Решение по дело №653/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ЕВРОТЕКСТИЛ“ ООД гр. Сливен, ЕИК *********, подадена чрез пълномощник – адв. А. А. от Адвокатска колегия Сливен, против решение № 230 от 24.06.2024 г., постановено по АНД № 20245530200417/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което се потвърждава наказателно постановление (НП) № 48 от 31.10.2023 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Стара Загора, и се осъжда „ЕВРОТЕКСТИЛ“ ООД гр. Сливен, ЕИК *********, да заплати на РИОСВ Стара Загора направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се извода на районния съд за правомерно ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора за вмененото му нарушение, като се твърди, че последното е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и за него не е следвало да бъде санкционирано „ЕВРОТЕКСТИЛ“ ООД, а управителят му, именно до когото е било адресирано предписанието, за неизпълнението на което в случая е било санкционирано дружеството. Оспорва се и извода на въззивния съд, че конкретното административно нарушение не представлява маловажен случай, като се навеждат доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него НП, като се претендират направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директорът на РИОСВ Стара Загора, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. П.-С., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като като правилно и законосъобразно.

Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на жалбоподателя, доводите и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, касационният състав на съда намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „ЕВРОТЕКСТИЛ“ ООД гр. Сливен, ЕИК *********, против НП № 48 от 31.10.2023 г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на съставен АУАН № 48 от 31.05.2023 г., с което на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗУО, изразяващо се в това, че на 07.04.2023 г. дружеството не е представило в РИОСВ Стара Загора документи относно информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на ЗУО или наредбата по чл. 48, ал.1 от ЗУО – копие на синтетична оборотна ведомост за 2022 г. и за периода 01.01.2023 г. – 28.02.2023 г., изискана с Предписание № 1 от Констативен протокол № 010949 от 17.03.2023 г.

За да потвърди НП, Районен съд Стара Загора е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т. ч. че фактическото описание на нарушението съответства на правната му квалификация, както и че административнонаказателното обвинение (АНО) срещу „ЕВРОТЕКСТИЛ“ ООД гр. Сливен е доказано, като извършеното нарушение не представлява маловажен случай и респективно не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на въззивния съд е неправилно.

С обжалваното пред районния съд НП касаторът е санкциониран на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО, която разпоредба предвижда имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. за едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което не води отчетност на отпадъците или не предостави документи относно отчета или информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на този закон или наредбата по чл. 48, ал. 1. Като нарушени са цитирани нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (Наредба № 1 от 4.06.2014 г.) във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗУО. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. документи за водене на отчетност и предоставяне на информация за дейностите по отпадъците са отчетните книги по чл. 44, ал. 1 от ЗУО, според която разпоредба обаче такива са длъжни да водят лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, както и търговците и брокерите на отпадъци. В АУАН и НП не е посочено, че санкционираното дружество е лице измежду визираните в чл. 44, ал. 1 от ЗУО, съответно има задължение да води такива отчетни книги, нито са описани факти и обстоятелства, които да обосноват подобен извод, а във въззивното производство не са и ангажирани доказателства в тази насока. Освен това, съгласно ал. 2 на чл. 44 от ЗУО отчетните книги съдържат хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато се изисква, предназначението, периодичността на събиране, начина на транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъците, докато касаторът е санкциониран за непредставяне на изискана му счетоводна документация – синтетична оборотна ведомост за 2022 г. и за периода от 01.01.2023 г. до 28.02.2023 г. Нещо повече: синтетична оборотна ведомост за 2022 г. и за периода от 01.01.2023 г. до 28.02.2023 г., които са били изискани от управителя на дружеството с цитираното в НП предписание, са били представени от касатора в РИОСВ Стара Загора с подаденото на 26.07.2023 г. писмено възражение против АУАН. Вярно е, че същите са били представени след указания в предписанието за представянето им срок, но в случая нарушението не се изразява в неизпълнение на даденото предписание – чл. 156, ал. 1 от ЗУО, поради което и указаният в предписанието срок за изпълнението му е ирелевантен за нарушението по чл. 135, ал. 1 от ЗУО, щом като изисканите документи са били представени преди издаване на НП (отделен е въпросът, че с оглед на изложеното по-горе, дори да не бяха представени тези документи, предвид конкретиката на разглеждания случай непредставянето им не може да обоснове нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗУО). Изложеното означава, че обжалваното пред районния съд НП е незаконосъобразно, тъй като АНО е фактически и доказателствено необосновано, поради което, като е приел противното и е потвърдил НП, въззивният съд е постановил решението си в нарушение и при неправилно приложение на закона.

По тези съображения съдът намира, че е налице релевираното от касатора касационно основание и обжалваното съдебно решение, като валидно и допустимо, но неправилно, следва да бъде отменено, включително и в частта му за разноските, като вместо него бъде постановено друго, с което НП № 48 от 31.10.2023 г. на Директора на РИОСВ Стара Загора бъде отменено, като незаконосъобразно.

При този изход на спора, своевременно направеното и във въззивното, и в касационното производство искане от касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на представлявалия го адвокат и липсата на възражение от страна на ответника за прекомерност на претендираното такова, съдът намира, че РИОСВ Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените от него за двете съдебни инстанции разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 2000 лева – по 1000 лева във всяка инстанция, съобразно представените в тази насока и приложени към делото договори за правна защита и съдействие. Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 230 от 24.06.2024 г., постановено по АНД № 20245530200417/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 48 от 31.10.2023 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора да заплати на „ЕВРОТЕКСТИЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [жк], [адрес], сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща направени по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.