при продажна цена 1700лева, както и че в договора е
посочено, че автомобилът е в движение. Твърди, че въпреки сключването на договора, с
форма – писмена, с нотариална заверка на подписите, и плащането на продажната цена,
продавачът ответник не е изпълнил задължението си да предаде владението на л.а. на
купувача – ищец. Твърдял е, че по гр.д.№ 64795/2020г. на СРС, 32- ри състав, е постановено
на 27.4.2021г. решение, с което ищецът Ц. е признат по отношение на ИАРА за собственик
на автомобила, и Агенцията е осъдена да му предаде владението. Твърди се, че решението е
влязло в сила, както и че Ц. е входирал същото на 19.5.2021г., както и че на 16.6.2021г. в
негова полза е издаден изпълнителен лист. Твърди се, че въпреки изложеното, ответното
дружество не е предало МПС – то на ищеца. На 8.12.2021г. ищецът изпратил нотариална
покана, получена на 13.12.2021г. от ответника, с която го поканил да предаде владението
върху автомобила, който, съгласно договора, следвало да е в движение. Сочи се, че в
поканата се съдържало изявление, че при неизпълнение на задължението за предаването на
1
л.а., същата следва да се счита за изявление за разваляне на договора за продажба. Твърди се,
че МПС не било предадено, поради което е посочено, че договорът е развален. Със същата
покана, ответникът е поканен, в случай на разваляне на договора, да върне на ищеца сумата
от 1700 лева продажна цена, сумата от 87,03 лева – заплатена от ищеца първа вноска от
застраховка „гражданска отговорност“ на л.а. , сумата 165,13 лева – данък върху ППС и
сумата 166 лева такса за участие в търга, както и сумата 123,48 лева такса, заплатена от
ищеца за придобиването на л.а. пред нотариус.
В отговора на исковата молба, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури оспорва
предявения иск, като сочи, че със заповед от 17.9.2020г. е одобрена документация за
провеждане на търг с явно наддаване, като част от нея е и декларация за оглед, която се
явява задължителен документ за участие в търга. С оглед изложеното, се твърди, че ищецът
се е запознал със състоянието на л.а., като въпреки неговото състояние е избрал да участва в
търга, като заявлението, че е запознат със състоянието на автомобила, е потвърдено със
сключването на договора на 14.10.2022г. , съгласно чл.1 от който, купувачът придобива МПС
в състоянието, в момента на продажбата. Сочи се, че след провеждането на търга, на ищеца
е посочено местонахождението на МПС, като той е следвало да го вземе, но не е сторил
това. Твърди се, че след сключването на договора, ответникът е положил усилия да предаде
МПС, но това не е случило, защото ищецът не се е явил, и защото не е приел МПС. Твърди
се, че след продажбата ключът, малкият и големият талон на МПС са предадени, поради
което и ответникът твърди да е положил дължимата грижа за изпълнение на договора.
По твърдението, че МПС е следвало да се предаде в движение, се сочи разпоредбата на
чл.1,ал.2 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна държавна
собственост, се сочи, че на продажба подлежат негодни вещи, именно затова ответникът е
изисквал от участниците в търга предварително запознаване на място с вещта, което е
сторено. Оспорва се вземането за първа вноска по ГО, като се сочи, че разходът няма
отношение към изпълнението на договора, защото съгласно чл.483,ал.1,т.1 КЗ, застраховката
е задължителна за всяко МПС, регистрирано на територията и неспряно от движение, катож
се сочи, че към сключването на договора на 14.10.2022г. МПС е бил със сключена
застраховка ГО, валидна до 15.5.2020г., предадена заедно с малък и голям талон на ищеца.
Сочи се, че предвид периода на покритие, ищецът е имал възможност да предприеме
действия по спиране на МПС от движение, за да се освободи от задължението да заплаща
премия. Сочи се, че ищецът първо е сключил договор за застраховка, след което е предприел
действия за спиране на МПС от движение. Относно сумата 166 лева, същата е дължима на
основание чл.14 от цитираната наредба, и невъзвръщаема.
С допълнителна молба пред СРС, 161- ви състав, се твърди хипотезата на чл.95 ЗЗД, като
се взема становище, че след изповядване на сделката, МПС е собственост на ищеца, той
дължи данък, както и заплащане на всички останали задължения, включително ГО,
доколкото договорът не е развален, то и не подлежи на връщане таксата за участието на
търга,.
На 21.4.2023г. СРС по дело № 28468/2022г.е постановил решение, с което осъдил
2
ответника да заплати на ищеца: 1) на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 1 700,00 лв. със
законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното й плащане, представляваща платена от
ищеца на ответната страна на 12.10.2020 г. цена по договор от 14.10.2020 г. за покупко-
продажба на моторно превозно средство (л.а.марка Нисан, модел Патфайндър, рег.№*) с
нотариална заверка на подписите на страните рег.№7018/14.10.2020 г. на нотариус №464-
М.Анастасова-Тумбакова, впоследствие развален от ищеца поради неизпълнение; 2) на
основание по чл.88, ал.1, изр.II ЗЗД сумата 636,44 лв. със законната лихва от 31.05.2022 г. до
окончателното й плащане, представляваща -обезщетение за вреди под формата на
претърпени загуби от неизпълнението на договор от 14.10.2020 г. за покупко-продажба на
моторно превозно средство (л.а.марка Нисан, модел Патфайндър, рег.№*) с нотариална
заверка на подписите на страните рег.№7018/14.10.2020 г. на нотариус №464-
М.АнастасоваТумбакова, изразяващи се в заплатени от ищцовата страна вноска по
застраховка „Гражданска отговорност“, данък върху превозните средства, такса за участие в
търга по закупуване на автомобила и нотариалните такси по сключване на договора и за
нотариалната покана за развалянето му, 3) и на основание по чл.88, ал.1, изр.II ЗЗД сумата
16 200,00 лв. със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното й плащане,
представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпени загуби от неизпълнението
на договор от 14.10.2020 г. за покупко-продажба на моторно превозно средство (л.а.марка
Нисан, модел Патфайндър, рег.№*) с нотариална заверка на подписите на страните рег.
№7018/14.10.2020 г. на нотариус №464-М.АнастасоваТумбакова, изразяващи се в заплатена
наемна цена за заместващо МПС по договор между ищеца и * за наем на л.а.Нисан Кашкай,
рег.№*.
С решение по гр.д.№ 9252/2023г. на СГС, неподлежащо на обжалване, постановеното
решение на СРС е обезсилено по отношение претенциите за : общо 541,60 лева, от които
сумата 87,03 лева първа вноска по застраховка гражданска отговорност, 165,13 лева – данък
върху МПС, 166 лева – такса за участие в търга, сумата 123,48 лева.- нотариална такса за
придобиване на автомобил, като делото е върнато за ново разглеждане на иск с правно
основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, отменил е решението в частта, в която е уважен искът за
сумата над 1800 лева – обезщетение за вреди под формата на претърпени загуби от
неизпълнението на договора от 14.10.2020г.- заплатена наемна цена за заместващо МПС, и
по отношение на разноските, е отменено, искът отхвърлен, като решението е потвърдено в
частта, по претенцията, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 1 700,00 лв. със законната
лихва от 31.05.2022 г. до окончателното й плащане, представляваща платена от ищеца на
ответната страна на 12.10.2020 г. цена по договор от 14.10.2020 г. за покупко-продажба на
моторно превозно средство; както и за сумата 1800 лева – претърпени вреди – загуби от
неизпълнението на договора от 14.10.2020г.- заплатена наемна цена за заместващо МПС.
С оглед изложеното, с определението на СРС по настоящото дело, е прието, че оглед
влязлото в сила решение на СГС, на основание чл.298 ГПК, същото е формирало сила на
пресъдено нещо между страните, че договорът за покупко – продажба на л.а. Нисан ,
сключен с нотариална заверка на подписите между страните по делото, е развален, считано
3
от 13.12.2021г – изтичане на 10- дневния срок, даден от ищеца на ответника с нотариална
покана.
Предявени са, обективно съединени: осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3
ЗЗД .
Предявен е иск, съобразно задължителните указания на СГС, за връщане на сума от
ищеца, при отпаднало основание за получаването й. С Постановление № 1/1979г. на ВС по
тълкувателно дело № 1/1979 г. на Пленума на ВС, се приема, че основанието съществува
при получаване на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. Текстът намира
приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато
сделката е сключена при такова условие.
За да е основателен предявеният иск, ищецът следва да докаже, че развалил договора,
твърдението, че е заплатил сумите, предмет на иска, на ответника и причинната връзка
между неизпълнението и вредите. С оглед разпоредбата на чл.298,ал.1 ГПК, с влязло в сила
решение между страните е прието, че договорът е развален. От представената от ищеца
квитанция от 3.11.2020г. е видно, че на същата дата, в полза на застрахователно дружество е
заплатена сумата 87,03 лева –премия по застраховка гражданска отговорност за МПС, която
съставлява първа от четири вноски. Видно от представеното по делото приложение към
разписка за фактура, ищецът е заплатил сумата 162,82 лева данък върху превозни средства и
2,31 лева лихва – общо сумата 165,13 лева. В приложението е посочен краен срок 30.6.2021г.
Видно от вносна бележка, на 6.10.2020г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 166 лева
такса за участие в търга, а на 14.10.2020г. – сумата 123,48 лева нотариална такса по договора
за покупко – продажба.
Както се посочи по – горе, указанията по правната квалификация, дадени от СГС, са
задължителни за СРС. При приетото за ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че
договорът е бил развален, и представеното доказателство за плащане на сумите от 166 лева
– такса за участие в търга в полза на ответника, искът за връщането им е основателен.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че сумата, по силата на разпоредбата на
чл.14 от цитираната Наредба, сумата – такса за участие в търга, е невъзвръщаема.
Хипотезата, разгледана в нормативния акт, касае случая, когато участникът не е спечелил
търга, а внесената сума подлежи на връщане, защото за ответника, с разваляне на договора, е
отпаднало основанието за задържането й, с обратна сила. Неоснователно към останалата за
разглеждане претенция е възражението на ответника по чл.95 ЗЗД – същото е относимо към
твърденията за разваляне на договора, респективно – забавата на кредитора и длъжника,
които са неотносими към вземането по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД.
Ето защо, искът с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД е основателен, като сумата се
следва заедно със законната лихва.
Претенцията на ищеца с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за сумата 87,03 лева първа
4
вноска по застраховка гражданска отговорност, 165,13 лева – данък върху МПС, и сумата
123,48 лева.- нотариална такса за придобиване на автомобил, като неоснователна, следва да
се отхвърли изцяло. Както се посочи, правната квалификация е задължителна за СРС, поради
което и съдът не е дължал допълнителни указания или друга правна квалификация на
правото, след постановеното решение на СГС. Претенцията е неоснователна, защото,
посочените суми не са платени на ответника, а на трети лица. В този смисъл, платеното не
съставлява „дадено“ по смисъла на закона, защото получателят е различен от страната по
разваления договор. Претенцията би намерила основанието си в разпоредбата на чл.59 ЗЗД,
поради причинната връзка на имуществената загуба на ищеца с разваления договор, но,
както се посочи по – горе, правната квалификация, дадена от СГС, е задължителна за СРС.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за защита от 500 лева адвокатско възнаграждение и
държавна такса от 21,66 лева. Ответникът възразява по прекомерност, като възражението е
основателно - по делото е проведено едно открито съдебно заседание, като спорът, с оглед
въззивното решение, е по правото. Ето защо, СРС намалява възнаграждението на
минималното, съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата, и определя възнаграждение от 400 лева.
От сторените разноски 421,66 лева, на ищеца се следва сумата от 129,24 лева.
На ответника, поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по същите
съображения се определя възнаграждение в минимален размер от 100 лева, съгласно
чл.25,ал.1 от Наредбата, от които, съразмерно на неоснователната част на иска, на
ответника се следва сумата от 69,34 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури с БУЛСТАТ
********* с адрес град Бургас улица Княз Александър Батенберг № 1, да заплати, на
основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД на Р. К. Ц. ЕГН ********** с адрес град * сумата 166 лева-
платена от него на 6.10.2020г такса за участие в търг, подлежаща на връщане на отпаднало
основание – развален договор за покупко - продажба, сключен на 14.10.2020г., заедно със
законната лихва от предявяване на иска 31.5.2022г. до плащането и сторените по делото
разноски от 129,24 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Ц. ЕГН ********** с адрес град * против
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури с БУЛСТАТ ********* с адрес град
Бургас улица Княз Александър Батенберг № 1 иск за правно основание за разликата над
уважения размер от 166 лева до пълния предявен размер от 541,60 лева, от които сумата
87,03 лева –премия по застраховка гражданска отговорност за МПС, платена на 3.11.2020г.,
сумата от 162,82 лева данък върху превозни средства и 2,31 лева лихва – общо сумата 165,13
лева и сумата 123,48 лева – платена на 14.10.2020г. нотариална такса по договора за покупко
– продажба.
5
ОСЪЖДА Р. К. Ц. ЕГН ********** с адрес град * да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури с БУЛСТАТ ********* с адрес град Бургас улица Княз
Александър Батенберг № 1 сторените по делото разноски от 69,34 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6