№ 345
гр. Перник , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500149 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на третото лице-помагач на ответника Община
Перник, представлявана от кмета С.В., и на ответника Д. Н. П., подадени срещу решение №
260464/16.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3890/2019 г. на Районен съд – Перник, в
частта, с която е признато за установено по предявения от Б. П. Ж. против ответника Д. Н.
П. евентуален иск, че ищцата Б. П. Ж. е собственик на реална част с площ 500 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 15504.14.430 по КККР на Г.Б., одобрена със Заповед № РД
18-1168 от 28.05.2018 г., при граници на частта: от изток имот № 15504.14.431, от запад и
север – имот № 15504.14.430, заключена между точките А-Б-В-Г и оцветена с жълт цвят на
скицата към заключението на вещите лица, приложена на л. 268 от делото и неразделна част
от решението, на основание давностно владение.
Ответникът Д. Н. П. обжалва горепосоченото решение и в частта, с която в негова
тежест са възложени направените от ищцата разноски за първоинстанционното
производство.
Решение № 260464/16.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3890/2019 г. на Районен съд
– Перник, е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б.
П. Ж., против ответника Д. Н. П., главен иск да бъде признато за установено, че ищцата е
собственик на реална част с площ 500 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 15504.14.430
по КККР на Г.Б., одобрена със Заповед № РД 18-1168 от 28.05.2018 г., представляваща
дворно неурегулирано място с площ 500 кв.м., при граници: път, Т.П.Б., Роза Грозданова и
имот бивша собственост на ДЗС, находящ се в „Б.М.” на Г.Б., общ. Перник, и
представляващ западната част от дворно неурегулирано място с площ от 1500 кв.м., при
граници: път, Ц.П., Д.А.и Г.Е., на основание договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран с Нотариален акт № 125, том IV, дело № 1091/1997 г.
В жалбата на третото лице-помагач на страната на ответника Община Перник,
представлявана от кмета С.В., са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че ищцата няма законово
1
основание да иска възстановяване на собствеността върху земеделски земи поради изтичане
на сроковете по ЗСПЗЗ за заявяването им. Сочи се, че процесният имот е извън регулация и
статутът му е на държавна собственост, с оглед на което се твърди, че по отношение на него
не може да се осъществява давностно владение предвид мораториума. Третото лице-помагач
на страната на ответника оспорва извода на районния съд, че процесният имот не е
земеделска земя и не е имало основание да се актува като общинска собственост по реда на
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. чл. 19 ЗСПЗЗ, позовавайки се на извода на вещите лица в
заключението по тройната съдебнотехническа експертиза, че имотът е ливада. С оглед
наведените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения от ищцата срещу ответника иск. Претендира се присъждане на направените
разноски за производството. С въззивната жалба на третото лице-помагач на ответника не се
представят и не се сочат доказателства.
По наведени във въззивната жалба на ответника Д. Н. П. доводи за недопустимост и
неправилност на решението в обжалваната част се иска неговото обезсилване и връщане на
първоинстанционния съд за произнасяне по предмета на делото, евентуално отмяна на
съдебния акт и отхвърляне на иска. Според ответника първоинстанционният съд се е
произнесъл по непредявен иск, като поддържа, че обстоятелствената част на исковата молба
съдържа твърдения и обосновава правен интерес от иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а не от такъв
по чл. 124, ал. 1 ГПК, както го е квалифицирал ПРС. На следващо място твърди, че
индивидуализацията на процесния имот по искова молба се различава от диспозитива на
съдебното решение. Сочи, че процесният недвижим имот попада в терен извън
регулационния план на Г.Б., но е заснет в кадастралния план и е с начин на трайно ползване-
ливада. Не намира за убедителни доказателствата, че ищцата е осъществявала давностно
владение върху процесния имот в периода от 1997 г. до 2020 г., като се позовава и на
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ за това, че давност не е текла преди приключване на
процедурите за възстановяване на имоти по ЗСПЗЗ. Посочва, че вещите лица са установили,
че няма идентичност между процесния имот с проектен идентификатор 15504.14.432 и
имота, предмет на Нотариален акт № 125, том IV, дело № 1091/18.04.1997 г. и Нотариален
акт № 93, том I, дело № 255/15.03.1985 г. Счита за валидна сделката, по силата на която е
придобил имота от Община Перник. С въззивната жалба на ответника не се представят и не
се сочат доказателства.
Насрещната по въззивните жалби страна- ищцата Б. П. Ж., чрез пълномощника адв.
К.Б., е подала писмени отговори на жалбите в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с които ги
оспорва като неоснователни и моли същите да бъдат оставени без уважение, като
първоинстанционното решение бъде потвърдено. Претендира разноски.
С определение № 240, постановено на 26.03.2021 г. по настоящото дело, искова
молба с вх. № 18509/26.06.2019 г., подадена от Б. П. Ж., чрез пълномощника адв. К.Б., срещу
Д. Н. П., е оставена без движение и на жалбоподателката е указано в едноседмичен срок от
връчване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, като индивидуализира
процесния имот посредством идентификатор, граници и площ съгласно актуалния му статут
с оглед влязлата в сила кадастрална карта на Г.Б., като индивидуализацията може да бъде
извършена и чрез скиците по заключенията на приетите в първоинстанционното
производство съдебнотехнически експертизи.
В изпълнение на указанията и в определения от съда срок от Б. П. Ж., чрез
пълномощника адв. К.Б., е подадена молба с вх. № 1904/26.04.2021 г., с която
констатираните нередовности на исковата молба са отстранени, като процесният имот е
индивидуализиран като реална част с площ 513 кв.м., находяща се в югоизточната част от
поземлен имот с идентификатор 15504.14.430 по КККР на Г.Б., одобрена със Заповед № РД
18-1168 от 28.05.2018 г., с проектен идентификатор15504.14.432, при граници на частта по
скица № 15-646809 от 17.07.2019 г. на СГКК-Перник: от изток имот № 15504.14.431, от
запад и север – имот № 15504.14.430, заключена между точките А-Б-В-Г-А и оцветена с
2
жълт цвят на скицата към заключението на вещите лица по тройната съдебнотехническа
експертиза.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадените въззивни жалби са допустими (подадени са в срока по чл. 259 ГПК
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни,
имащи правен интерес от обжалването на решението в съответната му част) и са съобразени
с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на
тях дело следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на
страните бъде дадена възможност да изразят становище по доклада и им бъде указана
възможността за доброволно уреждане на спора.
Според тълкуването, дадено в т. 1 на ТР 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори нейното нарушение да не
е въведено като основание за обжалване. С оглед принципа на равнопоставеност и
доколкото контролът следва да се извърши и по почин на съда /служебно/ въззивният съд
следва да уведоми страните за необходимостта такъв контрол да бъде извършен, както и да
им предостави възможност да изразят становище и да ангажират доказателства/в този
смисъл- решение № 208 от 8.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1290/2016 г., I г. о., ГК/.
Предявеният положителен установителен иск за собственост е с правна квалификация
чл. 54, ал. 2 ЗКИР, доколкото правният интерес от него, съобразно изложеното в исковата
молба, е обусловен от допуснатата непълнота в кадастралната карта, изразяващо се в
заснемане на процесния имот като част от имота на ответника, и се иска нанасяне на имота
като самостоятелен обект- собственост на ищцата. Поради дадената от първоинстанционния
съд различна правна квалификация и с оглед гореизложеното относно задълженията на
въззивния съд, на страните следва да бъде дадена възможност да ангажират доказателства,
като им се разпредели доказателствената тежест съобразно вярната правна квалификация, а
именно: по този иск в тежест на ищцата е да докаже, че е налице твърдяната непълнота на
кадастралната карта и че е осъществен фактическият състав на придобиване на
собствеността върху процесния имот на соченото основание- давност; в тежест на ответника
е да докаже възраженията си- че е собственик на имота въз основа на редовно проведен търг
с Община Перник, като праводателят му е придобил собствеността по реда на чл. 19, ал. 1 и
ал. 3 ЗСПЗЗ- към момента на образуване на ТКЗС имотът да е бил собственост на частно
лице, което не е поискало възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, затова общината е управлявала
този имот и е станала негов собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и
картата на възстановената собственост.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
МОТИВИТЕ в настоящото определение да се приемат като доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 27.05.2021 г., в 10.05 часа, за която дата и час страните с оглед
извънредната епидемична обстановка да се призоват по телефона и с връчване на препис от
настоящото определение на посочена от тях по делото електронна поща.
3
Преписи от молба с вх. № 1904/26.04.2021 г. да се връчат на ответника Д. Н. П.,
представляван от адв. Д.Д., и на Община Перник, представлявана от кмета С.В., като им се
дава възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание по делото да изразят
становище по молбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4