№ 52280
гр. София, 30.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110145151 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.151 ГПК.
С писмена молба, вх. № 384106/28.11.2024г. пълномощникът на ищеца М. В. С. –
адвокат Х. И. М. е поискал „да бъде допълнен и поправен протоколът от съдебното
заседание по делото, проведено на 22.11.2024г.” (правописът и синтаксисът на автора на
изявлението са запазени – б.с.).
Според пълномощника на ищеца – М. в съдебния протокол от заседанието на
22.11.2024г. по делото „не са отразени” „обстоятелства”, „изявления” на адвоката и
„констатации , разпореждания и указания на съда”, КАКТО СЛЕДВА :
1)”указанията и разпореждането на съда”, „дадено” „само” към адв. М.
„непосредствено в хода на изслушване на вещото лице по графологичната експертиза Д.
В.” , които адвокатът е формулирал в молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. по следния начин :
„да поставям въпросите си към вещото лице писмено,за изясняване на заключението”
(правописът и синтаксисът на автора на изявлението са запазени – б.с.) ;
2)”изявление и противопоставяне”, изразени от адвокат М. в отговор на указания и
разпореждане на съда за писмено поставяне на въпроси към вещото лице, които адвокатът е
написал в молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. дословно така: „устното начало и при
изслушване на заключението на вещото лице, е водещо правило по ГПК и подобно указание
от съда ми се случва за първи път в моята практика от 24 години” (правописът и
синтаксисът на автора на изявлението са запазени – б.с.);
3) разпореждане на съда , чието съдържание според дословно посоченото от адвоката
на ищеца в молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. е : „в съдебната зала да се яви съдебна
охрана”, като специално е добавено следното разсъждение на адвоката : „Така и не стана
ясно , защо бяха дадени тези разпореждания от страна на съда и защо съдебната охрана
остана в залата до края на съдебното заседание” (правописът и синтаксисът на автора на
1
изявлението са запазени – б.с.);
4)”изявление” на адвокат М. за искане на отвод на председателя на 68 състав при СРС
от разглеждането на делото , което според дословно вписаното в молбата, вх. №
384106/28.11.2024г. е следното : „След като съдът е отхвърлил всички мои доказателствени
искания до момента за останалите експертизи по делото , съдът в рамките и на етапа на
събиране на доказателства и попълване на делото с доказателствен материал , всъщност
предрешава делото и считам , че са налице основания , или поне се събужда съмнение за
вашата безпристрастност и правя искане за вашия отвод. И моля за срок , за подробно
становище по определението” (правописът и синтаксисът на автора на изявлението са
запазени – б.с.).
Според дословно посоченото в молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. от адвокат М.
причините за изброените „корекции” на съдебния протокол от откритото заседание на
22.11.2024г. са : „мои (т.е. негови , на адвоката – б.с.) спомени”.
Искането на адвоката на ищеца – М. е и „звукозаписът от проведеното заседание по
делото на 22.11.2024г. да се запази – до влизането в сила на решението по делото”.
Софийски районен съд , 68 състав като прецени процесуалното естество на
исканията на пълномощника на ищеца съдържащи се в писмената му молба, вх. №
384106/28.11.2024г. , съпоставени с извършените по делото процесуални действия на съда и
на страните в откритото заседание на 22.11.2024г. по гр.д. № 45151/2021г. по описа на СРС,
68 състав , както и с процесуалните предпоставки , предвидени в чл.151, ал.1 ГПК , намира
за установено следното :
І.ОТНОСНО ОРГАНА, КОМПЕТЕНТЕН ДА СЕ ПРОЗНЕСЕ ПО
МОЛБАТА, ВХ. № 384106/ 28.11.2024Г.
Според разпоредбата на чл.151,ал.4 ГПК по исканията за поправки и допълване на
съдебен протокол се произнася съдът.
Следователно в конкретния случай компетентен да се произнесе по искането за
допълване и поправка на протокола от съдебното заседание на 22.11.2024г. по гр.д. №
45151/2021г. по описа на СРС, 68 състав е Председателят на 68-ми състав при СРС.
ІІ. ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА, ВХ. № 384106/
28.11.2024Г.
Молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. е НЕДОПУСТИМА. Това е така по причини,
които следват от ОСНОВНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА СЪДЕБЕН ПРОТОКОЛ , установени в
чл.150 ГПК , в процесуалната доктрина и в задължителната съдебна практика на ВКС и на
останалите съдилища, които са СЛЕДНИТЕ :
А)Съдебният протокол има ТОЧНО УСТАНОВЕНО ЗАКОНОВОИЗИСКУЕМО
2
СЪДЪРЖАНИЕ. Всички реквизити на законовото съдържание на съдебния протокол са
изчерпателно изброени в чл.150 ,ал.1 ГПК и те са следните :
- мястото и времето на заседанието;
- съставът на съда;
- името на секретаря;
- явилите се страни и техните представители ;
- същността на изявленията , исканията и изказванията на страните;
- представените писмени доказателства;
- показанията на свидетелите и на другите лица по делото, и
- констатациите и определенията на съда.
Други обстоятелства , които не са сред изброените в чл.150 ,ал.1 ГПК , не са част от
законовото съдържание на съдебния протокол , поради което няма изискване за
включването им в неговото съдържание.
Молба за допълване и поправяне на съдебен протокол по смисъла на чл.151, ал.1
ГПК е САМО искане за коригиране на невярно удостоверена или липсваща
информация в съдебния протокол относно обстоятелство, включено в чл.150,ал.1 ГПК
, т.е. подлежащо на протоколиране. Искания за включване в съдебния протокол на
обстоятелства, които не са част от законовоустановеното съдържание на съдебния
протокол , т.е. не са посочени изрично в чл.150 ,ал.1 ГПК , са НЕДОПУСТИМИ. Това
следва и от принципа за процесуална икономия , за да се ограничи възможността за
злоупотреби с правото по чл.151,ал.1 ГПК чрез предявяване на всякакви неоснователни
искания за допълване и поправяне на съдебните протоколи чрез включване в тях на
обстоятелства , които са правноирелевантни за разглеждането и решаването на делото и са
неотносими към предмета на исковете и на съдебното производство, което би довело до
драстично усложняване на делото и накърняване правата на страните.
Гореизложеното означава СЛЕДНОТО :
1) В съдебния протокол НЕ СЕ ВПИСВАТ присъстващите частни лица,
служители и органи в съдебната зала, РАЗЛИЧНИ от участниците в конкретното
заседание по конкретното дело (страни , техни представители, свидетели , вещи лица ,
съдебния състав и съдебния секретар).
Поради тази причина искането на пълномощника на ищеца – лицето М. за
отбелязване в съдебния протокол от 22.11.2024г. на присъствието на съдебна охрана в
съдебната зала е НЕДОПУСТИМО , доколкото този факт е НЕОТНОСИМ към предмета
на делото, ПРАВНОИРЕЛЕВАНТЕН е за разглеждането на исковете, и НЕ Е ВКЛЮЧЕН в
законовоизискуемото съдържание на съдебния протокол по чл.150,ал.1 ГПК, поради което
за съда не съществува задължение да го удостоверява в съдебния протокол.
2) В съдебния протокол НЕ СЕ ВПИСВАТ твърдения на страните, които са
3
ПРАВНОИРЕЛЕВАНТНИ и НЕОТНОСИМИ към предмета на исковете и на делото .
Твърденията на лицето М. относно продължителността на неговата адвокатска
„практика” („24 години”) , относно това „какво му се е случвало за първи път” и какво не
му се е случвало за първи път в тази адвокатска практика, както и разсъжденията му
относно „устното начало по ГПК” , са НЕОТНОСИМИ както към предмета на делото, така
и към конкретните процесуални действия, осъществени в съдебното заседание на
22.11.2024г. по гр.д. № 45151/2021г. , и са ПРАВНОИРЕЛЕВАНТНИ за разглеждането и
решаването на делото. Поради тази причина искането в молбата , вх. № 384106/28.11.2024г.
на лицето М. за включване в съдебния протокол от 22.11.2024г. на тези негови разсъждения е
НЕДОПУСТИМО, доколкото не касае законовоизискуемото съдържание на съдебния
протокол по чл.150 ,ал.1 ГПК .
3)В съдебния протокол НЕ СЕ ВПИСВАТ изявления на председателстващия
заседанието съдия, които са РАЗЛИЧНИ от „констатации и определения” (които
единиствено подлежат на задължително удостоверяване в съдебния протокол според
изричната разпоредба на чл.150, ал.1 ГПК).
Както е видно според редакцията на чл.150 ,ал.1 ГПК в съдебния протокол НЕ СЕ
ВПИСВАТ разпореждания и указания на съда (а само определения и констатации),
особено когато тези разпореждания и указания касаят лица, различни от участниците
по конкретното заседание.
а)В съдебния протокол се вписват САМО определения и констатации на съда ,
т.е. съдебни актове , които имат точно определено законово съдържание , с които се
възлагат изрично конкретно определени процесуални задължения, съответно изрично
се предоставя възможност за упражняване на конкретни процесуални права.
Поради тази причина исканията на лицето М. за вписване в съдебния протокол от
22.11.2024г. на някакви неконкретизирани от него „разпореждания” на съдията (за писмени
въпроси към вещото лице и за явяване на съдебна охрана) са НЕДОПУСТИМИ, доколкото
не са посочени какви конкретни задължения са възложени с тези разпореждания ; какъв
срок е определен за изпълнението им; какви неблагоприятни последици от неизпълнението
им са указани; с какви дословни изрази са постановени тези разпореждания, а също и в кой
точно момент от заседанието са постановени ,т.е. след кои реплики на кои участници.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи , че подлежат на вписване в
съдебния протокол само съдебните актове , които са относими и са с правно значение за
извършваните в конкретното заседание процесуални действия. В конкретния случай
лицето М. не обяснява защо според него е постановено изрично разпореждане на съда за
писмено формулиране на въпроси, след като от съдържанието на изготвения съдебен
протокол , което той не е оспорил, се установява , че същият е задал всичките си въпроси
към вещото лице- графолог, заявил е всичките си оспорвания към експертното заключение ,
предявил е всичките си доказателствени искания във връзка с оспорването , като всички
тези искания са уважени от съда , т.е. не са останали никакви изялвения , искания и
4
процесуални действия , които адвокат М. да не е предявил в заседанието на 22.11.2024г. с
оглед предоставената му възможност от съда в рамките на откритото заседание,
продължило повече от два часа , през които думата е имал основно адв. М.. Също така не е
ясно, защо адвокат М. счита , че в съдебния протокол от 22.11.2024г. следва да се включи
изрично разпореждане на съда за явяване на съдебна охрана в залата , след като не са били
упражнени от съда правомощията по чл.141,ал.3 ГПК и чл.141, ал.4 ГПК, нито други
властнически правомощия на съда като държавен репресивен орган , притежаващ
правораздавателна власт , включително за ръководенето на съдебното заседание
(чл.141,ал.1 ГПК) и за отстраняване на лица от съдебната зала със съдействието на
съдебната охрана (чл.141,ал.3 и ал.4 ГПК).
б) В съдебния протокол НЕ СЕ ВПИСВАТ разпореждания на съдията към лица ,
различни от участниците по конкретното заседание по конкретното дело, тъй като не
са част от законовоустановеното съдържание на съдебния протокол по чл.150 ,ал.1
ГПК. Това означава , че разпореждания на съдията, касаещи организирането на реда в
съдебната зала и спазването му от лицата в съдебната зала , вкючително присъствието на
служители от съдебна охрана в съдебната зала , не са част от законовоустановеното
съдържание на съдебния протокол по чл.150 ,ал.1 ГПК , и страните нямат право по
чл.151,ал.1 ГПК да искат допълване на съдебния протокол с отразяване на такива
разпореждания.
Когато съдът не е упражнил властническите си правомощия по чл.141,ал.3 и ал.4
ГПК , т.е. не е отстранил от съдебната зала участник в заседанието , съответно не му е
отправил изрично предупреждение за отстраняване от съдебната зала , както е в конкретния
случай , няма правно основание за задължително отразяване в съдебния протокол на
присъствие на служители от съдебната охрана.
Б)Съдебният протокол не е стенограма , нито снет на хартиен или електронен
носител звукозапис на всички изявления на участниците в заседанието , а
ОФИЦИАЛЕН УДОСТОВЕРИТЕЛЕН ДОКУМЕНТ (чл.152 ГПК) с ТОЧНО
УСТАНОВЕНО ЗАКОНОВО СЪДЪРЖАНИЕ (чл.150 ,ал.1 ГПК), който се съставя ОТ
КОНКРЕТНО ОПРЕДЕЛЕН ДЪРЖАВЕН ОРГАН– ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДЕБНИЯ
СЪСТАВ съгласно изричната разпоредба на чл.150,ал.2, изр.1 ГПК. Това означава , че
съдържанието на съдебния протокол, включително и редакцията и начина на
отразяване на същността на изявленията на участниците и на съдебните определения
и констататции се определя единствено ОТ СЪДА , а НЕ от страните , нито от
техните пълномощници.
Кое е същественото при процесуалните действия и изявления в съдебното
заседание , кое и как следва да се отрази в съдебния протокол се определя само от
5
председателстващия съдебното заседание, под чиято диктовка се съставя съдебния
протокол (изрично в този смисъл - ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА ПЛЕНУМА НА
ВЪРХОВНИЯ СЪД № 6/1968г.), а не от страните или от техните пълномощници.
Гореизложеното означава , че искане за прередактиране на съдебния протокол по
усмотрение на страна или нейн пълномощник е НЕДОПУСТИМО и представлява по
правното си естество ИЗЗЕМВАНЕ ОТ СЪДА НА ЗАКОНОВОТО МУ ПРАВОМОЩИЕ ЗА
СЪСТАВЯНЕ НА СЪДЕБНИЯ ПРОТОКОЛ.
Поради посочената причина исканията на лицето М. за включване по негово
усмотрение на твърдени от него „разпореждания” на съда , на негови собствени „изявления”
, както и на присъстващи в съдебната зала лица, са НЕДОПУСТИМИ.
В)Съдебният протокол се съставя с оглед реално осъществените
правнорелевантни и относими процесуални действия на участниците в заседанието ,
като корекции в съдебния протокол , изготвен от съда при упражняване на законовото
му правомощие по чл.150 ,ал.1 ГПК могат да се извършват само въз основа на
звукозапис (чл.151,ал.2 ГПК) или „бележки по съдържанието му” (чл.151ал.3 ГПК) , но
НЕ И ПО СПОМЕНИ НА АДВОКАТИТЕ НА СТРАНИТЕ, КАКТО Е В КОНКРЕТНИЯ
СЛУЧАЙ.
Поради тази причина „спомените” на лицето М. относно неговите изявления в
заседанието на 22.11.2024г. , относно разпорежданията на съда в същото заседание и
относно присъстващите в съдебната зала лица по време на това заседание са
ПРАВНОИРЕЛЕВАНТНИ и не представляват процесуално основание за образуване
на производство по чл.151,ал.1 ГПК , съответно за допълване и поправка на съдебния
протокол.
