№ 39502
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110158012 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Герма 95“ ЕООД срещу „Арсъплайнг“ ЕООД.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК, не е депозирал в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК писмен отговор.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Ищецът е представил с исковата молба относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо, като доказателствената им стойност
подлежи на изследване по същество на спора.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2025 г.
от 09:45 часа, за което страните да бъдат призовани с препис от настоящото
определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
1
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 232, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 16 500
лева, представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.05.2023 г. до 31.10.2023
г. и по-конкретно за месец май, юли, август, септември и октомври 2023 г. по Договор
за наем № 73/21.09.2022 г., за сумата в размер на 5564 лева, представляваща разходи за
електроенергия за периода от 01.02.2023 г. до 26.08.2023 г. по Договор за наем №
73/21.09.2022 г., от които 879 лева – за периода от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г., 1405
лева – за периода от 01.04.2023 г. до 29.04.2023 г., 1490 лева – за периода от
01.06.2023 г. до 29.06.2023 г. и 1790 лева – за периода от 01.08.2023 г. до 26.08.2023 г.,
за които са издадени посочените в исковата молба фактури, както и за сумата в размер
на 13167 лева, представляваща неустойка за забава за неплатената наемна цена за
периода от 05.05.2023 г. до 08.09.2024 г.
Ищецът „Герма 95“ ЕООД твърди, че между него и ответника бил сключен
договор за наем от 21.09.2022 г. на складова база, находяща се в *** срещу месечен
наем в размер на 3300 лева с ДДС, като съгласно договора ответникът следвало да
заплаща и консумативи, които включвали ток, телефон, СОТ и др. Поддържа, че
ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на наемна цена и консумативи
за месеците март, май, юли, август, септември и октомври 2023 г. и за консумативи,
включени в периода 01.02.2023 г. – 26.08.2023 г., като за част от задълженията на
ответника извършил прихващане с внесения при сключване на договора за наем
депозит. Отделно от това твърди, че съгласно договора за наем при забава в плащането
2
на наемната цена наемателят дължал на наемодателя неустойка, която определя на
сумата в размер на 13167 лева. По така изложените съображения предявява за
разглеждане посочените искове, като моли същите да бъдат уважени. Претендира
разноски.
Ответникът „Арсъплайнг“ ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК,
не е депозирал в законоустановения срок по чл. 131 ГПК писмен отговор.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на
исковия период, че ищецът е изпълнил своето задължение да предаде имотите на
ответника, както и че за ответника е възникнало задължението за плащане на наемна
цена за отдадения под наем имот, както и за разходите, свързани с неговото ползване
/цената на доставена в имота електроенергия/, в посочените в исковата молба размери
и период. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си, в случай, че
релевира такива.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
е изпълнил задълженията си по сключения договор, респективно, че е бил готов да ги
изпълни /т.е., че е изправна страна/, наличие на валидно уговорена неустойка в случай
на неизпълнение на посочените задължения от ответника, както и какъв е размерът на
неустойката за исковия период. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил
точно – в количествено, качествено или темпорално отношение, задължението си във
връзка с което е уговорена неустойката или да установи, че е погасил задължението
чрез плащане в случай, че твърди това.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3