О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260475 13.04.2021г. Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети
април през две хиляди, двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар
като разгледа
докладваното от съдия МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1168 по описа
за 2021 година.
Производството
е образувано по частна жалба на „А.С.В.“ ЕАД, гр.С. против Разпореждане №
261019 от 02.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. №554/2021 г. по описа на РС - С.З.,
с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против длъжника В.В.П.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Частният
жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че изводът за неравноправност на клаузата на чл. 5, изр. 2 от договора за кредит, предвиждаща
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение е
неправилен. Излага, че отсъствието на
изискване на уведомяване в текста на договора не правил самата клауза
неравноправна и нищожна. Сочи, че в производството по чл. 410 ГПК, не било
необходимо установяване на твърдяната предсрочна изискуемост, както и
валидността на твърдените задължения. Целта на това производство била не
установяване на вземане, а само дали е спорно, поради което от приложените към
заявлението документи не можело да се правят изводи за съществуване на
вземането и основанието на което се претендира. Моли обжалваното разпореждане
да бъде отменено и въззивната инстанция да се произнесе по съществото на
въпроси.
Съдът,
като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено
следното.
Производството
по делото е било образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „АСВ
“ ЕАД, С. срещу В.В.П. ***, за вземане в размер на 7744.32 лева – главница, 1603.68
лева – договорна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 07.01.2021 г., 845.51
лева – мораторна лихва за периода от 21.04.2019 г. до 29.01.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от
договор за потребителски кредит от 23.01.2018 г., сключен между БНП „П.П.Ф.“
ЕАД и длъжника, за сумата от 10000 лева, 3080 лв. застрахователна премия и
3226.75 лв. договорена лихва по кредита, които следвало да бъдат върнати на 55
равни месечни вноски от по 302.85 лева. Посочено е още, че съгласно договора,
при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от датата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава. Длъжникът преустановил плащанията, поради което вземането
станало изискуемо в целия си размер. Длъжникът бил уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита на 07.01.2021 г. с писмо. Вземането било прехвърлено на
„АСВ“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 12.12.2019г. към рамков договор за
прехвърляне на вземания от 19.08.2018г.
С
обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като е приел, че клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора,
предвиждаща автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по
договора в целия му размер, без да се изисква уведомяване на длъжника, е
неравноправна. Счел е, че клаузата не съдържа достатъчно ясни критерии за
тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което настъпва
предсрочна изискуемост на кредита. Приел е, че това не позволява да се прецени
дали неизпълнението на длъжника на две месечни вноски по 302.85 лева е
съществено за интереса на кредитора, за да може добросъвестно да лиши длъжника
от преимуществото на срока. Направил е извод, че клаузата създава
неравнопоставеност между страните и поставя длъжника в значително
по-неблагоприятно положение.
Частната
жалба е основателна.
Пред
районния съд е предявено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника В.В.П. ***, за вземане в вземане в размер на 7744.32 лева – главница,
1603.68 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 07.01.2021 г.,
845.51 лева – мораторна лихва за периода от 21.04.2019 г. до 29.01.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от
договор за потребителски кредит от 23.01.2018 г., сключен между БНП „П.П.Ф.“,
ЕАД и длъжника, за сумата от 10000 лева, 3080 лв. застрахователна премия и
3226.75 лв. договорена лихва по кредита, които следвало да бъдат върнати на 55
равни месечни вноски от по 302.85 лева. Длъжникът преустановил плащанията,
поради което вземането станало изискуемо в целия си размер. Длъжникът бил
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита на 07.01.2021 г. с писмо.
Вземането било прехвърлено на „АСВ“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от
12.12.2019г. към рамков договор за прехвърляне на вземания от 19.08.2018г.
Съгласно
възприетото в ТР №4/2013 г., вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. От цитираното разрешение е видно, че
изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и
за вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се
осъществили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. От дадените разяснения
произтича извод, че предсрочната изискуемост не би могла да настъпи като
последица единствено от забавата в плащанията на дължимите суми по кредита, ако
не е изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя. Отсъствието на
изискване за уведомяване обаче не прави самата клауза неравноправна и нищожна,
още повече че в настоящия случай кредиторът не се позовава на този
„автоматизъм“, а твърди че е уведомил длъжника, т.е. осъществил е
предпоставката за настъпването на предсрочна изискуемост на цялото вземане за
главница (в този смисъл Решение №92/09.09.2019 г. по т.д. №2481/2017 г., II
ТО).
Със
заявлението се претендира сумата 1603.68 лева – възнаградителна лихва за
периода от 20.04.2019 г. до 07.01.2021 г. – датата на настъпване на предстрочната
изискуемост. Съгласно възприетото в ТР №3/27.03.2019 г. по т.д. №3/2017 г.,
ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието
на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на
вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има
гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа
и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор
от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В
случая претендираната договорна лихва за периода от 20.04.2019г. до
07.01.2021г. – датата на предсрочната изискуемост, е съобразена с посочените по
– горе изисквания.
На
следващо място, претендира се и 845.51 лева – мораторна лихва за периода от 21.04.2019
г. до подаване на заявлението в съда. Обезщетението за забава в размер на
законната лихва се начислява при неизпълнение на парично задължение и
основанието за това е чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тя има обезщетителна функция за
вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.
Обезщетителната (мораторна) лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не се дължи при
нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на
парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с
предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само
при поискване (Р-111-2009, І ТО на ВКС). Обезщетението за забава (още
обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато
понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му – законната
лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя
обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение (Р-111-2009, І
ТО на ВКС). В заявлението е посочен претендиран размер и период на мораторната
лихва, както, че същата се изчислява като законна лихва. При това положение,
доколкото заявителят претендира обезщетение за забава в размер на законната
лихва, и в заявлението ясно се посочва това обстоятелство, съдът намира, че
искането и в тази част е основателно и следва да бъде уважено.
С оглед на тези съображения въззивният съд
намира, че не е имало пречка по заявлението на „АСВЕАД, да се издаде заповед за
посочената в него сума за главница, договорна лихва за посочения период и лихва
за забава в размер на законната лихва.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 261019 от 02.02.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. №554/2021 г. по описа на РС - С.З., за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В.В.П. ***, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „АСВ“ ЕАД, гр.С. срещу В.В.П.
***, за претендираните суми.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: