О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен 02.04.2021г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание
на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 381
по описа за 2019г. на
Административен съд – гр.Шумен, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр.с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).
С Решение
№ 32/18.02.2021г. по адм.д.№ 380/2020г. по описа на ШАдмС съдът е отменил по жалба на „М.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х.П.Д.,
Решение с рег.№ 32-265994/11.09.2020г., издадено от Директора на ТД „Северна
Морска“ при Агенция Митници.
Със същото решение съдът е осъдил
Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“ да заплати на М.“
ООД, ЕИК ********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1758,15
лева, като е отхвърлил искането на „М.“ ООД, ЕИК ******** за присъждане на
деловодни разноски в останалата му част, за сумата над 1758,15 лева, до пълния претендиран размер от 1970,00 лева, поради прекомерност на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е съобщено
чрез изпращане на препис на
оспорващата страна на 24.02.2021г., а на ответната страна – на 25.02.2021г.
С искане рег.№ ДА-01-696/01.03.2021г. по описа
на ШАдмС, подадено от «Мелпомена»ООД, чрез процесуалния му представител адв.С.Ж.от ВАК, на основание чл.248, ал.1 от ГПК е поискано
изменение на съдебното решение в частта
за разноските, дължими на оспорващото дружество. В молбата
се аргументира тезата за липса на прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото същото не е прекомерно, тъй като е определено в минималния
размер, но към него е прибавен
Данък върху добавената стойност (ДДС) в
размер на 20%, поради това,
че адвокатът е регистриран
по ДДС. Твърди се също, че размерът на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на спора, като неявяването на процесуалния представител на оспорващия в съдебно заседание не
рефлектира върху този извод. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските и за присъждане на адвокатското възнаграждение в пълния претендиран размер.
Съдържащото се в цитираната молба искане е съобщено на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция
„Митници“ по реда на чл.248,
ал.2 от ГПК, като в рамките
на 7-дневния срок за отговор, изтекъл на 30.03.2021г.,
е депозиран такъв по делото, съдържащ аргументи за липса на основание
за изменение на съдебния акт в частта
за разноските.
Като прецени доводите на заявителя,
както и събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд
установи следното:
Искането за изменение на
съдебното решение в частта за разноските, направено от „М.“ООД, *** е подадено
в срока по чл. 248, ал. 1, предл.1 от ГПК (т.е. в 14- дневния срок за обжалване
на съдебния акт), доколкото съдебното решение е съобщено на посочената страна
на 24.02.2021г., а искането за изменението му е подадено на 01.03.2021г. Освен
това, на л.158 от делото е приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК и
същото е отправено от страната, за която изходът на делото е благоприятен. Полади изложеното , искането за изменение на съдебното
решение в частта за разноските се явява процесуално
допустимо.
Разгледано по същество, същото
е основателно, поради следните
съображения:
Процесното съдебно производство е такова с материален интерес, който
се равнява на 1927,72 лева. При това положение минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение за същото се определя съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 1108,15
лева. Съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/9.07.2004г., за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати размерът на възнагражденията по
тази наредба е без включен в тях данък
върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.От
цитираната разпоредба следва извода, че за
регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати (какъвто е и процесуалния представител на „М.“ООД), дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и е
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение (в т.см. опр. 7407 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 10870/2017 г., VI о., Опр. № 11684 от 2.08.2019
г. на ВАС по адм. д. № 10019/2018 г., VII о., Опр. № 2625 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 3306/2014 г., VIII о.). Изчислен по този начин, размерът на
минималното адвокатско възнаграждение с включен
ДДС в случая е равен на 1329,78 лева. Доколкото
от приложената на л.12 от делото Фактура № **********/02.10.2020г. е видно, че
дружеството е заплатило на адвокат С.Ж.адвокатско възнаграждение в
размер на 1320 лева с ДДС, същото не надхвърля минималния размер на
адвокатското възнаграждение, регламентиран в наредбата, респективно
договореното и платено такова не е прекомерно. Това обстоятелство обосновава
извода, че съдът неправилно е отхвърлил искането на „М.“ООД за присъждане на
адвокатско възнаграждение в пълния претендиран
размер.
След като договореното и
платено адвокатско възнаграждение не надхвърля минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определен в Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че на оспорващия се дължи
адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер
от 1320 лева с ДДС. Поради това съдебното решение следва да бъде изменено в
частта за разноските, като вместо присъдените деловодни разноски в размер на
1758,15 лева, в полза на оспорващия „М.“ООД следва да се присъдят деловодни
разноски в размер общо на 1970 лева, включващи държавна такса в размер на 50
лева, депозит за вещо лице в размер на 600 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 1320 лева.
Водим от горното и на основание
чл.248 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение № 18.02.2021г. по адм.д.№ 380/2020г. по описа на ШАдмС
в частта, с която са присъдени в
полза на „М.“ ООД деловодни разноски в размер общо на 1758,15 лева; както и в частта, с която
е отхвърлено
искането на „М.“ ООД, ЕИК ******** за присъждане на деловодни разноски за
сумата над 1758,15 лева, до пълния претендиран размер
от 1970,00 лева, КАТО УВЕЛИЧАВА размера
на разноските, дължими от Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция
„Митници“ на М.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Х.П.Д., от 1758,15 лева (хиляда седемстотин
петдесет и осем лева и петнадесет стотинки), на 1970 лева (хиляда деветстотин и седемдесет лева).
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, във вр. с 144 от АПК, в 14 - дневен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на
страните по реда на чл.248 ал.3 от ГПК.
Административен съдия: