№ 566
гр. Варна, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500685 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7640 от 4.02.2022 г., депозирана от АН.
ЕВГ. ЕНЧ., чрез адв. Г.М. срещу Решение № 153 от 20.01.2022 г., постановено по гр. д. №
15856/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частите, с които са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от жалбоподателя искове срещу ЕВГ. ХР. ЕНЧ. за заплащане на:
- издръжка за периода от датата на предявяване на иска – 1.11.2021 г., до настъпване
на обстоятелство, водещо до необходимостта от нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж от първо до пето число на месеца, за
който се дължи издръжката до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване за горницата над присъдената сума от 180 лева до претендираните 400
лева, на основание чл. 144 СК;
- издръжка за минал период – считано от 9.07.2021 г. до 31.10.2021 г. за горницата над
присъдената сума в общ размер 679,44 лв. до претендирания общ размер от 1496,77лв.,
ведно със законната лихва върху посочената сума , считано от датата на депозиране на
исковата молба - 1.11.2021 г., до окончателното й плащане, на основание чл. 149, вр. с чл.
144 СК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
1
Жалбоподателят сочи, че насрещната страна реализира доходи от трудови правоотношения
за периода от 1.01.2020 г. до 31.12.2021 г. над 2000 лева месечно. Излага, че Е.Е. е получил
сумата от 13 900 лева от продажбата на недвижим имот. Оспорва извода на съда, че
разкриването на банкова тайна ставало по друг ред, а не с исканото в първоинстанционното
удостоверение. Сочи, че са му необходими ежемесечни средства от около 1 200 лева, които
се доказвали от представените писмени доказателства, от където извежда доводи за
необоснованост на извода на съда за необходимост месечни средства за издръжка от 350
лева. Твърди, че ответникът има възможност да предоставя исканата издръжка в пълния й
размер от 400 лева. Моли за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части.
Претендира разноски. Релевира доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Е.Е., чрез адв. А.П.. В
същия се излагат доводи за неоснователността на депозираната въззивна жалба от
насрещната страна. Сочи, че след приспадане на осигурителните вноски получава около
1600 лева месечно от трудовото си правоотношение, който размер съответствал на паричния
разход на едно лице за третото тримесечие на 2020 г. по данни на НСИ, като за третото
тримесечие на 2021 г. бил нараснал на 1791.41 лева. Излага доводи, че страда от исхемична
болест на сърцето и диабет, във връзка, с които заплаща ежемесечно разходи от по 120 лева.
Твърди, че от 2018 г. заплаща и ежемесечно сумата от 213.96 лева по потребителски кредит,
сключен с „ДСК“ ЕАД. Излага доводи, че преценката да се запише в друг град и частен
университет е сторена от ищеца. Сочи, че А.Е. е излекуван преди повече от 10 г., като видно
от експертното решение на ТЕЛК от 27.10.2021 г. за срок до 1.10.2024 г. му е определена 10
% неработоспособност. Намира, че астигматизмът не пречи за започването на работа.
Твърди, че доходите от получаването на сума по договор за покупко-продажба не могат да
бъдат съобразявани при преценката за възможността за заплащане на по-висока издръжка.
Излага доводи, че считано от 7.05.2021 г. А.Е. е получавал доходи по трудово
правоотношение от 400 лева/месечно. Излага доводи, че заплащането на издръжката по чл.
144 СК не е безусловнo, а зависи от възможностите на родителя да я дава, без това да му
създава особени затруднения. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части.
Доказателственото искане за приемане на системен касов бон от 24.01.2022 г. намира
за неотносимо, а това за разкриване на банковата тайна за неоснователно.
В производството е депозирана и въззивна жалба с вх. № 6902 от 2.02.2022 г., от
ЕВГ. ХР. ЕНЧ., чрез адв. А.П. срещу Решение № 153 от 20.01.2022 г., постановено по гр. д.
№ 15856/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частите, с които жалбоподателят е
ОСЪДЕН да заплати на АН. ЕВГ. ЕНЧ.:
- месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от датата на предявяване на иска –
1.11.2021 г., до настъпване на обстоятелство, водещо до необходимостта от нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж
от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 144 СК;
- издръжка за минал период – считано от 9.07.2021 г. до 31.10.2021 г. в размер на 180
2
лева/месечно или в общ размер на 679,44 лв., ведно със законната лихва върху посочената
сума , считано от датата на депозиране на исковата молба - 1.11.2021 г., до окончателното й
плащане, на основание чл. 149, вр. с чл.144 СК.
В жалбата се излагат доводи за неправилността на първоинстанционното решение в
обжалваните осъдителни части. Жалбоподателят сочи, че не може да заплаща месечната
издръжка от 180 лева без особени затруднения. Излага доводи, че ищецът сам е взел
решение да се запише в частен университет, както и че същият е работоспособен. Сочи, че
съдът не е обсъдил по-ниските разходи в други университети, като и противоепидемичните
мерки за провеждането на дистанционно обучение. Твърди, че задължението по чл. 144 СК е
условно и следва да се държи сметка за обичайните разходи за обучаващите се. Излага
доводи, че А.Е. би могъл да започне работа, доколкото носи очила, които регулират
астигматизма му. Сочи, че родителят страда от диабет и исхемична болест. Релевира доводи,
че приходите от продажбата на недвижим имот, при запазване на правото на ползване не
обуславят повишаване на възможността за даване на по-висок размер на месечна издръжка.
Моли за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира разноски. Прави
доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на АН. ЕВГ. ЕНЧ.,
чрез адв. Г.М.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че
законът не ограничава обучаващия се при направата на избор за кандидатстването на
различни висши учебни заведения. Оспорва доводите за недължимост на издръжката за
минал период, доколкото с получените средства от трудово възнаграждение е заплатена
първата семестриална такса в учебното заведение. Счита, че ответникът без особени
затруднения може да заплаща месечна издръжка от 400 лева. За ирелевантни намира
доводите за възможност за обучаване в друг град и в друг университет. Сочи, че липсват
представени доказателества, доверителят му да учи само онлайн, от което да произтича
възможността да работи по трудово правоотношение. Излага, че сочените разходи за
заплащане на лекарствени средства са недоказани. Твърди, че заплатените средства във
връзка с недвижимия имот са дарени от бащата на ответника, от където извежда доводи за
увеличаване на имуществото на последния. Сочи, че след приключване на делото пред
първоинстанционния съд е възникнала необходимостта от ортодонтско лечение, във връзка,
с което са сторени и разходи от 5500 лева. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваните части. Претендира разноски. Прави доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на
въззивника излага доводи за основателността на въззивната жалба, както и за
неоснователността на тази, депозирана от насрещната страна. Моли за присъждане на
издръжка в пълния предявен размер. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемия моли за оставяне без уважение
на въззивната жалба на насрещната страна, както и за уважаване на тази, депозираната от
страната. Претендира заплащането на разноски. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
3
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 15856/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, е
образувано по предявените от АН. ЕВГ. ЕНЧ., срещу ответника ЕВГ. ХР. ЕНЧ. обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
- за осъждане на ответника да заплаща на ищеца, в качеството на негов пълнолетен
син и като редовно учещ във висше учебно заведение, месечна издръжка в размер на 400 лв.,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 1.11.2021 г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване за предвидения срок до
завършване на редовното обучение във ВУЗ, с падеж първо число на месеца, за който тя се
дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, на основание чл. 144 СК;
- за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца издръжка за минало време, в
размер на 400 лева/месечно, като за периода от 9.07.2021г. до 31.10.2021г., възлизаща в общ
размер на сумата от 1496,77 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на
исковата молба в съда - 1.11.2021 г., на основание чл. 149, вр. чл. 144 СК.
В исковата молба се излагат доводи, че ответникът е негов баща, като с решение по
гр. д. №8509/2008 г. на ВРС, упражняването на родителските права по отношение на ищеца
са предоставени на майка му, като баща му е осъден да заплаща в негова полза издръжка в
размер на 150 лева. Сочи, че на 1.02.2020 г., навършил пълнолетие, като на 9.07.2021 г. е
записан за студент, редовно обучение за висше образование по специалност „Уеб дизайн и
графична реклама“ в НБУ-София. Излага, че годишната такса за обучението е 3600 лева.
Сочи, че е необходимо закупуването на съвременен лаптоп, интернет, лицензирани
програми на Adobe - Фотошоп и илюстратор, като месечната абонаментна такса е по 24
евро. Посочва, че месечната такса за интернет и телефон е около е 20.00-23.00 лева, тази за
наем – 200 лева/месечно, битовите сметки/ток и вода/- около 100 лева/месечно, месечната
абонаментна такса за градски транспорт - 21.50 лева. Твърди, че организацията на учебната
програма, не му позволява да започне работа, както и че от 2007 г. е с 50% трайно намалена
работоспособност, установена с Експертно решение № 2209 от 5.06.2018 г. на ТЕЛК към
МБАЛ „Св. Марина-Варна“ ЕАД. Сочи, че заболяването му „Остра лимфобластна левкемия“
му пречи да полага труд с физическо натоварване. Излага, че ежегодно провежда
профилактични изследвания на кръв и урина, и ехография на коремни органи, които са на
стойност около 100 лева. Сочи се, че установеното късогледство /миопия/ и астигматизъм,
изисква годишни прегледи на стойност от 100 лева и поради трайното увеличаване на
диоптрите е необходимо и закупуването на нови очила на стойност минимум 300 лева,
както и поставянето на капки за очи на стойност от 20 лева/месечно. Излагам че поради
астигматизма са му изписани конкретни ежемесечни диоптрични лещи Biofinity Tone, които
са на стойност 25.00 лева/месечно. Посочва, че от 2016 г. е с установена алергия към прах и
полени, която има хроничен характер, което налага по-честа смяна на спално бельо и др.,
както и използване на капки, на около 20 лева/месечно. Излага, че извън горните разходи
има и обичайни месечни разходи около 400 лева - за храна, облекло, обувки, хигиенни
4
материали и други неща от първа необходимост. Сочи, че са му необходим и средства и за
духовното му и културно развитие. Твърди, че прави и разходи за транспорт София-Варна-
София, като най - евтиният транспорт е с БДЖ, където билета в една посока е 22.15 лева.
Сочи, че средномесечно за живот и образование в София са му необходими минимум около
1200 лева, от които: 200 лева - наем, 300 лева - такса за обучение, 100 лева - за компютърни
програми, 200 лева -ток, вода, телефон, интернет, транспорт, медиК.ти и др.; 400 лева -
храна и други нужди. Излага, че няма имущество или други доходи, от които да се издържа,
доколкото здравословното състояние, учебния процес, както социално-икономическото
положение в страната, вследствие на Ковид пандемията, не му позволяват да започне
постоянна работа.
На следващо място, сочи, че неговата майка работи като „системен оператор“ в
ОДМВР-Варна със срок на договора до 14.11.2021 г., като преди това тя е била негов личен
асистент. Твърди, че баща му е трудоспособен и получава високи доходи от трудово
възнаграждение, като няма алиментни задължения към други лица и притежава жилище и
лек автомобил. Счита, че ответникът няма да бъде особено затруднен да го подпомага с
издръжка.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Посочва начин на заплащане на издръжката: по банкова сметка, открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД, IBAN: BG31FINV91501017440037, BIC:FINVBGSF.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Сочи, че работи по трудово правоотношение в „Евромаркет БРД“ ООД, чрез
което децата на служителите могат да кандидатстват за подпомагане от Фондация
„Признание“ в размер на 2000 лева/годишно, при среден годишен успех от предходна
година на образованието минимум „много добър 5“, какъвто няма синът му. Оспорва, че
ищецът е кандидатствал само в НБУ за учебната 2021/2022 г. и че само там е бил приет по
специалност „Уеб дизайн“, както и че във Варна няма такива специалности в други
университети. Сочи, че след справка се установява, че семестриалните такси по
компютърните специалности в ИУ- Варна, ТУ – Варна, както и ВСУ „Черноризец Храбър“
са значително по-ниски. Излага, че при обучение в гр. Варна отпада заплащането на наем от
200 лева, битови сметки за ток и вода от 100 лева/месечно, както и такса за интернет.
Посочените в исковата молба евентуални разходи за закупуването на лаптоп намира за
завишени, доколкото устройството би могло да бъде закупено и на изплащане. Сочи, че
решението на ТЕЛК е със срок до 1.06.2021 г., който е изтекъл към датата на исковата молба
- 1.11.2021 г. Твърди, че за периода от 9.07.2021 г. до 31.10.2021 г., ищецът е получавал
доходи от труд. Оспорва твърденията, че притежава лек автомобил, като посочва, че
придобитото на 12.01.2021 г. жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик“, бл. 16, вх. 7, ет. 4, ап. 101, е закупено със средства на Хр. Е. Е., който е със
запазено право на ползване.
Излага, че получава единствено доходи от трудово правоотношение за заеманата от
него длъжност търговско - технически консултант в „Евромаркет БРД“ ООД. Посочва, че на
5
13.12.2019 г. постъпва в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, като е установена
исхемична болест на сърцето, следствие на която са му поставени два стенда в една
коронарна артерия. Твърди, че през 2020 г., му е поставена диагноза захарен диабет пит 2,
като пие ежедневно медиК.ти за диабета и исхемичната болест на сърцето на стойност 120
лева. Навежда доводи, че по силата на договор за кредит № ********** с „ДСК“ ЕАД от
2018 г. заплаща сумата в размер на 213.96 лева/месечно. Позовавайки се на данни от сайта
на НСИ, намира, че разходът на лице за третото тримесечие на 2020 г. е бил 1553.24 лева, а
през третото тримесечие на 2021 г. е настанал до 1791.41 лева.
Счита, че ищецът сам е пожелал да се установи в друг град, както и да се запише в
частен университет. Твърди, че не е в състояние да плаща издръжка в размер на 400
лева/месечно, без затруднения, защото получава доходи само от трудово правоотношение,
има доказани заболявания исхемична болест на сърцето и захарен диабет, които изискват
освен ежемесечно медиК.тозно лечение и хигиенно -диетичен и двигателен режим, който да
гарантира не влошаване на здравето в бъдеще. Излага доводи, че издръжката по чл. 144 СК
от родител на пълнолетно дете, докато учи, не е безусловна. Счита, че образователният
интерес на пълнолетното лице не може да бъде поставен пред нуждата от задоволяване на
обичайните потребности на родителя.
Сочи се, че ответникът не е знаел, нито е давал съгласие да го подкрепя финансово
докато учи в избрания от него частен университет в гр. София. Позовава се на Заповед №
РД-01-973/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, с която са въведени
противоепидемологични мерки за периода 1.12.2021 г. до 31.03.2022 г., като е
преустановено провеждането на изпити и обучения и присъственият учебен процес във
висшите училища. Сочи, че със заповед №3- РК - 4 /10.11.2021 г., учебният процес в НБУ се
провежда в присъствена форма и онлайн с излъчване на курсове в реално време, от където
извежда доводи, че ищецът може да полага труд по трудово правоотношение и да се
издържа от доходите си. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че ищецът – А.Е.,
роден на 1.02.2002 г. е син на ответника – Е.Е., както и че с решение № 1086 от 13.04.2009
г., по гр. д. № 8509/2008 г. на Районен съд - Варна е прекратен бракът между родителите му.
Безспорно е, че А.Е. е завършил средното си образование в Първа езикова гимназия - Варна,
за което има издадена диплома за средно образование при общ успех от 4.37, както и че на
9.07.2021 г. е записан в редовна дневна форма на обучение във висше учебно заведение –
квалификационна степен бакалавър, специалност „Уеб дизайн и графична реклама“ в НБУ-
гр.София, като към настоящия момент е видно от уверение № 72121 от 4.04.2022 г. е в първи
курс, пролетен семестър на учебната 2021/2022 г. Не се оспорва, като и от представените
платежни нареждания се установява, че семестриалната такса за всеки семестър е от по
1800.00 лева или в общ годишен размер на 3600 лева.
Към доказателствения материал по делото е приобщен договор за наем от 24.09.2021
6
г., по силата на който Валентин Симев, предоставя ползването на стая от тристаен
апартамент в гр. София за срок от една година срещу заплащането на месечна наемна цена
от А.Е. от 200 лева. За заплащания месечен наем са приложени и разписки, издавани от
наемодателя. Приложени са и договори с мобилни оператори за предоставянето на мобилни
услуги, за месечен абонамент към доставчик на интернет, за месечни разходи за
използването на градски транспорт, билети за пътуване с БДЖ по маршрута София-Варна-
София и други такива за технически пособия.
От представеното в производството експертно решение № 2209 от 05.06.2018 г. на
ТЕЛК към МБАЛ „Св. Марина-Варна“ ЕАД се установява, че до 27.10.2021 г., А.Е. е бил с
50% трайно намалена работоспособност, установена в следствие на заболяването му „Остра
лимфобластна левкемия“. Впоследствие с експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ
„Св.Марина“-Варна от 27.10.2021 г. на ищеца му е опреден 10% трайно намалена
работоспособност за периода до 1.10.2024 г., поради поставената му диагноза „астегматизъм
и остра лимфобластна левкемия – В клетъчен вариант, в ремисия“.
От съдържанието на актуалната справка за действащите трудови договори на А.Е. за
периода от 9.07.2021 г. до 31.10.2021 г. е видно, че същият е работил по трудово
правоотношение с „Малвес“ ЕООД, единствено в период м. 07- м. 09.2021 г., като за м.
07.2021 г. и м. 08.2021 г. е получил брутно възнаграждение от по 310.39 лева, а за м. 09.2021
г. – 155.20 лева.
От представения трудов договор № ЛСДБ0030 от 25.07.2011 г. е видно, че Е.Е.
работи по трудово правоотношение с „Евромаркет БРД“ ЕООД, на длъжността „търговско-
технически консултант“, с основно месечно трудово възнаграждение от 535 лева. Видно от
справка на ТД-НАП- гр. Варна за периода от 1.01.2020 г. до 31.12.2021 г. /л. 165/, както и от
удостоверение от 7.12.2021 г., издадено от „Евромаркет БРД“ ЕООД, брутният доход на Е.Е.
за период от м. 01.2021 г. до м. 11.2021 г. възлиза на 20880 лева, като за месеците м. 07.2021
г. е 2097.29 лева, за м. 08.2021 г. – 2099.23 лева, за м. 09.2021 г. – 1784.34 лева, за м. 10.2021
г. – 2099.22 лева, за м. 11.2021 г. – 2099.22 лева.
В настоящото производство, след разкриване на банкова тайна по реда чл. 62, ал. 5, т.
3 ЗКИ, са представени извлечения от притежаваните от Е.Е. сметки в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
и в „Банка ДСК“ АД. От съдържанието на извлечението от сметката в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
се установява, че Е.Е. заплаща сумата от по 125 лева/месечно, въз основата на договор с
банковата институция. От движението по сметката на Е.Е. в „Банка ДСК“ АД за периода от
9.07.2021 г. до 21.04.2022 г. е видно, че същият е получил банкови преводи във връзка с
трудовото си правоотношение, както следва: на 5.08.2021 г. – 1627,46 лева /заплата за м.
07.2021 г./, на 7.09.2021 г. – 1628.98 лева /заплата за м. 08.2021 г./, на 6.10.2021 г. – 1577.70
лева /заплата за м. 09.2021 г./, на 4.11.2021 г. – 1628.95 лева /заплата за м. 10.2021 г./, на
6.12.2021 г. – 1628.95 лева /заплата за м. 11.2021 г./, на 7.01.2022 г. – 1628.95 лева /заплата за
м. 12.2021 г./, на 4.02.2022 г. – 1628.95 лева /заплата за м. 01.2022 г./, на 7.03.2022 г. –
1628.95 лева /заплата за м. 02.2022 г./ и на 6.04.2022 г. – 1628.95 лева /заплата за м. 03.2022
г./. От състоянието на банковата сметка на Е.Е. в „Банка ДСК“ АД се установява, че са
извършвани множество картови операции-вноски на банкомати-АТМ, а именно: на
16.07.2021 г. – 1000 лева, на 23.07.2021 г. – 1000 лева, на 12.08.2021 г. – 600 лева, на
20.09.2021 г. – 800 лева, на 14.10.2021 г. – 1000 лева, на 22.11.2021 г. – 800 лева, на
6.12.2021 г. – 700 лева, на 17.12.2021 г. – 900 лева, на 17.01.2022 г. – 1500 лева, на
24.01.2022 г. – 700 лева, на 14.02.2022 г. – 1000 лева, на 30.03.2022 г. – 100 лева, на
15.04.2022 г. – 800 лева, в общ размер за периода от 10 200 лева.
В производството са представени медицински документи, от които се установява, че
Е.Е. страда от исхемична болест на сърцето и от неинсулиновозависим диабет тип 2, за
което приема медиК.ти.
Видно е от приложението към Договор за кредит № 870085352840, сключен със ЗАД
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сега „ДСК“ ЕАД, че Е.Е. има месечни задължения от
213.96 лева във връзка със сключен договор за потребителски кредит, с краен падеж –
7
10.11.2025 г. /л. 88-89 от делото на ВРС/.
