П Р О Т О К О Л
гр. Ямбол, 12.05.2020 г.
Районен съд гр. Ямбол, наказателно отделение,
VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА
При
участието на секретар Е. В.
и
прокурора В. Б.
сложи
за разглеждане НОХД № 427 по описа за 2020 год.
докладвано
от Съдия ПАНАЙОТОВА
На именното повикване в 10:30 часа
се явиха:
Подсъдимият М., редовно призован, се явява лично и
със защитника адв. Д.Д., редовно упълномощен.
ЯРП,
редовно призована, изпраща представител.
Прокурорът: Моля да
се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Подс. М.: Да се гледа делото.
С ъдът счита, че липсват
пречки по хода на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на
подсъдимия:
Ж.Т.М., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин,
български гражданин, средно образование, женен, шофьор в „***“, реабилитиран,
ЕГН **********.
На основание чл.274 и
чл.275 от НПК, съдът разясни на страните правата им, по повод на което бележки,
възражения и отводи към състава на съда, секретаря и прокурора, не се
направиха.
На основание чл.276, ал.1
от НПК, СЪДЪТ ИЗВЪРШИ ДОКЛАД, В КОЙТО ПОСОЧИ ОСНОВАНИЯТА ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА
СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО – внесено споразумение за решаване на делото, съгласно
което:
Подсъдимият Ж.Т.М. със снета
по делото самоличност, се признава ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.04.2020 година, за времето от 10,10 ч. до 10,30
ч. в гр. Я.,
нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората,
въведени със Заповед № *** година на Министъра на
здравеопазването на РБългария, изд.на основание чл.61 и чл.63 от 33, чл.73 от АПК, чл.29 от Наредба № 21 от 2005 год. за реда за регистрация, съобщаване и
отчет на заразните болести, във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната, като лице по т.11.1 от заповедта - лице,
което е влязло на територията на Република България, поставено под карантина за
срок от 14 дни, с начална дата 10.04.2020 год. с Предписание за поставяне под
карантина с изх.№ *** год. на РЗИ-Д., не е изпълнил задължението си да не напуска дома си
или мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в
предписанието срок, а именно - гр. Я., ж.к. „***, като напуснал дома си и мястото за настаняване, и
деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни
случаи, обявено с Решение на народното събрание от 13.03.2020 година върху
цялата територия на република България, считано от 13.03.2020 година до
13.05.2020 година, обнародвано в ДВ бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020 година във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19,
ПОРАДИ КОЕТО и на основание
чл.355, ал.2, пр.3, вр. ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.„Б“ от НК му се ОПРЕДЕЛЯ НАКАЗАНИЕ „Пробация“, със
следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност за явяване и подписване пред
пробационен служител 2 пъти седмично, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.55, ал.3 от НК не му се налага по-лекото наказание, което
законът предвижда наред с наказанието „Лишаване
от свобода“ -наказанието „ГЛОБА“.
Прокурора: Поддържам внесеното споразумение
и моля да го одобрите.
Адв. Д.: Поддържаме споразумението.
Подс. М.: Разбирам обвинението. Признавам
се за виновен. Разбирам споразумението и неговите последици. Съгласен съм с тях
и не желая делото да се гледа по общия ред.
Съдът счита, че предложеното от прокурора споразумение за решаване на
делото противоречи на материалния закон, доколкото намира, че определеното на
подсъдимия наказание е необосновано занижено. Действително, разпоредбата на
чл.381, ал.4 от НПК позволява при решаване на делото със споразумение
наказанието да се определи при условията на чл.55 от НК и без да са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, но дори и
при това положение, при определяне на наказанието следва да се постигне
необходимия баланс между целите на индивудалната и генералната превенция, така
че определеното наказание в максимална степен да е съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и в същото време да окаже
предупредително и възпиращо въздействие и върху останалшите членове на обществото.
В случая по отношение на подсъдимия не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Такива са чистото му съдебно минало и
обстоятелството, че в досъдебна фаза е дал обяснения. Въпреки това, с оглед
разпоредбата на чл. 381, ал.4 от НПК е законосъобразно и допустимо определяне
на наказанието при условията на чл.55 от НК. При това положение, наказанието
лишаване от свобода следва да се замени с наказание пробация, което е за срок
от шест месеца до три години и може да включва шест пробационни мерки. При тези
рамки на наказанието, със споразумението се предлага наказание в абсолютния
минимум от шест месеца, при това включващо само задължителните по закон две
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, което означава, че на
практика не са отчетени никакви отегчаващи отговорността му обстоятелства. А
такива не липсват. Напротив, видно от данните в справката за съдимост, макар да
е реабилитиран, с присъдите по НОХД № ***., № ***., № 514/1989г. и № ***., всички нна ЯРС, подсъдимият
е осъждан четири пъти за умишлени престъпления от общ характер по чл.195, ал.1
от НК, по чл.152, ал.1, т.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.343б, ал.1 от НК –
два пъти за кражба, за опит за изнасилване и за управление на МПС с концентрация
на алкохол над 1,2 на хиляда. Видно отприложената на л.34 от ДП докладна
записка, при призоваването на подсъдимия в ДП същият отново не е бил установен
на адреса, на който би следвало да пребивава след завръщането си в пределите на
страната, а при извърване на деянието, предмет на производството, същият е
посетил магазин, където обичайно се събират граждани. Затова съдът счита, че
споразумението не е съобразено с горепосочените обстоятелства, респ. в този му
вид противоречи на материалния закон, поради което и на основание чл.382, ал.5
от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЛАГА на страните промени в споразумението по отношение на размера на
наказанието „Пробация“ с посочените в споразумението пробационни мерки, за срок
минимум от десет месеца.
Прокурорът: Госпожо
Председател, не възразявам с предложеното изменение. Желая само да заявя, че обвинението
се е съобразило с факта, че подсъдимият е международен шофьор и е напуснал е
страната два дни след извършване на деянието, след което отново е бил поставен
под карантина.
Адв. Д.: Госпожо
Председател, не съм съгласен с предложеното изменение. Бих искал да благодаря
на прокурора, че тогава се съгласи с мен, защото и той настояваше за по-високо
наказание. Информацията, че е моят доверител е посещавал магазин, е погрешна.
Той е отишъл само да обменя валута, която му е необходима при неговата работа.
Той не е посещавал магазин. Друго, което искам да посоча е, че при влизане и
излизане от страната, им се мери температурата. Съпругата на моя доверител е
съкратена от работа. Неговият син също е съкратен. Затова аз не съм съгласен.
Ако моят подзащитен е съгласен, той да каже.
Подс. М.: Много
е за мен наказание от десет месеца пробация, но съм съгласен с предложението.
Адв. Д.: При
това положение и аз съм съгласен.
С оглед изявленията на страните, и на основание чл.382, ал.6 от НПК, в
съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателно споразумение, съгласно
което:
Подсъдимият Ж.Т.М. със снета
по делото самоличност, се признава ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.04.2020 година, за времето от 10,10 ч. до 10,30
ч. в гр. Я.,
нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората,
въведени със Заповед № *** година на Министъра на
здравеопазването на РБългария, изд.на основание чл.61 и чл.63 от 33, чл.73 от АПК, чл.29 от Наредба № 21 от 2005 год. за реда за регистрация, съобщаване и
отчет на заразните болести, във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната,
като лице по т.11.1 от заповедта - лице, което е влязло на
територията на Република България, поставено под карантина за срок от 14 дни, с
начална дата 10.04.2020 год. с Предписание за поставяне под карантина с изх.№ *** год. на РЗИ-Д., не е
изпълнил задължението си да не напуска дома си или мястото за настаняване, на
което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, а именно - гр. Я., ж.к. „***, като напуснал дома си и мястото за настаняване, и
деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни
случаи, обявено с Решение на народното събрание от 13.03.2020 година върху
цялата територия на република България, считано от 13.03.2020 година до
13.05.2020 година, обнародвано в ДВ бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020 година във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19,
ПОРАДИ КОЕТО и на основание
чл.355, ал.2, пр.3, вр. ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.„Б“ от НК му се ОПРЕДЕЛЯ НАКАЗАНИЕ „Пробация“, със
следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност за явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично, за срок
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл.55, ал.3 от НК на подсъдимия не се налага по-лекото наказание, което законът предвижда наред с
наказанието „Лишаване от свобода“ - наказанието
„ГЛОБА“.
СПОРАЗУМЕЛИ
СЕ:
Подсъдим:
Прокурор:
/Ж.М./ /В.
Б./
Защитник:
/адв.
Д.Д./
С оглед изразеното от страните съгласие с предложените промени, съдът
счита, че споразумението в неговия окончателен вариант не противоречи на закона
и морала и следва бъде одобрено, поради което и на основание чл.382, ал.7 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ: № 61/12.5.2020 г.
ОДОБРЯВА споразумението за решаване на делото между представителя на ЯРП и
защитника на подсъдимия Ж.Т.М. – адв. Д., при условията, изложени в обстоятелствената
част на неговия окончателен вариант.
ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 427/2020 г. по описа на ЯРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът се изготви
в с.з., което приключи в 10.50 ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: