№ 687
гр. Варна, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500068 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба с вх. № 20665/02.12.2022г. по регистъра на държавен
съдебен изпълнител при СИС към РС-Варна, подадена от С. П. Б., ЕГН ********** – в
качеството на длъжник по изп.дело № 7114/2022г. по описа на ДСИ при СИС-Варна срещу
разпореждане на съдебния изпълнител от 18.11.2022г.
С молба от 16.02.2023г., по повод дадени указания до жалбоподателя С. Б. за
уточняване на обжалвания акт, е посочила, че обжалва Разпореждането на ДСИ по изп.дело
№ 7114/2022г. от 18.11.2022г., с което съдебният изпълнител е приел разноски по реда на
чл.79 от ГПК в размер на 24 лева – дължима държавна такса и 450 лева – адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателката оспорва разпределените в нейна тежест разноски по
изпълнителното дело. Счита, че не дължи същите, тъй като не е станала причина за
образуване на изпълнителното дело.
Насрещната страна - взискателят С. Я. е изразил становище за недопустимост, в
евентуалност за неоснователност на жалбата. Твърди, че майката възпрепятства срещите на
бащата с детето съгласно определения от съда режим на лични контакти, с което е станала
причина за образуване на изпълнителното дело.
Държавният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, като намира жалбата за
неоснователна. Посочва, че разноските, които е определил са по чл.30 от Тарифата за
държавните такси , които се събират от съдилищата, както и адвокатското възнаграждение,
за заплащането на което взискателят е представил доказателства.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и с данните в
изпълнителното производство, намира за установено следното:
1
Изпълнително дело № 7114/2022г. по описа на Държавен съдебен изпълнител към
СИС при РС-Варна е образувано по молба на С. П. Я. срещу С. П. Б., въз основа
изпълнителен лист № 1725/26.10.2022г., издаден по влязло в законна сила решение по в.гр.д.
№ 358/2022г. по описа на ВОС, с което е определен режим на лични отношения между
детето Виктор С.ов Я. и бащата С. П. Я..
С разпореждане от 18.11.2022г. на ДСИ е образувано изпълнително дело срещу С.
П. Б., разпоредено е изпращането на покана за доброволно изпълнение, длъжникът е
уведомен, че при неизпълнение на указанията на съдебния изпълнител да даде писмен
отговор на поставени въпроси ще бъде наложена глоба и са приети разноски в изпълнението
на основание чл.79 от ГПК както следва: 24 лева с ДДС за образуване на изпълнителното
дело, както и 450 лева – направени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално недопустима, като
преждевременно предявена, по следните съображения: В съдебната практика липсва спор,
че произнасянето на съдебния изпълнител по отношение на разноските, по същество не
представлява изпълнително действие, тъй като същото не е насочено към осъществяването
на притезанието по изпълнителното основание, а ангажира отговорността на съответната
страна за репариране на направените от насрещната страна разходи по привеждане в
изпълнение на изпълнителния титул, съобразно нормата на чл. 79 от ГПК. При
първоначално определяне на разноски от съдебния изпълнител, компетентен да се произнесе
по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното
производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни
действия и който начислява и събира същите. Такъв орган е именно съдебният изпълнител.
Едва актът на съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу начислени в тежест
на задълженото лице разноски, подлежи на съдебен контрол.
Отговорността на страните за разноски е регламентирана в Част I - Общи правила,
гл. VIII - чл. 78 и сл., както и чл. 79 от ГПК, където е уредена изрично отговорността за
разноски и такси за изпълнението. Систематичното място на правната уредба на
отговорността за разноски дава основание да се направи извод, че волята на законодателя е
била отговорността за разноски да бъде уредена в общите правила на процесуалния закон и
тези правила да намерят приложение във всички етапи от развитието на гражданския процес,
вкл. в процеса за принудително изпълнение като негов закономерен завършек. Аргумент в
тази насока е и обстоятелството, че недоволна от разпределянето на разноските може да
бъде всяка от страните в изпълнителния процес, върху която същите са възложени.
В конкретния случай съдът приема, че жалбата по съществото си съставлява
възражение за недължимост на разноските приети от съдебния изпълнител в
разпореждането му от 18.11.2022г. и обективира искане за изменение на същите, като
компетентен да се произнесе по нея е самият съдебен изпълнител, а не съда.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че доколкото не е сезиран с допустима
жалба, която да подлежи на разглеждане по съдебен ред, не следва да се произнася по
искането за освобождаване от заплащане на държавна такса като елемент от редовността на
2
обжалването.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 68/2023г. по описа на Окръжен съд –
Варна и ВРЪЩА жалба вх. № 20665/02.12.2022г. по регистъра на държавен съдебен
изпълнител при СИС към РС-Варна, подадена от С. П. Б., ЕГН ********** – в качеството й
на длъжник по изп.дело № 7114/2022г. по описа на ДСИ при СИС-Варна против
постановление за разноски от 18.11.2022г., за произнасяне по искането на жалбоподателя за
изменение на приетите разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3