От представения нотариален акт № 5, том І, рег. № 107, н. д. № 5/2021 г. на нотариус
К. К., е видно, че по силата на договор за покупко-продажба Хр. Е. е придобил
собствеността върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик“, бл. 16, вх. 7, ет. 4, ап. 101 /л. 78 от делото на ВРС/.
В производството е представена служебна бележка с изх. № 36500-40737 от
29.09.2021 г., от която се установява, че майката на ищеца Кр.М. заема длъжността
„системен оператор“ към ОД-МВР – Варна, за което е получила нетно възнаграждение за
периода от м. 09.2021 г. до м. 04.2022 г. от 5113.68 лева. Същата, видно от представеното
експертно решение на ТЕЛК от 14.09.2021 г. е трайно намалена работоспособност от 20 % за
период до 1.02.2024 г.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 144 СК и чл. 149, вр. с чл. 144 СК за
осъждане на ответника, като баща на ищеца да му заплати ежемесечна издръжка от 400 лева
за периода от 1.11.2021 г., до настъпване на обстоятелство, водещо до необходимостта от
нейното изменение или прекратяване, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се
дължи издръжката до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, както и издръжка за минало време, в размер на 400 лева месечно, като за
периода от 9.07.2021 г. до 31.10.2021 г. в общ размер на сумата от 1496,77 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си, и родителите могат да я дават без
особени затруднения. Затова и следва да се приеме, че за успешното провеждане на
осъдителните искове е необходимо кумулативното наличие на всички предпоставки от
фактическия състав на предявения иск, а именно: 1/. провеждане на образование в учебно
заведение, 2/. пълнолетните учащи, да не могат да се издържат от доходите си или от
използването на имуществото си, както и 3/. родителите да могат да дават издръжката без
особени затруднения.
В случая безспорно е налице първата предпоставка, доколкото не се оспорва, че А.Е.
е записан в редовна дневна форма на обучение във висше учебно заведение –
квалификационна степен бакалавър, специалност „Уеб дизайн и графична реклама“ в НБУ -
гр. София, с годишна такса от 3600 лева. В производството са представени писмени
доказателства, че и към настоящия момент пълнолетният учащ продължава обучението си
във висшето учебно заведение.
По повод втората предпоставка, а именно: А.Е., да не може да се издържа от доходите
си или от използването на имуществото си, съдът намира следното:
В производството не са представени доказателства, а и не са релевирани твърдения,
че пълнолетният учащ притежава имущество, от което да може да извлича някакви доходи,
посредством, които да може да се издържа.
На следващо място, по повод възможността да се издържа от доходите си, следва да
бъде съобразено обстоятелството, че предвид записаната редовна форма на обучение във
висшето учебно заведение е ограничена възможността на пълнолетния да полага труд по
трудово правоотношение. Отсъстват данни пълнолетният-учащ трайно да полага труд по
трудово правоотношение или да получава постоянно доходи по граждански или други
договори. Обстоятелството, че през лятната учебна ваканция на 2021 г., е работил на 4 ч. с е
получил общ размер на трудовото възнаграждение от 775.98 лева за трите месеца, не
8
променят горния извод, доколкото през този период А.Е. не е бил ангажиран с
образователния процес във висшето учебно заведение. Също така, наред с избраната форма
на обучение, следва да бъде съобразено и здравословното състояние на пълнолетния- учащ,
доколкото считано до 2024 г. е с намалена работоспособност от 10 % следствие на
поставената му диагноза „астегматизъм и остра лимфобластна левкемия – В клетъчен
вариант, в ремисия“. Ето защо, следва да се приеме, че е доказана и втората предпоставка от
предявения иск, а именно пълнолетният-учащ да не може да се издържа от доходите си, при
липсата на притежавано имущество.
По повод на третата предпоставка, свързана с възможността на родителя да дава
издръжката без особено затруднение, настоящият съдебен състав, намира следното:
С оглед на направата на преценка дали претендираната от пълнолетното дете
издръжка няма да създаде особени затруднения на бащата, следва да установи какво е
материалното му положение към момента.
При преценката дали даването на издръжка води до особено затруднение, съдът
следва да провери дали че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи
от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното
състояние и начина на живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е
винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото
лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите /така
ППВС № 5/70 г. и Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о.,
ГК/.
В случая, от представената справка на ТД-НАП- гр. Варна за периода от 1.01.2020 г.
