РЕШЕНИЕ
№ 10030
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А.А
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А.А Гражданско дело
№ 20221110120302 по описа за 2022 година
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № 116/15.02.2022 год. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност– чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителен иск с правно основание
чл. 344, ал.1, т.3 от ГПК вр. с чл. 225 КТ за заплащане общо на сумата от 69 330 лв. –
обезщетение за оставане без работа и работа при друг работодател с по-ниско
възнаграждение отколкото при ответника, в резултат от незаконното уволнение за
периода от 16.02.2022г. – 16.08.2022г..
Ищецът-Г. Н. И. твърди, че между него и ответника е съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор от 01.04.2021 год., като е заемал
длъжността „Лекар, кардиохирургия в Отделение по кардиохирургия“, което било
прекратено със Заповед № 116/15.02.2022 год., на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ,
считано от 15.02.2022 г., поради съкращаване на щата. Твърди, че е незаконосъобразно
уволнен, тъй като не е налице реално съкращаване на щата, че съкращаването на щата
не е извършено от съответния компетентен орган, че не е извършен подбор, както и че
е нарушена разпоредбата на чл.8 от КТ. Твърди, че към момента на уволнението се е
ползвал от закрилата на чл. 333, ал. 1, т.3 от КТ, тъй като е бил в отпуск по болест.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът- „МБАЛ СМ“ ЕАД в законоустановения едномесечен срок, е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че
уволнението е законосъобразно извършено, като е налице съкращаване на щата и е
1
извършен подбор. Твърди, че към момента на уволнението от страна на ищцата не са
ангажирани доказателства, че се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ. Сочи,
че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца, следва да бъде намалено
със сумата на допълнителните възнаграждения с непостоянен характер, поради което
същата не следвало да бъде взета предвид при определяне на обезщетението за
незаконно уволнение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 01.04.2021 г. между „МБАЛ СМ“ ЕАД и Г. Н. И. е сключен трудов договор от
01.04.2021 год., по силата на който ищецът е заемал длъжността „Лекар,
кардиохирургия в Отделение по кардиохирургия“. В чл. 1, ал.2 е посочено, че размерът
на основното /месечно/ трудово възнаграждение е в размр на 5000 лева, като съгласно
б.“б“ на служителя може да бъде заплатено и допълнително трудово възнаграждение,
изплащано по преценка на работодателя и в размер в зависимост от резултатност,
качество и обем на извършената работа; срочност на изпълнението; професионализъм;
добросъвестност и отговорност при изпълнението на трудовите задължения;
съобразителност и предприемчивост; спазване на трудовата дисциплина; финансови
възможности на работодателя; други показатели, които работодателят преценява за
конкретно отработения месец. Според ал. 4 след приспадане на всички дължими
данъци и осигуровки, служителят получава нетно месечно възнаграждение в размер на
10 000 лева, платими до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Представена е и длъжностна харатеристика относно длъжността „лекар,
кардиохирургия“.
С имейл изпратен от Г. Н. И., на 09.02.2022 год. до прекия му ръководител д-р
Корновски, последният е уведомен, че поради влошено здавословно състояние ще
отсъства от работа за няколко дни, като за срока на отсъствие ще бъде представен
болничен лист.
От болничен лист № Е20200467958, издаден на 10.02.2022год. от д. Г. Д., се
установява, че ищецът е бил в отпуск по болест в периода от 09.02.2022 г. до 15.02.2022
г., като е посочен режим на лечение: домашно-амбулаторен.
Видно от Протокол №102/10.02.2022 год. за проведено заседание на Съвета на
директорите на „Многопрофилна болница за активно лечение СМ“ ЕАД е, че е взето
решение да се измени щатното разписание на длъжността „Лекар кардиохирургия“
чрез съкращаване в щата-премахване на две щатни бройки /от шест на четири/ в МБАЛ
СМ“ ЕАД-гр. Бургас съгласно приложение за ново щатно разписание, считано от
11.02.2022 год.. Съгласно т.2 е възложено на д-р Петя Иванова Диновска да издаде
заповед за утвърждаване на новото щатно разписание съгласно т.1, а съгласно т.3 е
2
възложено на д-р Петя Иванова Диновска да определи комисия и критерии за
провеждане на процедура по подбор съгласно чл. 329 от КТ и да организира
последващо прекратяване на трудовия договор.
Със Заповед №107/11.02.2022 год. на д-р П.Д.-Изпълнителен директор на МБАЛ
СМ“ ЕАД гр. Бургас е утвърдено ново щатно разписание на длъжността „Лекар,
кардиохирургия“ в МБАЛ СМ“ ЕАД гр. Бургас, което е влязло в сила, считано от
11.02.2022 год.. От приложеното към заповедта щатно разписание е видно, че щатните
бройки за длъжността „Лекар кардиохирургия“ са 4.
В случая видно от формуляр за оценка на ищеца Г. Н. И. /лист 75 по делото/,
същият е получил за придобита от него образователна степен "магистър" – 3 т.; за
призната специалност по Кардиохирургия – 3 т.; за допълнителни квалификации – 0 т.;
за трудов стаж до 10 г. – 2 т.; за трудов стаж при ответника – 0 т.; общ резултат по
показател оценка на работата – 2 т., който сбор е формиран от показатели за поставени
оценки за личностни и професионални качества и 4 т., за спазване на трудовата
дисциплина.
От протокол за извършен подбор № 112/14.02.2022 г., издаден от комисията,
назначена със Заповед №107/01.02.2022 г. на изпълнителния директор на „МБАЛ СМ“
ЕАД, се установява, че са оценени определените за подбор служители като на ищеца д-
р Г. Н. И. е поставена обща оценка 14, на д-р Тодор Василев Якимов е поставена обща
оценка 22, на д-р П.Х.У. е поставена обща оценка 23, на д-р П.Д.П. е поставена обща
оценка 20, на д-р К.С.Д. е поставена обща оценка 19, а на д-р Андрей Каменов
Андреев е поставена обща оценка 20. Въз основа на определените оценки комисията е
предложила за съкращаване ищеца д-р Г. Н. И. и д-р К.С.Д..
На 15.02.2022 год. от страна на работодателя до ищеца е отправено
предизвестие за прекратяване на трудов договор № 115/15.02.2022 г. на основание чл.
328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата.
Със Заповед № 116/15.02.2022 год. на Изпълнителния директор на „МБАЛ СМ“
ЕАД трудовото правоотношение с д-р Г. Н. И. е прекратено на основание чл.328, ал.1,
т.2 от КТ-поради съкращаване на щата, считано от 15.02.2022 год.. Заповедта е била
връчена на ищеца на 15.02.2022 год..
В свидетлските си показанията свидетелят М.К.Д.а твърди, че работи
вТърговска лига на длъжност „мениджър човешки ресурси“ от 1999 год., както и че
МБАЛ СМ“ е част от фирмената група на Търговска лига. Установява се, че на
10.02.2022 год. се е срещнала с ищеца, по препорък на изпълнителния директор на
МБАЛ СМ“, на която й е било възложено да покани Г. Н. И. да бъде прекратено
трудовото му правоотношение по взаимно съгласие. Твърди, че ищецът не се е
съгласил. В показанията си сидетелката твърди „доколкото аз знам, не са били доволни
колегите и се е обмисляло така или иначе да се прекратят трудовите правоотношения.
3
По тази причина, най-напредму беше предложен варианта по взаимносъгласие, който
той отказа“. Установява се, че на 10.02.2022 год. Г. Н. И. не й е представил болничен
лист.
От показанията на Владимир Борисов Корновски се установява, че заема
длъжността „Началник Отделение кадиохирургия“.Установява се, че е участвал в
комисият извършила подбор във връзка със съкращаването на щата.
От заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в БТВ на ищеца влизат елементи с постоянен и такива с
непостоянен характер. Посочва, че елементите с непостоянен характер са:
допълнително възнаграждение по ТД и ВПРЗ от 5885,25 лв. и еднокартна сума с
прехвърлянеН от 667 лв. Посочва, че последната сума, представлява такава за разход за
квартира.
С чл. 5 от представените по делото Вътрешни правила за организация на
работната заплата се установява, че средствата за допълнително стимулиране се
определят от ръководителите на звена, в зависимост от приноса на всеки работник или
служител.
На 01.04.2021 г. между „МБАЛ „Лозенец“ ЕАД и Г. Н. И. е сключен трудов
договор от 20.06.2022 год., по силата на който ищецът заема длъжността „Лекар,
кардиохирургия“, с брутно трудово възнаграждение в размер на 1904 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.
В чл. 328 от КТ са посочени изчерпателно основанията, при наличието на които
работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие отправено до
работника или служителя. Актът, с който се прекратява трудовото правоотношение
трябва да е в писмена форма. Предвидената форма и законоустановеност на
основанията за прекратяване на трудовото правоотношение представляват гаранция на
защитените от закона права на работниците или служителите.
С атакуваната заповед трудовото правоотношение между ищцата и ответника е
прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ – поради съкращение в щата.
Работодателят изрично е посочил в заповедта основанието за прекратяване на
договора, като в конкретния случай законодателят не въвежда изискване да се излагат
подробни фактически и правни съображения за това, а неизлагането на подробни
мотиви не води до незаконосъобразност на заповедта, доколкото то е основано на
факти, които не засягат личността на служителя.
Законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение поради
съкращаване в щата предполага да налице решение за съкращение на съответната
4
щатна бройка, решението да е взето от компетентния за това орган, към момента на
уволнението да е налице фактическо премахване на съответната трудова функция, като
уволнението трябва да следва или да съвпада с датата, на която е извършено реалното
и фактическо съкращение в щата.
В конкретния случай промяната в длъжностното разписание е извършено от
компетентен орган-Съвета на директорите на МБАЛ СМ“ ЕАД, с чието решение се
одобрява ново щатно разписание, считано от 11.02.2022 год., а датата на прекратяване
на трудовото правоотношение следва датата на вземане на решението за съкращаване
на щата.
При преценката на законността на уволнението и с оглед твърденията на ищеца,
че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение се е ползвал от
закрилата на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ, то преди всичко е от значение спазването от
работодателя на предварителната закрила, от която се ползват определени категории
работници и служители. Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има
обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на
разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен,
отпуск за временна неработоспособност и др./. Предвидената в чл. 333, ал.1, т.4 от
КТ закрила е приложима в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя на някое от основанията по чл. 328 и чл. 330 от КТ, сред които е и
съкращаването на щата, на работник или служител, който е започнал ползването на
разрешения му отпуск и следва съгласно, чл. 333, ал.7 от КТ, същата се отнася към
момента на връчване на заповедта за уволнение /в този смисъл е Решение № 567 от
13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г., III г. о., ГК/. Законното уволнение на тази
категория работници и служители съгласно чл. 333, ал.1 от КТ се предпоставя от
предварително разрешение на инспекцията по труда. В случая, видно от болничен лист
№ Е20200467958, издаден на 10.02.2022 г., ищецът е бил в отпуск по болест, в периода
от 09.02.2022 г. до 15.02.2022 г. включително. От изложеното следва, че на датата на
връчване на уволнителната заповед-15.02.2022 год. Г. Н. И. е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност, разрешен му от компетентните органи съгласно чл. 103,
ал.2 от Закона за здравето и чл. 7, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза на
работоспособността. Възраженията на ответника в тази насока са неоснователни още
повече, че в отговора на исковата молба изрично се посочва, че ищецът, на 09.02.2022
г., е уведомил прекия си ръководител – д-р Корновски, което се установява и от
представенената от ответника по делото имейл кореспонденция. Предвид изложеното,
съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е ползвал
реално отпуск към момента на неговото уволнение, извършено с процесната заповед.
Липсата на спор между страните, че ищецът е уведомил прекия си ръководител за
здравословното си състояние и затова, че ще ползва отпуск, още на 09.02.2022 г., както
и представения по делото болничен лист обуславят извод, че ищецът реално е ползвал
5
разрешения му отпуск, но и не е действал недобросъвестно при упражняване на
предоставените на ищеца права на закрила при уволнение в нарушение на чл. 8, ал.1 от
КТ, противно на наведените от ответника твърдения. Този извод не се променя и от
факта, че болничният лист е представен на работодателя по-късно, тъй като ищецът д-
р Г. Н. И. е уведомил работодателя за издадения му такъв в рамките на срока по чл. 9,
ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, а и както вече се посочи, релевантен за
преценката на законността на уволнението е именно моментът на връчване на акта на
работодателя, чието действие обуславя прекратяването на трудовото правоотношение -
в случая връчването процесната заповед. Следователно към момента на уволнението,
извършено с процесната заповед, Г. Н. И. се е ползвал със закрилата при уволнение
по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ и за ответника „МБАЛ СМ“ ЕАД е съществувало
задължението да вземе предварително разрешение от инспекцията по труда за неговото
уволнение, каквото той не е поискал. Предвид изложеното уволнението следва да се
отмени като незаконно само на това основание, без спорът да се разглежда по
същество.
Само за пълнота и с оглед въведения от ищеца довод за злоупотреба с права
от страна на работодателя, съдът дължи преценка добросъвестно ли е действал
ответника съобразно чл. 8, ал. 1 от КТ, т.е. дали с основанието за прекратяване на
трудовите правоотношения се цели чрез законово допустими средства да постигне
една, единствена цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или
служител. Ако е релевиран довод за злоупотреба с работодателски права, както е в
случая, ищецът носи тежестта по пътя на пълно и главно доказване да обори
добросъвестността на работодателя при прекратяване на правоотношението.
Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 от КТ е оборена само когато по делото
е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител.
Доводът за злоупотреба с право в случая е обоснован с твърдения, че
работодателят първо е отправил към ищеца предложение за прекратяване на
правоотношението по взаимно съгласие и след като не е получил такова е взел
решение и е утвърдил ново щатно разписание с цел да се прекрати конкретното
правоотношение с ищеца.
Съдът намира въведените твърдения за основателни. От събраните гласни
доказателства, се установява, че между ищеца и прекия му ръководител са
съществували спорове във връзка с начина на изпълнение на работата, а от
показанията на Мариана Дечева, се установява, че на проведена между нея и ищеца
среща на 10.02.2022 г., е било отправено предложение за прекратяване трудовия
договор на ищеца по взаимно съгласие, а ищецът е отказал. На следващо място от
приетите по делото доказателства се установява, че на следващия ден – 11.02.2022 г., е
6
утвърдено ново щатно разписание, с оглед прекратяване на трудовия договор от
работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на
щата. Изложеното мотивира съда да приеме направеното съкращаване на щата е
продиктувано от желанието на работодателя да прекрати конкретното правоотношение
с ищеца.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ
С оглед на основателността на иска за признаване на незаконността на
уволнението и неговата отмяна, основателен е и искът за възстановяване на ищеца на
заеманата от него преди уволнението длъжност „Лекар, кардиохирургия в Отделение
по кардиохирургия“ в „МБАЛ СМ“ ЕАД.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 от КТ
Съгласно чл. 225 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, което е останал без работа, поради това уволнение, но за
не повече от 6 месеца, а когато работникът или служителят е работил на по-
нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Предпоставка за
основателност на претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа е
незаконност на уволнението. Доколкото настоящата съдебна инстанция приема, че
уволнението на Г. Н. И. е незаконосъобразно, то той има право да получи обезщетение
по чл. 225 от КТ. Предпоставка за основателност на този иск, обаче, е служителят да е
останал без работа вследствие на незаконното уволнение или е получавал по-ниско
възнаграждение от това по прекратеното трудово правоотношение. Доказателства в
тази насока са ангажирани от ищеца. За периода от 15.02.2022 год. до 20.06.2022 год.
ищецът е останал без работа, като от 20.06.2022 год. е започнал работа при друг
работодател с по-ниско възнаграждение отколкото при ищеца. Предвид изложеното
предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Досежно размерът на
обезщетението съдът се съобрази с приетата съдебно-счетоводна експертиза и приема,
че в БТВ на ищеца влизат елементи с постоянен и такива с непостоянен характер, като
посочва, че такава е и еднокартно платената сума от 667 лв., представлява доплащане
на разход направен от ищеца за наем. В последното БТВ не влиза и допълнително
възнаграждение в размер на 5885,25 лева, като същото е такова предвидено в чл. 5 от
Вътрешните правила за организацията на работната заплата, съгласно която
допълнителното възнаграждение може да се изплаща в зависимост от определени
условия – приноса на служителя и преценка на дружеството, затова съдът приема, че и
то е с непостоянен характер, тъй като е поставено в зависимост от посочените условия.
На основание чл. 162 от ГПКВодим от горното, съдът приема, че размерът на
БТВ, определен съгласно постоянният характер на елементите, включени в него е в
размер на 5092 лева, а размера на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ, за периода от
7
15.02.2022 год. до 20.06.2022 год., е в размер на 20 368 лева, а размерът на
обезщетението за периода от 20.06.2022 год. до 15.08.2022 год., е в размер на 6376
лева, до които искът следва да бъде уважени отхвърлен за разликата до пълния
предявен такъв от 69 330 лева.
По разноските
С оглед изхода на спора и изричната претенция на ищеца за присъждане на
разноски и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 771,50 лева, представляващи сторените по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Възражението на ответника по чл. 78, ал.5
ГПК за прекомерност адвокатското възнаграждение платено от ищеца е неоснователно,
тъй като неговият размер съответства на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, както и на фактическата и правна сложност
на делото, поради което не е налице основание за неговото намаляване.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 184,28 лева, представляваща сторените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 1069,76 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, /////, извършено със
Заповед № 116/15.02.2022 год. на изпълнителния директор на "М.Б.А.Л.-С.М." ЕАД,
ЕИК ////, с адрес: гр. София, ////, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради
съкращение в щата е прекратено трудовото правоотношение с Г. Н. И., считано от
15.02.2022 год.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Г. Н. И., ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност „Лекар, кардиохирургия в
Отделение по кардиохирургия“ в "М.Б.А.Л.-С.М." ЕАД, ЕИК ////.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл.225 от КТ "М.Б.А.Л.-
С.М." ЕАД, ЕИК //// да заплати на Г. Н. И., ЕГН ********** сумата от 26 744 лева
(двадесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и четири лева), представляваща
обезщетение за оставане без работа и обезщетение за работа при друг работодател с по-
ниско възнаграждение отколкото при ответника за периода от 16.02.2022г. –
16.08.2022г., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 69 330
лева, като неоснователен.
8
ОСЪЖДА "М.Б.А.Л.-С.М." ЕАД, ЕИК //// да заплати на Г. Н. И., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 771,50 лева (седемстотин
седемдесет и един лева и петдесет стотинки), представляваща сторените по делото
разноски съразмерно с уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА Г. Н. И., ЕГН ********** да заплати на "М.Б.А.Л.-С.М." ЕАД,
ЕИК ////, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 184,28 лева (сто осемдесет и
четири лева и дваесет иосем стотинки), представляваща сторените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК "М.Б.А.Л.-С.М." ЕАД, ЕИК //// да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 1069,76 лева (хиляда шестдесет
и девет лева и седемдесет и шест стотинки).
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски Градски съд в двуседмичен
срок считано от получаване на съобщението да страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9