* * *
С оглед посочените основни правила за изготвяне на съдебен протокол следва да се
разгледа поотделно ДОПУСТИМОСТТА на всяко от исканията на лицето М. в молбата ,
вх. № 384106/28.11.2024г. :
1)ОТНОСНО ИСКАНЕТО ЗА КОРЕКЦИЯ В СЪДЕБНИЯ ПРОТОКОЛ НА
ИСКАНЕТО ЗА ОТВОД, ПРЕДЯВЕНО ОТ ЛИЦЕТО ХР. М.:
Молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. е НЕДОПУСТИМА в частта й относно искането ,
предявено в т.4 за включване в съдебния протокол от 22.11.2024г. на допълнително
формулирано от лицето М. по негови спомени (!??) искане за отвод на председателя на 68
състав при СРС. Това искане е процесуално недопустимо , защото с него всъщност са цели
не допълване и поправка по смисъла на чл.151,ал.1 ГПК на протокола от съдебното
заседание на 22.11.2024г., а ПРЕРЕДАКТИРАНЕ (ПРЕФОРМУЛИРАНЕ) на съдебния
протокол по усмотрение на адвоката на ищеца- М., каквото право не е предоставено нито на
6
страните, нито на техните пълномощници, нито на други участници в съдебното заседание ,
тъй като е правомощие само на съдията , председателстващ заседанието съгласно изричната
разпоредба на чл.150, ал.2, изр.1 ГПК.
Както бе посочено в предходната част от мотивите на настоящото определение,
редакцията на съдебния протокол , т. е. смисловото и езиково обобщаване на същността
на изявленията на участниците в заседанието се определя единствено от съдията ,
председателстващ откритото заседание – чл.150,ал.2 , изр.1 ГПК и ППВС № 6/1968г. , но
не и от други органи , още по –малко от частни лица , каквито са страните и техните
пълномощници. Искане от адвокат за прередактиране на съдебния протокол е
НЕДОПУСТИМО и представлява изземване на законовото правомощие на съда по
изготвяне на официален удостоверителен документ , какъвто е съдебния протокол.
От начина на формулиране на искането, съдържащо се в т.4 от молбата, вх. №
384106/28.11.2024г. на лицето М., е видно , че същият претендира прередактиране на
съдебния протокол от заседанието на 22.11.2024г. чрез вписване на дословна реплика ,
съчинена от това лице дни след приключването на заседанието въз основа на негови
„спомени” според изричното отбелязване. Тази реплика е :
„След като съдът е отхвърлил всички мои доказателствени искания до момента за
останалите експертизи по делото , съдът в рамките и на етапа на събиране на
доказателства и попълване на делото с доказателствен материал , всъщност предрешава
делото и считам , че са налице основания , или поне се събужда съмнение за вашата
безпристрастност и правя искане за вашия отвод. И моля за срок , за подробно становище
по определението” (правописът и синтаксисът на автора на изявлението са запазени – б.с.) .
Това според лицето М. е дословния изказ , с който той е предявил в заседанието на
22.11.2024г. искането за отвод на председателя на 68 състав от разглеждането на делото. В
съдебния протокол от 22.11.2024г. по гр.д. № 45151/2021г. на стр. 5 , предпоследен абзац
искането на лицето М. за отвод на председателя на 68 състав е записано по следния начин :
„Адв. М.: А..Аз считам , че с вашето определение всъщност ...предметът на
доказване...След като сте отхвърлили всички доказателствени искания ...А...Съдът в
рамките на събиране на доказателства и допълване на делото с доказателствен материал
всъщност предрешава делото и считам , че са налице основания , или поне се събужда
съмнение за вашата безпристрастност и правя искане за вашия отвод. И моля за срок за
подробно становище по определението.”
Както се установява при елементарно езиково сравнение на цитирания текст от
съдебния протокол от 22.11.2024г. (от една страна) и на изявлението, което лицето М.
иска да бъде вписано в протокола (от друга страна), смисълът им е абсолютно
еднакъв , както и използваните думи и изречения. Следователно вписването в
съдебния протокол на текста , посочен от адв. М. в т.4 от молбата, вх. №
384106/28.11.2024г., не би променил същността на изявлението му , с което е предявил
искането за отвод на председателя на 68 състав при СРС, както е отразено в съдебния
протокол от 22.11.2024г. Поради тази причина искането за изменение на съдебния
7
протокол в частта му относно удостовереното искане за отвод на председателя на
съдебния състав е НЕДОПУСТИМО , тъй като касае прередактиране на съдебния
протокол , което не би довело до изменение на смисъла на изявлението, отразено в
протокола.
Отделно от гореизложеното СЛЕДВА ДА СЕ ПОДЧЕРТАЕ ИЗРИЧНО
СЛЕДНОТО :
В съдебния протокол от заседанието от 22.11.2024г. по гр.д. № 45151/2024г. по описа
на СРС, 68 състав искането на пълномощника на ищеца – адв. М. за отвод на
председателя на съдебния състав , възражението на пълномощника на ответницата –
адв. Н. срещу искането за отвод, както и определението на съда, с което е отхвърлено
искането за отвод, са ЗАПИСАНИ СПОРЕД СЛУЖЕБНИЯ ЗВУКОЗАПИС ОТ
ЗАСЕДАНИЕТО, като по този начин е изключена всякаква възможност за неточно
или непълно отразяване в съдебния протокол на тези изявления, включително на
искането за отвод, предявено от лицето М.. Това е направено именно, за да се
предотвратят злоупотреби от лицето М. с права по чл.151,ал.1 ГПК.
Казано по –опростено : В съдебния протокол от 22.11.2024г. изявлението на
лицето М. за отвод на председателя на 68 състав при СРС е записано дословно според
звукозаписа от заседанието , като това е направено специално, за да се изключи
възможността за злоупотреби от това лице с правото за искане на поправки на
съдебния протокол. Това означава , че служебният запис от заседанието на 22.11.2024г.
е доказателство за дословното отразяване в съдебния протокол на искането на лицето
М. за отвод на съдията, съответно за НЕИСТИННОСТТА на твърденията му в т.4 от
молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. , което поставя въпросът за ЮРИДИЧЕСКАТА
ОТГОВОРНОСТ (НАКАЗАТЕЛНА, ДИСЦИПЛИНАРНА И АДМИНИСТРАТИВНА) на
посочения адвокат поради предявяването на очевидно недопустими и неоснователни
искания по чл.151,ал.1 ГПК (както и на очевидно неоснователни и недопустими
искания по чл.22 ГПК за отвод на съдия без никакви реални основания за това , а също
и на очевидно недопустими доказателствени искания и многократно повтаряне на
едни и същи искания въпреки мотивираните произнасяния на съда).
Поради посочените причини искането на лицето М. за включване в съдебния протокол
на редактирано от него изявление за искане на отвод на председателя на съдебния състав е
НЕДОПУСТИМО.
2)ОТНОСНО ИСКАНЕТО ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В СЪДЕБНИЯ ПРОТОКОЛ НА
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЛИЦЕТО М.:
В частта й относно искането за включване в съдебния протокол от 22.11.2024г. на
изявление на адвокат М. , касаещо „устното начало по ГПК” и „адвокатската му практика
от 24 години”, молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. (точка 2) е НЕДОПУСТИМА .
Както бе посочено в предходната част от мотивите на настоящото определение, в
съдебния протокол НЕ СЕ ВПИСВАТ твърдения на страните, които са
8
ПРАВНОИРЕЛЕВАНТНИ и НЕОТНОСИМИ към предмета на исковете и на делото .
Както бе посочено, твърденията на лицето М. относно продължителността на
неговата адвокатска „практика” („24 години”) , относно това „какво му се е случвало за
първи път” и какво не му се е случвало за първи път в тази адвокатска практика, както и
разсъжденията му относно „устното начало по ГПК”, са НЕОТНОСИМИ както към
предмета на делото, така и към конкретните процесуални действия, осъществявани в
съдебното заседание на 22.11.2024г. по гр.д. № 45151/2021г., и са
ПРАВНОИРЕЛЕВАНТНИ за разглеждането и решаването на делото. Поради тази
причина искането в молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. на лицето М. за включване в
съдебния протокол от 22.11.2024г. на тези негови разсъждения е НЕДОПУСТИМО,
доколкото не касае законовоизискуемото съдържание на съдебния протокол по чл.150
,ал.1 ГПК .
3)ОТНОСНО ИСКАНЕТО ЗА ОТРАЗЯВАНЕ В СЪДЕБНИЯ ПРОТОКОЛ НА
ПРИСЪСТВАЩИ В СЪДЕБНАТА ЗАЛА :
В частта й относно искането за включване в съдебния протокол от 22.11.2024г. на
„обстоятелства” , касаещи „неясно” за адвокат М. присъствие в съдебната зала на
„съдебна охрана”, молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. (точка 3) е НЕДОПУСТИМА,
защото чрез това искане се цели удостоверяване в съдебния протокол на
обстоятелства, които НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ в законовоизискуемото съдържание на
съдебния протокол по чл.150,ал.1 ГПК, поради което за съда не съществува задължение
да ги удостоверява в съдебния протокол.
Както бе посочено подробно в предходната част на мотивите на настоящото
определение , сред изчерпателно изброените в чл.150 ,ал.1 ГПК реквизити на
законовоизискуемото съдържание на съдебния протокол са : съдебният състав, съдебният
секретар , страните , представителите им, свидетелите и вещите лица, НО НЕ И ДРУГИ
ЛИЦА , СЛУЖИТЕЛИ И ОРГАНИ, ПРИСЪСТВАЩИ В СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
Както бе посочено, в съдебния протокол НЕ СЕ ВПИСВАТ присъстващите частни
лица, служители и органи в съдебната зала, РАЗЛИЧНИ от участниците в конкретното
заседание по конкретното дело (страни , техни представители, свидетели , вещи лица ,
съдебния състав и съдебния секретар).
Както бе посочено, когато съдът не е упражнил властническите си правомощия по
чл.141,ал.3 и ал.4 ГПК , т.е. не е отстранил от съдебната зала участник в заседанието ,
съответно не му е отправил изрично предупреждение за отстраняване от съдебната зала ,
както е в конкретния случай , няма правно основание за задължително отразяване в
съдебния протокол на присъствие на служители от съдебната охрана.
Поради посочените причини искането на пълномощника на ищеца – лицето М. за
отбелязване в съдебния протокол от 22.11.2024г. по гр.д. № 45151/2021г. по описа на СРС, ,
68 състав на присъствието на съдебна охрана в съдебната зала е НЕДОПУСТИМО.
9
4)ОТНОСНО ИСКАНЕТО ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В СЪДЕБНИЯ ПРОТОКОЛ НА
РАЗПОРЕЖДАНИЯ НА СЪДА:
В частта й относно исканията за включване в съдебния протокол на разпореждания на
съда молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. (точка 1 и точка 3) на лицето М. е НЕРЕДОВНА,
тъй като НЕ СА ПОСОЧЕНИ :
а)ТОЧНОТО СЪДЪРЖАНИЕ на всяко от съдебните разпореждания, с които
адвокат М. иска да бъде „допълнен” съдебния протокол, КАТО :
аа)какви конкретни процесуални задължения са били възложени от съда към
адвоката, съответно към съдебната охрана;
аб)какви срокове за изпълнението им са били предоставени от съда на адвоката,
съответно на съдебната охрана;
ав) какви неблагоприятни последици при неизпълнението им са указани от съда
на адвоката , съответно на съдебната охрана ,
както и други конкретни задължително изискуеми реквизити на съответния съдебен
акт.
б)ТОЧНАТА ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ на всяко от съдебните разпореждания, с които
адвокат М. иска да бъде „допълнен” съдебния протокол , като :
ба): дословните изрази на съдията , с които са постановени тези разпореждания в
заседанието на 22.11.2024г. според лицето Хр. М.;
бб): дословните изречения , чрез които тези съдебни разпореждания следва да се
отразят в съдебния протокол от 22.11.2024г. според лицето Хр. М.;
в)ТОЧНИТЕ МОМЕНТИ от съдебното заседание на 22.11.2024г. , в които е
постановено всяко от съдебните разпореждания, с които адвокат М. иска да бъде
„допълнен” съдебния протокол , и по-конкретно: след кои изявления на кои участници в
заседанието е постановено всяко от твърдените от лицето М. съдебни
разпореждания.
в) НАЧИНЪТ , по който лицето Хр. М. е „възприел” твърдените от него в молбата
, вх. № 384106/28.11.2024г. съдебни „разпореждания и указания”, тъй като в служебно
изготвения звукозапис от заседанието на 22.11.2024г. по гр.д. № 45151/2024г. по описа на
СРС, 68 състав няма отразени изявления на съдията, които да се квалифицират като
„съдебни определения и констатации” по смисъла на чл.150 ,ал.1 , in fine ГПК със
съдържание , като посоченото от лицето Хр. М. в т.1 и т.3 от молбата , вх. №
384106/28.11.2024г. , което би следвало да е известно на посоченото лице– М. ,
доколкото същият е присъствал в посоченото открито съдебно заседание в качеството
на адвокат – пълномощник на ищеца по делото и би следвало да е възприел точно
осъществените от страните , от вещото лице и от съда процесуални действия , както и
изречените от участниците реплики в хода на заседанието , записани на звукозаписа.
10
г) ОТНОСИМОСТТА на съдебните разпореждания, твърдени от лицето М. , към
предмета на исковете по гр.д. № 45151/2024г. по описа на СРС, 68 състав , и ПРАВНОТО
ИМ ЗНАЧЕНИЕ за разглеждането на делото и за осъществяване на бъдещите
процесуални действия на съда и на страните по събирането на допуснатите
доказателства, поради които тези разпореждания следва да бъдат включени в съдебния
протокол от 22.11.2024г. , каквото е искането на лицето М..
Следва да се подчертае , че при формулирането на исканията по т.2 и т.4 от
молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. лицето М. се позовава на своите „спомени” и цитира
дословно негови собствени изявления , които според него е произнесъл в заседанието
на 22.11.2024г. , и които това лице държи да се протоколират дословно. А относно
исканията по т.1 и т.3 от молбата, вх. № 384106/28.11.2024г., касаещи възприети само от
лицето М. „неясни” за него „разпореждания” на съда , същото лице не посочва никакви
конкретни обстоятелства , касаещи точното съдържание на тези съдебни актове ,
точния момент , в който са постановени , включително и как ги е възприел , след като
те не са отразени на служебния звукозапис. Очевидно е „несъответствието” между
„подробните” „спомени” на лицето М. , „запазили” дословното съдържание на негови
(според твърденията му) „изявления” в заседанието на 22.11.2024г., и отсъствието на
такива прецизни спомени относно разпорежданията на съда, които само той е
възприел в същото заседание, но те са останали „неясни” за него.
Коментарът на „несъответствието” в спомените на лицето М. относно реалните
процесуални действия, осъществени в заседанието на 22.11.2024г., няма да бъде
обсъждан в мотивите на това определение (за да не се усложнява делото) , а в други
производства пред други държавни органи при разглеждането на цялостното
процесуално поведение на адвокат М. по настоящото гр.д. № 45151/2024г. по описа на
СРС, 68 състав. Тук отново следва да се посочи подробно обоснованото в предходната
част от мотивите на настоящото определение , а именно , че съдебният протокол се
изготвя съобразно реално осъществените относими и правнорелевантни процесуални
действия на съда и на страните в съответното заседание , а не по субективни спомени
на отделни лица , участници в съответното заседание. Невъзможността за точно
възприемане от едно лице на реално извършените процесуални действия в открито
съдебно заседание и неговите субективни пречки за това не са основания за образуване
на производство по чл.151,ал.1 ГПК за поправка и допълване на съдебен протокол.
Поради посочените причини искането на лицето М. за включване в съдебния
протокол от 22.11.2024г. по гр.д. № 45151/2021г. по описа на СРС, , 68 състав на някакви
неопределени и неконкретизирани „разпореждания” на съда, възприети само от лицето М. ,
е НЕДОПУСТИМО.
* * *
11
От гореизложеното се установява , че в молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. на адвоката
на ищеца – М. не се съдържат правнорелевантни процесуални твърдения и искания,
включително и такива по смисъла на чл.151,ал. ГПК.
С писмената молба , вх. № 384106/28.11.2024г. адвокатът на ищеца – М. не
оспорва изрично , ясно и с конкретни аргументи удостоверените в съдебния протокол
процесуални действия и изявления на страните и на вещото лице и актовете на съда.
Адвокатът на ищеца – М. не оспорва, че същността на удостоверените изявления
на страните и на вещото лице и на съдебните актове в съдебния протокол от
22.11.2024г. по гр.д. № 45151/2021г. по описа на СРС, 68 състав е отразена вярно.
По реда на чл.151,ал.1 ГПК може да се иска , респективно да се допусне промяна в
удостоверената в съдебния протокол същност на извършените процесуални действия и в
смисъла на направените изявления, но не и прередактиране (преформулиране), каквото по
процесуалното си естество е искането на пълномощника на ищеца – М. в молбата , вх. №
384106/ 28.11.2024г.
Предявяването на искане за прередактиране на съдебен протокол е изземване от
председателя на съдебния състав на законовоустановеното в чл.150,ал.2,изр.1 ГПК
негово правомощие да определя съдържанието на съдебния протокол , както и начина,
формата и езиковата редакция , чрез които в съдебния протокол се отразявят
извършените процесуални действия и направените изявления. Това е НЕДОПУСТИМО
.
Нито в ГПК , нито в други материално-правни или процесуални закони не е
предвиден способ участниците в процеса да оспорват начина и езиковата редакция,
чрез които съдът е съставил съдебния протокол.
По гореизложените причини молбата, вх. № 384106/28.11.2024г. не
представлява по процесуалното си естество искане за поправка и за
допълване на протокол по смисъла на чл.151,ал.1 ГПК. Поради това тази
молба не може да обуслови образуване на производство по чл.151 ГПК.
Не са налице нито законови , нито фактически основания за допълване
и поправка на съдебния протокол от 22.11.2024г. по гр.д. № 45151/2021г. по
описа на СРС, 68 състав , нито за прослушване на звукозаписа от съдебното
заседание от субекти, различни от органите по съдебния инстанционен
контрол. С молбата , вх. № 384106/ 28.11.2024г. на адвокат М. няма
представени никакви доказателства за наличие на такива причини.
С оглед посочените причини молбата по чл.151,ал.1 ГПК е
НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде оставена БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ.
12
ІІІ. ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА СЪДЕБНИЯ ПРОТОКОЛ
ЗА ЗАСЕДАНИЕТО НА 22.11.2024Г. ПО ГР.Д. № 45151/2021Г.
Съдебният протокол за проведеното на 22.11.2024г. открито заседание по гр.д. №
45151/2021г. по описа на СРС, 68 състав е съставен при стриктно спазване на
изискванията на чл.150,ал.1 и ал.2 ГПК .
Съдебният протокол от заседанието на 22.11.2024г. по гр.д. № 45151/2021г. по описа
на СРС, 68 състав отразява ПЪЛНИЯ и ТОЧЕН СМИСЪЛ според чл.150,ал.1 ГПК на
ВСИЧКИ СЪЩЕСТВЕНИ И ОТНОСИМИ процесуални изявления и действия на страните и
на съда .
Съдебният протокол за заседанието от 22.11.2024г. е в съответствие
със служебно изготвения звукозапис от същото заседание, с което е спазен
и чл.150, ал.3 ГПК.
Съдебният протокол за заседанието на 22.11.2024г. е изготвен в срока по чл. 150,ал.2,
изр.2 ГПК в същия ден след заседанието – на 22.11.2024г. , подписан е електронно от
съдията и от съдебния секретар , с което е спазен и чл.150,ал.4 ГПК , и е поставен в
електронната папка на гр.д. № 45151/2021г. в електронната деловодна система на СРС
(ЕИСС) на разположение на страните.
Горепосочените констатации се установяват при елементарна справка по материалите
по делото – в хартиената преписка и в електронната папка в ЕИСС, както и при сверяване с
изготвения служебен звукозапис на заседанието на 22.11.2024г.
Смисълът на изявленията на страните и определенията на съда в съдебното
заседание на 22.11.2024г. е отразен НАПЪЛНО ТОЧНО И ВЯРНО в съставения съдебен
протокол. Твърденията , исканията и възраженията на страните , както и определенията ,
указанията и констатациите на съда са отразени в съдебния протокол с точния им смисъл и
според тяхната хронологична поредност, както са продиктувани от съдията в самото
заседание в присъствието на представителите на страните.
С оглед изискването за краткост , прегледност и яснота в съдебния протокол следва да
бъде вписана само същността на изявленията на страните , но не и дословният
диалог между страните и съдията-докладчик по повод обсъждането на процесуалните
въпроси. Такава е дългогодишната безспорна съдебна практика. В съдебния протокол се
записват само същността на изявленията на страните и на определенията на съда, но не и
дословните реплики. Това е така , тъй като от правно значение е същността на
изявленията на страните и на определенията на съда. С тези теоретични , законодателни
и съдебнопрактически изисквания е съобразена и редакцията на съдебния протокол от
22.11.2024г. по гр.д. № 45151/ 2021г. по описа на СРС, 68 състав.
В конкретния случай същността на процесуалните изявления и действия на страните
и актовете на съда в съдебното заседание на 22.11.2024г. е отразена НАПЪЛНО ТОЧНО и
ИЗЧЕРПАТЕЛНО.
13
Поради посочените причини дори и да беше допустима , предявената молба, вх. №
384106/28.11.2024г. на адвоката на ищеца - М. за прередактиране на съдебния протокол от
заседанието на 22.11.2024г. по гр.д. № 45151/ 2021г. по описа на СРС, 68 състав е
НЕОСНОВАТЕЛНА , тъй като посоченият съдебен протокол е изготвен изцяло в
съотвествие с чл.150 ГПК и отразява точния смисъл на всички съществени процесуални
действия , извършени от страните и от съда в това заседание , като е сверен с изготвения
служебен звукозапис за заседанието. Това ще бъде ДОКАЗАНО КАТЕГОРИЧНО в
съответни производства , ако такива бъдат образувани по неоснователни молби, жалби и
сигнали, подавани от адвокат Х. М. , както и при продължаване на предприетото от него
умишлено поведение за провокиране на измислен конфликт с председателя на 68 състав при
СРС и личностното и професионалното дискредитиране на съдията , като след това ЩЕ
БЪДАТ ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ПО СЕЗИРАНЕ НА ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за образуване на НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО срещу
посочения адвокат , както и Висшия адвокатски съвет за образуване на
ДИСЦИПЛИНАРНО ПРОИЗВОДСТВО срещу посочения адвокат за ангажиране на
ДИСЦИПЛИНАРНАТА МУ ОТГОВОРНОСТ чрез налагане на ДИСЦИПЛИНАРНИ
НАКАЗАНИЯ по Закона за адвокатурата, включително и лишаване от адвокатски права.
ІV. ОТНОСНО РЕДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕТО И
ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО , С КОЕТО СЕ ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕ ПО ЧЛ.151,АЛ.1 ГПК :
Съдът е длъжен да провери допустимостта на молбата по чл.151,ал.1 ГПК преди да
призове страните (по същия начин както проверява допустимостта на исковата молба в
съответствие с чл.129,ал.1 ГПК и се произнася по предварителните въпроси с оглед
чл.140 ГПК преди да насрочи открито заседание). Следователно както проверката , така и
произнасянето от съда по допустимостта на искането по чл.151,ал.1 ГПК следва да се
осъществи в закрито, а не в открито съдебно заседание ,т.е. без призоваване на
страните. Страните следва се призовават само когато съдът предварително е преценил, че
молбата по чл.151,ал.1 ГПК е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество, но не
и когато се произнася с определение по допустимостта на искането по чл.151,ал.1 ГПК.
Определението , с което съдът се произнася по искане по чл.151,ал.1 ГПК не подлежи
на обжалване. Това е така , тъй като с това определение , нито се прегражда развитието на
съдебното производство (чл.274,ал.1,т.1 ГПК), нито пък това е изрично предвидено в закона
(чл.274,ал.1,т. ГПК). Законноста на това определение подлежи на контрол при оспорване на
самото съдебно решение.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
14
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молбата, вх. № 384106/
28.11.2024г. от пълномощника на ищеца М. В. С. – адвокат Х. И. М. по гр.д. №
45151/2021г. , с която се иска прередактиране на съдебния протокол от откритото съдебно
заседание на 22.11.2024г. по гр.д. № 45151/2021г. по описа на СРС, 68 състав. .
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на страните преписи от настоящото определение за сведение.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на двамата ответници и преписи от молбата , вх. №
384106/28.11.20024г. за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15