до 31.12.2021 г. /л. 165 от делото на ВРС/, както и от удостоверение от 7.12.2021 г., издадено
от „Евромаркет БРД“ ЕООД, е видно, че брутният доход на Е.Е. за период от м. 01.2021 г. до
м. 11.2021 г. възлиза на 20 880 лева, като за месеците м. 07.2021 г. е 2097.29 лева, за м.
08.2021 г. – 2099.23 лева, за м. 09.2021 г. – 1784.34 лева, за м. 10.2021 г. – 2099.22 лева, за м.
11.2021 г. – 2099.22 лева. Същият съвпада с размера на получаваните нетни трудови
възнаграждения, посочени в извлечението на банковата сметка на Е.Е. в „Банка ДСК“ АД за
периода от 9.07.2021 г. до 21.04.2022 г.
На следващо място, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че от състоянието
на банковата сметка на Е.Е. в „Банка ДСК“ АД, е видно, че по тази сметка са внасяни суми
на банкомат-АТМ в общ размер на 10 200 лева, от които на 16.07.2021 г. – 1000 лева, на
23.07.2021 г. – 1000 лева, на 12.08.2021 г. – 600 лева, на 20.09.2021 г. – 800 лева, на
14.10.2021 г. – 1000 лева, на 22.11.2021 г. – 800 лева, на 6.12.2021 г. – 700 лева, на
17.12.2021 г. – 900 лева, на 17.01.2022 г. – 1500 лева, на 24.01.2022 г. – 700 лева, на
14.02.2022 г. – 1000 лева, на 30.03.2022 г. – 100 лева, на 15.04.2022 г. – 800 лева. Съобразно
извършваните множество ежемесечни захранвания по банковата сметка на Е.Е. посредством
АТМ-банкомати, настоящият съдебен състав намира за установен факта, че страната
реализира и други приходи, извън трудовото му правоотношение. Ето защо, същите следва
да бъдат взети предвид при направата на преценката за възможностите на бащата да дава
издръжка на пълнолетния си учащ син.
Също така, по повод на имущественото състояние на бащата, следва да бъде
съобразено обстоятелството, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 5, том І, рег. № 107, н. д. № 5/2021 г. на нотариус К. К., той е придобил
собствеността върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик“.
9
Освен това при определяне на месечната издръжка съдът следва да отчете
здравословното състояние на бащата, страдащ от исхемична болест на сърцето и от
неинсулиновозависим диабет тип 2 и нуждаещ се от средства за лекарства, както и
обстоятелството, че заплаща месечни вноски от по 213.96 лева по договор за потребителски
кредит № 870085352840, сключен със ЗАД „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сега „ДСК“
ЕАД. В продължение на горното, обаче следва да се съобрази, че заболяванията на бащата
не са довели до трудоустрояване или признаване намалена трудоспособност. Липсват и
наведени доводи, че бащата има законово задължение за издръжка към други лица.
С оглед на съвкупността на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че пълнолетното дете има нужда от издръжка като студент в друг град - за
обучение с годишна такса от 3600 лева, за учебни пособия, за наем, за транспорт, за храна, за
облекло и за други ежедневни разходи, свързани с пребиваването му в гр. София. Следва да
бъде отчетен и факта на намалената трудова работоспособност на ищеца, поради
поставената му диагноза „астегматизъм и остра лимфобластна левкемия – В клетъчен
вариант, в ремисия“, както и разходите за периодичните медицински изследвания. Затова и
след съобразяване на горните факти, при определяне на дължимата издръжка от бащата,
получаващ доходи по трудово правоотношение, на навършилия пълнолетие и учащ в друг
град негов син, настоящата инстанция намира, че предвид възможностите на този родител
даването на издръжка на сина му в размер на 400 лева/месечно не би му създало особено
затруднение.
С оглед на горното, следва да се приеме, че са налице и трите кумулативни
предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 144 СК, доколкото ищецът учи редовно
във висше учебно заведение за предвидения срок за обучение, не е навършил предвидената
пределна 25-годишна възраст и не притежава някакви доходи или имущество, от което може
да се издържа, както и родителят да може да дава издръжката от 400 лева/месечно без
особени затруднения. Ето защо, искът се явява основателен за пълния заявен размер от 400
лева.
Предвид горното, искът за заплащане на издръжка за минал период от 9.07.2021 г. до
31.10.2021 г. се явява основателен за сумата от 1496,77 лева, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 1.11.2021г., до
окончателното й плащане, на основание чл. 149, вр. с чл.144 СК.
Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението се явява частично неправилно и като такова следва да
се отмени, респ. потвърди в съответните части.
По разноските:
С оглед изхода, Е.Е. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 288
лева – по иска по чл. 144 СК и в размер на 29,93 лева – по иска по чл. 149, вр. с чл. 144 СК
за издръжката за минал период. От общо дължимата държавна такса от 317,93 лева, същият е
внесъл по въззивната си жалба сумата от 154,60 лева. Затова и Е.Е. следва да се осъди за
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд- Варна,
допълнително държавна такса в размер на 163,33 лева, от които 158,40 лева - по иска по чл.
144 СК и 4,93 лева – по иска за издръжката за минал период, определени по реда на чл. 69,
ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 1 ТДТССГПК.
Съобразно изхода от спора, разноски се дължат в полза на А.Е.. За
първоинстанционното производство са му дължими съдебно-деловодни разноски в размер
на 300 лева. С първоинстанционното решение в негова полза за присъдени 135.11 лева,
поради което следва да му се присъдят допълнително такива в размер на 164,89 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За настоящото производство, А.Е. претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. След съобразяване на минималните размери по чл. 7,
ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът намира, че възражението за прекомерност се явява неоснователно. Затова и в полза на
10
А.Е. са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 153 от 20.01.2022 г., постановено по гр. д. № 15856/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени предявените искове от
АН. ЕВГ. ЕНЧ., ЕГН: ********** срещу ЕВГ. ХР. ЕНЧ., ЕГН: ********** за заплащане на:
- издръжка за периода от датата на предявяване на иска – 1.11.2021 г., до настъпване
на обстоятелство, водещо до необходимостта от нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж от първо до пето число на месеца, за
който се дължи издръжката до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване за горницата над присъдената сума 180 лева /сто и осемдесет лева/ до
претендираните 400 лева /четиристотин лева/, на основание чл. 144 СК;
- издръжка за минал период – считано от 9.07.2021 г. до 31.10.2021 г. за горницата
над присъдената сума 679,44 /шестстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и
четири стотинки/ до претендираните 1496,77 лева /хиляда четиристотин деветдесет и
шест лева и седемдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 1.11.2021 г., до окончателното й
плащане, на основание чл. 149, вр. с чл. 144 СК, както и В ЧАСТТА , в която АН. ЕВГ.
ЕНЧ. е осъден да заплати на ЕВГ. ХР. ЕНЧ. сумата 60.46 лева /шестдесет лева и
четиридесет и шест стотинки, представляваща съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕВГ. ХР. ЕНЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ************** да
заплати на АН. ЕВГ. ЕНЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр. *********** допълнително
сумата 220 лева /двеста и двадесет лева/, представляваща издръжка за периода от датата
на предявяване на иска – 1.11.2021 г., до настъпване на обстоятелство, водещо до
необходимостта от нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на основание
чл. 144 СК, както и допълнително сумата 817.33 лева /осемстотин и седемнадесет лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща издръжка за минал период, считано от 9.07.2021
г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума , считано от датата на
депозиране на исковата молба - 1.11.2021г., до окончателното й плащане, на основание чл.
149, вр. с чл. 144 СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153 от 20.01.2022 г., постановено по гр. д. №
15856/2021 г. по описа на Районен съд – Варна в останалите осъдителни части за сумите
от 180 лева - ежемесечна издръжка, 679,44 лева – издръжка за минал период, 259,20 лева и
28,80 лева - държавни такси и 135,11 лева-съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЕВГ. ХР. ЕНЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ************** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна,
държавна такса в размер на 158,40 лева /сто петдесет и осем лева и четиридесет
стотинки/ по иска по чл. 144 СК, както и държавна такса от 4,93 лева /четири лева и
деветдесет и три стотинки/ по иска по чл. 149, вр. с чл. 144 СК, на основание чл. 77 ГПК.
11
ОСЪЖДА ЕВГ. ХР. ЕНЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ************** да
заплати на АН. ЕВГ. ЕНЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр. *********** допълнително
сумата 164,89 лева /сто шестдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по гр. д. № 15856/2021 г. по
описа на Районен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕВГ. ХР. ЕНЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ************** да
заплати на АН. ЕВГ. ЕНЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр. *********** сумата 300 лева
/триста лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производството,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12