№ 82
****** 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Й.
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ил. Й. Гражданско дело №
20245130100301 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Н. И., с ЕГН
********** от ******** срещу "Кредирект" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
22 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че разпоредбите на чл.
6 от него, водят до недействителност на целия договор, поради противоречието му със
закона за потребителския кредит, чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и добрите нрави.
Твърди, че договорът за кредит бил недействителен, защото страда от липса на
реквизит от задължителното съдържание по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, като неспазването на това
изискване е сред изброените в чл.22 от ЗПК пороци, водещи до недействителност на
договора. По тази причина била дължима само чистата стойност на кредита.
После твърди, че в договора за потребителски кредит, чл.З, ал.2, т. 10 кредитора е
посочил, че общата сума, която трябва да върне кредитополучателя е в размер на 4821,24
лева (кредит от 3200 лева + възнаградителна лихва от 1621.24 лева), но действителната обща
сума за плащане била в размер на 10962 лева (3200 лв. главница +1621,24 лв. лихва +
6140,76 лева неустойка.
Сочи, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора, възлага в тежест за заемателя да
осигури обезпечение под формата на физическо лице - поръчител или банкова гаранция.
При неосигуряване на обезпечение в срок до два дни от сключване на договора , длъжникът
1
дължи неустойка в размер на 6140.76 лева.
После сочи, че видно от данните, ГПР не включвал част от разходите по кредита, а
именно така наречената неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 6, ал.1 от
договора за кредит. В случая неустойката представлявала разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следвало да бъде включена в ГПР на кредита, като тя е била
изначално известна на кредитора, същата била уговорена още към момента на сключване на
договора за кредит, включена е в погасителния план по него и представлява част от
месечната погасителна вноска.
Твърди, че така формулирана неустойката излизала извън присъщите й функции и
представлявала скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде
включена в общия разход по кредита.
След това твърди, че било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай били посочени
процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Сочи, че нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочване като абсолютна стойност на фиксирания лихвен процент по кредита
в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер на 62.68 %. Липсвала обаче ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в
него и как се формира същия като %). Липсата на конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР в размер на 62.89 % води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване
на договора по ясен и разбираем начин.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК.
Счита, че клаузата от договора предвиждаща събиране на такси по Тарифата за
таксите и допълнителните услуги предоставени от "Кредирект" ЕООД цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на длъжника се дължи
само лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ищецът излага подробни
доводи за нищожност поради нарушение на изискванията на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП и др.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на целия
договор за потребителски кредит №1117405 от 27/07/2024 г., сключен между Г. Н. И., ЕГН
**********, с адрес: ********* и „Кредирект“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
Столична община, район „Младост“, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 114 Е, ет.5,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев, поради противоречие със закона, както и да
осъди „Кредирект“ ЕООД да му заплати направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
"Кредирект" ЕООД, чрез адв.Х. М. от САК, в който изразява становище, че оспорва исковата
молба като неоснователна, като излага подробни съображения. Сочи, че са неоснователни
2
претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Претендира присъждане на направените
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото се установи, че по силата на договор за потребителски кредит №1117405 от
27.07.2024г. ответното дружество "Кредирект" ЕООД е предоставило в заем на ищеца Г. Н.
И. сумата от 3 200 лева. Срокът за погасяване на кредита бил определен до 27.01.2026 г., при
уговорени стандартен годишен лихвен процент - 50 % и ГПР - 62,89%, обща сума за
погасяване 10 962 лв., от която 3 200 лв. главница, 1 621,24 лв. - лихва и неустойка в размер
на 6 140,76 лв.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че сумата за заем в размер на 3200 лв. е предоставена от заемателя "Кредирект"
ЕООД на 19.04.2023 г. по Договора за потребителски кредит №1117405 от 27.07.2024г., общо
платената сума от ищеца е в размер на 1 284 лева, погасяваща следните вземания: такса -
98,60, лихва - 133,33 лв. и неустойката по чл. 6, ал. 2 по процесния договор в размер на
1052,07 лева, към 01 .07. 2024 г. законната лихва е била 13, 63 % годишно. Поради това че
към делото не е представена методика, таблица или формула , по която годишният процент
на разходите (ГПР) е изчислен, съгласно изискванията на Приложение 1 към чл.19 , ал.2 от
ЗПК. Посоченият ГПР обаче, съгласно нормативната уредба , следва да включва всички
разходи, свързани с кредита, като възнаградителна лихва, начислени неустойки поради
липса на обезпечение , такси и други дължими плащания вещото лице не може да потвърди
коректността на посочения процент от 62.89 %. Още от заключението се установява, че при
ГПР 62.89 % законната лихва се съизмерва 4.62 пъти, както и че действителният ГПР по
процесния договор е значително в по-голям размер, като се има предвид, че следва да се
върне в рамките на осемнадесет месеца горница в размер над 109, 1 %, предвид включената
неустойка(виж погасителния план по договора).
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и
в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими
и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за
потребителски кредит №1117405 от 27.07.2024г., като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е
допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се
установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 3 200 лева.
3
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано
с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора
за кредит е посочено единствено, че той е в размер от 62,89 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително в по-голям размер, като се има предвид, че следва да се
върне в рамките на осемнадесет месеца горница в размер на 109, 1 %, предвид включената
неустойка(видно от погасителния план по договора). Поради това е надвишен максималния
праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този смисъл съдът констатира, че вземането
се основава на нищожен договор за кредит, поради което на основание чл. 23 от ЗПК (и
съобразно трайната съдебна практика - т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети
състав) от 21.03.2024 г., по дело С-714/22, ECLI: EU: C:2024:263, а така също и Определение
№ 50116 от 22.02.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. по описа на I търг. отделение на ВКС и
Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. по описа на II търг. отделение
на ВКС, Определение № 1059 от 24.04.2024 г. по т. д. № 1254/2023 г. по описа на I търг.
отделение на ВКС) на възстановяване подлежи единствено чистата стойност на кредита - т.
е. усвоената главница от 3200 лв.
По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата
4
нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на
ищцовата страна за недействителност.
По разноските: Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в случаите на
оказана безплатно правна помощ и съдействие на лица по чл. 38, ал. 1, т. 1,2 и 3 от ЗА, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено постановяване на
позитивно за страната, представлявана от адвокат, решение. В този смисъл е определение №
528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д.№ 195/2012 г., II т. о., ТК. Съдът не следва да се ръководи от
посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а да извърши преценка за
фактическата и правна сложност на делото. Следва да бъде съобразено решение по дело
С438/22 на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г., съгласно което при определянето и
присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като такава
обвързаност нарушава забраната по чл. 101, §1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което
решение на СЕС е задължително за всички национални съдилища и правото на ЕС има
директен ефект и предимство над националната правна уредба, която му противоречи
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В Определение № 350 от
15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75, 2 ТО, ТК, е посочено, че съгласно това решение на СЕС от
25.01.2024 г., приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба №1
от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (предишна Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Загл. изм. - ДВ, бр.
14 от 2025 г.)) е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи, забранено от чл. 101, §1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между
частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни
действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива
достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай
не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Със същото определение
е посочено, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в
отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица,
като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици,
като е изведено, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената Наредба
минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа може да бъде
разглеждана само като ориентир при определянето адвокатското възнаграждение, което
следва да бъде присъдено съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В случая претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е почти двойно по –
5
малко от минимума определен в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Следователно са налице предпоставките за присъждането му в искания
размер от 690 лева за уважения иск, което видно от приложената по делото молба от адв. Б.
Й., следва да бъде заплатено от ответника на ищеца.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото за заплатена
държавна такса в размер на 438,50 лева и 500 лв. - заплатен депозит за вещо лице.
С оглед гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №1117405 от
27.07.2024 година, сключен между "Кредирект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5 и Г. Н. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****** ул. ******, обл.*****, на основание чл. 22 от ЗПК,
във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5 да заплати на Г. Н. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****** ул. ******, обл.***** сумата в общ размер на 938,50
лв., представляваща направените по делото разноски - 438,50 лева за внесена държавна такса
и 500 лв. - заплатен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5 да заплати на Г. Н. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****** ул. ******, обл.***** сумата от 690 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - ***** в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
6